Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. П., 03.07.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, Х-ти състав, в публичното съдебно заседание, проведено на десети юни, две хиляди и
двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ НЕНКОВА
при участието на секретаря
БОЖУРА АНТОНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 04314 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК.
Предявени
са обективно кумулативно съединени искове от “Топлофикация П.” АД, с
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр. П., жк. „Мошино“, ТЕЦ
“Република” срещу Л.Н.Р., с ЕГН: **********,
с постоянен и настоящ адрес: ***, с искане да бъде признато за установено, че
ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от общо 384,99 лева, от които сумата от 351,05 лв. /триста петдесет и един лева и пет
стотинки/, представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от
01.05.2017 г. до 30.04.2018 г., сумата 33,94 лв. /тридесет и три лева и
деветдесет и четири стотинки/, представляваща законна лихва за забава на
месечните плащания за периода от 09.07.2017 г. до 18.02.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата 351,05 лв., считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 28.02.2019 г. до
окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че между страните съществува
валидно облигационно правоотношение, възникнало по силата на приети от държавен
орган /КЕВР/ общи условия, които са публикувани по установения ред и по
отношение на които ответникът не е изразил несъгласие. Твърди се, че имотът, за
който е доставяна топлинната енергия се намира в топлоснабдена сграда – етажна
собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна
енергия за отопление и горещо водоснабдяване. Посочена е релевантната
нормативна база.
С
исковата молба са представени извлечение от сметка към дата 18.02.2019 г. и
заверено копие от вестник “СъП.” бр. 82 от 29.04.2008
г. с публикувани общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди.
Направено е искане да бъде задължен ответникът по реда на чл. 190, ал. 1 ГПК да
представи документ за собственост на процесния имот, както и да бъде изискано
ч. гр. д.
№ ***** по описа на съда за 2019г.
В
срока по чл. 131 ГПК, ответникът, чрез назначения му особен представител-
адв. С. ***, е депозирала отговор на
исковата молба, представен в срок. В отговора на исковата молба, същата
оспорва, както по основание, така и по размер претенциите на ищцовото
Дружество. Твърди, че сумите не са
начислени законосъобразно, като същите са и завишени. Оспорва, че ответникът
има качеството собственик и ползвател на топлинна енергия и е в облигационна
връзка с Дружеството. Сочи, че представеното извлечение от счетоводни книги не
следва да се кредитира, като същото се оспорва.
След
като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК,
Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
По
допустимостта:
Предявени са обективно съединени искове
с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл.
79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ал. 1 ЗЕ и с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл.
86, ал. 1 ЗЗД
За сумите по предявените обективно
съединени искове е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК № № ***** по описа на съда за 2019 г.. Същата е връчена на длъжника
при условията на чл.47 ГПК.Последното, от
своя страна, е обосноваващо за предявения понастоящем установителен иск за
процесните суми, за които е издадена цитирата Заповед, поради което и съдът намира
производството за процесуално допустимо.
По
основателността:
Ищецът “Топлофикация-П.”ЕАД, освен
производител на топлинна енергия, извършва и пренос на тази енергия, съгласно
легалната дефиниция на §1 т.44 ДР към ЗЕ,
поради, което се явява и топлопреносно предприятие по смисъла на чл.129
ал.1 ЗЕ, чиято дейност е рамкирана от задълженията, предвидени в разпоредбата
на чл.130 от същия закон.
При осъществяването на дейността си по
централизирано подаване и продажба на топлинна енергия, дружеството се съобразява с разпоредбата на чл. 150, ал.
1 от ЗЕ (изм. ДВ, бр. 54 от 2012 г.), която предвижда, че продажбата на топлинна
енергия на клиенти на топлинна енергия за битови нужди, вкл. за общите части в
сгради - етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Следователно
облигационната връзка възниква ex lege, по силата на
закона, от момента, в който за
определено лице възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови
нужди”.Това качество е определено в разпоредбата на чл. 153, ал.1 ЗЕ, според която клиенти на топлинна енергия са всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение. От анализа на горепосочените разпоредби
е видно, че за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за
битови нужди не е необходимо да се сключва писмен договор, като съдържанието на
облигационната връзка се определя от закона и се доразвива с общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР.
В
настоящия случай, по делото основен според момент е дали ответникът се явява в
облигационна връзка с дружеството и дали за същия е доказано, че е собственик на
имота, или/и са ползвател на същия, като другите релевантни за спора факти,
видно от гореизложеното това са спорни
факти по делото. По делото са били допуснати и изслушани СТЕ и СИЕ и за другите
спорни по делото факти, а именно дали се касае за топлофициран имот, дали до
същия е доставено процесното количество топлоенергия за процесния период и
посочените суми, като видно от изслушаните и прието по делото СТЕ И СИЕ, то
същите дават положителни отговори на така поставените въпроси.
По делото, по искане на процесуалния представител на ищеца са били
издадени съответни съдебни удостоверения, които да послужат за установяване на
спорните по делото факти. Във второто по делото съдебно заседание, ищецът е представил
и съдът е приел към доказателствената съвкупност по делото: придружително писмо от Община
П. ДМПТ, ведно със заверен препис от Декларация по чл. 14 от ЗМДТ, видно от
което процесният имот към 2012 г. е бил деклариран от трето за
спора лице- Е.Й.Р., която в графата, досежно собствността на имота е посочила, представения и към исковата молба и към декларацията Договор за продажба на държавен недвижим имот от 12.12.1990 г., видно от
който имотът е придобит от ответника Л.Н.Р., чрез покупка с ЕГН: **********. Същевевременно в Декларацията по чл.
14 от ЗМДТ, подадено от трето за спора лице- Е.Й.Р. през 2015 г.,
същото в графата, досежно притежаваните
идеални части от имота е посочено, че ½ ид.ч от имота се притежава от
деклараторката, а другата ½ ид.ч от имота се притежава от ответника. На
последната страница на декларацията е посочено, че декларираните обстоятелства
се основават на посочения нотариален акт и ТЕЛК решение, като последното обаче
не е представено към декларацията и отсъства в кориците на делото. По делото не
са представени допълнителни доказателства
за връзката и отношенията между двете посочени в
декларацията лица- родствена, семейна.
С оглед на изложеното, и при така ангажираната доказателствена съвкупност да посочените факти,
спорни по делото, съдът намира, че
предвид
обстоятелството, че декларация по чл.14 ЗМДТ е депозирана от трето за спора
лице, което твърди съсобственост, то заявеното от трето лице за спора не
обвързва страните, при положение, че по делото е представен документ за
собственост на името на ответника. Тоест по силата на същия, необорен от
ответната страна, следва да се приме, предвид описаното досежно естеството на
облигационната връзка при подобен тип
правоотношения, между дружеството- доставчик и лицето-потребител, че същата е
възникнала за ответника и дружеството и по силата, на която последният дължи
претендираните суми. Дори и да би се приело, че третото лице е евентуално
съпруга на ответника, то пак при СИО по силата на СК, ищецът може да претендира
от всеки един от двамата цялото задължение и това не би променило горните
изводи.
Облигационната връзка между страните е възникнала по силата
на закона, като съдържанието на последната е определено от закона и доразвито
от общите условия за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация-П.”АД.
Облигационната връзка между страните по
делото е възникнала ex lege, по силата на закона, от момента, в който за определено лице
възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови нужди”.
В сгради - етажна собственост,
разпределението на топлинната енергия се извършва по системата за дялово
разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост,
е определена от закона като разлика между общото количество топлинна енергия за
разпределение в сградата и количеството топлинна енергия за гореща вода. От
своя страна топлинната енергия за отопление се разделя на топлинна енергия за
отопление на имотите, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и
топлинна енергия за отопление на общите части (чл. 142, ал. 1 и 2 ЗЕ), като
последните два вида топлинна енергия съгласно чл. 143, ал. 3 ЗЕ се разпределя
между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти
по проект. Според чл. 153 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.1, т. 3 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
От
изложеното е видно, че договорът между страните по делото е специфичен такъв,
който възниква по силата на закона и чието съдържание се определя от закона и
общите условия, поради което и приложението на общите принципи на гражданското
право е силно ограничено. Топлофикационните дружества имат не привилегията, а
задължението да доставят топлинна енергия на всички потребители, без каквато и
да е възможност да избират своите контрагенти, което е характерно при свободата
на договаряне. Цената, по която предлагат топлоснабдителните услуги се регулира
административно от ДКЕВР и не може да бъде свободно договорена от доставчиците.
Закона за енергетиката не предвижда друга система за разпределение на топлинна
енергия между потребителите в сгради - етажна собственост, освен системата за
дялово разпределение. При тази система потреблението на топлинна енергия е
строго индивидуално за всеки отделен потребител, независимо от обема на
жилището и се отчита от монтираните в имота уреди за дялово разпределение.
Топлинната енергия за отопление на отделните имоти в сградата се разпределя въз
основа на дяловите единици, определени по индивидуалните разпределители,
монтирани на отоплителните тела. За разлика от топломера, измерващ във
физически мерни единици, разпределителите отчитат бездименсионна величина (брой
деления), която е реципрочна на потребената енергия от отоплителното тяло. След
отчета на показанията на всички индивидуални разпределители, монтирани в СЕС се
вижда енергийната равностойност на една дялова единица (посочва се в
изравнителните сметки). Произведението на отчетените деления във всеки отделен
имот с енергийната равностойност на дяловата единица определя реалната
консумация на топлинна енергия в имота, която се остойностява по действащата за
периода на изравнение цена на топлинната енергия. При тази система от значение
за размера на сумите, дължими за топлинна енергия са индивидуалното реално
потребление, което от своя страна зависи в голяма степен от характеристиките на
отоплявания имот като изложение, местоположение (етаж, разположение сред
останалите имоти), наличие на изолация и др. подобни.
Следва
да се отбележи, че договорът между страните по делото възниква по силата на
закона и съдържанието му се определя от закона и общите условия, поради което и
приложението на общите принципи на гражданското право е силно ограничено. В
този смисъл и процесът на доказване на дължимите суми се различава съществено
от този на другите търговски сделки. Съгласно чл.26, ал.1 от Общите условия
продавачът изпраща писмени уведомления на купувачите за определените от него
месечни дължими суми за топлинна енергия със съдържание определено в същата
разпоредба, като съгласно чл.27 ал.4 от същите Общи условия едва след плащане
на дължимите суми продавачът издава документ- квитанция. Ищцовото дружество
ежемесечно изготвя квитанции с подробни данни за начисляване на суми за
топлинна енергия по компоненти:за отопление на имот, сградна инсталация, общи
части, топла вода, такса мощност, сума за дялово разпределение и т.н., като
потребителят получава квитанцията след заплащане на сумата. Счетоводството се
основава на изготвените квитанции, а потребителите получават разписка с
идентично съдържание за дължимите суми
ежемесечно.
Съгласно
чл.34 от Общите условия купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за топлинна енергия в тридесетдневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, като дължимата сума от изравнителните сметки се заплащат също в такъв тридесетдневен срок.
Видно
от приетите по делото, заключения по
изготвените СИЕ и СТЕ, то се установява, видно на първо място от приетата СТЕ,
изготвена от вещото лице З., че се касае
за топлофициран имот, в който услугата „дялово разпределение“ е въведена от
момента на подписването на Договор № 447/02.11.2014 год., между фирмата за
дялово разпределение на топлинната енергия и СЕС. Между топлофикационното
дружество и фирмата за дялово разпределение е подписан договор, /след въвеждането на
Общите условия за продажба на топлинна енергия на битови
потребители/ уреждащ взаимоотношенията между тях. През процесния период,
топломерът е преминал задължителните периодични метрологични проверки и
съответства на одобрения тип, годен е да се използва за търговско измерване,
показанията му могат да се считат за достоверни. Количеството на топлинната
енергия за СЕС е определено правилно, съгласно методиката. Изпълнено е
изискването на наредбата за разпределение на нетното количество потребена
топлинна енергия между собствениците на имоти в СЕС. От направената проверка,
не е констатирана разлика между нетната енергия и енергията за разпределение по
имоти в сградата етажна собственост. Вещото лице е заключило, че начислените суми са коректни и пресметнати
съгласно методологията, утвърдена от действащата нормативна уредба през
процесуалният период. Прогнозно определените текущи разходи на топлинна енергия
и съответно начислените суми, са приведени, към реално отчетените или
нормативно /служебно/ начислените с изравнителните сметки за съответните
периоди. Няма разлика в сумите по главницата определени от вещото лице и тези
по исковата молба на ищеца. Изравнителни сметки са изготвяни ежегодно, след
проведени отчети за потреблението на топлинна енергия в СЕС. Преизчислените
/изравнителни/ суми са отразени в индивидуалните сметки по имоти. Същите са
предавани на представител на СЕС в законно установения срок, предоставени са му
били звестията, които удостоверяват този факт. Видно от изложеното в табличен
вид в СТЕ, съответно и на заключението по СИЕ ,
то сумите, предмет на претенцията по исковата молба, са именно сумите, на
потребената и доставено топлоенергия за процесния период, като вещото лице по
СИЕ е посочило, че при проверка в счетоводството на Дружеството, то последното
е водено редовно и сумите са или коректно начислени, като не са били заплатени.
Съдът кредитира заключенията на вещите лица, като обосновани и правилни и ги
поставя в основата на своите правни изводи. Следователно по делото е установен
и размерът и на главната и на акцесорната претенции по делото, и същите са
съответни на заявеното в исковата молба. Тоест се налата извод, че исковете са
основателин и следва да бъдат уважени в тяхната цялост.
Съгласно ал. 6 на чл. 34 от Общите
условия, при неизпълнение в срок на задължението за плащане купувачите заплащат
на доставчика обезщетение за забава в размер на законната лихва от деня на
забавата до окончателното изплащане на дължимите суми.
На основание чл.86 ЗЗД съдът намира,
че се дължи и законната лихва за забава
върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
до окончателното и плащане.
По
разноските:
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013г.
на ОСГКТ, с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта
на разноските както в заповедното, така и в исковото производство.
Ищецът претендира направените по делото
разноски, като ищецът е бил представляван от юрисконсулт, както в заповедното,
така и в исковото производство. На основание чл.78 ГПК, съдът следва да определи размера на
юрисконсултското възнаграждение. В процесния случай, след като взе предвид
конкретния интерес, както и фактическата и правна сложност на делото, ПРС намира, че следва да
определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00лв. общо за
заповедното и исковото производства, като в случая предвид неявяване на
процесуален представител на ищеца в последното по делото с .з. е бил представен и списък по чл.80 ГПК. Следва
да се присъдят на ищеца разноските в производството в общ размер от 620 лева
/д.т., СИЕ И СТЕ, юк и депозит за особен представител/.
Предвид
горното, Пернишкият районен съд
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Л.Н.Р., с ЕГН: **********, с постоянен и
настоящ адрес: *** ДЪЛЖИ на
“Топлофикация- П.”АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление:гр.П.,
жк. Мошино, ТЕЦ “Република” сумата от
351,05 лв. /триста петдесет и един лева и пет стотинки/, представляваща
главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до
30.04.2018 г., сумата 33,94 лв. /тридесет и три лева и деветдесет и четири
стотинки/, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за
периода от 09.07.2017 г. до 18.02.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата 351,05 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение в съда – 28.02.2019 г. до окончателното изплащане на
вземането.
ОСЪЖДА Л.Н.Р., с ЕГН: **********, с постоянен и
настоящ адрес: *** ДА
ЗАПЛАТИ на “Топлофикация- П.”АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на
управление:гр.П., жк. Мошино, ТЕЦ “Република” сумата от 620 лв., съобразно уважената искова претенция спрямо
този ответник.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЛЕД
влизане на решението в сила ч. г. д. №***** по описа на съда за 2019 г. на ПРС да бъде
върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в
сила решение по настоящето дело.
Вярно с оригинала:С.Г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: