№ 1122
гр. С. 29.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 110-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря АННА ИВ. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА
Административно наказателно дело № 20211110211377 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по подадена жалба от ЗД „Б.С.“ АД, ЕИК: ..... със
седалище и адрес на управление гр.С. Район „Л.“, бул.“Д.Б.“ №...,
представлявано заедно от С.С. П. и К. Д.К., против наказателно
постановление №Р-10-608/20.07.2021 г., издадено от заместник-председател
на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор“, с което е
наложена на основание чл.647, ал.2, чл.644, ал.2, пр.2, във вр. с чл.644, ал.1,
т.2, във вр. с параграф 1, т.51 от ДР на КЗ и чл.648, ал.1 от КЗ, имуществена
санкция в размер на 3000 лева, за нарушение на чл.496, ал.2, във вр. с ал.1 от
КЗ.
Жалбоподателят твърди, че процесното НП е незаконосъобразно,
необосновано и неправилно издадено. Излага следните съображения:
Оспорва твърдяното нарушение да е извършено при условията на
повторност. Твърди се, че разпоредбата на чл.496 от КЗ влиза в сила на
01.01.2016 г., като относимо за повторността за нарушение на чл.496 от КЗ,
по смисъла на параграф 1, т.51 от ДР на КЗ, е единствено нарушение на
чл.496 от същия кодекс от 01.01.2016 г., извършено в срок от една година от
1
влизане в сила на НП по повод на това нарушение. Счита, че в НП, за което са
наведени съждения за преходно налично нарушение от същия вид, се
релевират твърдения за нарушение по смисъла на чл.271 от КЗ /отм./, като
счита, че квалификацията на нарушението като повторно извършено и
налагането на санкция по реда на чл.644, ал.2 от КЗ за нарушение на чл.496 от
КЗ, представлява правоприлагане вследствие на тълкуване и аналогия на
закона, което е недопустимо в административно-наказателното производство.
Твърди, че неправилно е наложена санкция за нарушение, извършено в
условията на „повторност“ по реда на чл.644, ал.1 от КЗ, доколкото сочи, че
разпоредбата на чл.644 от същия кодекс визира два състава на
административно нарушение – общ по ал.1, т.2 и квалифициран по ал.2, който
е по-тежкия състав и по който е наложена санкцията на дружеството, но в
АУАН не се съдържа описание на фактите, довели до приложението на този
квалифициран състав на нарушение и които обуславят съставомерност на
деянието. Твърди, че повторността е елемент от обективна страна на
квалифицирания състав, като горния пропуск съставлява нарушение на чл.42,
т.4 от ЗАНН, във вр. с чл.84 от ЗАНН, във вр. с НПК. Твърди, че процесния
АУАН съдържа констатации само за факти по отношение на нарушение на
чл.496 от КЗ, като липсват данни да е налице предишно нарушение от същия
вид, но с процесното НП се навеждат фактически твърдения за повторност и
на дружеството е наложена санкция за нарушение по реда на квалифицирания
състав на чл.644, ал.2 от КЗ.
Навежда доводи, че предвид гореизложеното процесното НП не
съответства на фактическата обстановка, описана в АУАН и на дружеството е
наложено наказание за нарушение, което не му е било предявено по
установения в ЗАНН ред. Счита, че това е нарушило правото му защита, тъй
като е било лишено от възможност да се запознае с фактическите твърдения
на административния орган в хода на производството, съответно – да разбере
за какво точно деяние ще бъде наказано и своевременно да направи своите
възражения. Твърди, че НП противоречи и на принципа „reformation in peius“,
доколкото с него е наложена санкция на дружеството за по-тежко деяние от
първоначално установено, като освен това дружеството е поставено в по-
неблагоприятно положение от извършителите на престъпни деяния,
отличаващи се с по-голяма степен на обществена опасност от
2
административните нарушения.
Навежда доводи за допуснати и други процесуални нарушения в хода
на административнонаказателното производство. Като такова сочи
неправилно определената дата на извършване на нарушението, с което е
нарушен давностния срок по чл.34 от ЗАНН. Счита, че наложеното наказание
не съответства на целите на административното наказание по чл.12 от ЗАНН,
и по-конкретно на тежестта и характера на извършеното нарушение.
На самостоятелно основание счита, че извършеното административно
нарушение се явява маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН и наказващият
орган не е следвало да налага наказание, доколкото от евентуалното деяние не
са произтекли общественоопасни последици, а към момента на съставяне на
АУАН застрахованият изцяло е получил определеното му застрахователно
обезщетение.
Моли съда да отмени на посочените основания обжалваното НП.
Алтернативно се иска да бъде преквалифицирана наложената санкция от
такава по чл.644, ал.2 от КЗ на такава по чл.644, ал.1, т.1 от КЗ и да бъде
наложена минималната законова санкция.
Жалбоподателят, надлежно призован, не се представлява в съдебно
заседание и не взема допълнително становище по същество на делото.
Ответната страна по жалбата – КФН, чрез надлежно упълномощен
процесуален представител – юрк.Кирил Слабов, след приключване на
съдебното следствие, моли съда да потвърди процесното НП. Счита, че
наложеното санкция над минималния размер е основателно, при вземане
предвид на закъснението от четири месеца и произнасянето на застрахователя
е едва след уведомяване от КФН, че започва проверка по случая. Навежда
доводи, че е налице повторност и наложената санкция в по-висок размер е
необходима, с оглед постигане целите на наказанието. Оспорва направеното в
жалбата възражение, че нарушението представлява маловажен случай по
смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на
КФН.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено следното от фактическа
3
и правна страна:
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от лице,
притежаващо активна процесуална легитимация да обжалва наказателното
постановление. Процесното НП е връчено на упълномощено от
жалбоподателя лице на 23.07.2021 г., а жалбата е подадена на 26.07.2021 г.
/видно от отразените дата върху известие за доставяне и товарителница/,
поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява
следната фактическа обстановка:
На основание постъпила в КФН жалба с вх.№.../...5.2021 г. от Р.А. В.а, в
която се съдържало оплакване за липса на произнасяне на застрахователя по
заведена претенция №..., на основание договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“, обективирана в полица
№BG/02/...., на дружеството-жалбоподател била извършена проверка от
длъжностно лице в КФН. В хода на проверката по жалбата, с писмо изх.
№.../19.05.2021 г. по описа на КФН, били изискани от застрахователя писмени
обяснения по случая, както и представяне на относимите към процесната
претенция документи. С писмо вх.№.../27.05.2021 г., в КФН постъпил отговор
от жалбаподателя, ведно с приложени към него документи.
След проверка и анализ на събраната документация, свидетелят В. Р.
Ш., заемащ длъжността „старши експерт“ в КФН, установил, че на 16.10.2020
г. пред ЗД „Б.С.“ АД е предявена претенция №...., вследствие на подаден
документ - Уведомление за щета по застраховка „Гражданска отговорност на
МПС“ от Р.А. В.а, по повод настъпило застрахователно събитие – ПТП,
вследствие на което са причинени увреждания на лик автомобил „К.С., с рег.
№...., на основание договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“, обективиран в застрахователна полица
№BG/02/...., с период на застрахователно събитие от 18.08.2020 г. до
17.08.2021 г. включително. Установил още, че на 16.10.2020 г. увреденото
лице е представило доказателства, необходими за установяване на
претенцията по основание и размер, пълни и точни данни за банковата
сметка, по която да бъде изплатено обезщетението, както и обстоятелството,
4
че 16.10.2020 г. е извършен оглед на увредения автомобил, за който е
съставен документ – Опис на претенция, а на 20.01.2021 г. е извършен
допълнителен оглед на увредения автомобил, за който е съставен документ –
Опис на претенция.
Проверяващото длъжностно лице установило, че ЗД „Б.С.“ АД се е
произнесло по процесната претенция на 20.05.2021 г., като е изплатило на
Р.А. В.а застрахователно обезщетение в размер на 609,80 лева.
Въз основа на така направените констатации, старши експерт В.Р.
Шуменов, в присъствието на двама свидетели при съставяне на акта по реда
на чл.40, ал.3 от ЗАНН, съставил АУАН №Р-06-516/08.06.2021 г., против ЗД
„Б.С.“ АД, затова, че за дружеството е възникнало задължение, считано от
16.10.2020 г., но не по-късно от 18.01.2021 г. включително /първи присъствен
ден след 16.01.2021 г./, да се произнесе по претенция №********** по един
от двата законоустановени начина, обективирани в чл.496, ал.2 от КЗ. ЗД
„Б.С.“ АД се е произнесло по претенцията извън законоустановения срок – на
20.05.2021 г.
Актосъставителят посочил като нарушена разпоредбата на чл.496, ал.2,
във вр. с ал.1 от КЗ, като дата на извършване на нарушението 19.01.2021 г.,
мястото на извършване на нарушението – гр.София. Посочил като дата на
установяване на нарушението на 27.05.2021 г., при извършената проверка на
преписката по подадената жалба.
АУАН е връчен на датата на неговото съставяне – 08.06.2021 г. на
упълномощен представител на дружеството, без направени възражения по
направените констатации в него. Жалбоподателят не се е възползвал и не
представил писмени възражение в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на направените констатации в АУАН, заместник-
председател на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор“, издал
НП №Р-10-608/20.07.2021 г., с което на основание чл.647, ал.2 и чл.644, ал.2,
пр.2, във вр. с чл.644, ал.1, т.2, във вр. с параграф 1, т.51 от ДР на КЗ, и
чл.648, ал.1 от КЗ, наложил на ЗД „Б.С.“ АД имуществена санкция в размер
на 3000 лева, за нарушение на чл.496, ал.2, във вр. с ал.1 от КЗ.
Наказващият орган изложил мотиви защо извършеното нарушение не
може да бъде квалифицирано като маловажен случай по смисъла на чл.28 от
5
ЗАНН, като обосновал и налагането на санкция в размер над
законоустановения минимум.
При определяне размера на имуществената санкция отчел, че
установеното с АУАН нарушение е „повторно“ по смисъла на параграф 1, т.51
от ДР на КЗ, тъй като е извършено в едногодишен срок от влизане в сила на
НП №Р-10-290/09.06.2020 г., влязло в сила на 12.01.2021 г., с което
застрахователното дружество е наказано за същото по вид нарушение.
За да наложи санкция в размер на 3000 лева, който е по-висок от
минималния за нарушение, извършено при условията на „повторност“,
наказващият орган отразил в НП, че взема предвид закъснението на
дружеството за окончателното произнасяне по претенцията повече от четири
месеца и размера на изплатеното обезщетение.
Изложената по-горе фактическа обстановка, съдът прие за установена
от събраните по делото гласни доказателствени средства – показанията на
свидетеля В. Р. Ш., които съдът кредитира като логични и непротиворечиви,
изхождащи от лице, даващо показания за непосредствено възпроетото от него
по време на изпълнение на служебните си задължения, без наличие на данни
за възможна заинтересованост от изхода на делото; от приобщените по делото
писмени доказателства – процесните АУАН и НП; нотариално заверено
пълномощно с рег.№2272/03.02.2021 г.; разпечатка от деловодна система на
КФН – вх.№.../...5.2021 г, ведно с жалба от Р.А. В.а, ведно с приложения;
писмо от КФН с изх.№.../19.05.2021 г.; писмо до КФН с вх.№.../27.05.2021 г.,
ведно с приложения; НП №Р-10-290/09.06.2020 г; писмо до КФН с вх.№91-01-
363/26.01.2021 г., ведно с решение по НАХД №8254/2020 г. по описа на СРС и
решение по КНАХД №10581/2020 г. по описа на АССГ; Заповед №З-
2/08.01.2021 г. на заместник-председател на КФН, ръководещ управление
„Застрахователен надзор“.
Показанията на свидетеля Ш. са в подкрепа на направените
констатации в съставения АУАН, а те от своя страна съответстват на данните
от събраните в хода на съдебното следствие писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка, въз основа на
събрания по делото доказателствен материал, съдът прави следните
правни изводи:
6
Съдът намира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи,
съгласно представената заповед за упълномощаване, в изпълнение на
делегираните им правомощия по закон, в кръга на техните функции и по
предвидения в закона ред и форма, както и в сроковете по чл.34 от ЗАНН.
Съдът не констатира в хода на административно-наказателното
производство да са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, които да са довели до ограничаване правото на защита на
дружеството-жалбоподател да научи за какво точно нарушение е
санкциониран. Фактическите обстоятелства правилно са отразени в
обстоятелствената част на АУАН и НП, като съдът не констатира проворечия,
както между направеното словесно описание в двата акта на нарушението и
на обстоятелсвата, при които е извършено, така и между действително
установената фактическа обстановка от събраните по делото доказателства.
Правилно е приложен материалния закон. Съгласно разпоредбата на
чл.496, ал.1 от КЗ, срокът за окончателно произнасяне по претенция по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ не
може да бъде по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на
чл.380 от КЗ пред застрахователя, сключил застраховката „Гражданска
отговорност на автомобилистите“, или пред неговия представител за
уреждане на претенции. Ал.2 на същата разпоредба предвижда, че в срока по
ал.1 лицето, пред което е предявена претенцията, трябва да определи и
изплати размера на обезщетението, или даде мотивиран отговор по
предявените претенции, когато отказва плащане, или основанието на
претенцията не е било напълно установено, или размерът на вредите не е бил
напълно установен.
От всички събрани доказателства по делото се установява по безспорен
и несъмнен начин, че ЗД „Б.С.“ АД не е изпълнило задължението си по
чл.496, ал.2, във вр. с ал.1 от КЗ, в тримесечен срок от предявяване на
процесната претенция по задължителна застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилистите“ – 16.10.2020 г., но не по-късно от 18.01.2021 г. /първи
присъствен ден след 16.01.2021 г./ включително, окончателно да се произнесе
по предявената пред дружеството застрахователна претенция №...., съгласно
един от алтернативно посочените в т.1 и т.2 на същата разпоредба начини, а
именно: да определи и изплати размера на обезщетението или даде
7
мотивиран отговор по предявените претенции, когато: отказва плащане, или
основанието на претенцията не е било напълно установено, или размерът на
вредите не е бил напълно установен.
В тази връзка, за застрахователя е възникнало задължение, считано от
16.10.2020 г., но не по-късно от 18.01.2021 г., който се явява първия работен,
присъствен ден след 16.01.2021 г., включително, да се произнесе по
процесната претенция по един от двата законоустановени начина в
разпоредбата на чл.496, ал.2 от КЗ, но ЗД „Б.С.“ АД не е изпълнило това си
задължение, като се е произнесло по претенцията едва на 20.05.2021 г. с
изплащане на застрахователното обезщетение, т.е. извън законоустановения
тримесечен срок.
Безспорно установеното нарушение е ясно и подробно описано в АУАН
и НП, като съдът намира, че между словесното описание на нарушението и
дадената му правна квалификация е налице пълно съответствие. В конкретния
случай е установено, че произнасянето по заведената претенция е настъпило
след изтичане на тримесечния срок, предвиден в закона за произнасяне от
застрахователя. Нарушението е формално и се е изразило в противоправно
бездействие на застрахователя. Извършено е на следващия ден, след изтичане
на тримесечния срок за отговор /изтичащ на 18.01.2021 г./, а именно – на
19.01.2021 г., поради което съдът приема, че както в АУАН, така и в НП
правилно е определена датата на извършване на нарушението.
Жалбоподателят се е произнесъл по процесната претенция на 20.05.2021 г.,
чрез изплащане на застрахователно обезщетение на Р.А. В.а в размер на
609,80 лева, т.е. със закъснение от четири месеца, след изтичане на
законоустановения срок, с което дружеството-жалбоподател е осъществил
състава от обективна страна на административно нарушение по чл.496, ал.2,
във вр. ал.1 от КЗ.
ЗД „Б.С.“ АД е юридическо лице и като такова носи обективна,
безвиновна отговорност, поради което е безпредметно да се обсъжда
субективната страна на извършеното нарушение.
Наказващият орган правилно е определил санкцията за извършено
нарушение, съобразно разпоредбата на чл.644, ал.2, пр.2, във вр. с ал.1, т.2 от
ЗК, която предвижда при „повторност“ налагане на имуществена санкция в
размери от 2000 до 40 000 лева. В случая е налице „повторност“ по смисъла
8
на параграф 1, т.51 от ДР на КЗ, доколкото процесното нарушение е
извършено на 19.01.2021 г., т.е. в едногодишен срок от наказването на ЗД
„Б.С.“ АД за същото нарушение – по чл.496, ал.2, във вр. с ал.1 от КЗ, с НП
№Р-10-29/09.06.2020 г., влязло в законна сила на 12.01.2021 г.
Във връзка с направеното възражение от жалбоподателя, че
повторността е елемент от състава на нарушението, поради което е следвало
да се съдържа още в АУАН, а не за първи път да се отразява в НП, съдът
намира за необходимо да отбележи следното: извършването на нарушението
при условията на повторност касае определяне на вида и размера на
наказанието от наказващия орган по смисъла на чл.57, ал.1, т.7 от ЗАНН,
поради което това обстоятелство не е необходимо да е посочено в АУАН.
Разпоредбата на чл.42 от ЗАНН, съдържаща изброяване на задължителните
реквизити на АУАН, не включва посочването на признака повторност, поради
което актосъставителят не е имал задължение да го установява и отразява в
съставения акт. Доколкото преценката за повторност е от изключителното
правомощие на наказващия орган, ангажирането на отговорността на
дружеството за по-тежко квалифицирано нарушение, установено по
надлежния ред, не е довело нито до нарушаване правото му на защита, нито
до влошаване на неговото положение.
Неоснователно е направеното възражение от жалбоподателя, че не е
налице повторност, тъй като с посоченото НП №Р-10-290/09.06.2020 г. е
наказан за нарушение по чл.271 от КЗ /отм./. Видно от процесното НП е, че
жалбоподателят е бил санкциониран за административно нарушение на
разпоредбата на чл.496, ал.2, във вр. с ал.1 от КЗ /в сила от 01.01.2016 г./,
извършено на 05.09.2019 г., т.е. за напълно идентичен състав на
административно нарушение, за което е санкциониран с настоящото НП,
доколкото и двете нарушения касаят непроизнасяне в законоустановения
тримесечен срок по заведената претенция, поради което е налице обективния
признак повторност на извършеното нарушение.
Установеното нарушение е „повторно“, което навежда на извода, че не е
била постигната една от целите на наказанието, визирана в разпоредбата на
чл.12 от ЗАНН, а именно – да се превъзпита нарушителя към спазване на
установения правен ред. На жалбоподателя е наложена имуществена санкция
в размер на 3000 лева, над предвидения минимален размер в разпоредбата на
9
чл.644, ал.2 от КЗ. Така наложената санкция изцяло съответства на тежестта
на извършеното нарушение, още повече, че с НП №Р-10-290/09.06.2020 г., с
което е обоснована повторността в настоящия случай, ЗД „Б.С.“ АД също е
санкционирано с по–висок размер на санкцията, отново за извършено
нарушение при условията на повторност, което своя страна обоснова извод за
системно неспазване от дружеството на законоустановените срокове за
произнасяне по застрахователни претенции. Освен това, фактът на
прекомерното закъснение за окончателното произнасяне по претенцията с
четири месеца, обосновава налагане на санкция в по-висок размер от
минимално предвидения за нарушение, извършено при условията на
повторност, в какъвто смисъл съдът напълно споделя мотивите на наказващия
орган, изложени в процесното НП, относно размера на наложената санкция и
не намира основание за нейното намаляване до минималния размер от 2000
лева.
Съдът не намира основание и за квалифициране на случая като
„маловажен“ по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Извършеното нарушение е
формално и за съставомерността му не се изисква настъпването на
вредоносен резултат, поради което и наведените доводи от жалбоподателя за
липса на настъпили вредни последици, се явяват неирелевантни в настоящия
случай. Процесното нарушение не разкрива по-ниска степен на обществена
опасност спрямо други административни нарушения от същия вид, още
повече, че е извършено и при условията на повторност. Изпълнителното
деяние се изразява в бездействие и с извършването му са поставени под
заплаха интересите на ползвателя на застрахователни услуги, доколкото
непроизнасянето или прекомерното забавяне на произнасянето по предявени
застрахователни претенция, винаги води до създаване на несигурност за
последния, тъй като го възпрепятства своевременно да организира защитата
на правата си. Защитата и интересите на увредените лица е поставена над
интересите на застрахователя /чл.2, ал.1 от КЗ/ и предвиждането на
тримесечен срок за произнасяне по предявената претенция от застраховани
лица, цели да бъдат защитени техните интереси. Ето защо, непроизнасянето в
този срок или произнасянето след неговото изтичане, особено със забава от
няколко месеца – в случая четири месеца, няма как да бъде подведено под
нормата на маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, както правилно е
преценил и наказващият орган.
10
Предвид гореизложеното, съдът намира, че обжалваното НП следва да
бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно издадено.
По разноските: С оглед изхода на делото и на основание чл.63, ал.3 от
ЗАНН, следва на ответната страна по жалбата – КФН, да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер, определен в чл.37 от ЗПП,
съгласно препращата разпоредба на чл.63, ал.5 от ЗАНН. Съгласно чл.37, ал.1
от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет. В
случая за защита по дело по реда на ЗАНН, разпоредбата на чл.27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 80
до 120 лева. Производството по делото е приключило в едно съдебно
заседание с разпит на един свидетел, не представлява фактическа и правна
сложност, поради което следва да се присъди в полза на КФН,
юрисконсултско възнаграждение към минимума от 80 лева.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.63, ал.1, изр.1, пр.1 от ЗАНН,
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №Р-10-608/20.07.2021 г., издадено
от заместник-председател на КФН, ръководещ управление „Застрахователен
надзор“, с което на ЗД „Б.С.“ АД, ЕИК: ..... със седалище и адрес на
управление гр.С. Район „Л.“, бул.“Д.Б.“ №..., представлявано заедно от С.С.
П. и К. Д.К., е наложена на основание чл.647, ал.2, чл.644, ал.2, пр.2, във вр. с
чл.644, ал.1, т.2, във вр. с параграф 1, т.51 от ДР на КЗ и чл.648, ал.1 от КЗ,
имуществена санкция в размер на 3000 лева, за нарушение на чл.496, ал.2, във
вр. с ал.1 от КЗ, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА на основание чл.63, ал.5, във вр. с ал.3 от ЗАНН, ЗД „Б.С.“
АД, ЕИК: ..... със седалище и адрес на управление гр.С. бул.“Д.Б.“ №...,
представлявано заедно от С.С. П. и К. Д.К., ДА ЗАПЛАТИ на
КОМИСИЯТА ЗА ФИНАНСОВ НАДЗОР, сумата от 80 лева /осемдесет
лева/, представляващи направени разноски в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд
София-град, в 14 – дневен срок, считано от получаване на съобщението от
11
страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12