О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
No 3064
гр. Ботевград, 31.05.2019 г.
Районен съд – Ботевград, V граждански състав, в закрито заседание на тридесет и първи май през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от съдия Стоянова гр. д. No
894 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба на Р.Б.А. ***, с която са предявени установителни искове по реда на чл.
422 във вр. чл. 415 от ГПК срещу “Мастер 1” ООД, гр. Етрополе и М.Х.Ц. ***.
Съдът намира, че така предявените искове
са недопустими, като съображенията за това са следните:
Исковете са били предявени пред Районен
съд- Етрополе за установяване на вземанията на ищеца по издадена в негова полза
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417
от ГПК по ч. гр. д. No 271/2017 г. по описа на Районен съд- Етрополе. Поради
отводи на двамата работещи по щат в РС- Етрополе районни съдии, то делото пред
този съд е прекратено и с определение No 539 от
14.05.2019 г. по ч. гр. д. No 339/2019 г.
по описа на Софийски окръжен съд е изпратено на настоящия съд.
Видно от приложено копие на ч. гр. д. No
271/2017 г. по описа на Районен съд- Етрополе, по подадено от ищеца в
настоящото производство заявление съдът е издал в негова полза Заповед No 199 от
23.06.2017 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.
417 от ГПК срещу длъжниците “Мастер 1” ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. Етрополе, представлявано от М.Х. Ц., и М.Х.Ц., с ЕГН ********** ***. На
26.06.2017 г. в полза на заявителя е издаден изпълнителен лист за присъдените
със заповедта парични вземания, видно от направеното отбелязване.
На 29.11.2017 г. срещу заповедта за
изпълнение по чл. 417 от ГПК е депозирано възражение с вх. No 2264 от длъжника в заповедното производство “Мастер 1” ООД, гр.
Етрополе, чрез пълномощник адв. Г.Д.Ц., като с възражението не е приложено
пълномощно. След дадени от съда указания за представяне на доказателства за
това кога е връчена поканата за доброволно изпълнение, с молба вх. No 2345/07.12.2017 г. от “Мастер 1” ООД, чрез адв. Г.Д.Ц. е
представено заверено копие на Покана за доброволно изпълнение до длъжника “Мастер 1” ООД по изп.
дело No 20178380404616 на ЧСИ рег. No 838 с район на
действие СГС.
С разпореждане от 07.12.2017 г. по ч.
гр. д. No 271/2017 г. съдът е приел по същество, че
възражението от длъжниците Мастер 1” ООД и М.Х. Ц., чрез пълномощника им адв. Г.Ц., е
подадено в срок, поради което и на основание чл. 415 от ГПК е указал на
заявителя възможността да предяви иск за установяване на вземането си в
едномесечен срок от получаване на разпореждането, като му е указал и
последиците от непредявяване на иска в този срок. В така предоставения му срок
заявителят е подал исковата молба, по която е образувано гр. дело No 36/2018 г. на РС- Етрополе, а след изпращането му на
РС- Ботевград - настоящото дело.
Правото
на иск за установяване на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение,
възниква и съществува при подадено в срока по чл. 414 от ГПК възражение срещу
заповедта за изпълнение, с което възражение е оспорено вземането. Съгласно т.
10. а. от Тълкувателно решение No 4 от
18.06.2014 г. по тълк. д. No 4/2014 г., ОСГТК на ВКС, процесуалните
предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск,
предявен по реда на чл. 422, респ. 415, ал. 1 от ГПК, не са налице в случаите,
когато възражението по чл. 414 от ГПК не е подадено в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК или не съдържа оспорване на вземането.
В случая от страна на длъжника М.Х.Ц. няма
подадено възражение срещу издадената заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК.
Възражение е подадено единствено и само от името на другия длъжник - “Мастер 1” ООД, чрез адвокат Г.Ц., без обаче в заповедното
производство да са представени доказателства за наличие на представителна власт
на подалия възражението адвокат по отношение на страната. Така подаденото
възражение от лице без представителна власт не може да породи целените със
същото правни последици, тъй като не съставлява валидно извършено процесуално
действие. Същото следва да се счита за неизвършено, като в случая следва да се
приеме, че възражение не е подадено и от длъжника “Мастер 1” ООД.
Предвид това и доколкото предявените по реда на чл. 422 от ГПК
установителни искове са за съществуване на вземане на ищеца по издадена заповед
за изпълнение по чл. 417 от ГПК, срещу която няма подадени от длъжниците
възражения (от длъжника М.Х.Ц. не е подавано никакво възражение, а от длъжника “Мастер 1” ООД е подадено
нередовно такова), то за ищеца липсва правен интерес от
предявяване на исковете.
С оглед изложеното така предявените искове се явяват
недопустими, поради което производството по делото
следва да бъде прекратено.
Съгласно т. 13 от ТР No 4/2014 г. по тълк. д. No 4/2014 г.,
ОСГТК на ВКС, в настоящата хипотеза на прекратяване на исковото производство
издадената заповед за изпълнение не подлежи на обезсилване, тъй като
прекратяването е именно поради извода на съда, че срещу заповедта за изпълнение
няма подадени възражения.
Воден от горното, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело No
894/2019 г. по описа на Районен съд- Ботевград, поради недопустимост на
исковете.
Определението
може да се обжалва с частна жалба пред Софийски окръжен съд в едноседмичен срок
от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :