Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 253, 26.06.2020 година, град Търговище
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд – Търговище, шести
състав, в публично съдебно заседание на втори юни през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЯРА МАРКОВА
Секретар : Женя И.,
като разгледа докладваното от съдията
гр.д.№ 2054 по описа за 2019 г. на РСТ, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по
предявени установителни искове за съществуване на
вземане с правно основание чл. 422, ал.1 във вр. с
чл. 415, ал.1 от ГПК във вр. с чл. 9 и сл. от ЗПК и
чл. 138 и сл. от ЗЗД, за сумата от 1424.72 лв. При условията на евентуалност е предявен иск с правно
основание чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД.
Производството по чл. 422, ал.1 от ГПК
е образувано по искова молба от „ГАРАНЦИОНЕН ФОНД БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *********
гр.Бургас, представлявано от управителя П.С.С., с
която са предявени кумулативно съединени установителни
искове за съществуване на вземания, както следва: за сумата от 515.64 лв.
–главница по Договор за потребителски кредит № 0000208/18.11.2016 г., сключен
между ответника и „ФРЕШ КРЕДИТ“ ЕООД, за сумата 99.06 лв. - договорна лихва за периода от 18.11.2016г. до
21.03.2019г. по същия договор, както и иск за обезщетение за забава върху
главницата в размер на 111.65 лв. за периода от 20.12.2016г. до 21.03.2019 г.,
както и иск за сумата от 641.37 лв. -
главница по т.I и 57
лв. – главница по т.II
по Договор за допълнителни услуги от 18.11.2016 г., платени на кредитора от
настоящия ищец в качеството му на поръчител на длъжника по договора за кредит,
за които суми съдът е издал заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК,
постановена по ч.гр.д.№ 535/2019 г. по описа на РСТ, връчена на длъжника по
реда на чл.47, ал.1 от ГПК, при което ищецът приема, че за него е налице правен
интерес от предявяване на настоящите установителни
искове в изпълнение указанията на заповедния съд. В условия на евентуалност е
предявил иск по чл.55, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.23 от ЗПК и моли съда в случай, че отхвърли иска по чл.422 от ГПК поради нищожност на
договорите да постанови решение с което да осъди ответника да заплати чистата
сума по договора за кредит от 515.64 лв. Претендира разноските в заповедното и
в настоящото производства. В съдебно заседание не изпраща представител,
поддържа иска чрез писмено становище.
В срока и по реда на чл. 131, ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника. Становище по предявените искове
не е взето. В съдебно заседание не се явява и не изпраща представител.
След
преценка на събраните доказателства, съдът прие за установено от следното от
фактическа страна: От Договор за потребителски кредит № 0000208 от 18.11.2016
г., сключен между ответника и „ФРЕШ КРЕДИТ“ ЕООД с ЕИК 20349590, е видно, че ответникът е получил от посочения
кредитор заем в размер на 600 лв., с размер на месечна погасителна вноска от 61.47
лв., за срок от 12 месеца. Първата вноска по кредита е на 19.12.2016 г., а
последната на 19.11.2017 г. Годишният лихвен процент е фиксиран на 39,96 %, ГПР
е 48.03 % , а обща сума за погасяване по договора е в размер на 737.64 лв.,
както и еднократна такса за експресно одобряване на документи при усвояване в
размер на 5% върху главницата. При подписване на договора, сумата е усвоена от
ответника, видно от приложената по делото разписка (л.12). В чл. 3 от договора е
посочено, че заемателят се задължава в срок от 48
часа, считано от датата на сключване на договора, да предостави едно от
следните обезпечения:1. - две физически лица-поръчители, всеки от които да
отговаря на редица изисквания - да има сключен безсрочен трудов договор с минимално
месечно БТВ от 1 500лв.; 2. неотменима и безусловна банкова гаранция от одобрена
от кредитодателя банка. Като при неизпълнение на
задължението за предоставяне на обезпечение в посочения срок, длъжникът се
съгласява и упълномощава кредитора да сключи от негово име и за негова сметка,
вкл. и при условията на чл. 38 от ЗЗД договор за поръчителство с одобрено от
последния дружество-поръчител. Уговорено е възнаграждение на поръчителя в
размер на 770.40 лв., което следва да се плати от кредитополучателя на равни
месечни вноски. В чл.4 е уговорено ползване на допълнителна услуга – чрез
сключване на доп. договор, кредитополучателя да ползва допълнителна услуга - финансиране
на възнаграждението на поръчителя, което длъжникът да плаща разсрочено.
По делото
на л.9 е приложен договор за гаранционна сделка (поръчителство) от 29.12.2016
година, по силата на който ищецът се е задължил към кредитора „Фреш кредит“ ЕООД да отговаря солидарно за изпълнението на
задълженията на длъжника по договор № 0000381, като този договор е сключен
между ищеца и Н.А.А., т.е. ищецът е поел задължение
да отговаря солидарно със този длъжник, но не и с ответника в настоящото
производство Т.А.И..
По делото е
приложена покана за плащане от 25.03.2019г., отправена от кредитора „ФРЕШ
КРЕДИТ“ ЕООД до настоящия ищец, от която е видно че кредиторът е поканил
поръчителя в 30-дневен срок от получаване на поканата да изплати дълга на
длъжника Николай Асенов, който възлиза на 1698.69 лв.
Съгласно
справката за задълженията на настоящия ответник, по договора за кредит от негова
страна има погасяване на част от главницата, договорните лихви и допълнителния
пакет услуги, като общия размер на непогасените задължения възлиза на 1424.72
лв.
Въз основа
на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното:
Предявените установителни
искове за съществуване на вземане по издадена заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК са обосновани с обстоятелството, че ищецът в качеството си на поръчител
на задълженията на ответника е платил тези негови задължения към кредитора,
поради което счита, че е встъпил в правата на последния. Снабдил се е със заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК , връчена на ответника по реда на чл.47, ал.5
от ГПК.
От
събраните по делото доказателства, безспорно се установява, че ответникът е
сключил договор за кредит с кредитора „ФРЕШ КРЕДИТ“ ЕООД, по силата на който е
получил сумата от 600.00 лв. Този договор не е обезпечен. Съгласно разпоредбите на чл. 138, ал. 1 и ал. 2, изр. 1 ЗЗД, поръчителят поема с договор в писмена форма задължение
към кредитора на длъжника да отговаря за изпълнение на неговото задължение,
като поръчителството може да съществува само за действително задължение. Поръчител,
който изпълни задълженията на длъжника съгласно чл. 143, ал. 1 ЗЗД, встъпва в правата на удовлетворения кредитор и може да
претендира заплащане на главница, лихви и разноски. Тези права
на поръчителя не възникват, ако той е платил без да има дълг, тъй като в този
случай задължението на поръчителя – функция на главния дълг, не е възникнало.
Това е така, защото предметът и обемът на отговорността на поръчителя се
определят от обема на главното задължение. Освен горното и за да се предпази от
правото на длъжника да прави възражения относно задължението, платилият
поръчител следва да го уведоми за извършеното плащане, тъй като в противен
случай и съгл. чл. 143,ал.2,изр. второ от ЗЗД, длъжникът може да му
противопостави възраженията, които е могъл да направи на кредитора при
изпълнението. Въпреки горното между ответника и настоящия ищец не е сключен
договор за поръчителство, съобразно предписаната от закона форма. Дори и да е
изплатил задължението на длъжника по договора за кредит, доказателства за което
по делото няма, ищецът не е имал качеството на поръчител и не е имал задължение
на изпълни чужд дълг, не е имал и правен интерес да стори това. Поради
горното не е встъпил в правата на кредитора спрямо ответника и към момента на
издаване на заповедта за изпълнение и към настоящия момент, обстоятелство
сочещо, че вземане на ищеца не съществува. При
горните изводи на съда за липсата на вземане на ищеца спрямо ответника, не може
да се ангажира гражданската отговорност на ответника и обуславящо отхвърлянето
на предявените установителни искове за съществуването
на вземания, както и отхвърляне на евентуалния иск за сумата от 515.64 лв.,
получена на отпаднало основание.
Водим
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ГАРАНЦИОНЕН
ФОНД БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ж.к.“Славейков“, бл.161,
представлявано от управителя П.С.С. против Т.А.И. с ЕГН-**********,***
установителни искове за съществуване на
вземания в размер на 1214.01лв.,
представляваща непогасени главници по Договор за потребителски кредит № 0000208
от 18.11.2016г. и договор за допълнителни услуги, сключен между ответника и
„ФРЕШ КРЕДИТ“ ЕООД с ЕИК: *********, ведно със законната лихва, считано от 25.03.2019год.,
до окончателното изплащане на задължението, сумата от 99.06лв., представляваща договорна лихва за периода от 18.11.2016г.
до 21.03.2019г., сумата от 111.65лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода от 20.12.2016г. до 21.03.2019г., за които суми се е издадена
заповед за
изпълнение № 317 / 26.03.2020 г., постановена по ч.гр.д. № 535/2019г. по описа
на РСТ, по реда на чл.410 от ГПК, като НЕОСНОВАТЕЛНИ,
на осн. 422,
ал.1 във вр. с чл. 415,ал.1 от ГПК във вр. с чл. 79, във вр. с чл.74 от ЗЗД, чл.240, ал.2 от ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ГАРАНЦИОНЕН ФОНД
БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ж.к.“Славейков“, бл.161,
представлявано от управителя П.С.С., против Т.А.И.
с ЕГН-**********,*** иск
за сумата от 515.64 лв., представляваща главница по Договор за потребителски
кредит № 0000208 от 18.11.2016 г., получена от ответника, на отпаднало
основание, на осн. чл.55, ал.1, предл.3
от ЗЗД.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред
Окръжен съд - Търговище.
След
влизане в сила на решението, препис от същото да се приложи по ч.гр.д.№ 535/2019
по описа на РСТ.
Районен
съдия: