РЕШЕНИЕ
№ 133
гр. Харманли, 23.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ДВАНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Ива Т. Гогова
при участието на секретаря ГАЛИНА П. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Ива Т. Гогова Гражданско дело №
20235630101053 по описа за 2023 година
Предявен е положителен установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.79
ал.1 от ЗС.
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от М. М.
Я., ЕГН **********, от гр.Харманли, **** и Е. М. В., ЕГН:**********, гр.Пловдив,
ул. „Ген. Радко Димитриев“ *** против О., ЕИК:****, пл.„****” №1.
Ищците твърдят, че на 24.04.1930 година наследодателят им - Х. Т. П. закупил
имот, състоящ се от дворно място от общо 285 кв.м, ведно с постройка и лозе от един
декар в Харманлийско землище, за което бил съставен нотариален акт. Към настоящия
момент това бил поземлен имот с идентификатор 77181.21.97 /седемдесет и седем
хиляди сто осемдесет и едно, точка двадесет и едно, точка деветдесет и седем/ по
Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Харманли, общ.Харманли,
обл.Хасково, одобрени със Заповед №РД-18-9 от 23.03.2006г. на Изпълнителния
директор на АК. През годините едната част от имота била ползвана като лозе, а
другата за отглеждане на различна видове земеделски култури, а сградата била
ползвана като вила, но по-късно била разрушена. Поддържал се и се обработвал имота
и до настоящия момент, но когато ищците решили да се снабдят с нотариален акт за
имотите, установили, че имотът бил записан като собственост на О..
Ищците твърдят, че от момента на придобиване на имота до настоящия момент
1
е владян явно, спокойно и непрекъснато. Считат, че имотът никога не бил отчуждаван,
одържавяван или отнеман на друго основание и за тях не важала забраната по чл.
86,ал.1 от ЗС, нито по чл.5,ал.2 от ЗВСОНИ /заличаващ изтеклия до 22.11.1997г.
давностен срок за имоти, подлежащи на реституция по ЗСПЗЗ/, нито забраната по чл.
1 13 от ЗСПЗЗ. А и не следвало спрямо тях, да се прилага разпоредбата на чл.19 от
ЗСПЗЗ, тъй като в приложното му поле попадали само земеделски земи, които
подлежали на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но не били заявени за възстановяване
в предвидения в закона срок и в този смисъл били останали след възстановяване
правото на собственост, т.е. земеделски земи, които били включени в ТКЗС, ДСЗ или
образувани въз основа на тях земеделски организации, отнети или одържавени в
хипотезите, изброени в чл. 10 ЗСПЗЗ. Ако имотът не бил включен в ТКЗС и не
подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, общината не можела да придобие
правото на собственост по реда на чл. 19 ЗСПЗЗ.
Поради това молят да се постанови РЕШЕНИЕ, с което да се признае за
установено по отношение на О., че М. М. Я. ЕГН**********, гр.Харманли, ул. „****“
№51А и Е. М. В. ЕГН**********, гр.Пловдив, ул. „****“ №15, ет.14, ап.41 по силата
на наследяване и давностно владение са собственици на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ С
ИДЕНТИФИКАТОР 77181.21.97 /седемдесет и седем хиляди сто осемдесет и едно,
точка двадесет и едно, точка деветдесет и седем/ по Кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-18-9 от 23.03.2006г. на
Изпълнителния директор на АК, адрес на имота гр.Харманли, местност „Старите лозя”
с площ от 1085 кв.м/хиляда и осемдесет и пет квадратни метра/, трайно
предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: за земеделски
труд и отдих съгл. пар.4 от ПЗРЗСПЗЗ, категория на земята: 8/осма/, предишен
идентификатор: няма, номер по предходен план 760046, при съседи на
имота:77181.21.98, 77181.21.105, 77181.21.93, 77181.21.96. Молят да се присъдят и
разноските по делото.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от
страна на ответника О.. В съдебно заседание ответникът оспорва иска изцяло.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Ищците М. Я. и Е. В. са наследници на Х. Т. П., починал на 30.05.1944г., видно
от Удостоверение за наследници изх.№525 от 11.07.2023г. на О., като същите са негови
внучки – низходящи на сина му М. Х. П., починал на 12.12.1981г.
С нотариален акт за покупко-продажба от 24.04.1930г. на Харманлийски мирови
съдия, наследодателят Х. Т. е придобил собствеността върху два недвижими имота,
единият от които лозе от 1 дка, находящо се в Харманлийско землище, местността
„Чуката“.
2
Видно от представената скица №15-1093500 от 13.10.2023г. на СГКК-Хасково,
процесният недвижим имот с идентификатор 77181.21.97, находящ се в местността
„Старите лозя“, общ.Харманли е записан като собственост на ответника О..
Със Заповед №РД-11-224 от 10.08.2004г. на Областен Управител на Хасково е
одобрен план за одобряване на новообразуваните имоти на земеделски земи,
предоставени за ползване на граждани въз основа на актове по парагр.4 от ПЗР на
ЗСПЗЗ, местност „Старите лозя“, землище на гр.Харманли, който план на
новообразуваните имоти е приет като доказателство по делото.
От заключението по назначената съдебно-техническа експертиза се установява,
че няма данни процесният имот да е бил обект на реституционни процедури, няма
данни да е бил отнеман, одържавяван, отчуждаван и възстановяван. Вещото лице е
отразило също, че в регистъра на новообразуваните имоти за процесния имот като
собственик е записана О.. Площта на имота по КК е 1085 кв.м., а площта на
оградената част от ПИ е 1049 кв.м. Вещото лице е установило, че имотът, описан в
представения нотариален акт от 24.04.1930г. е напълно идентичен с ПИ с
идентификатор 77181.21.97 по КККР на гр.Харманли.
От събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на свидетеля М. П. се
установява, че процесният имот е бил собственост на наследодателите на ищците –
родителите им Методий и Танка, които свидетелят виждал от 1978-1979г. да го
обработват като лозе, а след 1984-1985г. и ищците също стопанисвали имота. От
свидетелските показания се установява, че понастоящем не е обработваем процесния
имот, но бил посещаван периодично от ищците, които свидетелят знаел за негови
собственици. Свидетелят потвърждава, че в имота имало постройка, която
понастоящем била разрушена, както и че бил ограден с жив плет- чилия. До преди 5-6
години лозето се обработвало от техен съсед – З., който със знанието и съгласието на
ищците стопанисвал същия. Съгласно показанията на разпитания по делото свидетел
никой не е имал претенции по отношение на имота и не е имало оспорване на
собствеността върху него, както и никой друг не го бил ползвал. Горните факти не
бяха опровергани от доказателства в обратна насока, поради което съдът кредитира
показанията на свидетелите като непротиворечиви, логични и убедителни.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявеният положителен установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.79,
ал.1 от ЗС е допустим. Съществува правен интерес от предявяване на иска предвид
оспорването на претендираното от ищеца право на собственост от страна на ответника
съгласно данните в представената скица №15-1093500 от 13.10.2023г. на СГКК-
Хасково.
В тежест на ищците е провеждане на главно и пълно доказване на следните
3
юридически факти: своята активна материалноправна легитимация като собственици
на спорния имот, пасивната материалноправна легитимация на ответника, като
оспорващ правата им, както и същите следва да установят по пътя на пълното и главно
доказване осъществяването на всички елементи от придобивния способ, на който се
позовава – наследствено правоприемство и придобивна давност, но не и липсата на
пречки за настъпването на вещноправните му последици.
Във връзка с подлежащия на установяване факт на владение като обективен
елемент от придобния способ придобиване по давност, съдът трябва да изследва и
обстоятелството дали за периода на упражняване на владението не е налице законова
забрана за придобиване на собствеността върху имота на това основание. Такава
забрана е въведена с нормата на чл.86 от ЗС, според която не може да се придобие по
давност вещ, която е социалистическа собственост, а впоследствие - държавна или
общинска собственост /съгласно трайната съдебна практика - Решение №224/
27.04.2009 г. по гр. д. № 1491/2008 г., ІІ гр. отд. на ВКС, забраната на чл.86 ЗС е
приложима и по отношение на земите със статут на кооперативно земеползване/.
Давността за придобиване на държавни и общински имоти също е спряна съгласно
пар.1 от ДР на ЗДЗС, считано от 31.05.2006 г. до 31.12.2022г. (ДВ, бр.7, в сила от
31.12.2017г.). Такива забрани се съдържат още в чл.29, т.4 от ЗСГ (отм.), както и в
чл.5, ал.2 от ЗВСВОНИ, касаещ само имоти, които се възстановяват по реда на този
закон или по реда на ЗСПЗЗ.
По отношение на горепосочените законови забрани за придобиване по давност
съдът счита, че по делото не са налице данни процесният имот някога да е бил
държавна или общинска собственост, или земя със статут на кооперативно
земеползване, поради което не са съществували законови пречки за придобиването му
по давностно владение. Няма никакви доказателства по делото процесният имот да е
бил одържавен по реда на чл.12 ЗСГ. Освен това липсват и каквито и да е
доказателства по делото, че имотът е бил земеделска земя, включена в ТКЗС или друго
подобно образование. Страните не твърдят такива факти, а и ответникът не представя
такива доказателства, които да изключат правата на ищеца, което е в негова
доказателствена тежест (Решение №21/04.02.2011г. по гр.д. №1327/2009г., 2-ро г.о на
ВКС – „При предявен иск за установяване принадлежността на правото на собственост
върху недвижим имот страната, която оспорва правата на предявилото иска лице,
позовавайки се на свои собствени права или навеждайки доводи за наличие на пречка
за осъществяване на твърдяното от ищеца придобивно основание, носи по правилата
на чл. 127 ГПК (отм.), респ. чл. 154 ГПК, обн. ДВ. бр. 59/2007 г., тежестта да докаже
осъществяването на основанието, на което твърди, че е придобила спорното право,
респ. наличието на пречки за осъществяване придобивното основание на ищеца, т.е. да
докаже правоизключващите или правопогасяващите си възражения. Ако ответникът
твърди, че ищецът не може да придобие по давност правото на собственост върху един
4
имот по причина, че този имот попада в приложното поле на чл. 19 ЗСПЗЗ, негова е
тежестта да докаже, че имотът е бил включен в ТКЗС или отнет или одържавен в някоя
от хипотезите на чл. 10 ЗСПЗЗ, т. е. че е подлежал на възстановяване по реда на
ЗСПЗЗ. Ищецът не носи доказателствената тежест да установи обстоятелството, че
имотът не е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, респ. че не са били налице
предпоставките за издаване на акт за общинска собственост, след като такъв акт по
делото не е бил представен. В същия смисъл решение № 798/16.11.2010 г. по гр. д. №
3303/2008 г. на I ГО на ВКС.
По делото липсват доказателства имотът да е бил коопериран по силата на
членствено правоотношение, да е бил одържавяван - например съгласно чл.12, ал.2 от
ЗСГ (отм.), да е бил отнеман фактически, предвид което същият е запазил статута си на
частна собственост и е владян в реални граници, поради което следва да се приеме, че
такъв имот не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и следователно липсва и
основание да бъде включен във фонда на земите по чл.19 от ЗСПЗЗ и да се счита за
общинска собственост (Решение № 12 от 13.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 3594/2008 г.,
IV г. о., ГК Определение № 142/08 г. на ІІ гр. отд. на ВКС).
Следва да се отбележи също, че разпоредбата на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ,
разглеждана във връзка с §4к от ПЗР към ЗСПЗЗ, регламентира прекратяване правото
на ползване върху земеделските земи, предоставени на граждани по силата на актове
на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет и на Министерския съвет.
А съгласно §4к, ал.1, вр. ал.6 от ПЗР към ЗСПЗЗ за тези земи се изработват помощен
план и план на новообразуваните имоти, който се одобрява от Областния управител. В
хода на настоящото производство от страна на ответника не се ангажираха никакви
доказателства обосноваващи извода, че процесният имот е бил предоставен за
ползване и че същият попада в приложното поле на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Представеният план на новообразуваните имоти, ведно с таблица на дължимото се
обезщетение и регистър на имотите, не доказват горните обстоятелства, доколкото в
същия не се съдържат данни имотът да е бил предоставен за ползване и съответно да
попада в приложното поле на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Напротив, от доказателствата по
делото (нотариален акт за покупко-продажба от 24.04.1930г. на Харманлийски мирови
съдия) се установи, че имотът е бил закупен от общия наследодател на ищците
Хр.Петров, а не е бил предоставен за ползване от общината. След като не е доказано,
че имотът попада в приложното поле на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, О. не може да придобие
правото на собственост върху него на това основание.
С оглед всичко изложено дотук следва да се приеме, че давността остава
допустима като придобивен способ по отношение на земеделски земи, които не са
били реално отнети от собствениците им. Спрямо земите, които са изключени от
приложното поле на ЗСПЗЗ, какъвто е и настоящия случай, не се прилага и
разпоредбата на чл.5 ал.2 от ЗВСОНИ, според която изтеклата придобивна давност за
5
имоти, собствеността върху които се възстановява по този закон или по ЗСПЗЗ, не се
зачита и започва да тече от влизането на разпоредбата в сила - 22.11.1997г. Такива
имоти няма пречка да бъдат придобити по давност, което важи и за процесния имот,
доколкото не се установи същият да е бил и държавна или общинска собственост,
поради което и забраната за придобиване по давност, регламентирана в чл.86 от ЗС
също не важи.
В случая, видно от нотариален акт за покупко-продажба от 24.04.1930г. на
Харманлийски мирови съдия, наследодателят Х. Т. е придобил собствеността върху
два недвижими имота, единият от които процесното лозе от 1 дка, находящо се в
Харманлийско землище, местността „Чуката“, за който имот вещото лице установи
съгласно заключението по назначената съдебно-техническа експертиза, че е идентичен
с проресния имот с идентификатор 77181.21.97 по КККР на гр.Харманли. А от
неопроверганите и кредитирани с доверие показания на разпитания свидетел М. П.,
който познава имота от няколко десетилетия, като притежаващ имот в съседство, се
установява, че процесният имот е бил на наследодателите на ищците М. П. (син на
общия наследодател Х. Т. П.) и Танка П., техни родители, които са владели същия
явно, необезпокоявано и непрекъснато повече от 10 години, а след смъртта им,
тяхното владение върху имота е продължено от децата им – ищците М.Я. и Е.В..
Съгласно гласните доказателства по отношение не имота не е имало досега
собственически претенции. Следователно според съда доказано е по делото давностно
владение върху имота продължило явно, непрекъснато и необезпокоявано повече от
десет година съгл. чл.79, ал.1 от ЗС.
Имайки предвид гореизложеното и отчитайки липсата на законови пречки за
придобиване на имота по давност, съдът счита, че от събраните по делото
непротиворечиви и неопровергани гласни доказателства по безспорен начин се доказа
обективният елемент (corpus) на оригинерния придобивен способ по чл.79 от ЗС –
придобиване по давност, тъй като по категоричен начин се установи, че процесният
имот с идентификатор 7718121.97 се владее непрекъснато, явно и необезпокоявано от
ищците лично и като наследници на Методий и Танка Петрови през последните
повече от двадесет години, т.е. повече от необходимите по чл.79, ал.1 от ЗС десет
години.
От гласните доказателства по несъмнен начин се потвърди наличието и на
субективния елемент на придобиването по давност (animus), доколкото се установи, че
ищците считат имота за свой собствен, а не го владеят за другиго, като са
демонстрирали това и пред свидетеля М.Петров, който също знае имота като тяхна
собственост. Следователно доказа се, че ищците държат имота като свой собствен, а
не го държат за другиго. Също така от ответника не се ангажираха доказателства,
опровергаващи презумпцията на чл.69 от ЗС, съгласно която се предполага, че
6
владелецът държи веща като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго.
Предвид установеното по делото наследствено правоприемство съгл.
Удостоверение за наследници изх.№525 от 11.07.2023г. на О. и доказаното давностно
владение върху имота от страна на ищците, изразяващо се в продължило повече от
десет години явно, непрекъснато и необезпокоявано упражняване на фактическата
власт върху него, при това с намерение за държане на имота като свой собствен съгл.
чл.79 от ЗС и чл.68, ал.1 от ЗС, съдът следва да приеме за доказано придобиването
правото на собственост върху имота на основание наследство и давностно владение от
страна на ищците при равни квоти съгл. чл.5 ал.1 от ЗН.
По изложените по-горе съображения съдът намира, че предявеният
установителен иск се явява основател и доказан и като такъв следва да бъде уважен.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищците
следва да се присъдят и направените по делото разноски в размер на общо 890 лв. за
държавна такса, адвокатско възнаграждение и възнаграждение за вещо лице.
Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на ответника О., ЕИК/Булстат:****, с
адрес гр.Харманли, пл. „****” №1, представляван от Кмета М. И. К., че ищците М. М.
Я., ЕГН: **********, от гр.Харманли, **** и Е. М. В., ЕГН:**********, гр.Пловдив,
ул. *** ***, са собственици при равни квоти, на основание наследство и давностно
владение, на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 77181.21.97 /седемдесет и седем
хиляди сто осемдесет и едно, точка, двадесет и едно, точка, деветдесет и седем/ по
Кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-18-9 от
23.03.2006г. на Изпълнителния директор на АК, адрес на имота гр.Харманли, местност
„Старите лозя”, с площ от 1085 кв.м /хиляда и осемдесет и пет квадратни метра/,
трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: за
земеделски труд и отдих съгл. пар.4 от ПЗРЗСПЗЗ, категория на земята: 8 /осма/,
предишен идентификатор: няма, номер по предходен план 760046, при съседи на
имота: 77181.21.98, 77181.21.105, 77181.21.93, 77181.21.96.
ОСЪЖДА ответника О., Булстат:****, с адрес гр.Харманли, пл. „****” №1,
представляван от Кмета М. И. К., на основание чл.78, ал.1 от ГПК да заплати на
ищците М. М. Я., ЕГН **********, от гр.Харманли, **** и Е. М. В., ЕГН:**********,
гр.Пловдив, ул. *** ***, направените по делото разноски в размер на общо 890 лв. за
държавна такса, адвокатско възнаграждение и възнаграждение за вещо лице.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд-
Хасково в 14-дневен срок от връчването му на страните.
7
Съдия при Районен съд – Харманли: _______________________
8