РЕШЕНИЕ
№ 103
гр. Монтана, 09.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на двадесет и
седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Елизабета Кралева
при участието на секретаря СИЛВИЯ Л. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от Елизабета Кралева Гражданско дело №
20241600100294 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба на М.М.,
подадена чрез пълномощник адв. Я. Д. срещу „З.к. Л.И.“ АД, с която са
предявени искове с правно основание чл. 432 КЗ във вр. чл. 45 и чл. 86 ЗЗД за
сумата от 40 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, както и за сумата от 2616,40 лева - обезщетение за
имуществени вреди.
Ищецът твърди, че на 15.04.2023 г. около 22.54 ч. в гр. *по ул. „*“ се
движил лек автомобил марка „*“, модел „*“ с рег. № *, управляван от Е. П. с
ЕГН *, като същият в района на кръстовището с ул. „*“ не пропуснал
пресичащият на пешеходна пътека тип „Зебра“ пешеходец М.М. с ЕГН
**********, като така станал причина и реализирал ПТП.
Местопроизшествието е посетено от дежурен ПТП при ОДМВР Монтана, РУ
Лом, който е съставил Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №
2023-10230171 от 15.04.2023 г. По случая е образувано ДП № 326/23 г. по
описа на РУ *и пр. пр. № 1907/23 г. по описа на Районна прокуратура *.
Посочва, че след ПТП пострадалият е откаран в МБАЛ „Св. Н.Ч.“ ЕООД гр. *с
оплаквания от силни болки, оток, деформация и невъзможни движения в
областта на лява ръка, без спомен за случилото се. Твърди, че след извършени
1
прегледи и консултации със съответните специалисти са установени:
Фрактура на диафиза на лява раменна кост - счупване на тялото на раменната
кост и Охлузна рана на челото. Извършено е закрито наместване на
фрактурата и е поставена гипсова имобилизация. Дадени са указания за
щадящ режим на покой и прием на лекарствени средства, след което
пострадалият е освободен за домашно лечение. Сочи се, че поради
нестихващи болки в областта на лявата ръка ищецът е потърсил повторна
медицинска помощ на 02.05.2023 г. в МБАЛ „С.С.“ ЕООД. В тази връзка
твърди, че при извършените изследвания и прегледи е установена травма на
дългия флексорен мускул и сухожилия на палеца на ниво китка и длан. Бил е
хоспитализиран на същия ден, като на 03.05.2023 г. му е извършена и
оперативна интервенция, състояща се в открито наместване на фрактурата на
лявата раменна кост чрез пирон и винтове. След отпадане на необходимостта
от лекарско наблюдение е освободен за продължаващо домашно лечение с
дадени указания за спазване на ХДР, ненатоварване на оперирания крайник и
прием на лекарствени средства.
Твърди, че получените травматични увреждания са му причинили болки
и страдания, които са били със значителен интензитет през първия месец от
възстановителния период. Бил е затруднен при посрещане на обикновени
битови потребности, за задоволяването на които е получавал помощ от своите
близки. Сочи, че инцидентът му се е отразил силно негативно и на
емоционалното състояние, тъй като е станал напрегнат, тревожен и
неспокоен.
С оглед гореизложеното, моли съда да постанови решение, с което да
осъди ответника „З.к.Л.И.“ АД да му заплати застрахователно обезщетение,
както следва: 40 000 лв. - за претърпени неимуществени вреди под формата на
понесени болки и страдания, вследствие на ПТП от 15.04.2023 г., причинено
при управление на застрахован при ответника л.а. марка „*“, модел „*“ рег.
№* ведно със законната лихва върху тази сума считано от 03.05.2023 г. (датата
на сезиране на Застрахователя на основание чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ) до
окончателно изплащане на сумата, както и сумата от 2616,40 лв. - за
претърпени имуществени вреди под формата на разноски за лечение,
вследствие на ПТП от 15.04.2023 г., причинено при управление на застрахован
при ответника л.а. марка „*“, модел „*“ рег. № *, ведно със законната лихва
върху тази сума считано от 03.05.2023 г. (датата на сезиране на Застрахователя
2
на основание чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ) до окончателно изплащане на сумата.
Претендират се и разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор, с който ответника, чрез своя
пълномощник юрк. К. И., оспорва предявените искове. Признава за
установено съществуването на валидно застрахователно правоотношение по
отношение собствеността и ползването на лек автомобил марка „*“, модел „*“
с рег. № *. Оспорва изцяло предявената искова претенция за неимуществени
вреди по основание и но размер. Оспорва твърденията в исковата молба, че
процесното произшествие е настъпило единствено по причина от действията
на водача Е. П. при управлението на лек автомобил „*“ с рег. № *. В тази
връзка оспорва твърденията за механизъм на произшествието, така както
същият е описан в исковата молба, както и че същият се е осъществил само
поради нарушение на правилата за движение от страна на водача П..
Поддържа, че произшествието от 15.04.2023 г. е настъпило в причинна
връзка от поведението на ищеца М. - като пешеходец, поради извършено
нарушение на чл. 113. ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗДвП. Посочва, че от Епикризата,
издадена от МБАЛ „Св. Н. Ч.“ ЕООД - гр. *, е видно, че ищецът е приет във
видимо нетрезво състояние и има данни за употреба на алкохол. Излага, че
употребата на алкохол значително намалява способността на пешеходеца да
реагира адекватно и бързо на ситуациите на пътя.
Оспорва твърдението за настъпили психологически последици от
инцидента, доколкото в първичната медицинска документация няма данни за
търпени такива от ищеца, както и за проведено лечение.
Посочва, че с исковата молба не са представени медицински документи,
които да съдържат данни за диагностицирано душевно разстройство или
психично/психиатрично заболяване на ищеца. Липсвали сведения кога и за
какъв период са се проявили съответните симптоми, както и информация за
провеждано лечение на такова състояние.
Оспорва иска за присъждане на лихва поради неоснователност на
главния иск. Оспорва изцяло предявената искова претенция за имуществени
вреди - по основание и по размер. Прави и възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на ищеца.
Моли съда да отхвърли предявените искови претенции като
неоснователни и недоказани предвид гореизложените съображения. Моли да
му се присъдят направените в производството разноски, в това число и за
юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание ищецът, чрез своя процесуален представител
твърди, че исковете са доказани и са основателни, при което моли да бъдат
изцяло уважени. Ответникът, чрез представено писмено становище, излага
доводи за неоснователност на исковете и моли да бъдат отхвърлени.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства и са приети
3
съдебно-автотехническа и съдебно-медицинска експертизи. След преценка на
тяхната взаимна връзка и логическо единство, във връзка с твърденията на
страните и въз основа на закона, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
От съдебно-автотехническата експертиза /САТЕ/ се установява следния
механизъм на ПТП: На 15.04.2023 г., около 22,54 ч. в гр. *, в зоната на
кръстовището на ул. „*“ и ул. „*“ е настъпило ПТП с участието на л.а. марка
„*“, модел „*“ с рег. № *, управляван от Е. П. и пешеходецът М.М..
Произшествието е настъпило в тъмната част на денонощието в условията на
суха пътна настилка, като допустимата скорост на движение в населеното
място е била 50 км/ч. Лекият автомобил се е движил по ул. „*“ в посока от ул.
„*“ към ул. „*“ и е бил със скорост от 48 км/ч. Пешеходецът се е движил по ул.
„*“ в посока от ул. „*“ към ул. „*“ със скорост от 3,9 км/ч, като е следвало да
пресече платното за движение на ул. „*“ напречно на оста й и отляво надясно
спрямо посоката на движение на автомобила. При управление със скорост от
48 км/ч, когато разстоянието на лекия автомобил от мястото на удара е било 52
метра, пешеходецът е стъпил на платното за движение и е изминал
разстоянието от 4,22 метра, когато е настъпил ударът от лекият автомобил.
Видно от САТЕ участъкът на произшествието е бил осветен и
видимостта на възприемане на пешеходеца не е в причинна връзка с
настъпилото ПТП. Съгласно заключението водачът е имал техническата
възможност да предприеме действия за аварийно спиране или при
необходимост да спре, тъй като опасната зона на спиране на автомобила при
неговата скорост е 33 метра. Експертизата установява, че е налице причинно-
следствена връзка между процесното произшествие и настъпилите за
пешеходеца увреждания. Вещото лице дава заключение, че предвид възрастта
на пешеходеца, същият не е навлязъл внезапно на платното за движение, а
причината за настъпване на ПТП е поради неупражнен непрекъснат контрол
при управлението на л.а. „*“ и закъсняла реакция на водача, в резултат на
което автомобилът блъска с предна дясна челна част правомерно
пресичащият ищец по пешеходна пътека тип „Зебра“, сигнализирана с пътна
маркировка и пътен знак Д17 „Пешеходна пътека“.
Безспорно е установено, че за л.а. марка „*“, модел „*“ с рег. № *, към
датата на инцидента, е била налице валидно сключена застраховка
“Гражданска отговорност” при ответника със срок от 24.03.2023 г. до
23.03.2024 г.
От съдебно-медицинската експертиза /СМЕ/ се установява, че в резултат
на инцидента ищецът е получил следните травматични увреждания: рана на
челото, счупване на средна част на лява мишнична кост и две счупвания в
горна трета на лява мишнична кост. Съгласно заключението на вещото лице
раната в областта на главата е причинила на ищеца временно и неопасно за
живота разстройство на здравето със срок на оздравяване от 2 до 4 седмици,
4
без наличие на усложнения, за каквито липсват данни. Счупванията на
мишничната кост са причинили трайно затруднение на движението на ляв
горен крайник със срок на оздравяване не по-малък от 2-3 месеца при
нормално протичане на оздравителния процес. Вещото лице посочва, че след
болничния престой ищецът е имал нужда от чужда помощ при извършване на
ежедневни дейности за определен период, както и несъмнено е имал болкови
усещания, свързани с получените травми. При извършения от вещото лице
преглед на 09.01.2025 г. се установява, че ищецът има ограничение в
движението на лява раменна става във всички посоки на движение и
ограничение в сгъване на лакътна става (флексия). В заключението е
посочено, че към датата на прегледа възстановителния процес при М. все още
не е завършил, като прогнозата за пълно оздравяване е позитивна, но с
необходимост от поне една оперативна интервенция с последващо поетапно и
постепенно натоварване на крайника. Видно от експертизата причинените
увреждания са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП.
Вещото лице дава заключение, че може да се направи извод, че документите за
извършени плащания относно медицински изделия и медицински услуги са
свързани с травмите настъпили от инцидента и последвалото лечение.
От показанията на св. Е. П. /водач на автомобила/ се установява, че на
15.04.2023 г. в периода около 23.30 ч. управлявал своя автомобил по улица „*“
в гр. *със скорост около 50 км/ч. Признава, че при управлението на
автомобила си блъснал пешеходец на обозначена пешеходна пътека, като
ударът настъпил в средата на пътното платно. Заявява, че пешеходецът
излязъл на пешеходната пътека без да се огледа. Времето било ясно, без
наличие на валежи и вятър, а пешеходната пътека била осветена. С.ят заявява,
че пострадалият „изкочил“ внезапно от неосветената част на улицата и
директно стъпил на пешеходната пътека без да спре и да се огледа. П.
натиснал спирачка, но не успял да предотврати удара, при което пострадалият
паднал върху капака и върху предното стъкло на автомобила, претърколил се
и паднал на пътното платно. Предвид Великденските празници наоколо имало
служители на МВР, които незабавно пристигнали на мястото на инцидента.
Посочва, че е съставен акт за нарушение, в който неговата проба за алкохол е
била отрицателна, а тази на пострадалият била положителна. Заявява, че
когато медицинското лице е разпитвало пострадалия, последният е бил в
съзнание и отговарял на зададените му въпроси.
От показанията на св. А.Я. се установява, че е приятел с ищеца и са
израснали заедно. За инцидента разбрал от сестра му, като на другия ден
отишъл в болницата на свиждане, където видял, че ищецът е с множество
охлузвания и гипс на ръката. М. престоял в болницата в гр. *около 3-4 дни и
след това се наложило да бъде откаран в гр. *, за да го оперират. С.ят заявява,
че се грижил за ищеца, като му помагал в обличането, пазаруването и
къпането. Това продължило от приемането на ищеца в болница до един месец
след връщането му вкъщи. По думи на С.я ищецът и сега не е в добро
състояние, защото му е останало увреждане с ръката и трудно я движи.
5
Посочва, че М. се променил и станал по-раздразнителен след катасрофата.
В дадените по реда на чл. 176 ГПК обяснения ищецът заявява, че когато
тръгнал да пресича, се огледал, като нямало коли в този момент. Тръгнал по
пътеката и една крачка преди да стъпи на тротоара бил ударен от кола.
Заявява, че шофьорът дошъл при него да го провери в какво състояние е и му
казал, че го е ударил, тъй като се загледал в някаква жена, която продавала
свещи. Ищецът посочва, че имал синини и счупена ръка, която и към днешна
дата не е напълно заздравяла. Изпитвал болки и не можел да си служи с
ръката. Другият месец предстои да му бъде направена втора операция на
ръката по препоръка на лекар. Ищецът заявява, че на датата на инцидента е
употребил малко алкохол, но не е бил пиян.
По делото са представени пет фактури и касови бонове /л.15-19/ за
заплащане на медицинско изделие и услуги, които са на обща стойност
2616,40 лева.
При така изложената фактическа обстановка, от правна страна съдът
прием а следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 432 КЗ във вр. чл. 45 и
чл. 86 от ЗЗД.
За уважаването на иска по чл. 432 КЗ е нужно да са налице следните
предпоставки: 1/ извършено противоправно деяние, 2/ настъпили вреди, 3/
причинна връзка между деянието и вредоносния резултат, 4/ вина и 5/ валидно
застрахователно правоотношение между ответника-застраховател и
делинквента по договор за застраховка „Гражданска отговорност“.
В конкретния случай от заключението по автотехническата експертиза,
което съдът кредитира като обосновано, се установява, че причина за
настъпването на процесното ПТП е неупражненият непрекъснат контрол от
страна на водача Е. П. върху своя лек автомобил. Деянието на П. е
противоправно, тъй като е нарушено вмененото в чл. 20, ал. 1 ЗДвП
задължение на водачите да контролират непрекъснато пътните превозни
средства, които управляват. Експертизата по категоричен начин установява, че
с автомобила си П. е блъснал ищеца, който се намирал на средата на
обозначена пешеходна пътека. При това следва да се отбележи, че П. не е
спазил регламентираното в чл. 119, ал. 1 ЗДвП задължение при приближаване
към пешеходна пътека да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или
преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре. В
заключението си вещото лице е взело категорично становище, че П. е имал
техническата възможност да предприеме действия за аварийно спиране или
6
при необходимост да спре, макар да не е го е сторил. Видно от изложеното,
деянието на водача е виновно и противоправно. В допълнение следва да се
посочи, че съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага до доказване на
противното, а в случая доказателства оборващи тази презумпция не са
ангажирани.
Съдебно-медицинската експертиза, която се кредитира от съда като
компетентно изготвена, установява, че ищецът М. е получил рана в областта
на главата и счупвания на мишничната кост, които увреждания са в причинно-
следствена връзка с процесния инцидент.
По делото безспорно е установено, че към датата на ПТП за лекия
автомобил на П. е била налице валидно сключена застраховка “Гражданска
отговорност” с ответното дружество.
С оглед гореизложено, съдът приема, че за ответникът-застраховател е
възникнало задължение за обезщетяване на причинените вреди.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост /чл. 52 ЗЗД/. Понятието „справедливост“ не е абстрактно
понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при
определяне на размера на обезщетението. В конкретния случай следва да се
съобразят характерът на уврежданията, интензитетът и продължителността на
претърпените болки и страдания, психическите и физически последици за
пострадалия, степента на възстановяването му, както и икономическото
състояние в страната към момента на увреждането.
От СМЕ е видно, че срокът на оздравяване на раната в областта на
главата е от 2 до 4 седмици, а този на счупванията на мишничната кост е не
по-малък от 2-3 месеца. Несъмнено от експертизата се установява, че към
днешна дата оздравителният процес не е завършил, тъй като ищецът все още
има ограничение в движението на лява раменна става, като според вещото
лице ищецът трябва да претърпи поне още една оперативна интервенция с
последващо поетапно и постепенно натоварване на крайника.
Установи се по категоричен начин, че около един месец след болничния
престой ищецът не е могъл да се грижи за себе си, като в извършването на
ежедневните му дейности му е помагал св. А. Я. Дадените показанията на
С.Я.са преки и напълно кореспондират с приетата СМЕ, поради което следва
7
да бъдат кредитирани. От показанията му се установи също, че след
инцидента М. се е променил и е станал раздразнителен. Други промени в
състоянието му състояние не бяха доказани в хода на делото.
Вземайки предвид получените увреждания, периода на възстановяване,
който и към настоящия момент не е приключил, необходимостта от
извършване на поне още една оперативна интервенция, която ще наложи
постепенно натоварване на крайника, продължителността на преживените от
ищеца болки, причинените му неудобства, изразяващи се в ангажиране на
друго лице да му подпомага при извършването на ежедневните си дейности,
както и съществуващата в страната икономическа конюнктура към момента на
увреждането, съдът приема, че справедливо обезщетение за претърпените
неимуществени вреди е сумата от 40 000 лева. Съобразно това предявеният
иск следва да бъде изцяло уважен.
На следващо място, МОС намира за неоснователни направените от
ответника възражения за съпричиняване. От автотехническата експертиза се
установи, че ищецът М. е стъпил на пешеходната пътека и е изминал малко
повече от четири метра преди да бъде ударен от лекия автомобил. Вещото
лице е категорично, че ищецът не е навлязъл внезапно на платното за
движение. Дори да се приеме, че М. е употребил алкохол, това обстоятелство
не променя становището на настоящия съдебен състав, че не е налице
съпричиняване, тъй като пешеходецът по време настъпване на инцидента се е
намирал по средата на пешеходната пътека, което автоматично задължава
шофьорът на лекия автомобил да спре, за да пропусне стъпилият на
пешеходната пътека пешеходец. Съответно, ако П. бе спрял, каквато
възможност несъмнено е имал според съдебно- автотехническата експертиза,
то инцидентът не би настъпил. В допълнение към изложените аргументи
следва да посочи, че за пешеходците няма нормативна забрана за употреба на
алкохол. Също така следва да се посочи, че по делото няма доказателства,
които да установят, че наличието на алкохол в кръвта на ищеца обективно е
оказало някакво влияние при неговото движение, възприятията и зрението му.
По отношение иска за имуществени вреди, съдът приема същия за
доказан в пълен размер от 2616,40 лева. Съдебно-медицинската експертиза
потвърждава твърденията на ищеца, че направените разходи за медицински
услуги и изделия са свързани с получените от процесния инцидент травми.
Предвид основателността на основните искове, основателна е и
8
претенцията по акцесорния иск за лихви за забава. В исковата молба ищецът е
посочил, че на 03.05.2023 г. е предявил своята претенция пред застрахователя-
ответник. Последният в подадения отговор на исковата молба потвърждава
този факт, като посочва, че на 04.05.2023 г. е образувана застрахователна
преписка по заявената претенция, макар че същата не е уважена. В случая е
безспорно, че ответникът и към настоящия момент не е заплатил поисканото
обезщетение, поради което следва да се приеме, че същият дължи лихва за
забава от датата на предявяване на застрахователната претенция от
увреденото лице - 03.05.2023 г.
По разноските:
Предвид изходът на делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски в
общ размер 2204,65 лева, от които 1704,65 лв. - държавна такса и 500 лв. - за
експертизи.
Ответникът следва на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата
да заплати на адв. Я. Д. сумата от 4059 лв. за оказана безплатна адвокатска
помощ и съдействие на ищеца. Определеният размер е минимален съгласно
чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 за възнаграждения за адвокатска работа, която
наредба съдът взема за ориентир при определяне на адвокатското
възнаграждение. Предвид липсата на представени доказателства за
регистрация по ДДС, съдът счита, че определяният размер на
възнаграждението следва да бъде присъден без да се добавя ДДС.
Въз основа на гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „З.к.Л.И.“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:
гр. *, р-н „*“, бул. „*“ № *да заплати на М. М., ЕГН **********, с адрес: гр.
*, ул. „*“ № *, сумата от 40000,00 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, както и сумата от 2616,40 лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди в резултат на ПТП,
осъществило се на 15.04.2023 г., настъпило по вина на Е. П., при управление
на лек автомобил марка „*“, модел „*“ с рег. № *, за който към момента на
ПТП има сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите при ответното дружество, ведно със законната лихва върху
9
главниците, считано от 03.05.2023 г. до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА „З.к.Л.И.“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *,
р-н „*“, бул. „*“ № *, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, да заплати на М. М.,
ЕГН **********, с адрес: гр. *, ул. „*“ № *общо сумата от 2204,65 лева,
представляваща направени в производството разноски, съразмерно с
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „З.к.Л.И.“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:
гр. *, р-н „*“, бул. „*“ № *, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, да заплати на
адвокат Я. Д., ЕГН **********, адвокатско възнаграждение в размер на
4059,00 лева за процесуалното представителство на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд-София в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Монтана: _______________________
10