Решение по дело №2464/2020 на Районен съд - Монтана

Номер на акта: 260333
Дата: 26 юли 2021 г. (в сила от 8 септември 2021 г.)
Съдия: Валя Младенова
Дело: 20201630102464
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 ноември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

№. 260333 / 26.7.2021 г.

Р Е Ш Е Н И Е

26.07.2021 година

г. Монтана

 

                                     В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД - МОНТАНА, втори граждански състав в публично заседание на деветнадесети юли през две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ МЛАДЕНОВА

 

при секретаря Татяна Иванова и в присъствието на прокурора…..........., като разгледа докладваното от съдията МЛАДЕНОВА гр.д.№. 2464 по описа за 2020 година,  за да се произнесе,  взе предвид следното:

 

Предявеният иск е с правно основание чл.221 ал.2 от КТ.

Ищецът „. И. О. –. г. С. твърди в исковата молба, че е бил по силата на трудов договор от 15.05.2020 г. в трудово правоотношение с ответника К.Д.Д., в рамките на което, ответникът е заемал длъжността „работник строителство“. Договорът е бил с уговорено месечно брутно възнаграждение в размер на 305 лева. Поддържа, че само няколко седмици след постъпването си на работа, на 14.08.2020г. ответникът подал молба на основание чл.326, т.1 КТ за прекратяване на трудовото правоотношение, считано от 14.08.2020г.  Искането на ответника за напускане е от същия ден 14.08.2020 г., т.е. без да спазва императивно установеният в КТ срок, който работникът дължи, когато прави волеизявление за напускане на основание чл.326, ал.1 КТ. Твърди също, че в резултат на което, е издадена Заповед №. 800/14.08.2020 г. за прекратяване на трудовото правоотношение. Следователно от дата 15.08.2020 г. двете страни вече не са в трудовоправна връзка.

Ищецът поддържа, че между страните е съществувал валидно сключен трудов договор. Същият е надлежно прекратен от ответника, със Заповед №. 800/14.08.2020 г. за прекратяване на трудовия договор между страните. Основанието за прекратяването е подадена от работника молба за напускане, на основание. чл. 326. т.1 КТ - прекратяване от работника. с предизвестие. Следователно, трудовоправната връзка, между страните, наистина е прекратена, но на основание, чл. 326, т. 1 КТ - прекратяване от работника, с предизвестие, т.е. чрез валидно формирано от ответника. волеизявление, обективирано в молба за прекратяване на трудовия му договор от 14.08.2020 г., подписана от ответника.

Твърди, че съгласно разпоредбата на чл. 326, ал.3 от КТ, работникът или служителят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работодателя. Според ал.2 срокът на предизвестието при прекратяване на безсрочен трудов договор е 30 дни, а страните по процесния договор са договорили 2 месеца срок на предизвестие. Твърди, че видно от представените доказателства, по безспорен начин се доказа осъществяването на елементите от фактическия състав на прекратяване на трудовото правоотношение по инициатива на работника. Въз основа на подадената от работника молба е издадена Заповед №. 800/14.08.2020 г. за прекратяване на трудовото правоотношение между страните на основание чл. 326, ал. 1 от КТ. Няма доказателства по делото за оттегляне на молбата от 14.08.2020 г. преди издаване на Заповед №. 800/14.08.2020 г. С оглед изложеното счита, че трудовото правоотношение между страните е законосъобразно прекратено на основание чл. 326, т.1 КТ. Твърди, че запретата на чл. 326 т.1 КТ не е спазена от ищеца, защото двумесечното предизвестие (чл. 7 от трудовия договор), което той дължи, прекратявайки на това основание, не е спазено. Това, от своя страна дава правно основание работодателят да предяви настоящия иск за присъждане на обезщетение, за срока на неспазеното от страна на работника предизвестие, в размер на 60 дни или две месечни брутни трудови възнаграждения. Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение, с което на основание да осъди ответника да му заплати главница в размер на 610,00 лева –. на основание чл.221 ал.2 от КТ –. за неспазен срок на предизвестие от ответника при прекратяване на трудов договор, ведно със законната лихва, считано от 03.11.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените разноски по водене на делото.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът К.Д.Д., ЕГН xxxxxxxxxx, с адрес xxx не е подал отговор на исковата молба, но се явява лично в откритото съдебно заседание и заявява, че признава иска.

Доказателствата по делото са писмени.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните по свое убеждение, приема за установено следното:

Съобразно разпоредбата на чл.237 ал.1 ГПК “когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието. В мотивите на решението е достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на иска /арг. от чл.237 ал.2 ГПК/.

В случая са налице условията на чл.237 ал.1 ГПК, а именно налице е признание на иска от страна на ответника и е налице изрично искане от ищеца за произнасяне с решение съобразно признанието. Ето защо решението се основава на признанието на иска, направено от ответника по делото.

Предвид гореизложеното, исковата претенция с правно основание чл.221 ал.2 от КТ, като основателна, следва да бъде уважена.

Съобразно този изход на делото и изричното изявление на пълномощника на ищеца, че претенцията за разноски е само досежно държавната такса, то съдът намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 50,00 лева –. разноски по делото.

С оглед изразеното съгласие на пълномощника на ищеца да бъде уважение искането на ответника за разсрочване на изпълнението на съдебното решение, съдът намира, че следва да разсрочено изпълнението на решението на 6 равни месечни вноски.

 

По горните съображения съдът 

 

               Р    Е    Ш    И :

 

ОСЪЖДА К.Д. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx да заплати на „. И. О., ЕИК ********* със седалище и адрес на управление г. С., р. С. к. у. №. 2. представлявано от А. В. В. сумата от 610,00 лева –. представляваща обезщетение на основание чл.221 ал.2 от КТ –. за неспазен срок на предизвестие от ответника при прекратяване на трудов договор, както и 50,00 лева –. реализирани в производството разноски.

РАЗСРОЧВА по искане на К.Д.Д. изпълнението на настоящото решение, като присъдените с решението суми бъдат изплащани на 6 равни месечни вноски, с падеж на първата вноска един месец от датата на влизане в сила на настоящото съдебно решение, заедно със законната лихва за забава върху неплатената част от задълженията, дължима от влизане в сила на решението до окончателното им погасяване.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.                      

 

                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ :