№ 107
гр. гр. Лом, 09.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Иван Пл. Йорданов
при участието на секретаря Анетка П. Рангелова
като разгледа докладваното от Иван Пл. Йорданов Административно
наказателно дело № 20241620200396 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59, ал. 1 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № Л-14/ЗГ от 19.09.2024 г. на Началник
РУ – Лом към ОД МВР Монтана на Л. Е. Л. от гр. Монтана, ж.к. ***, обл.
Монтана, с ЕГН ********** са наложени следните административни
наказания:
- на основание чл. 266, ал. 1, предл. 7 от ЗГ - глоба в размер на 500,00
/петстотин/ лева за нарушение на чл. 213, ал. 1, т. 1 от ЗГ,
- на основание чл. 266, ал. 1, предл. 7 от ЗГ - глоба в размер на 500,00
/петстотин/ лева за нарушение на чл. 213, ал. 1, т. 2 от ЗГ и
- на основание чл. 273, ал. 1 от ЗГ са отнети в полза на държавата
вещите, предмет на нарушението – 0,5 пр. м3 дърва за огрев от дървесен вид
топола.
В съдебно заседание жалбоподателят Л. се явява лично. Представлява
се от адв. Е. В. от АК – Монтана, която моли да бъде отменено наказателното
постановление и да бъдат присъдени на доверителя й направените разноски.
Административнонаказващият орган - Началник РУ – Лом към ОД
1
МВР Монтана, не се явява и не се представлява.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната взаимна връзка и съвкупност, както и във връзка с
доводите и становищата на страните, намери за установено следното:
На 01.08.2024 г. в РУ – Лом е получен сигнал на ЕЕН 112 за това, че в с.
Киселево, ул. „***“ се превозват дърва за огрев с каруца и вероятно се
намират на същата улица в имот ***. Служителите на РУ – Лом – Р. К. и К. Ц.
били изпратени на проверка по подадения сигнал. Установили, че в двора на
въпросния имот има около 0,5 пр. м3 дърва за огрев от дървесен вид топола.
Дървата били немаркирани с контролна горска марка, общинска или
производствена такава, както и не били придружени с превозен билет. Затова
св. Ц. съставил констативен протокол, а св. К. съставил на Л. АУАН за
нарушения на чл. 213, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗГ. Дървесината била предадена на
съхранение в Община Брусарци. АУАН е подписан без възражения, като
преписката била изпратена на РП Монтана ТО Лом. С Постановление на
прокурор при МРП на 27.08.2024 г. е отказано да се образува досъдебно
производство, поради ниската стойност на дървесината и приложението на чл.
9, ал. 2 от НК. Така въз основа на съставения АУАН, на 19.09.2024 г. АНО
издал атакуваното № Л-14/ЗГ, с което наложил съответните 2 бр. глоби и
постановил отнемане в полза на държавата на съхраняваната дървесина.
Съдът намира, че депозираната от Л. Л. жалба срещу НП е допустима, а
разгледана по същество се явява частично основателна, по следните
съображения:
Чл. 213, ал. 1, предл. 7, т. 1 от ЗГ забранява съхраняването на
дървесина, немаркирана с контролна горска марка, съответно с
производствена марка, а чл. 213, ал. 1, предл. 7, т. 2 от ЗГ забранява
съхраняването на дървесина, непридружена с превозен билет. В случая обаче
не се доказва по безспорен и несъмнен начин, че именно жалбоподателят Л. е
съхранявал на адреса в с. Киселево, ул. „***“ *** дърва за огрев в нарушение
на ЗГ. Видно от представения с жалбата Нотариален акт № 193, том II, рег. №
2341, дело № 247/2024 г., лицето с постоянен адрес в с. Киселево, ул. „***“
*** /мястото на извършване на нарушението/, е Георги Е. Станов, а не
жалбоподателят Л., чийто постоянен адрес е в гр. Монтана. При това
2
положение не следва същият да носи административнонаказателна
отговорност за съхранение на дървесина във въпросния имот. Независимо, че
към момента се е намирал там /при подаден сигнал на ЕЕН 112, очевидно
целящ именно извършване на проверка с цел санкция/, няма данни Л. да е
собственик или ползвател на процесния имот, в който са открити дървата за
огрев, така щото да се приеме, че той лично ги е съхранявал в нарушение на
ЗГ. Вменените му нарушения на чл. 213, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗГ не се доказва по
категоричен начин да са извършени именно от него и затова наказателното
постановление следва да се отмени като незаконосъобразно в частта, с която
на осн. чл. 266, ал. 1 от ЗГ АНО е наложил 2 бр. глоби от по 500,00 лв.
Правилно е приложена обаче нормата на чл. 273, ал. 1 от ЗГ - по
отношение отнемането в полза на държавата на съхраняваната дървесина –
предмет на нарушението. Действително, разпитаните свидетели посочват, че
са определили количеството на съхраняваната дървесина „на око“, което е
недопустимо. От друга страна, действително по делото се установява, че в
процесния имот в с. Киселево, ул. „***“ *** се съхранява незаконна
дървесина. Ирелевантно е откъде е добита същата, тъй като е безспорно, че не
е била маркирана изобщо – нито с контролна горска марка, нито с общинска,
нито с производствена. Също така не е била придружена с превозен билет,
доказващ законния й произход. Вярно, както беше посочено, не се доказва
дървата да са съхранявани в нарушение на ЗГ именно от жалбоподателя Л.. Но
така или иначе са незаконно добити, респ. съхранявани, т. е. са предмет на
административно нарушение и поради това следва да бъдат отнети в полза на
държавата. Затова и в тази си част издаденото НП следва да се потвърди.
При този изход на делото – уважаване на жалбата и отмяна на
наказателното постановление в частта, с която са наложени 2 бр. глоби по 500
лв., в полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноски в съответствие с
чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН. Съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения „Ако
административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция
и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя
по реда на чл. 7, ал. 2 върху стойността на всяка наложена глоба, санкция
и/или обезщетение“. Чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата предвижда, че при интерес
до 1000 лв. минималното възнаграждение е 400 лв. Толкова са претендирани и
с представения от адв. В. договор за правна защита и съдействие и същите
3
разноски следва да се присъдят в полза на жалбоподателя.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 4 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА Наказателно постановление № Л-14/ЗГ от 19.09.2024 г. на
Началник РУ – Лом към ОД МВР Монтана като го ОТМЕНЯВА в ЧАСТТА,
с която на Л. Е. Л. от гр. Монтана, ж.к. ***, обл. Монтана, с ЕГН **********
са наложени административни наказания на основание чл. 266, ал. 1, предл. 7
от ЗГ - глоба в размер на 500,00 /петстотин/ лева за нарушение на чл. 213, ал.
1, т. 1 от ЗГ и глоба в размер на 500,00 /петстотин/ лева за нарушение на чл.
213, ал. 1, т. 2 от ЗГ и го ПОТВЪРЖДАВА в ЧАСТТА, с която на основание
чл. 273, ал. 1 от ЗГ са отнети в полза на държавата вещите, предмет на
нарушението – 0,5 пр. м3 дърва за огрев от дървесен вид топола.
ОСЪЖДА на осн. чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН РУ – гр. Лом да плати на
жалбоподателя Л. Е. Л. разноски, направени за съдебното производство в
размер на 400,00 лв. /четиристотин лева/.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - Монтана по реда на гл. XII от АПК в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за неговото изготвяне.
След влизане в сила на решението препис от него да бъде изпратен на
Началник РУ - Лом към ОД МВР Монтана, за сведение и изпълнение.
Съдия при Районен съд – Лом: _______________________
4