Решение по дело №1100/2020 на Районен съд - Монтана

Номер на акта: 306
Дата: 17 август 2020 г. (в сила от 8 септември 2020 г.)
Съдия: Калин Валентинов Иванов
Дело: 20201630101100
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 юни 2020 г.

Съдържание на акта

№ 306 / 17.8.2020 г.

                                                                                                                            

                РЕШЕНИЕ

      гр. Монтана, 17.08.2020 г.

                                                                         

             В ИМЕТО НА НАРОДА

 

              РАЙОНЕН СЪД- гр. МОНТАНА, трети граждански състав, в открито съдебно заседание на 11.08.2020 г. в състав:

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИН   И.    

                  

при секретаря Силвия Георгиева, като разгледа докладваното от съдия И. гр.д.№ 1100 по описа на съда за 2020 г.,за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Разглежда се осъдителен иск за изменение на присъдена издръжка с правно основание чл. 150 от СК, във вр. с чл.143, ал.2 от СК.

Делото се разглежда по реда на бързото производство на основание    чл.310, т.6 от ГПК, във вр. с чл. 146, ал.1 и ал.2 от СК.

 

Предявен е от Ищцата М.А.И., ЕГН xxxxxxxxxx, в качеството си на майка и законен представител на своето малолетно дете С. Ц. И., ЕГН xxxxxxxxxx двете с постоянен адрес:xxx е предявила срещу бащата на детето и неин бивш съпруг Ц.И.Н., ЕГН xxxxxxxxxx xxx иск за изменение на дължимата от ответника за детето издръжка, като бъде осъден да заплаща за в бъдеще на ищцата, в качеството й на майка и законен представител на С. Ц. И., ЕГН xxxxxxxxxx, вместо по 150,00 лв.-по 300,00 лв. месечна издръжка, считано от датата на завеждане на иска/19.06.2020г./, с всички законни последици, както и да й заплати реализираните деловодни разноски по делото.

Към исковата молба са приложени относими писмени доказателства с молба да бъдат приети от съда.

В исковата молба се излага следното:

Страните са бивши съпрузи. Съгласно утвърдено по надлежния ред от съда споразумение  по чк. 51 от СК по гр.д.№ 818/2016г. по описа на МРС, отв. Н. се е задължил да заплаща на ищцата в качеството й на майка и законен представител на малолетно дете С. Ц. И., ЕГН xxxxxxxxxx родена на xxxг.  месечна издръжка от 150,00 лв., считано от 29.06.2016г. до настъпване на обстоятелства, имащи значение за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, считано от падежа й до окончателното изплащане.

От постановяването на решението по горецитираното гражданско дело изминали четири години,, през който период съществено са се изменили обстоятелството, при които страните са се споразумели.

Детето С. Ц. И. е с диагноза изоставане в психическото развитие. Има и придружаващо заболяване на очите-астигматизъм, ползва очила.

Въпреки своето заболяване, С. е ученичка в първи клас за учебната 2019г./2020г. и редовно посещава учебни занятия.

         За лечението на детето са нужни немалко средства. Освен това за изминалото време са изменени нуждите на детето-увеличили са се разходите за облекло, обувки, учебни пособия.

Ищцата не е в състояние да поема изцяло материалното осигуряване на детето.

Счита, че доходите на ответника Н. му позволяват да заплаща издръжка в по-голям размер.

В публично съдебно заседание, ищцата се явява лично и с нейния упълномощен процесуален представител адв. К.А., като поддържат иска.

Изпълнена е процедурата по чл. 131 от ГПК, като в законният едномесечен срок ответникът е подал писмен отговор на исковата молба, чрез назначеният му от съда особен процесуален представител. В същият се излага становище за допустимост на иска и частично основателен до размер от 170,00 лв., като в останалата част намира искът за издръжка за прекомерен.

Твърди в писмения отговор, че след прекратяване на брака, редовно има контакти с дъщеря си, изпълнява си задълженията на родител, редовно превежда нейната месечна издръжка. Предоставя й допълнително средства във вид на храна, дрехи, обувки, подаръци за празниците, както и пари, откликва на нуждите на детето във всеки един момент.

Твърди, че е водил детето на почивка, както и на логопед, като платил половината от разходите за логопеда, а от м.юни 2019г. до началото на м. септември 2019г. всяка седмица водил дъщеря си на логопед в София, изцяло за негова сметка/1 500,00 лв./.

Осигурил на детето раница и облекло за учебната година.

Правил й подаръци и й купувал вещи по различни поводи.

Ответникът твърди, че откакто С. се е родила, не е спирал да се грижи за нея, като освен покупки й осигурявал и внимание, обич, грижи за нейното възпитание, разходки, игри и т.н.

Ответникът твърди, че към настоящият момент има кредит в ,,А. Б. Б.‘‘АД с дължима месечна вноска от 380,00 лв.

Работи в МВР ГДНП ЗЖУ-Монтана на длъжност ,,полицай‘‘ , като реализира месечен доход около 1 200,00 лв. ,,чисто‘‘.

Живее в жилището на своите родители, като плаща месечните консумативи и режийни разходи за дома.

Има здравословни проблеми-страда от дискова херния, високо кръвно налягане.

Претендираният размер на издръжка от 300,00 лв. счита за непосилен за него, като е в състояние да заплаща по 170,00лв. месечно.

В съдебно заседание ответникът, редовно призован не се явява, като вместо него се явява упълномощеният му представител адв. Ж.Т., която поддържа писмения отговор на исковата молба.

Съдът, въз основа на закона и на съобраните по делото доказателства, на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, във вр. с чл. 12 от ГПК, намира за установено следното:

Искът е процесуално допустим. Разгледан по същество, искът се явява частично основателен.

         Съображенията на съда са следните:

Доказателствата по делото са писмени.

Съгласно чл. 143, ал.2 от СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Съгласно чл. 150 от СК при изменение на обстоятелствата издръжката подлежи на изменение. Съгласно чл. 142, ал.1 и ал.2 от СК, размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка и според възможностите на лицето, което я дължи, като минималната издръжка на едно дете е равна на 1/4 от размера на минималната работна заплата.

По делото е безспорно следното: Страните са бивши съпрузи и са родители на роденото от брака дете-С. Ц. И. ЕГН xxxxxxxxxx. Съгласно утвърдено по надлежния ред от съда споразумение  по чл. 51 от СК по гр.д.№ 818/2016г. по описа на МРС, отв. Н. се е задължил да заплаща на ищцата в качеството й на майка и законен представител на малолетно дете С. Ц. И., ЕГН xxxxxxxxxx родена на xxxг.  месечна издръжка от 150,00 лв., считано от 29.06.2016г. до настъпване на обстоятелства, имащи значение за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, считано от падежа й до окончателното изплащане.

Детето С. Ц. И. е с диагноза изоставане в психическото развитие. Има и придружаващо заболяване на очите-астигматизъм, ползва очила.

Въпреки своето заболяване, С. е ученичка в първи клас за учебната 2019г./2020г. и редовно посещава учебни занятия.

Съдът намира за безспорно също, че от момента на определяне на първоначалната издръжка, откогато е изминал период от около четири години, са настъпили финансово-икономически промени в страната, увеличил се е размерът на установената за страната минимална работна заплата, както и са нараснали нуждите на  детето, поради което съдът намира, че са налице предпоставките по чл. 150 от СК за изменение на издръжката.

            Към момента на постановяване на  настоящото съдебно решение, минималната работна заплата, установена за страната е 610,00лв. Респективно минимално допустимия размер на ежемесечна издръжка, който съдът може да присъди за едно дете е ¼ от МРЗ, или сумата от 152,50лв.

Размерът на издръжката се определя при баланс между нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, длъжно да я дава.

Видно от представената от ответника Н. служебна бележка, той работи в МВР и същият е получил нетно ,,чисто‘‘ месечно възнаграждение, както следва:  за м.01.2020г.- 1 214,77 лв., за м. 02.2020г.-1 365,10 лв., за м. 03.2020г.-1 231,89 лв., за м.04.2020г.-1 478,50 лв., за м.05. 2020г.-1 485,70 лв., за м. 06.2020г.-828,48 лв.

Видно от приложен по делото Договор за потребителски кредит от 16.11.2018г., сключен между ответника/ кредитополучател/ и ,,А. Б. Б.‘‘АД гр.София, на отв.Н. е предоставена сума по кредита в размер на 31 000,00 лв., която същият следва да погаси до 16.03.2027г. на равни вноски.

Видно от приложена по делото от ответника медицинска документация/компютърна томография и епикризи/ ответникът има също така здравословни проблеми-увреждания на междупрешлени дискове, страда от остри болки, които заболявания биха могли да изискват определена терапия и медикаменти, за което са нужни средства, които отв.Н. да заплаща.

Съдът намира, че въпреки фактът, че Ц.И.Н. реализира месечен доход значително над минималния и дори над средния за страната, размерът на издръжка, който да заплаща за детето си С., претендиран в исковата молба от 300,00 лв., действително е непосилен за него. Присъждането на такъв размер на издръжката от съда безспорно би затруднило материално ответника и същият би се оказал с недостатъчни средства за своята издръжка, погасяването на банковия си кредит, разходи за здравеопазване, както и посрещането на всякакви други свои належащи нужди.

Съдът намира, че размер на издръжката от 200,00 лв. е оптимален с оглед на случая, при който размер съдът съобразява както по-високият размер на издръжка, от който детето се нуждае предвид специалните си здравни потребности, така и с възможностите на бащата на детето да дава издръжка.

   Водим от горното съдът намира, че така предявеният иск следва да бъде уважен до размера от 200,00лв., като в останалия си размер, до предявеният от 300,00 лв., следва да се отхвърли, като неоснователен и недоказан.

При този изход на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС-Монтана държавна такса върху присъдената издръжка, в размер на 72,00 лв.м както и 5,00 лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

На осн. чл. 78, ал.1 от ГПК, в полза на ищцата И. следва да се присъдят реализираните от нея деловодни разноски за адвокатски хонорар в размер на 300,00 лв.

         Водим от горното, съдът, на осн. чл. 235, ал.2 от ГПК, във вр. с чл. 150 от СК, във вр. с чл. 143, ал.2 от СК

 

                                                    Р  Е  Ш  И:

 

ИЗМЕНЯ на осн. чл.150 от СК, размера на определената с утвърдено по надлежния ред от съда споразумение  по чл. 51 от СК по гр.д.№ 818/2016г. по описа на Районен съд-Монтана ежемесечна издръжка в размер от 150,00лв, като:     ОСЪЖДА Ц.И.Н., ЕГН xxxxxxxxxx xxx ДА ЗАПЛАЩА на М.А.И., ЕГН xxxxxxxxxx, в качеството си на майка и законен представител на своето малолетно дете С. Ц. И., ЕГН xxxxxxxxxx двете с постоянен адрес:xxx  вместо по 150,00лв. по 200,00лв.  ежемесечна издръжка, считано от датата на завеждане на иска /19.06.2020г./, с всички законни последици, до настъпване на законоустановени причини и условия за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена съобразно падежа й вноска до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до предявения размер от 300,00 лв. като неоснователен и недоказан.    

 

ОСЪЖДА Ц.И.Н., ЕГН xxxxxxxxxx xxx ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд-Монтана сумата от 72,00 лв. държавна такса върху добавеният размер на изменената издръжка, както и 5,00лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

 

ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК Ц.И.Н., ЕГН xxxxxxxxxx xxx ДА ЗАПЛАТИ на М.А.И., ЕГН xxxxxxxxxx,с адрес: xxx сумата от 300,00 лв. деловодни разноски за адвокатско възнаграждение.

 

 Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: