РЕШЕНИЕ
№ 191
гр. Пловдив, 16.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно
гражданско дело № 20225300502485 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК във вр. с чл.227
ал.1 б.“в“ от ЗЗД.
Постъпила е въззивна жалба от Р. Е. Р., ЕГН – **********, чрез
назначения особен представител адв.Л. П., против Решение №
260286/26.04.2022г. по гр.д.№ 6584/2019г. г. по описа на Районен съд –
Пловдив, XII гр.с., с което е отменен на осн. чл. 227, ал. 1, б. "в" ЗЗД, договор
за дарение сключен с НА № 83, том 1, рег. № 670 нот.д. № 70/1999 г. на
нотариус Д.Г. до размера на дарените от С. С. К. с ЕГН ********** на Р. Е. Р.
ЕГН **********, 1/4 ид. ч. от недвижим имот- третия етаж на четириетажната
жилищна сграда, ведно с 1/3 ид. ч. от избените помещения и по ¼ ид. част от
общите части на сградата и дворното място от 220 кв. м., като сградата е в
имот пл. № ***, кв. *** по плана на гр. ***, ***, ***; както и е осъдена да
заплати на С. С. К., с ЕГН **********, сумата от 1 412,84 лв. - за разноски по
производството. Моли да бъде отменено и вместо него да се постанови друго,
с което да се отхвърлят исковете изцяло, ведно със законните последици.
1
Въззиваемата страна С. С. К. с ЕГН **********, не депозира
писмен отговор, но в открито съдебно заседание взима становище, че жалбата
е неоснователна изцяло.
Окръжен съд – Пловдив, констатира, че въззивната жалба е
допустима – подадена е от надлежна страна по делото в законния срок по чл.
259, ал. 1 от ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и прие за
установено следното:
Пред Районен съд – Пловдив от С. С. К. против Р. Е. Р. е заведена
искова молба, с която посочва, че на 15.04.1999 г. заедно с покойния съпруг
Е.К. /поч. на ***г./, дарили на дъщеря си- ответницата ½ ид. част от
притежаван от тях имот представляващ: третия етаж на четириетажната
жилищна сграда, ведно с 1/3 ид. част от избените помещения и по ¼ ид. част
от общите части на сградата и дворното място от 220 кв. м., като сградата е в
имот пл. № ***, кв. *** по плана на гр. ***, ***, ***, като си запазили
правото на ползване върху подарения имот, с Нот. акт № 83, нот.д.№
70/1999г., вписан в СВ-***, по вх.№ 4437/1999г.
На 21.12.2007г. двете дъщери Р. Е. Р. и Л.И.В. извършили делба
на имота, при която поделили реално същия, чрез оформяне на две
самостоятелни жилища, с отделни идентификатори по кадастралната карта на
***, с Нот. акт № 143, нот. д. № 943/2007г., вписан с Акт № 252/2007г. в СВ –
Пловдив.
Така Р. Е. Р. станала собственик на имот с идентификатор
56784.520.1123.1.2., представляващ „Апартамент А“, с площ 72,61 кв.м., а
Л.И.В. станала собственик на имот с идентификатор 56784.520.1123.1.5, с
площ 63,36 кв.м.
В жилището ищцата живеела до 2018 г., когато си счупила крака
и въпреки нуждата от грижи и финансова помощ ответницата отказала да се
грижи за нея, отказала й финансова помощ и я изгонила от жилището. Това
принудило К. да замине за *** при другата си дъщеря, която да полага грижи
за нея, което продължава и до момента. Ищцата не разполага с други
недвижими имоти и допълнителен доход освен ниска пенсия. необходими и
са повече средства за лекарства поради влошено здравословно състояние.
Ответникът Р. Е. Р., чрез назначения особен представител адв. П.,
2
оспорва иска като недопустим и неоснователен. Посочва, че към датата на
прехвърляне имота СОС с идентификатор 56784.520.1123.1.2. не е
съществувал. Претендира отхвърляне на иска поради недоказаност на нужда
от издръжка или отказа за такава. Оспорва възможността за предоставяне на
издръжка.
С Решение № 260968/21.10.2020г. Районен съд - Пловдив, XII
гр.с., по гр.д.№ 6584/2019г. по иска на С. С. К., ЕГН **********, на осн. чл.
227 буква „в“ от ЗЗД е развален договора за дарение на недвижим имот,
обективирано в нотариален акт № 83 , т. І рег. № 670, нот. дело № 70 /1999г .
на Д.Г., нотариус при ПРС, до размер от ½ ид. част от дарения на ответника Р.
Е. Р., ЕГН **********, с постоянен адрес в ***, ***, имот с идентификатор
56784.520.1123.1.2.
С Решение № 260309/04.03.2021г. Окръжен съд – Пловдив, VII
гр.с., по възз.гр.д.№ 3151/2020г. е обезсилено 260968/21.10.2020г. Районен
съд - Пловдив, XII гр.с., по гр.д.№ 6584/2019г. и делото е върнато на Районен
съд – Пловдив за ново разглеждане от друг състав на съда и произнасяне по
предявения иск. В мотивите на решението от въззивната инстанция са
изложени основни съображения, че Пловдивският районен съд е сезиран с
иск с правна квалификация чл. 227, ал. 1, б. "в" от ЗЗД, който ищцата С. С. К.,
ЕГН **********, е предявила против своята дъщеря Р. Е. Р., ЕГН **********,
за отмяна на сключен между страните на 15.04.1999г. договор за дарение на
недвижим имот, обективиран в н.а. № 83, т.І, рег. № 670, н.д. № 70/1999 г., по
отношение на притежаваната от ищцата ½ ид.ч. от дарения недвижим имот, а
именно: ½ ид.ч. от третия етаж от четириетажната жилищна сграда, ведно с
1/3 ид.ч. от избените помещения с вход от партера и ¼ ид.ч. от дворното
място, в което е построена сградата, цялото от 220 кв.м., съставляващо имот
пл.№***,кв.*** по плана на гр. ***, ***. С обжалваното решение Районният
съд е развалил договор за дарение до размер на ½ ид.ч. от имот с
идентификатор 56784.520.1123.1.2. Така Районният съд се е произнесъл по
непредявен иск по смисъла на чл. 270, ал.3, изр. последно ГПК, като е
отменил договор за дарение досежно имот, различен от посочения с исковата
молба и който имот не е бил предмет на сключения между страните на
15.04.1999г. договор за дарение, обективиран в н.а. № 83, т.І, рег. № 670,
нот.д. № 70/1999 г.
3
При новото разглеждане на делото Районен съд - Пловдив, XII
гр.с., по гр.д.№ 6584/2019г., с друг съдия-докладчик, е постановено
обжалваното Решение № 260286/26.04.2022г. С този съдебен акт, както вече
се посочи по-горе, е отменен на осн. чл. 227, ал. 1, б. "в" ЗЗД, договор за
дарение сключен с НА № 83, том 1, рег. № 670 нот.д. № 70/1999 г. на
нотариус Д.Г. до размера на дарените от С. С. К. на Р. Е. Р. 1/4 ид. ч. от
недвижим имот- третия етаж на четириетажната жилищна сграда, ведно с 1/3
ид. ч. от избените помещения и по ¼ ид. част от общите части на сградата и
дворното място от 220 кв. м., като сградата е в имот пл. № ***, кв. *** по
плана на гр. ***, ***, ***. С обжалваното решение са изложени основни
съображения, че от представения НА № 83, том 1, рег. № 670 дело № 70/1999
г. е видно, че на 15.04.1999 г. ищцата заедно със съпруга Е.К. са дарили на
ответницата ½ ид. част от притежаван от тях недвижим имот трети етаж от
четириетажната жилищна сграда, ведно с 1/3 ид. част от избените помещения
и по ¼ ид. част от общите части на сградата и дворното място от 220 кв. м.,
като сградата е в имот пл. № ***, кв. *** по плана на гр. ***, ***, ***.
От приложения НА за делба № 143,том 5, рег. № 8493, нот. д.
943/2007 г. е видно, че на 21.12.2007 г. дарения от ищцата и съпруга и
недвижим имот е бил поделен между Р. Р. и Л.В., при което първата е
получила в дял апартамент „А“ с площ от 72,61 кв. м., а втората апартамент
„Б“ с площ от 63,36 кв. м.
От приложеното удостоверение за наследници от 28.02.2019 г. е видно, че
Е.К. е починал на *** г. От приложеното образно-диагностично изследване
/лист 8 от делото/ е видно, че през август 2018 г. ищцата е имала фрактура на
лявата петна кост. От приложеното удостоверение от НОИ от 17.01.2020 г. е
видно, че в периода 08.2018-01.2020 г. С. К. е получавала пенсия общо от
около 470 лв. От приложените писмени доказателства /лист 81-107 от делото/
е видно, че в периода 07.08.2019 г. 14.08.2019 г. К. е била на лечение в
Градска болница *** и *** в *** поради фрактура на бедрена шийка. По този
повод е заплатена сума от 534 франка за консуматив. На 28.03.2020 г. на К. е
извършено зъболечение на стойност 237,40 франка. От показанията на
свидетелката Н.П. без родство със страните, е видно, че през *** г. след
смъртта на съпруга и ищцата си счупила таза. Тя живеела сама и свидетелката
я наглеждала по молба на дъщеря и Л. и внучката С.. След това заминала за
4
*** при по-голямата си дъщеря. Р. Р. също живее в *** от много години. От
показанията на свидетелката С. Ш.-С., внучка на ищцата, се установява, че до
2015 г. баба и живеела в *** в имота. След като починала сестра и и останала
сама през лятото я взели в ***. През 2018 г. тя се върнала в България заедно с
ответницата, за да си поднови паспорта. Тогава си счупила петата. Не се
разбирала с ответницата. Тя без знанието и съгласието на К. я завела в дом за
възрастни. Свидетелката и майка и я прибрали отново в ***. В момента живее
при тях. Получава грижи и финансова помощ от тях. Ответницата също живее
в ***. К. е искала издръжка от нея. Застраховката на ищцата в ***, която е
необходима за пребиваването и там, е 428 франка, което е около 900 лв. През
лятото на 2019 г. ищцата паднала и си счупила става на крака. Сменена и е
ставата и един месец е била в болница. Наложен е правен извод, че с оглед
представените писмени доказателства безспорно е установено, че през 1999 г.
ищца е дарила на ответницата ¼ ид. част от притежавания от нея недвижим
имот - трети етаж от четириетажната жилищна сграда, ведно с 1/3 ид. част от
избените помещения и по ¼ ид. част от общите части на сградата и дворното
място от 220 кв. м., като сградата е в имот пл. № ***, кв. *** по плана на гр.
***, ***, ***. Изследвани са и предпоставките за отмяна на дарение -
изпадане на дарителя в трайна нужда от издръжка, отправяне на покана до
надарения за заплащане на такава и отказ от страна на последния за
предоставяне на издръжка съобразно с възможностите си. Наложен е правен
извод за основателност на иска.
Окръжен съд – Пловдив, V гр.с., въззивна инстанция, на осн.
чл.269 от ГПК, се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата. За нарушаване на императивни правни
норми съдът е длъжен да следи служебно и без да има изрично оплакване в
тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР № 1/2013г. на
ОСГТК на ВКС.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
С въззивната жалба на Р. Е. Р., ЕГН – **********, чрез
назначения особен представител адв.Л. П., е въведено основно възражение, че
не се е установило дарения от ищцата имот, обективиран в Нотариален акт
№83, том 1, рег.670, нот.д.№ 70/1999г да е идентичен с този който е описан в
5
исковата молба по актуална кадастрална схема и по отношение на който е
претенцията на ищцата. Липсва идентичност по вид на имота, размер/площ,
конфигурация, видно от заключението на вещото лице С.Ж. по приетата СТЕ.
В единия случай е налице съсобствен обект - етаж от къща, притежаван от
ответницата в съсобственост със сестра й, а в другия - самостоятелен обект на
собственост, апартамент с идентификатор 56784.520.1123.1.2, който
принадлежи само на ответницата.
По отношение на размера/площта - предмет на дарението
Нотариален акт № 83, том 1, рег.670, нот.д.№ 70/1999г е ½ ид. част от третия
етаж на четириетажната жилищна сграда, а за процесния апартамент не се е
установило да заема ½ ид. или реална част от третия етаж, тоест, липсва
идентичност между предмета на дарението към 1999г и описания в исковата
молба самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.520.1123.1.2.
Изтъква се, че тези възражения, описани в Писмения отговор по чл.131 от
ГПК и в писмената защита не са обсъдени изобщо в съдебното решение.
На следващо място, се въвеждат оплаквания, че липсват
законовите предпоставки за отмяна на дарението по чл. 227, б „в“ от ЗЗД. При
тази хипотеза дарението може да се отмени, когато дареният отказва да даде на
дарителя издръжка от която той се нуждае - обстоятелство, което изобщо не се
е установило по делото - не се установило да е отправяно към ответницата
искане за даване на издръжка от страна на ищцата в претендиралия период -
считано от месец август 2018г. За да е налице отказ за даване на издръжка
такава трябва да е поискана, но по делото не се е доказало да е отправяно към
Р. Р. искане за даване на издръжка. Районният съд обаче необосновано е приел, че
К. е искала издръжка от ответницата, но не посочва конкретно кога е искана
издръжката. Не са били обсъдени в тази връзка конкретни обстоятелства в
исковата молба, които се твърди да са от преди завеждане на делото, от месец
август 2018г. В съдебното решение не са били анализирани подробно
твърдените обстоятелства от ищцата за възникване на нуждата от издръжка и
представените от нея доказателства, в това число и относно медицински
разходи в чужбина, платени през 2019г. и 2020 г. от внучката и от другата
дъщеря на ищцата, която също по закон дължи издръжка на майка си. Не са
били изложени мотиви в съдебното решение дали преди или след завеждане
на исковата молба, е налице трайна нужда от издръжка на ищцата и в какъв
6
конкретен размер, като обстоятелствата случили се след завеждане на иска са
по принцип нови обстоятелства и не са заявени в исковата молба. Останала е
недоказана действителната нужда от издръжка, след като се приспаднат
установените доходи на ищцата; не е обсъдена изобщо от съда възможността
ищцата да се издържа от имуществените си права - като дава под наем
апартамента, върху който има учредено пожизнено право на ползване и в
който не живее никой.
Настоящата въззивна инстанция намира, че възраженията относно
липсата на идентичност на имота, описан в исковата молба, като собственост
на Р. Е. Р., предмет на нот.акт № 83, том 1, рег. № 670 нот.д. № 70/1999 г. по
описа на нотариус Д.Г. и имотът, който към датата 23.04.2018г. на завеждане
на исковата молба реално съществува с идентификатор 56784.520.1123.1.2,
собственост на Р. Е. Р., описан в Нотариален акт за извършена делба с №
143,том 5, рег. № 8493, нот. д. 943/2007 г., са основателни.
С Нотариален акт № 83/15.04.1999г., том 1, рег. № 670 дело №
70/1999 г. съпрузите С. С. К. и Е.Т.К. са дарили на ответницата Р. Е. Р. ½ ид.
част от притежаван от тях недвижим имот трети етаж от четириетажната
жилищна сграда, ведно с 1/3 ид. част от избените помещения и по ¼ ид. част
от общите части на сградата и дворното място от 220 кв. м., като сградата е в
имот пл. № ***, кв. *** по плана на гр. ***, ***, ***.
С Нотариален акт № 143/21.12.2007г.,том 5, рег. № 8493, нот. д.
№943/2007 г. описаният по–горе недвижим имот /по нот.дело № 70/1999 г. е
бил реално поделен между съсобствениците Р. Р. и Л.В., при което първата е
получила в дял апартамент „А“ с площ от 72,61 кв. м., а втората е получила в
дял апартамент „Б“ с площ от 63,36 кв. м. Съсобствениците са заявили, че
уреждат взаимоотношенията си по повод на съсобствения им недвижим имот,
предмет на този нотариален акт, както и че същите не си дължат помежду им
суми за уравняване на дяловете и никой от съделителите няма имуществени
претенции към другия съделител във връзка с прекратяването на
съсобствеността и така извършеното разпределение.
Следва да се наблегне на обстоятелството, че Районният съд е
отправил питане към Община - *** дали е съхранено като документ -
удостоверение данъчна оценка за недвижимия имот, предмет на Нотариален
акт № 83/15.04.1999г., том 1, рег. № 670 дело № 70/1999 г., който е бил
7
описан под № 4 в акта - приложение с изх.№ 2740/11.03.1000г., гр.***, ДС -
Център.
С Писмо № 261249/27.01.2022г. /на л.162/ Община - *** дава
отговор, че срокът за съхранение на този документ е изтекъл. На 02.07.2012г.
е съставен Акт, въз основа на Заповед № 12ОА1260/22.05.2012г., изд. от
Кмета на Община - ***, съгласно който втори екземпляри от издадени
удостоверения на физически и юридически лица за периода 1998 – 2008г. са
унищожени.
С последващо Писмо с вх.№ 262636/16.02.2022г. /на л.165/ се
посочва, че в информационния масив на дирекция „Местни данъци и такси"
при Община *** няма заведен имот с административен адрес: ***,
представляващ жилище с площ 135,97 кв.м. С декларация по чл.14 от ЗМДТ с
вх.№ **********/05.08.2013 год., подадена от Р. Е. Р. с ЕГН ********** по
партида *** е деклариран недвижим имот в ***, представляващ:1/8 ид.част от
земя -220 кв.м. и 1/1 ид. част от жилище - 72,61 кв.м., с мазе - 21,66 кв.м.
Прилагат удостоверение изх.№ 66090002865/11.02.2022 год., актуална за
периода 01.01.2019г. – 31.12.2019г. – данъчна оценка.
С декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх.№ **********/21.09.2016
год., подадена от С. Г. Ш.-С. с ЕГН ********** по партида- *** е деклариран
недвижим имот в ***, представляващ: 1/8 ид.част от земя - 229 кв.м. и 1/1
ид.част от жилище - 63,36 кв.м. с мазе - 21,30 кв.м. Прилагат удостоверение
за данъчна оценка с изх.№ 66090002866/11.02.2022 год., актуална за периода
01.01.2019г. – 31.12.2019г.
По делото е приета съдебно – техническа експертиза, изготвена от
в.л. инж. С.Ж.. Със заключението се посочва, че недвижимият имот,
представляващ Дял I, а именно: Апартамент „А“, като Самостоятелен обект в
сграда е с идентификатор 56784.520.1123.1.2 по КККР, област ***, община
***, гр. ***, район ***, п.к. ***, ***, и заема северната част на трети етаж от
четириетажна жилищна сграда, изградена в гр.***, община ***, район ***, на
***. Обектът е със самостоятелен вход от общо стълбище. Отделен е изцяло
от общото стълбище и от съседният Апартамент „Б“, заемащ югоизточната
част на трети жилищен етаж. Апартамент „А“ отговаря на изискванията за
самостоятелно жилище - има необходимите помещения (жилищни, кухня и
санитарен възел), със самостоятелен вход е от общо стълбище и притежава
8
извън него складово помещение (1/6 ид. ч. от избени помещения). След
направения оглед на място, са направени констатации, че същият имот е
образуван след разделянето на трети етаж от сградата на два самостоятелни
обекта — апартамент „А“ в северната част и апартамент „Б“ в югоизточната
част. Вещото лице инж.С.Ж. посочва в констативната част, че двата обекта са
нанесени по кадастралната карта и кадастралните регистри като
самостоятелни обекти.
След приобщаване към делото на постъпилите писма от Община
-***, Дирекция „Местни данъци и такси“, придружени с 2 бр. удостоверения
за данъчни оценки за самостоятелни обекти, и приемане на заключението на
СТЕ с в.л. инж.С.Ж., се налага правен извод, че към датата на исковата молба
не съществува описания в петитума процесен недвижим имот, предмет на
Нотариален акт № 83/15.04.1999г., том 1, рег. № 670 дело № 70/1999 г., по
силата на който ищцата е дарила ½ ид. част, за който се иска отмяна на
дарението на осн. чл.227 ал.1 б.“в“ от ЗЗД. Притежанието на ½ идеална
/мислена/ част от целия самостоятелен съсобствен обект - недвижим имот,
находящ се на третия етаж от четириетажната сграда, ведно с 1/3 ид. част от
избените помещения, ведно с 1/4 ид.ч. от общите части на сградата, не е
равнозначно на който и да било от двата реално новообособени
индивидуални самостоятелни обекти, находящи се на етаж трети от
четириетажната сграда, в резултат на ликвидирана съсобственост при
доброволно извършена делба, а именно - апартамент „А“ с площ от 72,61 кв.
м., ведно с 1/6 ид.ч. от идеална част от избени помещения, ведно с 1/8 ид.ч. от
общите части на сградата и апартамент „Б“ с площ от 63,36 кв. м., с площ
63,36 кв.м., ведно с 1/6 ид.ч. от идеална част от избени помещения, ведно с
1/8 ид.ч. от общите части на сградата, с обозначени нови идентификатори по
кадастралната карта и кадастралните регистри, съответно с ИД
56784.520.1123.1.2 и с ИД 56784.520.1123.1.5. Различни са по размери и
данъчните оценки. За Апартамент „А“ данъчната оценка е в размер на 44520
лв., а за Апартамент „Б“ е в размер на 33 508,90 лв. /на л. 166 и на л.167/.
Спазена е била процедурата от собствениците на новите самостоятелни
обекти за подаване на отделни декларации по чл.14 от ЗМДТ. При защита на
заключението в съдебно заседание на 24.07.2020г. /протокол на л.115/ вещото
лице инж. С.Ж. е потвърдил, че в случая на етажа има повече от един обект и
така оформените два обекта не са идентични, различни са, самостоятелни са,
9
но не са равностойни, защото единият е с по-голяма площ.
Предвид установената липса на идентичност искът по чл.227 ал.1
б."в" от ЗЗД се явява неоснователен на това самостоятелно правно основание
и не се налага разглеждането на останалите предпоставки от фактическия
състав.
Обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо това ще
се постанови друго, с което ще се отхвърли предявения иск изцяло.
По мотивите, Пловдивският окръжен съд – V възз. гр.с.
РЕШИ:
Отменя Решение № 260286/26.04.2022г. по гр.д.№ 6584/2019г. г.
по описа на Районен съд – Пловдив, XII гр.с.
Като вместо това постановява-
Отхвърля предявеният иск от С. С. К. с ЕГН **********, против
Р. Е. Р., ЕГН **********, за отмяна на осн. чл. 227, ал. 1, б. "в" ЗЗД, на
договор за дарение, сключен с НА № 83, том 1, рег. № 670 нот.д. № 70/1999 г.
на нотариус Д.Г. до размера на дарените от С. С. К. с ЕГН ********** на Р. Е.
Р. ЕГН **********; 1/4 ид. ч. от недвижим имот- третия етаж на
четириетажната жилищна сграда, ведно с 1/3 ид. ч. от избените помещения и
по ¼ ид. част от общите части на сградата и дворното място от 220 кв. м.,
като сградата е в имот пл. № ***, кв. *** по плана на гр. ***, ***, ***, като
неоснователен и недоказан.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10