№ 18629
гр. София, 16.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря М. ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20241110134896 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на ........... срещу ...........
Предявен е иск с правно основание чл.432 КЗ.
Ищецът твърди, че на 07.03.2024 г. в гр. София е настъпило ПТП с
участието на л.а. „Шкода Скала“ с рег. № ..........., управляван от ..............., и
л.а. „Рено Клио“ с рег. № ..........., управляван от .........., собственост на ...........,
при следния механизъм: водачът на л.а. „Шкода Скала“, движейки се по бул.
„Тодоро Александров“ в средната от трите ленти с посока на движение от ул.
„Опълченска“ към бул. „Константин Величков“, на кръстовището с бул. „Инж.
Иван Иванов“ предприема маневра ляв завой за включване по бул. „Инж. Иван
Иванов“, без да се увери, че съседната на неговата лента – лява лента, е
свободна, като отнема предимството на движещия се в най-лява лента л.а.
„Рено Клио“, удря го в предна дясна част, в причинна връзка с което на
последния са нанесени щети.
Виновният водач ..............., управлявал л.а. „Шкода Скала“, има
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ в .........., с полица №
BG/01/123000537439.
Във връзка с произшествието при застрахователя е образувана щета №
..........
Ищецът твърди, че стойността на щетите възлиза на сумата 5 361 лв.
От страна на застрахователя на 20.03.2024 г. е извършено плащане в
размер на сумата 3 144, 48 лв., с оглед на което е налице непогасен остатък в
размер на сумата 2 216, 52 лв.
1
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му
заплати сумата от 2 216, 52 лв., представляваща неизплатен остатък от
дължимо застрахователно обезщетение във връзка с процесното ПТП, ведно
със законна лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане.
Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника .........., с който оспорва иска по размер. Излага съображения, че с
изплащане на сумата 3 144, 48 лв. задължението му към ищеца е било изцяло
погасено. Оспорва всички щети по автомобила да са в причинна връзка с
произшествието. Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира
разноски.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
Безспорно е между страните настъпването на процесното ПТП със
сочения в исковата молба механизъм, както и че в причинна връзка с
процесното ПТП са нанесени твърдените щети на собствения на ищеца л.а.
„Рено Клио“ с рег. № ............
Безспорно е между страните, че към датата на ПТП гражданската
отговорност на виновния водач ............... е застрахована при ответника.
Във връзка с процесното събитие при ответника е образувана щета №
..........
Безспорно е между страните, че на 20.03.2024 г. ответникът е изплатил
на ищеца сумата 3 144, 48 лв.
Установява се от заключението на АТЕ, което съдът кредитира като
обективно и компетентно дадено, че щетите по автомобила са в причинна
връзка с произшествието, както и че стойността, необходима за отстраняване
на уврежданията, по средни пазарни цени възлиза на сумата 6 396, 05 лв., по
средни пазарни цени с вложени алтернативни части – на сумата 5 225, 03 лв., а
изчислена по експертна оценка – на сумата 3 389, 24 лв.
Въз основа на така установеното съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.432, ал.1 КЗ увреденото лице може да
предяви пряк иск срещу застрахователя на причинителя на вредата, като с
договора за застраховка „Гражданска отговорност“ застрахователят се
задължава да покрие отговорността на застрахования за причинени от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди. За да се ангажира
отговорността на застрахователя по чл.432, ал.1 КЗ, е необходимо към
момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска
отговорност“, между прекия причинител на вредата /респективно собственика
на автомобила/ и застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички
кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 ЗЗД, пораждащи
2
основание за отговорност на прекия причинител спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди. Отговорността на застрахователя е
обусловена от отговорността на застрахования делинквент, като
застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е
отговорен спрямо увреденото лице за репарирането им.
С оглед отделените като безспорни между страните обстоятелства, които
се подкрепят от ангажираните по делото писмени доказателства и
заключението на АТЕ горните предпоставки са налице. Спорен по делото е
въпросът относно размера на иска.
Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ застрахователното обезщетението трябва да
бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието, като
целта е да се стигне до пълно репариране на вредоносните последици, което
обстоятелство обуславя наличието на застрахователния интерес.
Следователно, от съществено значение е размерът на действително
причинените вреди, като обезщетението не може да надвишава
действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при частична
увреда) стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която
вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и
качество (чл. 400, ал. 1 КЗ), съответно – стойността, необходима за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в т.ч. всички
присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на
обезценка (чл. 400, ал. 2 КЗ). Застрахователното обезщетение не може да
надвишава действителната стойност на имуществото към момента на
застрахователното събитие, а от своя страна действителната стойност не може
да надвишава пазарната му стойност. Следователно, застрахователят по
гражданска отговорност, в хипотеза на предявен иск от увредения собственик,
заплаща само стойността на вредите, дължащи се на унищожаване или
повреждане на вещта до размера на нейната действителна стойност към
момента на осъществяване на застрахователното събитие – без овехтяване
/решение № 52 от 08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, I ТО/. При
нейното пълно или частично унищожаване тази действителна стойност се
определя от пазарната цена, по която вещ от същото качество и вид може да
бъде купено.
Установи се от заключението на АТЕ по делото, че стойността,
необходима за отстраняване на щетите, по средни пазарни цени възлиза на
сумата 6 396, 05 лв.
Определената от вещото лице стойност по средни пазарни цени с
вложени алтернативни части не отразява действителната пазарна стойност на
вредата, с оглед на което последната следва да се определи по средни пазарни
цени в размер на сумата 6 396, 05 лв.
При съобразяване на извършеното от ответника плащане в размер на
сумата 3 144, 48 лв. се налага изводи за наличието на непогасен остатък в
размер на сумата 3 251, 57 лв. Тази сума надвишава претендираната от ищеца
3
в размер на 2 216, 52 лв., с оглед на което и при спазване принципа на
диспозитивното начало искът следва да се уважи изцяло.
По разноските:
Предвид изхода на спора в полза на ищеца следва да се присъди, на
основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата 914, 94 лв. разноски по делото.
Ответникът няма право на разноски по делото.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА .........., ЕИК ........ да заплати на ..........., ЕИК ........, на
основание чл.432 КЗ, сумата 2 216, 52 лв., представляваща неизплатен
остатък от дължимо застрахователно обезщетение по щета № ......... във връзка
с ПТП, настъпило на 07.03.2024 г. в гр. София, в причинна връзка с което са
нанесени щети на собствения на ищеца л.а. „Рено Клио“ с рег. № ..........., ведно
със законна лихва от датата на исковата молба – 11.06.2024 г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА .........., ЕИК ........ да заплати на ..........., ЕИК ........, на
основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата 914, 94 лв. разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4