РЕШЕНИЕ
№ 529
гр. Ямбол, 14.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на
девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Димчо Г. Димов
при участието на секретаря С. С. М.
като разгледа докладваното от Димчо Г. Димов Гражданско дело №
20242330102225 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 7 и сл. от Закона за защита от домашно насилие /ЗЗДН/.
Образувано е по молба от И. К. К. с ЕГН ********** от гр.Я., ул.“*** и от Р. К. К. с
ЕГН ********** от гр.Я., ул.“***, с искане за издаване на заповед за защита от домашно
насилие срещу лицето К. И. К. с ЕГН ********** от гр.Я., ул.***.
Молителят И. К. К. твърди, че ответника К. И. К. е негов ***, който като *** бил
настанен на принудително лечение в *** в гр.Р., откъдето избягал на 07.04.2024 год. Веднага
следа като избягал от болницата ответника започнал да упражнява психически тормоз срещу
ответника като по цял ден и цяла нощ изпращал заплашителни съобщения на телефона му.
Съобщенията били: „Ще те убия“, „ще ти нарежа ръцете“, „ще те накълцам“ и др. Изнудвал
го за пари. Молителят бил *** на паркинг в гр.Я. като на 11.07.2024 год. около 13.30 часа
ответникът отишъл да го търси на работа, където след като разбрал, че молителят го няма,
започнал да заплашва, че ще го убие, че ще нареже и счупи стъклата на паркираните на
паркинга автобус и на офиса на молителя. На 17.07.2024 год. около четири сутринта,
ответникът отново отишъл на паркинга, където счупил стъклата на шест коли. Съобщения
със заплахи ответника изпращал на молителя денонощно през няколко минути.
Молителката Р. К. К. била *** на ответника, който от 01.07.2024 год. започнал да
упражнява спрямо нея психически тормоз със заплахи по телефона. Заплахите били: „Ще те
убия“, „ще ти нарежа ръцете“, „ще те накълцам цялата“ изпращани ежедневно, почти на
всеки час. На 18.07.2024 год. около 18.30 часа ответника отишъл пред дома на молителката в
гр.Я., където видял, че тя е на терасата и започнал да я заплашва с убийство. След това
1
отишъл до автомобила и, и счупил стъклото му.
Твърди се че ответника постоянно употребява *** при което става неадекватен,
агресивен и напълно неконтролируем и можел в това състояние да извърши престъпление.
И двамата молители искат издаване на заповед за незабавна защита с налагане по
отношение на ответника на мерките по чл.5, ал.1, т.1, т.3, т.4 и т.6 ЗЗДН.
В съдебно заседание за молителите в качеството на процесуален представител по
пълномощие се явява адв. А. Д. от АК Я., чрез когото в хода на делото по същество се иска
да бъдат уважени молбите и на ответника да се наложат мерките по чл.5, ал.1, т.1, т.3,т.4 и
т.6 ЗЗДН.
Ответникът редовно призован не се явява в съдебно заседание, установява се, че
съшитият доброволно е постъпил на лечение в ПБ Р.
Съдът, като взе предвид твърденията на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
За доказване на твърденията си, молителите са представили съвместна декларация по
чл.9, ал.3 ЗЗДН.
Видно от изготвените от съда справки от НБД „Население“ се установява, че
молителя И. К. К. е *** на ответника К. И. К., съответно молителката Р. К. К. се явява ***
на молителя И. К. К., тоест същата е *** на ответинка.
Видно от изисканите от съда и приложени по делото справки за съдимост,
молителите и ответника не са осъждани, като ответника има наложено административно
наказание по чл.78а НК, за извършено от него престъпление по чл.354а, ал.5, вр.ал.3, т.1
НК.
Изиска от съда и приложена по делото е и медицинска справка за молителите и ответника,
изготвена от *** при МБАЛ „С.П.“ Я. видно от която молителите и ответника не се водят на
психиатричен отчет, като ответника се сочи, че същият употребява *** и е лекуван в ПБ Р., с
диагноза: ***.
По делото е изискана и приложена преписка вх.№ *** год. по описа на РУ Я,
съдържаща съответните докладни записки за сочените от молителите инциденти от
04.07.2024 год. и 18.07.2024 год., които кореспондират с фактите и обстоятелства изложени
молба за защита от домашно насилие.
По делото е представено и решение № *** год. постановено по ч.н.дело № *** год., в
сила от 07.03.2024 год., ведно с мотивите към него, от което се установява, че ответника е
бил наситнен на задължително стационарно лечение в ДПБ Р., за срок от три месеца.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит в качеството на свидетел,
лицето Д. С. Я. /***/, видно от показанията на който същият сочи че си спомня за увреждане
на един автомобил – счупено предно стъкло. Това било на паркинга на ул.“***“.
Извършителят не бил установен, но господинът с когото разговаряли на място бил негов ***
Поддържа изложеното в изготвената докладна записка.
2
С оглед установените по делото факти и като взе предвид специалните правила в
производството по ЗЗДН, както и общите приложими такива, съдът приема от правна
страна следното:
Настоящият съд е родово и местно компетентен да се произнесе по подадената молба.
Молбата е допустима, тъй като е подадена в предвидения от закона преклузивен срок
по чл.10, ал.1 ЗЗДН, от и срещу процесуално легитимирани лица по смисъла на чл.3, т.5 и т.6
ЗЗДН, а разгледана по същество искането на молителите е основателно, на следните
съображения:
Според нормата на чл.2, ал.1 ЗЗДН за домашно насилие се счита всеки акт на
физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът
за такова насилие, принудително ограничаване на личния живот, личната свобода и личните
права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в
семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка. От своя
страна в чл.3 ЗЗДН лимитивно е очертан и кръгът на субектите, чиито действия се
санкционират от този закон. Така е несъмнено, че страните по делото попадат в обхвата на
регулация по ЗЗДН при условията на чл.3, т.5 и т.6 ЗЗДН.
Съдът намира за доказани фактите и обстоятелствата изложени в молбата за защита
от домашно насилие. За да обоснове този си извод за осъществен акт на домашно насилие от
страна на ответника, съдът кредитира като годно доказателство, с предвидената в чл.13, ал.3
ЗЗДН формална доказателствена сила, представената по делото декларация по чл.9, ал.3
ЗЗДН, която доказателствена сила се подкрепя макар и косвен от фактическите данни
установени от събраните в хода на съдебното дирене писмени и гласни доказателства.
По-нататък следва да се съпоставят посочените в молбата действия на ответинка със
законовото определение, за да се прецени дали те представляват „домашно насилие“.
Съдът намери, че безспорно по делото се установи, че на 07.04.2024 год., ответника е
изпратил на молителя И. К. К. мобилни съобщения със съдържание: „Ще те убия“, „ще ти
нарежа ръцете“, „ще те накълцам“, на 11.07.2024 год. ответникът отишъл на собстевния на
молителя К. паркинг в гр. Я., където отправял заплахи по адрес на молителя, който в този
момент отсъствал, че ще го убие, че ще нареже и счупи стъклата на паркираните на паркинга
автобус и на офиса на молителя, а на 17.07.2024 год., ответникът отново отишъл на
паркинга, където счупил стъклата на шест коли.
Установява се още по делото, че на 01.07.2024 год. ответника отправил по телефона
заплахи към молителката Р. К. К., а именно, че ще я убие, че ще и нареже ръцете, като на
18.07.2024 год. ответникът отишъл пред дома на молителката в гр.Я., където отправил
закани за убийство, а след това счупил и стъклото на собствения и лек автомобил.
Така извършените от ответника действия, представляват поотделно и в съвкупност
форма на психическо и физическо насилие и следва да се квалифицират като акт на
домашно насилие осъществено от ответника спрямо двамата молители съгласно нормата на
чл.2 ЗЗДН.
3
С оглед установеното, съдът счита, че са налице условията за налагане на мерките,
предвидени за защита от домашно насилие в чл.5, ал.1 ЗЗДН спрямо пострадалите лица – И.
К. К. и Р. К. К., като по отношение извършителят на домашно насилие – К. И. К., следва да
бъдат наложени следните мерки: по чл. 5, ал. 1, т.1 – задължаване на ответника да се
въздържа от извършване на домашно насилие; чл.5, ал.1, т.3 - забрана за извършителя да
приближава пострадалото лице, жилището, местоработата и местата за социални контакти и
отдих на пострадалото лице, на разстояние по-малко от 100 метра за срок от дванадесет
месеца и чл.5, ал.1, т.4 - забрана на извършителя да осъществява контакт с пострадалите
лица под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена
поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация, за срок от
дванадесет месеца.
Видът, условията и срокът на продължителността на мярката по чл.5, ал.1, т.2 и т.4
ЗЗДН съдът определи като съобрази вида, характера и тежестта на извършения от ответника
акт на домашно насилие, отправените закани против личността и имуществото на
молителите, но така също взе предвид и неговото доброволно предприето лечение от
зависимостта му от наркотични вещества.
Съдът не налага в конкретния случая мерки по чл.5, ал.1, т.6 ЗЗДН, тъй като се
установява, че проявената агресия на ответника се дължи не на друго, а на налични у него
***, лечение от която зависимост ответника е предприел по собствено желание.
Съдът намира че така определените по вид и размер мерки за защита от домашно
насилие са достатъчни по обем за да осъществят до този момент търсената закрила на
пострадалите лица.
На основание чл.5, ал.2 ЗЗДН, съдът следва да приспадне от срока на определените
мерки за защита от домашно насилие срокът на действие на мерките по издадената срещу
ответницата заповед за незабавна защита № ***считано от 19.07.2024 год.
На основание § 1а от Заключителните разпоредби на ЗЗДН във вр. с чл.78, ал.6 ГПК
и чл.11, ал.2 ЗЗДН, следва ответника по молбата да бъде осъден да заплати в полза бюджета
на съдебната власт по сметка на ЯРС сумата от 25,00 лева – дължима държавна такса.
При този изход на делото молителите имат право на разноски сторени от тях в
настоящото производство, но доколкото присъждане на такива не е поискано съдът не
дължи произнасяне в тази насока.
На основание изложените мотиви, Районен съд Ямбол,
РЕШИ:
ПОСТАНОВЯВА мерки за защита по реда на Закона за защита от домашно насилие
по молбата от И. К. К. с ЕГН ********** от гр.Я., ул.***и от Р. К. К. с ЕГН ********** от
гр.Я., ул.***, за извършен спрямо тях от К. И. К. с ЕГН ********** от гр.Я., ул.***, актове
на домашно насилие по смисъла на чл.2 ЗЗДН, като:
4
ЗАДЪЛЖАВА К. И. К. с ЕГН ********** от гр.Я., ул.*** ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА ОТ
ИЗВЪРШВАНЕ НА ДОМАШНО НАСИЛИЕ спрямо И. К. К. с ЕГН ********** и Р. К. К.
с ЕГН **********.
ЗАБРАНЯВА на К. И. К. с ЕГН ********** ДА ПРИБЛИЖАВА И. К. К. с ЕГН
********** и Р. К. К. с ЕГН **********, ОБИТАВАНИТЕ ОТ ТЯХ ЖИЛИЩА,
МЕСТОРАБОТА, И ПОСЕЩАВАНИТЕ ОТ ТЯХ МЕСТА ЗА СОЦИАЛНИ
КОНТАКТИ И ОТДИХ НА РАЗСТОЯНИЕ ПО-МАЛКО ОТ 100 МЕТРА – за срок от
дванадесет месеца, считано от 19.07.2024 год.
ЗАБРАНЯВА на К. И. К. с ЕГН ********** ДА ОСЪЩЕСТВЯВА КОНТАКТ с И.
К. К. с ЕГН ********** и Р. К. К. с ЕГН **********, под каквато и да е форма, включително
по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други
средства и системи за комуникация - за срок от дванадесет месеца, считано от 19.07.2024
год.
ОСЪЖДА, на основание § 1а от Заключителните разпоредби на ЗЗДН във вр. с чл.78,
ал.6 ГПК и чл.11, ал.2 ЗЗДН, К. И. К. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ в полза бюджета на
съдебната власт по сметка на ЯРС сумата от 25,00 лева – държавна такса по делото.
Въз основа на решението, на основание чл.15, ал.8 и чл.16, ал.2 ЗЗДН да се издаде
заповед за защита на пострадалите лица, в която на основание чл.16, ал.2 ЗЗДН да се
предупреди за последиците по чл.21, ал.4 ЗЗДН – К. И. К. с ЕГН **********, в случай на
неизпълнението и.
Решението и Заповедта да се връчат на страните по делото, като копия от тях да се
изпратят на РУ МВР Я.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Я. в 7-дневен срок считано от
16.10.2024 год.
Обжалването не спира изпълнението на заповедта.
Съдия при Районен съд – Я: _______________________
5