Мотиви по Присъда N 4/25.03.2019 година по НЧХД № 373/2018 година по описа на Районен съд, гр. Павликени
Обвинението
е против А.С.Ц., роден на *** година в гр. *********, живущ ***, български
гражданин, женен, с висше образование, работи като *************, неосъждан с
ЕГН ********** и С.М.Ц., родена на *** година в гр. ******, живуща ***, с
постоянен адрес ***, българска гражданка, омъжена, с висше образование, работи
като *************, неосъждана, ЕГН ********** за това, че на 01.09.2018 г.
около 18,15-18,30 часа в с. Л., общ. П., в съучастие като съизвършители
причинили на С.А.С., ЕГН ********** *** телесна повреда, изразяваща се във
временно разстройство на здравето, неопасно за живота, вследствие на нанесени
множество кръвонасядания по двете ръце, по тялото, кръвонасядания по главата с охлузване, кръвонасядания
по двете колена с охлузна
рана на дясното и мозъчно сътресение,
без открита вътречерепна травма - квалифицирано от тъжигеля като престъпление по чл. 130, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК. Със същата тъжба А.С.Ц. е
обвинен и за това, че:
-
по същото време и на същото място се заканил на С. с престъпление против негов
имот, като да е казал: „Умирай! Пък аз ще дойда и ще те запаля!“ съставляващо
престъпление по чл. 330, ал. 1 от НК и която закана да е могла да възбуди
основателен страх за осъществяването му - квалифицирано като престъпление по
чл. 144, ал. 1, пр. 2-ро от НК.
-
по същото време и на същото място казал нещо унизително за честта и
достойнството на С. като казал: „Ей
сега, *******!“ в присъствието на С., квалифицирано като престъпление по чл.
146, ал. 1 от НК.
-
по същото време и на същото място се заканил с убийство на С., като казал
"Сега ще те убия!", "Ела с палката да го доучием!",
"Умирай!" и която закана е могла да възбуди основателен страх за
осъществяването й - престъпление по чл. 144, ал. 3, пр. 1-во от НК.
За
съвместно разглеждане в наказателния процес са приети предявените от тъжителя
граждански искове, както следва - солидарно срещу двамата подсъдими за
телесните увреди за сумата от 5000 /пет хиляди/ лева, ведно със законната лихва
от момента на увреждането - 01.09.2018 г. до окончателното изплащане на сумата,
а за отправените закани срещу А.С.Ц. за сумата от 500 /петстотин/ лева, ведно със законната лихва от момента на
увреждането - 01.09.2018 г. до окончателното изплащане на сумата и за обидата
само срещу А.С.Ц. за сумата от 500 /петстотин/ лева, ведно със законната лихва
от момента на увреждането - 01.09.2018 г.
до окончателното изплащане на сумата. Тъжителят е конституиран по делото и като
граждански ищец.
В с.з. тъжбата и
гражданските претенции се поддържат. Повереникът на частния
тъжител и граждански ищец прави искане за постановяване на осъдителна присъда
по отношение на подсъдимите по посочените в тъжбата правни квалификации и
уважаване на гражданските искове така, както са предявени. Излага подробно становище в хода на пренията.
Претендира и разноски.
Защитникът на
подсъдимите пледира за оправдателна присъда, отхвърляне на гражденските
искове, както и присъждане на разноските направени по делото.
Излага подробни доводи за недоказаност на обвиненията в подкрепа на искането
си.
Подсъдимият – А.С.Ц.
*** – се явява в съдебно заседание, не се признава за виновен и дава подробни обяснения пред съда. Моли за оправдателна присъда и отхвърляне на
гражданските искове.
Подсъдимата – С.М.Ц.
*** – се явява в съдебно заседание, не се признава за виновна и дава подробни обяснения пред съда. Моли за оправдателна присъда и отхвърляне на
гражданските искове.
По делото са
събрани писмени доказателства, изслушани са обясненията на подсъдимите,
свидетелски показания и съдебно-медицинска експертиза.
Съдът след преценка
на събраните по делото доказателства, анализирани и преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Тъжителят и
подсъдимите се познават отдавна - живеят в едно село и са съседи. Понастоящем
са във влошени отношения, което според подсъдимия Ц. се дължи на завистта на С.
спрямо материалните успехи на семейството му, а според тъжителя на конфликт за
увредена земеделска продукция. Така по делото е приложена преписка, от която е
видно, че 31.08.2018 година подсъдимата да се е оплаквала от нанесен и побой от
тъжителя. Липсват по делото данни за търсена от Ц. медицинска помощ или
образувано наказателно производство. С. отрича в тъжбата си да е нанасял удари
на подсъдимата.
На следващия ден -
01.09.2018 г., привечер тъжителят и съпругата му - св. М. С. отишли да
"режат лист" за добитъка си. Към 18.00 - 18.15 часа С. вече бил нарязал
"едно кубче" и св. С. тръгнала към дома им да го донесе. С. останал
да сече още и тогава бил пресрещнат от Ц., който предложил да отидат да видят
какво е станало с царевицата и люцерната, за които се оплаквал тъжителя.
Няма данни С. де се
е чувствал застрашен, доколкото и няма данни като да е тръгнал с Ц. и да е
носел брадва или инструмента, с който е секъл клони
за животните си.
Стигнали до намиращ
се в нивата орех, където ги чакала подсъдимита Ц.,
която напръскала С. с лютив спрей в очите, а подсъдимия със дървена сопа - по
показанията на св. С. около 4-5 сантиметра дебела и 120 - 130 см. дълга -
започнал да му нанася удари отзад по главата. Тъжителя усетил три много силни
удара, причерняло му. Опитал да побегне към дома си, но бил преследван от Ц.,
който продължавал да му нанася удари и след като С. паднал и започнал да вика
за помощ и че го убиват.
Св. С. чула тези
викове за помощ и видяла как подсъдимия нанася удари на съпруга й, а
подсъдимата да гледа и държи "тубичка, като спрей". След като видели,
че свидетелката тича към тях и също вика за помощ, подсъдимите побягнали в
посока дома си.
На виковете да
помощ се отзовали и други съселяни, извикали полиция и медицинска помощ.
С. бил откаран до
Спешна помощ при МОБАА, В. Т. и по късно през нощта освободен.
На 03.09.2018 г.
посетил съдебен лекар - д-р Н.Г. и му било издадено приложеното СМУ № *-**/****2018
г. От последното е ивдон при прегледа да са констатирани
множество кръвонасядания по двете ръце, по тялото, кръвонасядания по главата с охлузване, кръвонасядания
по двете колена с охлузна
рана на дясното, както и че С. се оплаква от главоболие, световъртеж и сълзене
в очите.
На 14.09.2018 г.
тъжителя е настанен за лечение в Хирургично отделение на „МБАЛ – П. - ЕООД”, от
където е изписан на 18.09.2018 г. с диагноза „мозъчно сътресение, без открита вътречерепна травма”
Въз основа на
медицинското удостоверение и останалите по делото медицински документи е
изготвена съдебно-медицинска експертиза по писмени данни. Според заключението
на ВЛ - съдебен лекар д-р Г., тъжителят на 01.09.2018 г. е получил кръвонасядания по двете ръце, кръвонасядания
по тялото, кръвонасядания по главата с охлузване, кръвонасядания по двете колена с охлузна рана на дясно коляно, субективни оплаквания от
главоболие, световъртеж и сълзене в очите, мозъчно сътресение протекло със
зашеметяване, главоболие, световъртеж, дикоординационен
синдром/залитане/. Според ВЛ получените травматични увреждания са в резултат от
удари с твърд тъп, удължен предмет и е възможно да са получени чрез нанесени
удари с дърво. Увредите причинили на С., както следва раната на коляното,
дълбоките охлузвания по главата/ с характер на охлузни
рани/ и мозъчното сътресение в съвкупност и поотделно са причинили временно
разстройство на здравето, неопасно за живота със срок на лечение и
възстановяване около 20 дни при нормално протичащ оздравителен процес, а
останалите травми по ръцете, тялото и краката са причинили болки и страдания,
със срок на лечение и възстановяване около 10 дни. Всички увреждания не
представлявали опасност за живота на пострадалия. В с.з. ВЛ поддържа
заключението, дава подробни разяснения относно медицинските находки и метода на
действие при спешно хоспитализиране. Съдът кредитира изцяло заключението на ВЛ
– компетентно дадено е, явява се пълно и отговарящо на поставените въпроси.
Липсват данни за пристрастност на изготвилия го.
По делото ясно и
категорично се откроиха две групи свидетели – св. С. - съпруга на тъжителя и Д.
- брат на майката на тъжителя, разпитани в с.з. по искане на частното
обвинение, чиито показания пресъздават горната фактическа обстановка и друга
група свидетели – св. А. А.и Г. - разпитани в с.з. по искане на защитата, чиито
показания очертават по-различна фактическа обстановка.
Според техните
разкази св. С. бил изключително конфликтен, често влизал в словесни и физически
сблъсъци със съселяните си. Всички те твърдят на процесния
ден да не са виждали подсъдимите, които описват като изключително възпитани и
трудолюбиви. Доколкото са разпитани след свидетелите на обвинението,
показанията им и без задаване на въпроси съдържаха пряко оспорване на
показанията на първата група свидетели.
Свидетелите А.и А.са
съпрузи, като А.свидетелства да имал конфликт с тъжителя за стъпката люцерна и
едва да се поздравявали. Свидетелят Г. пък дава показания да е имал физически
конфликт със С.. Липсват безспорни по делото данни за твърдяната конфликност на С., а желанието да зачитат труда ти и да се
съобразяват с правото ти на собственост не би могло да са разглежда в такава
насока.
Предвид изложеното
в заключението на СМЕ съдът намира, че се опровергават показанията на втората
група свидетели, изложени по-горе, тъй като са безспорни констатираните
увреждания на тъжителя. Следва да се има предвид и че противно на наведеното от
зъщитата и двете групи свидетели се явяват
заинтересовани. Първата са близки роднини на тъжителя, а втората освен да имат
конфликт и да хранят лоши чувства към последния, очевидно питаят умиление към
подсъдимите. Както беше изложено по-горе като разпитани след свидетелите на
обвинението, същите дават показания в насока защите
на Ц..
На съобразяване
подлежи и следното - твърдението на част от свидетелите да не видели
подсъдимите, не може да опровергае положителното твърдение на друг свидетел,
който твърди, че са били на мястото, където е намерен тъжителя и е видял
нанасяне на удари и неговите показания кореспондират с медицинската
документация. Предвид изложеното и най-вече на изясненото от СМЕ съдът, в настоящият
му състав кредитира изцяло показанията на св. С. и Д., а тези на останалите по
делото свидетели цени като дадени в защита на подсъдимия.
В насока защитна
позиция, предвид гореизложеното съдът цени и обясненията на подсъдимите, както
и твърденията в пледоарията на защитника на въпросния ден да не били виждали С.
и всъщност той да ги нападал. Съобрази се и обстоятелството, че последния е
възрастен и болен човек - приложените медицински документи.
Гореописаните
телесни увреждания представляват лека телесна повреда по смисъла на чл. 130,
ал. 1 от НК – временно разстройство на здравето без опасност за живота,
съпроводено с болка и страдание.
При така
установената фактическа обстановка съдът намира, че с деянието си А.С.Ц. и С.М.Ц.,***
от обективна страна са осъществили състава на престъплението по чл. 130, ал. 1,
във връзка с чл. 20, ал. 2 от НК по отношение на пострадалия С., като на на 01.09.2018 г. около 18,15-18,30 часа в с. с. му
причинили лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на
здравето, неопасно за живота, вследствие на нанесени множество кръвонасядания по двете ръце, по тялото, кръвонасядания по главата с охлузване, кръвонасядания
по двете колена с охлузна
рана на дясното и мозъчно сътресение,
без открита вътречерепна травма. За да стигне до този
извод съдът взе предвид свидетелските показания на цитираната свидетелкя С. относно действията, които подсъдимите извършили
на въпросната дата по отношение на тъжителя. В резултат на тези действия на
подсъдимите, на тъжителя били причинени описаните наранявания, за които вещото
лице заключава, че отговарят да са получени от с твърд тъп, удължен предмет,
какъвто се явява и описаното от С. дърво, които според в.л. е възможно да са
получени както съобщава пострадалия.
Налице е причинна
връзка между действията на подсъдимите - привеждането на пострадалия в
невъзможност да се защитава, тъй като не вижда от страна на Ц. и ударите от
страна на Ц. и описаните по-горе травматични увреждания.
Според съда от
доказателствата по делото се установява безспорно механизма, времето и мястото
на причиняване на уврежданията.
Що се касае до
характера на уврежданията, то както става ясно и от експертизата, същите са
довели до временно разстройство на здравето без опасност за живота, съпроводено
с болка и страдание у пострадалия и отшумяват за сравнително кратък период -
около 10 - 20 дни. В случая съдът
приема, че действително, както се сочи и от експерта, е налице лека телесна
повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК, тъй като е установено конкретно
накърняване на телесната цялост, налагащо медицинска намеса и може да се
определи като болестно състояние - в този смисъл Постановление № 3/79 г. на
ПВС, реш.№ 207/69 г. на ВС, реш.
№ 362/73г. на ВС и др.
От субективна
страна подсъдимите Ц. са извършили деянието умишлено, с целени и настъпили общественоопасни последици, като са разбирали свойството и
значението на извършеното от тях и са съзнавали общественоопасния
му характер. За формата на вината говори самия характер на причинените на
тъжителя травматични увреждания, които очевидно и предвид приетата по делото
експертиза сочат на целенасочено действие. Двамата са съзнавали и че действет в съучастие.
Предвид горното
съдът призна подсъдимите за виновни в извършване на деяние по чл. 130, ал. 1
във връзка с чл. 20, ал. 2 от НК така както е вече изложено. За такова деяние
законът предвижда алтернативни наказания, а именно лишаване от свобода до две
години или пробация. Относно подсъдимите съдът счете,
че са налице предпоставките на чл. 78а НК – подсъдимите са пълнолетни, за
престъплението се предвиждат
алтернативно наказания лишаване от свобода по-малко от 3 години и други
по-леки наказания и дейците не са осъждани и не са освобождавани от наказателна
отговорност по този ред.
С оглед на горното
съдът освободи подсъдимите от наказателна отговорност и им наложи
административни наказания - глоба в размер на 1500 лева на Ц. и в размер на
1000 лв. на Ц., като съобрази както конкретните действия на всеки един от тях,
така и съдебното им минало.
Макар и около
минималния размер съдът намери, че наказанията ще изиграят своята възпитателна
и превантивна дейност спрямо подсъдимите.
По повод на
предявения и приет за съвместно разглеждане граждански иск солидарно против
подсъдимите, същият е с правно основание по чл. 45 от ЗЗД. В съответствие с
разпоредбите на чл. 52 във връзка с чл. 45 от ЗЗД съдът го уважи до размер на сумата
от 1500 лева, ведно със законната лихва върху тази сума от деня на увреждането
- 01.09.2018 год. до окончателното й изплащане, като отхвърли иска за
неимуществени вреди до пълния размер на сумата от 5000 лева, като неоснователен
и недоказан. Съдът приема, че с виновното си противоправно
поведение, подсъдимите са осъществили състава на непозволеното увреждане, като
са причинили на тъжителя лека телесна повреда, изразяваща се в описаното
по-горе, като между виновното и противоправно
поведение на подсъдимите и настъпилия вредоносен резултат има пряка причинна
връзка. Съдът взе предвид по отношение размера на обезщетението за
неимуществени вреди: вида и характера на телесните повреди, претърпените болки
и страдания вследствие на тези увреждания и времето за възстановяване, като
прие, че иска е основателен, като по справедливост и съгласно практиката на
съда при присъждане на обезщетения за причинена лека телесна повреда и
посочените последици от нея, осъди подсъдимите солидарно да заплатят на
пострадалия обезщетение в размер на горната сума, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
увреждането до окончателното и изплащане.
Като причини за
извършване на деянието съдът отчита незачитането на личността и установения
правов ред в държавата за разрешаване на възникнали конфликти.
Доколкото
престъплението по чл. 144, ал. 3, пр. 1-во от НК се преследва по общ ред от
държавното обвинение, производството по делото беше прекратено и беше разпоредено преписи от присъдата да се връчат на ПРП.
Останалите
обвинения против Ц. за това, че по същото време и на същото място се заканил на
С. с престъпление против негов имот, като да е казал: „Пък аз ще дойда и ще те
запаля!“, съставляващо престъпление по чл. 330, ал. 1 от НК и която закана да е
могла да възбуди основателен страх за осъществяването му - квалифицирано като
престъпление по чл. 144, ал. 1, пр. 2-ро от НК, както и да е казал нещо
унизително за честта и достойнството на С.
като казал: „Ей сега, **********!“ в присъствието на С., квалифицирано като
престъпление по чл. 146, ал. 1 от НК се явяват недоказани. Св. С. чистосърдечно
дава показания да не е чула нищо от това, което се е говорело по време на
гореописаните действия на подсъдимите, което обстоятелство онагледява така
формирания извод. При това положение обвинението се явява базирано само на
твърденията на тъжителя в жалбата, а осъждане само на базата на твърдения на
страна се явява недопустимо. Поради изложеното съдът оправда подсъдимия по тези
му обвинения и отхвърли гражданските претенции в тая им част като неоснователни
и недоказани.
При
този изход на делото съдът осъди подсъдимите да заплатят в полза на тъжителя и
граждански ищец сторените по делото разноски - по 661 лв. всеки един от гях. Подсъзимите бяха осъдени да
заплатят и 60 лв. ДТ върху уважения размер на гражданския иск, както и 5 лв. за
издаване изпълнителен лист.
По
изложените мотиви съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
Б.Н.