РЕШЕНИЕ

      

Номер         1452                  09.05.2017   Година           Град  Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                                                      І брачен състав

На девети май две хиляди и седемнадесета година

В публично заседание на шести април две хиляди и седемнадесета година в следния състав:

 

                                               Председател: ТАТЯНА МАСЛИНКОВА

 

Секретар: Свобода Александрова

като разгледа докладваното от  съдията

дело номер  1106                                                   по описа за   2017 година

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба на К.К. против Т.Й.. Ищецът твърди, че ответницата е негова майка, като до н. н. п. му заплащала издръжка в размер на 200 лв. съгласно решение на Районен съд - Пловдив. Твърди се към настоящия момент ищецът бил п. у. в *** клас. Нямал имущество, от което да се издържа. Не работел. Били нужни средства за джобни, облекло, пътни, учебници и учебни помагала, здравни и образователни потребности. Твърди, че ответницата имала възможност да заплаща издръжка. Претендира майката да бъде осъдена да заплаща издръжка от 200 лв. месечно считано от 23.12.16г. Иск с правната квалификация  чл. 144  във вр. с чл. 139 вр. чл. 140 ал.1 т.2 от СК.

В постъпилия отговор ответницата, заявява, че признава иска до размер от 100 лв. месечно. Сочи, че не е във възможностите й да плаща по-висок размер на издръжка, тъй като й с. е р. о. е. с.. Ползвала е б. и м.. Доходът й е намалял. Разходите са се увеличили. Живее под наем. Плаща кредит.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните, съдът приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл.144 от Семейния кодекс родителите дължат издръжка и на своите навършили пълнолетие деца, ако същите продължават образованието си в средни или висши учебни заведения и не могат да се издържат от доходите си, като такава издръжка не се дължи, ако тя съставлява особено затруднение за родителя. Следователно, релевантните факти в настоящето производство са дали ищеца продължава образованието си след навършване на пълнолетие в средно учебно заведение, както и дали той може да се издържа от доходите и имуществото си. При разпределение на доказателствената тежест ищеца е страната, която следва да проведе пълно доказване на исковата си претенция. Ответникът от своя страна при направено възражение следва да проведе доказването, че плащането на издръжка съставлява особено затруднение за него, както и че ищецът разполага с имущество и доходи, от които да се издържа.

Не се спори от страните, че ищецът е п. син на ответницата, както и че продължава образованието си в средно учебно заведение. Това се установява и от приобщените по делото писмени доказателства – удостоверение за раждане и служебна бележка от *** *** *** ***,*** *** *** „***. *** *“.

Ищецът учи редовна форма на обучение. Видно от приобщените справки от НАП К. не притежава имущество, не реализира трудови доходи. Относно нуждите на ищеца от издръжка съдът приема, че са му необходими средства за покриване на разходи за храна, дрехи, учебни пособия, за облекло и транспорт. От така представените доказателства, съдът прави извод, че за издръжка на ищеца месечно са необходими около 390 лв.

Относно доходите на майката съдът намира за установено  следното: Видно от приложените по делото писмени доказателства ответницата получава о. п. в. н. като размерът на средствата е около 900лв. месечно. Живее под наем. Има о. е. д., р. н. ***г., ч. и. е с п. п. т. н. п. и..  Има задължение по сключен договор за кредит, като месечната вноска е около 300лв.

С оглед на изложеното съдът намира, че по делото се доказва основанието за дължимостта на издръжка от родител на п. лице, продължаващо образованието си в средно  учебно заведение.

Относно материалното състояние на ответницата, съдът намира, че може да се включи в издръжката на п. ищец. За да стигне до този извод съдът взе предвид доходите й, събраните доказателства относно разходите й, наличието на други низходящи, които да издържа, здравословното състояние. Ето защо и прие, че във възможностите на майката е да заплаща издръжка от 120 лева месечно на ищеца. Издръжка почти равна на минималната, чийто размер е ¼ от минималната работна заплата за страната. Не е във възможностите на Й. да заплаща претендирания от ищеца размер от 200 лева месечно. Поради което и съдът намира присъдения размер за отговарящ на възможностите на родителя.

С оглед изложеното, съдът намира, че ищецът не притежава имущество и не реализира доходи в достатъчно висок размер, от които да се издържа, а майката може да осигури издръжка, без особени затруднения в размер близък до минималния по закон. Доколкото родителят не е задължен да осигурява изцяло издръжката на п. си низходящ, то при преценка на възможностите на ответницата, съдът приема, че месечна издръжка от 120 лева е във възможностите й, като размер над този би съставлявал затруднение за нея, предвид реализираните доходи, доказаните разходи, както и необходимите средства за собствената й издръжка и тази на непълнолетното дете. За разликата над този размер до пълния претендиран размер от 200 лева искът следва да се отхвърли като неоснователен.

Страните не претендират разноски. Ответницата дължи и държавна такса по сметка на Районен съд – Пловдив в размер на 81,60 лева, определена с оглед присъдената издръжка.

На основание чл. 242 ал.1 от ГПК следва да бъде допуснато предварително  изпълнение на решението.

По изложените съображения, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Т.К.Й. ЕГН ********** с адрес: *** да заплаща на п. си, учащ в средно учебно заведение син К.Т.К. ЕГН ********** с адрес: ***  издръжка в размер на 120,00 лева /сто и двадесет лева/ месечно, считано от  23.12.2016г. до настъпване на законоустановена причина за изменение или прекратяване на издръжката, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над посочения размер до пълния претендиран от 200 лева месечно.

ОСЪЖДА Т.К.Й. ЕГН ********** да заплати по сметка на Районен съд – гр. Пловдив сумата от 81.60 лева /осемдесет и един лева и шестдесет стотинки/ държавна такса в настоящото производство.

На основание чл.242 ал.1 ГПК съдът постановява  предварително  изпълнение на решението.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от датата на съобщаването му на страните пред  ПОС.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: п/ Т. Маслинкова

 

Вярно с оригинала.

С.А.