Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 26.07.2019г.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на пети февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав: 

 

                                                                             СЪДИЯ: Екатерина Стоева

 

при секретаря Весела Станчева разгледа гр.д. № 6279 по описа за 2016г. на съда и за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Предмет на производството са предявени от „Р.(България)“ ЕАД гр.София против К.Ж.М. обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.430, ал.1 ТЗ за сумата 25 564.53лв.-главница по договор за кредит от 04.06.2015г., с правно основание чл.430, ал.2 ТЗ за сумата 1823.79лв.-договорна лихва за периода 05.08.2015г.-19.05.2016г. и с правно основание чл.86 ЗЗД за сумата 88.84лв.-лихва за забава за периода 05.09.2015г.-19.05.2016г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащането.

 Твърденията на ищеца са за сключен договор за потребителски кредит № 1506010934327160/04.06.2015г., по силата на който предоставил на ответницата кредит в размер на 25 825лв., срещу задължение на ответницата за неговото връщане на вноски, ведно с уговорената договорна лихва с краен срок на погасяване 05.06.2025г. Твърди ответницата да е в неизпълнение задължението поради неплащане вноските за периода м.09.2015г.-м.05.2016г. включително в общ размер на 1224.31лв. С позоваване клаузата по т.9.2 от договора счита да са се осъществили предпоставките за настъпване на предсрочна изискуемост на кредита в останалата част и с исковата молба прави изявление за нейното обявяване. В тази връзка счита, че ответницата дължи заплащането и на вноските, падежите на които не са настъпили в общ размер на 24 340.22лв. Претендира уговорената и дължима по договора възнаградителна лихва, както и обезщетение за забава по чл.86 ЗЗД. Претендира разноски по делото.

Ответницата, чрез назначения по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител, оспорва ответницата да е обвързана от сключен с ищеца договор за кредит, както и ищецът да е изпълнил задължението за предоставяне на сумата по кредита. Твърди ответницата да не е в забава и не дължи заплащането на обезщетение за това.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени доказателствата, намира следното:

Представен е договор за потребителски кредит № 1506010934327160/04.06.2015г. сключен между „Р.(България)“ ЕАД и ответницата К.Ж.М., по силата на който ищецът се задължил да предостави кредит в размер на 25 825лв. с цел рефинансиране на друг кредит и за потребителски нужди, а ответницата се неговото връщане, заедно с възнаградителна лихва на анюитетни вноски  в срок до 05.06.2025г. В т.4 от договора е постигнато съгласие за първите 12 месеца, считано от първата падежна дата, ответницата да заплака фискирана годишна възнаградителна лихва от 9.50%, а след този срок лихва в размер на 6-месечен SOFIBOR+8.379% надбавка. В т.5.2 е уговорено кредитът да се погасява на 120 анюитетни месечни вноски всяка с размер 334.17 лв. с падеж 5-то число на съответния месец и формирани от главница и договорна лихва съгласно приложения погасителен план.

Във връзка с оспорване представения договор в частта за авторството на изявлението на ответницата е открито производство по чл.193 ГПК, в рамките на което е изготвено и приобщено към доказателствата заключение на вещо лице по СГр.Е. Според същото положените за кредитополучател подписи на всяка страница от договора  и в мястото за подпис на Искане за кредит са изпълнени от К.М.. Съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице, като обективно, пълно и компетентно дадено, поради което приема за установено между страните да е възникнало облигационно правоотношение по договор за кредит, обвързващо страните за срока на действието и при условията предвидено в него.   

От неоспореното заключение на вещо лице по ССч.Е се установява, че сумата по кредита е усвоена от ответницата-кредитополучател на 05.06.2015г. чрез заверяване банковата й сметка. Ответницата е заплатила суми в погашения на кредита общо от 724.10лв., от които 260.47лв. главница по погасителни вноски с падежи 05.07.2015г. и 05.08.2015г.; 463.63лв. договорна лихва по същите погасителни вноски, както и част от погасителна вноска от 05.09.2015г. в размер на 55.76лв. Неплатени са вноските 05.09.2015г., 05.10.2015г., 05.11.2015г., 05.12.2015г., 05.01.2016г., 05.02.2016г., 05.03.2016г., 05.04.2016г. и 05.05.2016г. в общ размер на 1224.31лв., които към деня на подаване исковата молба са с настъпил падеж. Дава заключение, че към тази дата непогасените задължения по договора на ответницата възлизат общо на сумата 27 476.80лв., от които главница 25 564.53лв., договорна лихва от 1823.79лв. и лихви за забава от 88.48лв.

При установеното сумата по отпуснатия кредит да е била преведена по сметка на ответницата съдът приема ищецът да е изправна страна по договора. От своя страна ответницата не твърди и не е ангажирала доказателства за плащане на изискуемите погасителни вноски 05.09.2015г.-05.05.2016г., което обуславя извод да е във виновно неизпълнение на поетото насрещно задължение.

            По въпроса относно предсрочната изискуемост на вземанията по банков кредит е налице трайно установена съдебна практика, според която за вземания произтичащи от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащане на определен брой вноски или при други обстоятелства, и кредиторът може да ги събере без да уведоми длъжника, вземанията стават изискуеми с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. Ако  е уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл.60, ал.2 ЗКИ, правото на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем следва да е упражнено преди подаване исковата молба. Предсрочната изискуемост на вземането има действие от получаване от длъжника на изявлението на банката, че прави кредита предсрочно изискуем, ако към този момент са настъпили уговорените в договора за кредит предпоставки, обуславящи настъпването й. Прието е, че исковата молба може да има характер на волеизявление на кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем, и с връчване на препис от нея на ответника по иска предсрочната изискуемост се обявява на длъжника, ако относимите към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост факти са се осъществили към деня на подаване на исковата молба /арг. от т.18 от ТР № 4/18.06.2014г. по тълк.д.№ 4/2013г., ОСГТК на ВКС, Решение № 77/10.05.2016г. по т.д.№ 3247/2014г., ВКС, ІІ т.о. и др./.

Съгласно предвиденото в т.11.1 от договора, при неплащане от страна на кредитополучателя изцяло или частично на което и да е парично задължение по договора в продължение на 150 дни от падежа на това задължение, считано от 151-вия ден кредит /непогасената главница, ведно с дължимите такси, разноски, лихви и наказателна надбавка/ става автоматично предсрочно изискуем. Ищецът се позовава на тази клауза и претендира заплащането на главницата до пълния непогасен размер по вноските, за които не е настъпил падежа, както и дължимите за тях възнаградителни лихви. Тъй като изявление за обявяване  предсрочна изискуемост съобразно чл.60, ал.2 ЗКИ не е било отправено  извънсъдебно до ответницата /преди предявяване на исковете/, обективира това изявление в исковата молба.

            Събраните по делото доказателства установяват, че към деня на подаване на исковата молба ответницата е в неизпълнение задължението за плащане на вноските с падежи за периода 05.09.2015г.-05.05.2016г. и в този смисъл са били налице предпоставките на т.11.1 от договора. Препис от исковата молба съдържаща изявлението за обявяване предсрочна изискуемост е връчен на ответницата по реда на чл.47, ал.5 вр. ал.1 ГПК. С оглед приетата редовност на връчването съдът намира за надлежно и съобщаването за предсрочна изискуемост, поради което същата е произвела действие и въз основа на това ответницата дължи заплащането на всички уговорени с договора суми за главница и договорни лихви.

             Неизпълнението на парично задължение на падежа поставя длъжника в забава, който дължи на кредитора обезщетение по чл.86 ЗЗД. Ответницата е в забава по отношение неплатените погасителните вноски за периода 05.09.2015г.-05.05.2016г. и за исковия период от време 05.09.2015г.-19.05.2016г. дължи лихви за забава от 88.84лв.

            По изложените съображения съдът намира предявените искове за основателни и следва да се уважат в пълния предявен размер.

            На основание чл.78, ал.1 ГПК в тежест на ответницата следва да се възложат направените от ответника разноски от 2854лв., от които 1099лв. платена държавна такса, 1355лв. платени разноски за особен представител,  300лв. депозит за вещо лице по ССч.Е. В същите е включено възнаграждение за юрисконсулт, което съдът определя на 100лв. на основание чл.25 от Наредбата за заплащането на правната помощ вр. чл.78, ал.8 ГПК. Посочената в представения от ответника списък с разноски по чл.80 ГПК сума от 25.20лв. за нотариално заверен препис на договор за кредит не съставлява разноски по производството, поради което и не следва да се присъжда.

            По искане на ответната страна по делото е извършена СГр.Е с плащане определеното на вещото лице възнаграждение от бюджетните средства на съда, доколкото особения представител не е задължен за внасянето на разноски. Задължено лице е ответницата и с оглед уважаване исковете спрямо нея на основание чл.78, ал.6 ГПК следва да заплати по сметка на Софийска градски съд сумата от 300лв. платено от бюджетните средства на съда възнаграждение за вещо лице.

Водим от горното съдът

 

 

Р   Е   Ш   И:

 

 

ОСЪЖДА К.Ж.М., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „Р.(България)“ ЕАД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.********, БЦ „Е. *** сумата 25 564.53лв. на основание чл.430, ал.1 ТЗ, представляваща главница по договор за кредит № 1506010934327160/04.06.2015г. , сумата 1823.79лв. на основание чл.430, ал.2 ТЗ, представляваща договорна лихва за периода 05.08.2015г.-19.05.2016г. и сумата 88.84лв. на основание чл.86 ЗЗД, представляваща лихва за забава за периода 05.09.2015г.-19.05.2016г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба-20.05.2016г. до изплащането, както и разноски по делото на основание чл.78, ал.1 ГПК от 2 854лв.

ОСЪЖДА К.Ж.М., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати по сметка на Софийски градски съд на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от 300лв.

 

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.

 

 

 

 

                                                                        СЪДИЯ: