Р Е Ш Е Н И Е 

 

Номер                                                  Година 06.07.2018                      Град Стара Загора  

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Старозагорски районен съд                                                     Първи  граждански състав

На двадесет и седми юни                                         Година две хиляди и осемнадесета

В публичното заседание в следния състав

 

                                                                                                Председател: Генчо Атанасов

                                                                                                Членове:

Секретар Живка Д.

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията Атанасов

гражданско дело номер 5886 по описа за 2017 година.

 

            Предявен е иск с правно основание чл.415, ал.1, т.1 ГПК.

Ищецът „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД,  гр.София твърди в исковата си молба, че на 15.03.2012 г. между „Алфа банка - клон България", в качеството й на кредитор, и Д.К.Х., в качеството й на кредитополучател, бил сключен договор за потребителски кредит № CL150299/2012 г., по силата на който банката отпуснала заемна сума в размер на 10000,00 лв. със срок на издължаване 96 месеца. Целта на кредита била финансиране на текущи нужди. Сочи, че върху усвоените суми кредитополучателят заплащал на банката годишен лихвен процент в размер на 14,95%. Годишният процент на разходите бил 19,79 % /чл.3, т.3.6. от договора/. Съгласно чл. 4, т.4.1. от процесния договор погасяването на дължимото се извършвало чрез 96 равни анюитетни ежемесечни вноски в размер на 179,27 лв. всяка, като първата изискуема вноска била на същото число на месеца, следващ този, на който е подписан договорът. До 15.01.2014 г. кредитът бил обслужван редовно, след което ответникът изпаднал в забава и преустановил плащанията. По силата на договор за прехвърляне на търговско предприятие, сключен на 29.02.2016 г., „Юробанк България" АД, ЕИК *********, придобило всички активи, задължения и фактически отношения на „Алфа банк - клон България" ЕИК *********. Това обстоятелство обуславяло активната му процесуална легитимация. В качеството си на правоприемник на кредитора и на основание параграф VIII, т.40, във вр. т.40.3, във вр. т.41, във вр. т.42.2. от Общите условия обявил непогасената част от кредита за предсрочно изискуема. Длъжникът Д.К.Х. била уведомена за настъпилата предсрочна изискуемост с нотариална покана, връчена на 06.12.2016г. Липсата на доброволно изпълнение от страна на длъжника мотивирало кредитора да подаде заявление по чл. 410 от ГПК, по което било образувано ч. гр. д. № 3208/2017г. по описа на PC-Стара Загора. След издаването на заповедта за изпълнение и получаването й от длъжника същият подал възражение. Този факт обуславял интереса от предявяване на настоящия иск срещу Д.К.Х.. Моли съда, в случай че отхвърли предявените обективно кумулативно съединените установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, на основание чл. 430, ал. 1 ТЗ вр. чл. 288 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 86 ЗЗД да се произнесе по обективно съединени в условията на евентуалност осъдителни искове срещу ответника Д.К.Х.. В този случай, моли съда да счита настоящата искова молба за уведомление за предсрочна изискуемост по отношение на непогасената част от задълженията на Д.К.Х. по горепосочения кредит. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че Д.К.Х. му дължи сумата в общ размер на 14666,36 лв., от които: 8702,61 лв. главница, ведно със законната лихва, считано от дата на подаване на заявлението до окончателно изплащане на вземането; 3155,05 лв. договорна лихва за периода от 15.01.2014 г. до 06.12.2016г.; 2727,68 лв. наказателна лихва за периода от 15.01.2014 г. до 09.05.2017г.; 81,02 лв. дължими такси за периода от 15.01.2014г. до 09.05.2017г. При условията на евентуалност, в случай че отхвърли предявените обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, моли на основание чл. 430, ал. 1 ТЗ вр. чл. 288 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 86 ЗЗД да осъди Д.К.Х. да му заплати следните суми, дължими по Договор за потребителски кредит - № CL 150299 от 15.03.2012г., а именно: 8702,61 лв. главница, ведно със законната лихва, считано от дата на подаване на заявлението до окончателно изплащане на вземането; 3155,05 лв. договорна лихва за периода от 15.01.2014 г. до 06.12.2016г.; 2727,68 лв. наказателна лихва за периода от 15.01.2014 г. до 09.05.2017г.; 81,02 лв. дължими такси за периода от 15.01.2014г. до 09.05.2017г. Моли съда да се произнесе по дължимостта на разноските в заповедното производство по ч.гр.д. 3208/2017г. по описа на PC Стара Загора. Претендира и разноските в настоящото производство.

Ответницата Д.К.Х. заявява, че не оспорва задължението си по договор за кредит с „Алфа Банк клон България”. Сочи, че на 15.03.2012г. изтеглила кредит 10000 лева. Заявява, че плащала редовно повече от две години, като към 15.01.2014г. останали 8000 лева. Сочи, че била в болнични близо 6 месеца, финансово била затруднена и не можела да обслужва кредита си. Ходила до клона на „Алфа- Банк”, но бил затворен, и не била получавала писма.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намери за установено следното:

            Предявен е иск по чл.415, ал.1, т.1 ГПК, който представлява специален положителен  установителен иск с предмет съдебно установяване, че вземането на кредитора  съществува, т.е. че присъдената със заповедта за изпълнение сума се дължи. По този иск кредиторът следва да докаже факта, от който вземането му произтича, а длъжникът – възраженията си срещу вземането.

Видно от приложеното ч. гр. д. № 3208/2017 г. по описа на Старозагорския районен съд, съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 2152/07.06.2017 г. за сумата 8702.61 лева за главница, сумата 3155.05  лева договорна лихва от 15.01.2016 г. до 06.12.2017 г., сумата 2727.68 лева наказателна лихва от 15.01.2014 г. до 09.05.2017 г., сумата  81.02 лева такса за обслужване от 15.01.2014 г. до 09.05.2017 г. и законна лихва върху главницата от  06.06.2017 г. до изплащане на вземането. В срока по чл.414, ал.2 от ГПК е постъпило възражение от длъжника и в срока по чл.415, ал.4 от ГПК е подадена настоящата искова молба.

Ищецът претендира вземане по договор за потребителски кредит № CL150299/2012 от 15.03.2012 г., по силата на който е предоставил на ответницата кредит в размер на 10000 лева. Съгласно чл.1.1 от договора срокът за издължаване на кредита е 96 месеца. Лихвеният процент по кредита е общо в размер на 14,95 пункта. Погасяването на кредита се извършва на 96 месечни анюитетни вноски, включващи главница и лихва съгласно погасителен план – неразделна част договора. Според чл.44, вр. с чл.40.3 от Общите условия за предоставяне на потребителски кредити на „Алфа банка - клон България” при забава за плащане на част или пълния размер на което и да е вземане на банката по договора, включително главница, лихва, такси и комисионни, кредитът става автоматично и изцяло предсрочно изискуем. По делото е представена нотариална покана от 24.11.2016 г., с която банката ищец е уведомила ответницата, че поради прекратяване на плащанията кредитът е обявен за предсрочно изискуем. Нотариусът е удостоверил, че това уведомление не е било връчено на адресата поради ненамирането му на адреса, като посоченото официално удостоверяване не е оспорено от ответницата. При тези обстоятелства съдът намира, че ищецът е положил дължимата грижа да съобщи на ответницата за обявената предсрочна изискуемост, изпращайки нотариална покана на посочения в договора за кредит адрес, поради което и ответницата следва да се счита надлежно уведомена. Изложеното налага извода, че в случая са спазени изискванията по чл.60, ал.2 ЗКИ и т.18 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк.д.№ 4/2013 г., ОСГТК, при наличието на които банката може за предизвика предсрочното настъпване на падежа на цялото задължение по договора за кредит.  

От заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна  експертиза се установява, че на 15.03.2012 г. по сметка на ответницата е  предоставен и усвоен кредит в размер на 10000 лв. Последната погасителна вноска на ответницата е на 30.12.2013 г. в размер на 197 лв. Според заключението ответницата дължи на ищеца по процесния договор за потребителски кредит следните суми: 8702,61 лева главница, 6733,83 лева лихви и 1646,22 разноски. Според вещото лице счетоводните записвания на банката по отношение задълженията на ответницата, произтичащи от процесния договор за потребителски кредит, са водени редовно, като на 29.02.2016 г. предприятието на „Алфа банка - клон България” е преминало към ищеца. Съдът възприема експертното заключение с оглед неговата обективност, обоснованост, незаинтересованост и съответствие с останалия доказателствен материал по делото.

От съвкупната преценка на горепосочените доказателства, съобразявайки доказателствената стойност на редовно водените счетоводни записвания по чл.182 , съдът намира за установено наличието на неизпълнено задължение на ответницата към ищеца по договор за кредит за текущо потребление от 28.02.2008 г. в следния размер: сумата 8371,77лева - главница, сумата  2541 лева договорна лихва за периода от 27.08.2014 г. до 07.10.2015 г. и сумата 495,82 лева лихва за забава за периода от 27.07.2014 г. до 07.10.2015 г.

По изложените съображения съдът намира, че предявеният иск по чл.415, ал.1, т.1 ГПК се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло, като се признае за установено по отношение на ответницата вземането на ищеца за сумата 8702.61 лева за главница по договор за потребителски кредит № CL150299/2012 от 15.03.2012 г., сумата 3155.05  лева договорна лихва от 15.01.2016 г. до 06.12.2017 г., сумата 2727.68 лева наказателна лихва от 15.01.2014 г. до 09.05.2017 г., сумата  81.02 лева такса за обслужване от 15.01.2014 г. до 09.05.2017 г. и законна лихва върху главницата от  06.06.2017 г. до изплащане на вземането, присъдени  със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 2152/07.06.2017 г. по ч. гр. д.№ 3208/2017 г. по описа на Старозагорския районен съд.. Предвид уважаването на първоначално предявения установителен иск по чл.415, ал.1, т.1 ГПК съдът не следва се произнася по евентуално съединените с него осъдителни искове, тъй като не се е сбъднало вътрешнопроцесуалното условие за разглеждането им.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, вр. с т.11г от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца направените разноски, както следва: в заповедното производство - в размер на  1129,32 лв., представляващи  държавна такса и адвокатско възнаграждение, както и в настоящото производство - в размер на 420,88 лв., представляващи държавна такса и възнаграждение на вещо лице. 

Воден от горните мотиви, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.К.Х. *** съществуването на вземането на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД,  гр.София, район Витоша, ул. „Околовръстен път” 260, ЕИК *********, представлявано от Петя Николова Д., Димитър Борисов Шумаров и Асен Василев Ягодин, за сумата 8702.61 лева за главница по договор за потребителски кредит № CL150299/2012 от 15.03.2012 г., сумата 3155.05  лева договорна лихва от 15.01.2016 г. до 06.12.2017 г., сумата 2727.68 лева наказателна лихва от 15.01.2014 г. до 09.05.2017 г., сумата  81.02 лева такса за обслужване от 15.01.2014 г. до 09.05.2017 г. и законна лихва върху главницата от  06.06.2017 г. до изплащане на вземането, присъдени  със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 2152/07.06.2017 г. по ч. гр. д.№ 3208/2017 г. по описа на Старозагорския районен съд.

ОСЪЖДА Д.К.Х. *** да заплати на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД,  гр.София, район Витоша, ул. „Околовръстен път” 260, ЕИК *********, представлявано от Петя Николова Д., Димитър Борисов Шумаров и Асен Василев Ягодин, сумата 1129,32 лева, представляваща разноски в заповедното производство, както  и сумата 420,88 лева, представляваща разноски в настоящото производство.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му пред Старозагорския окръжен съд.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: