№ 589
гр. София, 11.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, IV ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
при участието на секретаря Даниела Бл. Ангелова
в присъствието на прокурора М. Д. К.
като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Гражданско дело №
20231800100427 по описа за 2023 година
Производството е образувано по подадена искова молба от К. Н. П. от
гр. С. срещу В. Й. П. от гр. С., с която е предявен иск с правно основание чл. 5
ЗЛС, вр. чл. 336, ал. 1 ГПК за поставянето й под пълно запрещение.
Ищецът – внук на ответницата по бащина линия твърди, че същата от
години страда от последици от мозъчносъдова болест – съдова деменция с
влошаване на психичното състояние, снижаване на паметта и волевата
активност, в резултат на което не е в състояние да ръководи постъпките си и
да защитава своите интереси, което е основание за поставянето й под пълно
запрещение.
Ответницата, действаща чрез особен представител адв. И. е подала
отговор на исковата молба с твърдение, че искът е допустим и следва да бъдат
събрани поисканите по делото доказателства. В откритото съдебно заседание
на 07.12.2023 год. изразява становище, че молбата е основателна. Моли съда
да постави ответницата под пълно запрещение.
Представителят на СОП моли съда да постави ответницата под пълно
запрещение.
1
При преценка на събраните доказателства, съдът счете за установено
следното:
Ответницата В. П. е родена на 23.11.2024 год., като видно от
удостоверение за родствени връзки, издадено от СО-район „В.“, ищецът К. П.
е внук на ответницата /неговият баща Н. П. е син на В. П./.
Видно от експертно решение на ТЕЛК № 90335/08.03.2023 год.,
издадено от „С.б. за а. л. на о. з.„“ ЕООД, гр. С., В. П. страда от последици от
мозъчносъдова болест с призната трайно намалена работоспособност 100% с
чужда помощ.
Според заключението на приетата съдебно-психиатрична експертиза на
в.л. Г. от 28.11.2023 год. ответницата е прегледана за нуждите на експертизата
в дома й в кв. Д.. Касае се за жена на 99 години с правилно биологично и
психично развитие. Завършила основно образование. Според близките от
около 5 години е на легло в увредено общо състояние. Контактът със същата
е затруднен поради намалено зрение и слух, както и поради деменция. По
време на прегледа е спокойна, като се изправя в леглото до седнало
положение с чужда помощ. Понякога не чува въпросите или сама избира за
какво да говори. Дезориентирана е за място, време и донякъде за собствена
личност. Въз основа на данните по делото, наличната медицинска
документация и психиатричния преглед вещото лице приема, че В. П. страда
от деменция със съдов произход – състояние, означаващо слабоумие, което в
комбинация с нарушените зрение и слух прави същата да не може да разбира
свойството и значението на постъпките си и да не може да се грижи за себе
си.
Съдът се убеди лично в психическото и физическото състояние на В.
П.. Същата рядко чува и разбира зададените й въпроси; трудно ориентирана е
за време и място, както и за собствената й личност.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните
правни изводи:
Предявеният иск е допустим - исковата молба изхожда от внук на
ответницата, който е активно легитимиран, с оглед разпоредбата на чл. 336,
ал. 1 от ГПК.
Разгледан по същество, искът е основателен. С оглед вида и степента на
заболяването на ответницата същата следва да бъде поставена под пълно
2
запрещение.
Поставянето под запрещение е акт на съда, с който се ограничава или
отнема по установен ред и въз основа на установени от закона основания
дееспособността на едно физическо лице при трайно душевно заболяване,
което препятства лицето само да се грижи за себе си и своите работи.
Съгласно чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от 3ЛС пълнолетните лица, които поради
слабоумие или душевна болест не могат да се грижат за своите работи, се
поставят под пълно запрещение и стават недееспособни, а онези пълнолетни
лица с такива страдания, но чието състояние не е така тежко, се поставят под
ограничено запрещение. Препращащата норма на чл. 5 ал. 3 от ЗЛС сочи, че
по отношение на правните действия на лицата по ал. 1 се прилага чл. 3 ал. 2
от ЗЛС, а за правните действия на лицата по ал. 2 се прилага чл. 4 ал. 2 от
ЗЛС. Статутът на лицата, поставени под пълно и ограничено запрещение, е
приравнен по закон на този на малолетните и непълнолетните лица. Следва да
се отбележи, че сама по себе си душевната болест не прави болния
недееспособен, а болестното състояние заедно с невъзможността лицето да се
грижи за своите интереси са основание за поставяне на дадено лице под
запрещение, т.е. за да се постави едно лице под запрещение, следва да са
налице кумулативно две предпоставки-лицето да страда от душевна болест
или слабоумие и на второ място невъзможност само да се грижи за своите
интереси.
От събраните в производството по делото доказателства безспорно се
установи, че ответницата страда от слабоумие в резултат на съдова деменция,
което е с непрекъснато протичане, с настъпила емоционално-волева промяна
на личността, с устойчив дефицит, т.е. налице е първият критерий -
медицински за признаването й за недееспособна по чл. 5 от ЗЛС. Налице е и
втората предпоставка, а именно - ответницата не може пълноценно да се
грижи за себе си и да охранява своите лични и имуществени интереси. Този
извод съдът прави въз основа на събраните по делото гласни доказателства
/приетата съдебно-психиатрична експертиза/. По делото се установи, че
здравословното състояние на ответницата е сериозно увредено, като
освидетелстваната не може да преценява и защитава личните и
имуществените си интереси. С оглед възрастта на ответницата и давността на
заболяването състоянието й е необратимо. Изводът на вещото лице е, че в
резултат на заболяването ответницата не може да разбира свойството и
3
значението на действията си и да се грижи за своите работи.
С оглед изложеното съдът намира, че състоянието на ответницата е
толкова тежко, че обуславя поставянето й под пълно запрещение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОСТАВЯ ПОД ПЪЛНО ЗАПРЕЩЕНИЕ В. Й. П. ЕГН **********,
с постоянен адрес гр. С., кв. „Д.“, ул. „Я. г.“ № .., на осн. чл. 5, ал. 1 от ЗЛС,
вр. с чл. 336, ал. 1 от ГПК.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, заверен препис от същото да се
изпрати на органа по настойничество при Столична община – район
„Витоша“ за учредяване на настойничество.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
4