№ 999
гр. София, 17.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЪРБАН Т. ВЪРБАНОВ
като разгледа докладваното от ВЪРБАН Т. ВЪРБАНОВ Административно
наказателно дело № 20231110206756 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на Б. Н. М., с ЕГН ********** срещу наказателно
постановление № 22-4332-022703/07.11.2022 г., издадено от Д. Д. Д. – Началник група към
СДВР, Отдел „Пътна полиция“ СДВР, с което на жалбоподателя, на основание чл. 183, ал. 4,
т. 6 от Закона за движение по пътищата(ЗДвП) е наложена глоба в размер на 50,00 (петдесет)
лева за нарушение на чл. 104а от ЗДвП.
В жалбата се моли атакуваното наказателно постановление да бъде изцяло отменено
като неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че АУАН страда от пороци, издаден е от
некомпетентен орган, че НП издадено при нарушение на основни принципи на
административнонаказателното право, в несъответствие с материалноправните норми и при
неспазване на правилата на административнонаказателното производство, както и че
отразеното в него не отговаря на действителната фактическа обстановка.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се
от адв. Г., който моли за отмяна на обжалваното НП по изложените в жалбата съображения .
Въззиваемата страна – Началник сектор към СДВР, ОПП – СДВР, редовно призована,
не се явява, не изпраща представител и не релевира становище по жалбата.
От страна на въззиваемата страна се явява свидетел П. И. К., редовно призован, в
качеството му на актосъставител.
Съдът, като разгледа жалбата, изложените в нея доводи и като се запозна с материалите
по делото, намира за установено от фактическа страна следното:
На 06.09.2022 г. жалбоподателят Б. Н. М. е управлявал товарен автомобил „***“ с рег.
№ ***, регистриран на „***“ ЕООД, ЕИК ***, в град *** по бул. „***“ с посока на движение
от бул. „***“ към бул. „***“, като е спрян за проверка около 17:05 часа. При нея е
констатирано, че водачът използва мобилен телефон по време на управление на МПС, без
устройство, позволяващо използването му без участието на ръцете му. За констатираното
нарушение, свидетел П. К. – командир отделение към СДВР, 03 РУ - СДВР съставил Акт за
установяване на административно нарушение Серия АД с бл. № 281616 от 06.09.2022 г. за
1
нарушение по чл. 104а от ЗДвП, който е бил връчен срещу подпис на жалбоподателя, като
същият направил възражения при съставянето му.
Въз основа на горепосочения акт е издадено процесното наказателно постановление №
22-4332-022703/07.11.2022 г., от Началник сектор към СДВР, ОПП-СДВР, с което на
жалбоподателя Б. Н. М., на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП е наложена глоба в размер
на 50,00 лева за нарушение на чл. 104а от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетеля П. К.
(актосъставител) както и от приложените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства
– справка-картон на водача, АУАН Серия АД, бл. № 281616 от 06.09.2022 г., НП № 22-4332-
022703/07.11.2022 г., Заповед № 513з-4530/31.05.2022 г., Заповед № 8121к-13318/23.10.2019 г.
и Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г.
Съдебният състав извърши внимателна преценка на показанията на свидетеля П. К., и
прецени, че показанията му са последователни и логични, без вътрешни противоречия.
Актосъставителят не излага подробно своите преки и непосредствени възприятия относно
извършването на проверката, констатираното неизпълнение на предписанието и съставянето
на АУАН за нарушението, но сочи че поддържа изложеното в АУАН и че той е негов автор и
затова съдът ги кредитира изцяло.
За цялостното изясняване на обстоятелствата по делото способстват и писмените
доказателства по делото, които са надлежно приобщени към доказателствените материали,
затова съдебният състав ги кредитира, доколкото същите допълват събраните от съда гласни
доказателства.
Цялостният анализ на всички доказателствени материали според съдебния състав води
до еднозначни изводи относно фактическите обстоятелства по конкретния случай, изложени
по-горе, като релевантните факти са установени с достатъчно, при това валидни и
категорични доказателства по делото.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги инстанция по
същество. Това означава, че следва да провери законността, т.е. дали правилно е приложен
както процесуалният, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
Жалбата се явява процесуално допустима – подадена е от легитимно лице, в рамките
на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, и е насочена срещу обжалваем (подлежащ
на съдебен контрол) административнонаказателен акт.
По същество жалбата се явява неоснователна по следните съображения:
Настоящият съдебен състав, след извършена служебна проверка по спазването на
процесуалните правила относно компетентността на длъжностните лица, съставили,
съответно издали двата процесуални документа (АУАН и НП), счете, че правилата за
компетентност са спазени. В случая АУАН е съставен от компетентен за това орган –
свидетел П. К. - компетентно длъжностно лице, командир отделение към СДВР, 03 РУ-
СДВР, съгласно Заповед № 513з-4530/31.05.2012 г. на министъра на министерството на
вътрешните работи, е оправомощено да извършва проверки и да съставя актове за
извършване на административни нарушения, а НП е издадено от Началник сектор към
СДВР, ОПП-СДВР, който е оправомощен да издава НП със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021
г. на министъра на вътрешните работи.
Предвид гореизложеното, при служебната проверка не се установиха причини
атакуваното НП да бъде отменено на процесуално основание, тъй като не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до накърняване на
2
процесуалните права на жалбоподателя. АУАН е съставен при спазване на изискванията на
чл. 40, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН, съдържа реквизитите по чл. 42 от ЗАНН, а при неговото
връчване е спазен чл. 43 от ЗАНН. Процесното НП също съдържа законовите реквизити по
чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, като нарушението е описано подробно с неговите фактически и
правни елементи.При извършена служебна проверка съдът установи, че са спазени
разпоредбите на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. В акта за установяване на
административно нарушение и в издаденото въз основа на него наказателно постановление
в достатъчна степен е описано нарушението и обстоятелствата, при които е извършено и то
по начин, позволяващ на жалбоподателя да разбере конкретно вмененото му нарушение и
съответно да организира защитата си. Нарушението, за което жалбоподателят е
санкциониран, е безспорно установено от събраните по делото доказателства. В тази насока
съдът намира за неоснователни доводите на жалбоподателя.
С оглед разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този
закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Както в жалбата, така и в хода
на съдебното производство, жалбоподателят не ангажира никакви доказателства, с които да
опровергае констатациите по АУАН. Във връзка с твърденията в жалбата – приложената
техническа характеристика на аудиосистема „AKAI ACP-300“ съдът не приема за
доказателство, установяващо по несъмнен начин твърденията в жалбата – наличие на
вградено устройство, позволяващо при управлението на автомобила да се използва мобилен
телефон без участието на ръцете, че процесното МПС разполага с такова, нито, че водачът се
ползва от него, още повече – към момента на проверката. По делото не са ангажирани
доказателства, обосноваващи твърдението на жалбоподателя, че телефонът му се е намирал
на пасажерската седалка. Поради това съдът намира за неоснователни и тези възражения,
релевирани в жалбата.
Относно доказателственото искане, направено в жалбата, за изискване на разпечатки
от мобилен оператор „А1 България“, и оставено без уважение, съдът счита, че подобни
разпечатки са неотносими към предмета на доказване. В АУАН и НП е изложено, че М. е
използвал мобилен телефон по време на движение, а не че е провеждал телефонен разговор.
Доказването на обстоятелството дали същият е провеждал телефонен разговор към
процесния момент, или не, не би доказало неизползване на мобилен телефон по време на
движение.
Разпоредбата на чл. 104а от ЗДвП съдържа забраната за водача на моторно превозно
средство да използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство,
освен при наличие на устройство, позволяващо използването на телефона без участие на
ръцете му. Съдът намира, че извършеното от жалбоподателя М. нарушение е безспорно
установено от събраните по делото доказателства и в частност показанията на свидетеля К.,
от които се установява, че по време на управление на автомобила жалбоподателят е
използвал мобилния си телефон, като не е бил снабден със съответно устройство,
позволяващо използването на телефона без участие на ръцете. Във връзка с гореизложеното
водачът е съзнавал, че управлява МПС и говори по телефон в противоречие със законовото
предписание и намира, че нарушението е извършено при форма на вина пряк умисъл.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че жалбоподателят е осъществил от обективна
и субективна страна вмененото му административно нарушение по чл. 104а от ЗДвП.
За това нарушение, правилно квалифицирано по чл. 104А от ЗДвП, както в АУАН, така
и в издаденото наказателно постановление, е наложено съответното наказание по чл. 183,
ал. 4, т. 6 от ЗДвП за използването на мобилен телефон по време на управлението на
превозното средство. Размерът на административната санкция правилно е определена за
това нарушение: глоба в предвидения в закона размер от 50 лв., който е фиксиран.
Като съдът счита, че определеното по вид и размер административно наказание е при
спазване изискванията на чл. 27, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН.
3
Съгласно чл. 6, ал. 1, т. 9 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне
максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и
възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните
контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно
допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане
на допълнително обучение за процесното нарушение се отнемат 6 контролни точки, колкото
са отнети с обжалваното НП.
Съгласно изричната разпоредба на член 189з от ЗДвП, в сила от 23.12.2021 година
/преди датата на процесното нарушение/, член 28 от ЗАНН не се прилага за нарушения на
ЗДвП.
Поради гореизложеното наказателното постановление следва да бъде потвърдено
изцяло като законосъобразно.
Досежно претендираното присъждане на разноски, сторени от жалбоподателя за
адвокатско възнаграждение, настоящият състав счита, че с оглед изхода на делото, а именно
- потвърждаване на обжалваното наказателно постановление, същите не следва да бъдат
присъждани, а искането – оставено без уважение. Доколкото от въззиваемата страна също не
е направено искане за присъждане на разноски, то настоящият съдебен състав счита, че
такива не следва да бъдат присъждани.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 22-4332-022703/07.11.2022 г.,
издадено от Началник сектор в СДВР, ОПП-СДВР – Д. Д. Д. против Б. Н. М., ЕГН
**********, с което на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП е наложена глоба в размер на
50,00 (петдесет) лева за нарушение на чл. 104а от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд - София град в
четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4