Решение по дело №230/2021 на Районен съд - Сливница

Номер на акта: 84
Дата: 26 октомври 2021 г.
Съдия: Ангелина Гергинова Гергинска
Дело: 20211890200230
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 26 април 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 84
гр. Сливница, 26.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, VI-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Ангелина Г. Гергинска
при участието на секретаря Паулина Бл. Велкова
като разгледа докладваното от Ангелина Г. Гергинска Административно
наказателно дело № 20211890200230 по описа за 2021 година
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ, ”А.С.” ООД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление : гр.С., р-н П., ул. „В.”, №**, представлявано от М.Г.П.В., чрез адв. Г.М.,
обжалва НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 23-003755/15.04.2021г. на Директора на
Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“, с което му е наложено на основание чл.
416 ал. 5, вр. чл. 414 ал. 3 от КТ, административно наказание- „имуществена санкция” в
размер на 2000 лева , за извършено нарушение по чл.63, ал.2 КТ.
В жалбата се твърди, че процесното НП е незаконосъобразно, неправилно и издадено
при допуснати съществени процесуални нарушения и при неправилно прилагане на
материалния закон, поради което иска отмяната му. Твърди се, че не е извършено
твърдяното нарушение. Твърди се, че в АУАН липсва конкретика и достатъчна
индивидуализация на нарушението, с което нарушено правото на нарушителя на защита.
Алтернативно моли за процесното НП да бъде изменено, като бъде намарен размерана
наложената „имуществена санкция“. В съдебно заседание, нарушителят се представлява от
пълномощника си , който поддържа жалбата. Артернативно, моли съдът да преквалифицира
устаноеното нарушение и да бъде приложен институтът на „маловажен случай“, съобразно
хипотезата на чл.415в КТ.
Административнонаказващият орган ДОИТ София област, редовно уведомен се
представлява от юрк.А. Същия изразява становище за неоснователност на жалбата,
1
излагайки подробни съображения за правилност и законосъобразност на обжалваното
наказателно постановление, което моли да бъде потвърдено от съда.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства,
намира за установено следното:
На 10.02.2021г. свидетелите, Ж. Г. П., П. Д. Е. и В. И. П., служители в Д „ИТ” –
София област, извършили проверка по спазване на трудовото законодателство на
строителен обект и И. з. Б., находящ се в гр.Б., И. з. При пристигането си на място
инспекторите установили, че лицето А.И.И., ЕГН:**********, работи, за дружеството
жалбодател, като „общ работник, строителство сгради“ на обекта.
На място, А.И.И., ЕГН:**********, е попълнил собственоръчно декларация, в която е
отразил факти и обстоятелства, свързани с осъществяваната трудова дейност, като е отразил
дата и час на декларираното от нея – 10.02.2021г., 11,00ч. В същата е посочил, че работи за
дружеството жалбодател от 08.02.2021г.
Връчили призовка за довършване на проверката на 16.02.2021г., управляващия
фирмата да се яви в Инспекцията, за продължаване на проверката. На определената дата за
довършване проверката в ДИТ, се явил управителят на дружеството, който представил
изисканите с призовката документи в това число и сключен на 05.02.2021г. граждански
договор с А.И.И., декларация за банкова сметка/л.21/ декларация по чл.348, ал.2 КТ,
декларация за съгласие за обработване на лични данни и личен формуляр от същата дата,
подписани от А.И.. Представени са и трудов договор №130 от 10.02.2021г. сключен между
”А.С.” ООД, с ЕИК ******* и А.И.И., ЕГН:**********, както и уведомление до НАП по
чл.62, ал.1 КТ, от която е видно че трудовият договор на А.И.И., ЕГН:********** е заверено
на 10.02.2021г. в 12,27ч. В сведение от управителя на дружеството жаблодател до ИТ е
изложено, че с А.И. към датата на проверката са били обвързани от сключен помежду им
граждански договор, като на 10.02.2021г., датата на проверката на място, е бил сключен
трудов договор между тях.
На 16.02.2021г., на управителят на дружеството бил съставен АУАН № 23-003755 от
16.02.2021г., за констатираното нарушение, а именно за това, че жалбоподателят, в
качеството му на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ е допуснал до работа
лицето А.И.И., ЕГН:********** на длъжност „общ работник, строителство сгради“, без
предварително да му предостави заверено копие от изискуемото уведомление до ТД на НАП
, за регистрация на сключения с него трудов договор. Отбелязано е, че е нарушил чл.63, ал.2
от КТ, както и че нарушението е установено на 10.02.2021г. в 11,00ч. АУАН № 23-003755 от
16.02.2021г., бил връчен лично на управителя на дружеството, жалбодател.
Констатациите от извършените проверки били отразени и в протокол, който е
приложен по делото.
2
Срещу съставения акт е постъпило възражение в предвидения в чл. 44 от ЗАНН срок,
в коетожалбодателят заявява, че с А.И. е имал сключен граждански договор , който е
представен пред проверяващите, поради и което при квалифициране на установеното
нарушение не е приложен правилно материалния закон, поради и което претендира
прекратяване на производството.
Въз основа на така съставения АУАН, било издадено обжалваното НП № 23-003755,
издадено на 15.04.2021 г. от директора на Д. „ИТ-СО”, с което на основание чл.416, ал.5 във
вр. чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда на жалбодателя е наложена имуществена санкция в
размер 2000 лв. за нарушение на разпоредбата на чл. 63, ал.2 от КТ.
В съдебно заседание, А.И. заяви че е работил при дружеството жалбодател 4-5 дни
преди извършване на проверката. Потвърди подписите си върху предявените му
доказателства. Заяви, че трудовият договор е подписал след проверката.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за безспорно установена въз основа
на показанията на свидетелите А.И., Ж. Г. П., П. Д. Е. и В. Ив. П., както и от приетите по
делото писмени доказателства.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни
изводи:
По допустимостта на жалбата.
От приложените по делото доказателства е видно, че наказателно постановление №
23-003755, издадено на 15.04.2021г. е връчено на жалбоподателя на 19.04.2021г., и на
22.04.2021г. е подадена жалба чрез административно- наказващия орган до РС - гр.Сливница
/ видно от поставеното клеймо/. Съдът приема, че жалбата е допустима с оглед на
обстоятелството, че същата е подадена в предвидения в чл.59 от ЗАНН 7-дневен срок за
обжалване на връченото наказателно постановление.
Разгледана по същество, жалбата е основателна
Настоящия състав намира, че, както в акта, така и в обжалваното постановление
правилно и точно е направена квалификацията на извършеното нарушение. От формална
страна издадените актове отговарят на изискванията на чл. 42 и съответно чл. 57 от ЗАНН.
Съдът не споделя изложените от страна на пълномощника на жалбоподателя твърдения за
допуснати съществени процесуални нарушения свързани с разпоредбите на ЗАНН. Следва
да се отбележи, че както АУАН, така и НП са издадени в сроковете по чл. 34 от ЗАНН,
поради което същите са съобразени със законовите изисквания и на това основание
производството не подлежи на прекратяване.
Съгласно трайната съдебна практика установените в акта за административно
нарушение фактически констатации, в рамките на производството по налагане на
административно наказание, се считат за верни до доказване на противното. По силата обаче
3
на чл.16 ал.2 от НПК във връзка с чл.84 от ЗАНН в съдебното производство тези
констатации нямат обвързваща доказателствена сила /в този смисъл т.7 на ППВС № 10/1973
г./. В съдебно заседание, от проведените разпити на свидетелите извършили проверката, се
събраха доказателства, от които да бъде изведен изводът, че жалбоподателя е извършил
посоченото в процесното наказателно постановление нарушение.
Видно от събраните писмени доказателства е, че жалбодателят не е сключил трудов
договор с А.И., който към момента на извършване на проверката от служители на
въззиваемата страна, е полагал труд, в обект на жалбодателя. Този извод на съда се
подкрепя, както от показанията на самия А.И., така и от депозираното от дружеството
жалбодател сведение пред контролните органи, при извършване на проверката по
документи, от депозираното възражение срещу съставеният АУАН и от представените
писмени доказателства – граждански договор и декларации.
Трудовият договор има за предмет престирането на работна сила - усилия от
работника за продължителен период от време. Престацията на труд е предмет на трудово, а
не на обикновено гражданско, договорно правоотношение. Следователно когато даден
договор има за свой предмет отдаването на работна сила, страните са длъжни да сключат
трудов договор, съгласно чл. 1, ал. 2 от КТ. Страните имат автономия при договарянето
помежду си, но тя е ограничена от повелителните разпоредби на закона. Законът не
предоставя право на избор между трудов договор и договорите на гражданското право. Това
е така, защото множеството последици от сключването на трудов договор възникват по
силата на закона и освен права, предоставят на страните по трудовото правоотношение
специфична защита, както и редица формални процедури в рамките, на които ще се развиват
техните отношения. Случаите, когато не е сключен трудов договор, а е налице фактическо
престиране на работна сила, се квалифицират като фактическо трудово правоотношение.
Трудовият договор се сключва преди постъпването на работа. Работодателят няма право да
допуска до работа работника или служителя, преди да му бъде предоставен екземпляр от
сключен трудов договор, подписан от двете страни и копие от уведомление по чл. 62, ал. 3
от КТ.
Предвид липсата на трудов договор между страните, за работодателя обективно не би
могло да възникне задължение да предостави екземпляр от такъв и от уведомлението, както
и не би могъл да наруши забраната по чл. 63, ал. 2 от КТ да не допуска до работа работник
или служител, преди да му предостави документите по чл. 63, ал. 1 от КТ - копие от
уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено от териториалната дирекция на Националната
агенция за приходите. По делото се установява, че по време на инкриминирания период,
установен от направената проверка на обекта, между работодателя ”А.С.” ООД, с ЕИК
******* и работника А.И. не е бил налице сключен трудов договор в писмена форма. При
това положение, описаното в наказателното постановление деяние е несъставомерно по
посочения текст – чл. 63, ал. 2 от КТ, т.к. приетата от административнонаказващия орган
правна квалификация не отговаря на действително установените по делото фактически
положения, отразени в АУАН и НП. Санкционирането на лицето на основание чл. 63, ал. 2
от КТ за това, че е допуснал до работа лице, без да му е предоставил копие от уведомлението
по чл. 62, ал. 3 от КТ, предполага да е налице подписан трудов договор между работодателя
и работника, както и да е изпратено уведомление до ТД на НАП. Очевидно е, че при липса
на писмен трудов договор между страните, то и работодателят не би могъл да предостави на
работника копие от същия и уведомлението. При липса на писмен трудов договор
работодателят следва да понесе отговорност за неизпълнение на задължение по чл. 62, ал. 1
от КТ, във връзка с чл. 1, ал. 2 от КТ - за това, че не е сключил с работника трудов договор в
писмена форма. Отговорността по чл. 63, ал. 2 от КТ изисква друга фактическа обстановка, а
4
именно – наличие на сключен и подписан трудов договор и непредставяне на работника на
копие от удостоверението по чл. 62, ал. 3 от КТ. В случай, че не е осъществен юридическият
факт, пораждащ задължението по чл. 63, ал. 1 от КТ, не би могло да се стигне до нарушаване
на забраната по чл. 63, ал. 2 от КТ.
Предвид изложеното, процесното НП е незаконосъобразно и като такова, следва да
бъде отменено.
Липсват искания от страните във връзка с разноските, поради и което съдът не дължи
присъждането им.

Воден от горното и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-003755/15.04.2021г. на Директора на
Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“, с което на основание чл. 416, ал. 5 от КТ,
във вр. чл. 414, ал. 3 от КТ на ”А.С.” ООД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление : гр.С., р-н П., ул. „В.”, №**, представлявано от М.Г.П.В. е наложена
„имуществена санкция“ в размер на 2 000 /две хиляди/ лева за извършено нарушение по чл.
63, ал. 2 от КТ.
Решението може да се обжалва пред Административен съд София област в 14 -
дневен срок от получаване на съобщението за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
5