РЕШЕНИЕ
№ 2933
гр. София, 14.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично
заседание на десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Николай Димов
Членове:Велина Пейчинова
Слави Г. Славов
при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова
като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело
№ 20231100513979 по описа за 2023 година
За да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение №16785 от 17.10.2023г., постановено по гр.дело №18225/2023г. по
описа на СРС, І Г.О., 33-ти състав, е осъдена "ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ
ЛЕВ ИНС" АД, с ЕИК *********, да заплати на Г. Й. Г., с ЕГН **********, в
качеството му на частен правоприемник по договор за цесия от 01.02.2023г., сключен с
Е.Д.А., с ЕГН **********, сумите, както следва: на основание чл.405, ал.1 КЗ вр. чл.99
ЗЗД сумата от 3000 лв., представляваща неплатено застрахователно обезщетение за
претърпени имуществени вреди по застраховка "Каско" за застрахователно събитие,
настъпило на 29.04.2022г. в гр.София, за което е образувана щета при ответното
дружество №2000-1301-22-000279, ведно със законната лихва от 05.04.2023г. до
окончателно погасяване на задължението; на основание чл.409 КЗ вр. с чл.86, ал.1 вр. с
чл.99 ЗЗД сумата от 250 лв., представляваща лихва за забава върху неплатеното
застрахователно обезщетение за периода от 09.06.2022г. до 04.04.2023г.; както и на
основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 750 лв., представляваща направени по делото
разноски.
Постъпила е въззивна жалба от ответника - "ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС" АД, с ЕИК *********, чрез процесуален представител
юрисконсулт Х. П.а, с надлежно учредена представителна власт, с която се обжалва
решение №16785 от 17.10.2023г., постановено по гр.дело №18225/2023г. по описа на
1
СРС, І Г.О., 33-ти състав, в частта, в която е уважен предявения иск с правно
основание чл.405, ал.1 КЗ вр. чл.99 ЗЗД за сумата от 3000 лв., представляваща
неплатено застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди по
застраховка "Каско" за застрахователно събитие, настъпило на 29.04.2022г. в гр.София,
за което е образувана щета при застрахователното дружество №2000-1301-22-000279,
ведно със законната лихва от 05.04.2023г. до окончателно погасяване на задължението.
Поддържа се, че първоинстанционният съд не е обсъдил в цялост всички събрани по
делото доказателства, което е довело до постановяване на незаконосъобразен и
необоснован съдебен акт в обжалваната част. Поддържа се, че при определяне на
дължимото застрахователно обезщетение за уврежданията, причинени по лек
автомобил марка "Хонда", модел "Акорд седан", с рег. №*********, за което е
образувана преписка- щета при застрахователното дружество №2000-1301-22-000279, е
приложима т.43 от Общите условия /ОУ/ за застраховане на сухопътни превозни
средства, без релсови превозни средства на ответното дружество, съгласно която
застрахователните обезщетения при събития, настъпили в паркирано състояние на
МПС, за което не е представен документ, удостоверяващ по безспорен начин неговото
настъпване, в това число и злоумишлени действия на трети лица, не могат да
надвишават до 3 щети, но не повече от 10 % от съответната застрахователна стойност
при леки автомобили и товарни МПС с общо тегло до 3.5 тона. Излага се още, че в
случая определеното по експертна оценка застрахователно обезщетение е в размер на
1645.31 лв. не може да бъде изплатено, тъй като застрахованото лице не е представил
документ, удостоверяващ по безспорен начин неговото настъпване. Сочи се, че
определеното по експертна оценка застрахователно обезщетение надхвърля 10 % от
застрахователната полица, която е в размер на 9000 лв., като 10 % от стойността на
застрахователната полица възлиза на 900 лв., която сума е изплатена по процесната
щета извънсъдебно на увреденото лице. Излага се, че неправилно първостепенният съд
е приел, че т.43 от ОУ е в нарушение с разпоредбата на чл.143, ал.2, т.6 ЗЗП, тъй като
посочената норма позволява на търговеца или доставчика да се освободи от
задълженията си по договора по своя преценка, като същата възможност не е
предоставена на потребителя, поради което на посочено основание е обоснован извода,
че представлява неравноправна клауза и като такава е нищожна, т.е. не може да
породи правно действие и застрахователят не може да се позове на нея при отказа да
изплати на увреденото лице дължимото застрахователно обезщетение за репариране в
пълен размер на причинените му имуществени щети от настъпилото процесно
застрахователно събитие. Твърди се, че от анализа на предвидените в чл.143, т.1 – т.19
ЗЗП текстове се налага извода, че т.43 от ОУ не противоречи на повелителни правни
норми, същата е формулирана по ясен и недвусмислен начин, като застрахованият е
приел по своя преценка да сключи застрахователния договор при ясни клаузи и при
информираност относно приложимите Общи условия, поради което същият не е
поставен в неравностойно положение. В тази връзка се поддържа, че т.43 от ОУ е
действителна и застрахователят правилно се е позовал на нея при ограничаване на
отговорността му във връзка с изплащане на застрахователно обезщетение по
процесната преписка-щета. Сочи се, че противно на приетото от първостепенния съд,
в случая не са налице предпоставките, предвидени в нормата на чл.405 КЗ, необходими
за ангажиране отговорността на застрахователното дружество, като застраховател по
застраховка "Каско" на процесния лек автомобил за заплащане на застрахователно
обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към момента на
настъпване на процесното застрахователно събитие. Моли съда да постанови съдебно
решение, с което да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и да
2
постанови друго, с което да отхвърли предявения иск с правно основание чл.405, ал.1
КЗ вр. чл.99 ЗЗД. Претендира присъждане на разноски, направени пред двете съдебни
инстанции. Представя списък по чл.80 от ГПК за сторените разноски пред въззивната
инстанция. Прави възражение за прекомерност относно претендирани от въззиваемата
страна разноски за адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна - Г. Й. Г., с ЕГН **********, чрез процесуален
представител адв.Д. П., депозира писмен отговор, в който изразява становище за
неоснователност на постъпилата въззивна жалба. Излагат се доводи, че решението на
СРС в обжалваната част е законосъобразно, постановено в съответствие с
разпоредбите на закона и при правилен анализ на събраните по делото доказателства.
Поддържа се, че правилно първоинстанционният съд е приел, че са доказани всички
елементи от сложния фактически състав на нормата на чл.405, ал.1 КЗ вр. чл.99 ЗЗД и
са налице основания в закона за ангажиране на отговорността на ответното дружество
да заплати претендираното застрахователно обезщетение, което е равно на
действително претърпените вреди по застрахованото МПС към момента на настъпване
на процесното застрахователно събитие, представляващ покрит застрахователен риск
по сключената имуществена застраховка "Каско". Излага се още, че правилно
първоинстанционният съд е приел, че т.43 от ОУ се явява неравноправна клауза в
частта, в която се задължава застрахования да представи документ, удостоверяващ по
безспорен начин настъпването на застрахователното събитие на паркинг, поради което
същата е нищожна и дължимото обезщетение не следва да се редуцира до 10 % от
застрахователната стойност на застрахованото МПС. Моли съда да постанови съдебно
решение, с което да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната част като
правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски за платено
адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция. Представя списък по чл.80 от
ГПК.
Предявени са от Г. Й. Г., с ЕГН **********, срещу "ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС" АД, с ЕИК *********, при условията на обективно
съединяване осъдителни искове с правно основание чл.405, ал.1 КЗ вр. чл.99 ЗЗД и
чл.409 КЗ вр. с чл.86, ал.1 вр. с чл.99 ЗЗД.
С оглед предмета на подадената въззивна жалба и заявения петитум въззивният
съд приема, че на инстанционен контрол подлежи постановеното първоинстанционно
решение в частта, в която е уважен предявения иск с правно основание чл.405, ал.1 КЗ
вр. чл.99 ЗЗД за сумата от 3000 лв., представляваща неплатено застрахователно
обезщетение за претърпени имуществени вреди по застраховка "Каско" за
застрахователно събитие, настъпило на 29.04.2022г. в гр.София, за което е образувана
щета при застрахователното дружество №2000-1301-22-000279, ведно със законната
лихва от 05.04.2023г. до окончателно погасяване на задължението.
Постановеното първоинстанционно решение в частта, в която е уважен
предявения осъдителен иск с правно основание чл.409 КЗ вр. с чл.86, ал.1 вр. с чл.99
ЗЗД е влязло в сила като необжалвано.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че
фактическата обстановка се установява така както е подробно изложена от
първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови
доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят така
приетата за установена от първостепенния съд фактическа обстановка. В тази връзка в
3
мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в
първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно като са преценени към
релевантните за спора факти и обстоятелства.
Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд
фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от
легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което
подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.
Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на
решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния
закон (т.1-ТР№1/09.12.2013г. по тълк.д.№1/2013г. ОСГТК на ВКС).
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при
постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и
процесуалноправни норми на закона. За да постанови обжалваното съдебно решение, в
частта, в която е уважен предявения иск с правно основание чл.405, ал.1 КЗ вр. чл.99
ЗЗД за сумата от 3000 лв., представляваща неплатено застрахователно обезщетение за
претърпени имуществени вреди по застраховка "Каско" за застрахователно събитие,
настъпило на 29.04.2022г. в гр.София, за което е образувана щета при
застрахователното дружество №2000-1301-22-000279, ведно със законната лихва от
05.04.2023г. до окончателно погасяване на задължението, първоинстанционният съд е
приел, че ищецът (чиято е доказателствената тежест, съгласно чл.154, ал.1 ГПК и
чл.8, ал.2 ГПК) е доказал по безспорен и категоричен начин, чрез т.нар. пълно
доказване (изключващо всякакво съмнение), че са налице всички кумулативно
изискуеми предпоставки, визирани в нормата на чл.405 КЗ, обуславящи отговорността
на ответното дружество, като при определяне на размера, до който иска следва да бъде
уважен, е прието, че застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера
на вредата към деня на настъпване на събитието и целта е да се стигне до пълно
репариране на вредоносните последици. Първостепенният съд е приел още, че
реалният размер на вредата се съизмерва с действителната стойност на увреденото
имущество по смисъла на чл.400, ал.1 КЗ, т. е. с тази, срещу която може да се купи
друго от същия вид и със същото качество, като при определяне на действителния
размер на причинените имуществени вреди е кредитирано изцяло приетото по делото
заключение на съдебно-автотехническа експертиза, в което експертът е изчисли
стойността на застрахователното обезщетение за увредения лек автомобил по средни
пазарни цени към момента на настъпване на застрахователното събитие, което възлиза
на 3909.89 лв., от която сума е приспадната сумата от 900 лв., платена извънсъдебно от
застрахователя. С оглед диспозитивното начало в гражданския процес е прието, че
предявеният иск следва да бъде уважен за пълния предявен размер от 3000 лв., ведно
със законната лихва, считано от предявяване на исковата молба в съда - 05.04.2023г., до
окончателното плащане. Постановеното решение в обжалваната част е правилно, като
на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите изложени от
СРС. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от
районния съд в атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. При правилно
разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 ГПК и изпълнение
4
на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 ГПК, първоинстанционният съд е
обсъдил събраните по делото доказателства, изложил е подробни мотиви, като е
основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и
съобразно приложимия материален закон. В обжалвания съдебен акт са изложени
конкретни и ясни мотиви по отношение разкриване действителното правно положение
между страните и разрешаването на правния спор. Изводите на съда са обосновани с
оглед данните по делото и събраните по делото доказателства. Доводите в жалбата са
общи, а по същество са изцяло неоснователни.
Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и
следното:
Фактическият състав на чл.405, ал.1 КЗ, вр. чл.99 ЗЗД, ангажиращ отговорността
на застрахователя по имуществена застраховка "Каско", включва наличие на следните
елементи: 1) действителен договор за цесия по чл.99 ЗЗД, сключен между ищеца - Г. Й.
Г. и увреденото лице - Е.Д.А., собственик на лек автомобил марка "Хонда", модел
"Акорд седан", с рег.№*********, с който ищецът е придобил вземанията на увредения
към ответното застрахователно дружество - "ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ
ИНС" АД и който договор е съобщен на длъжника "ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС" АД по реда на чл.99, ал.3 ЗЗД; 2) действително
застрахователно правоотношение между ищеца и застрахователя по имуществена
застраховка "Каско"; 3) настъпване на застрахователното събитие, представляващо
покрит застрахователен риск, в рамките на действие на застрахователния договор; 4)
изправност на ищеца като страна по договора за застраховка; 5) настъпване на вреди за
застрахованото лице и техния размер; 6) причинно-следствена връзка между
застрахователното събитие и претърпените вреди.
В случая посочените предпоставки са налице, поради което искът по чл.405,
ал.1 КЗ е основателен за уважения от първоинстанционния съд размер.
Налице е действителен договор за цесия по чл.99 ЗЗД, сключен между ищеца -
Г. Й. Г. и увреденото лице - Е.Д.А., собственик на лек автомобил марка "Хонда", модел
"Акорд седан", с рег.№*********, с който ищецът е придобил вземанията на увредения
към ответното застрахователно дружество - "ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ
ИНС" АД и който договор е съобщен на длъжника - "ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС" АД по реда на чл.99, ал.3 ЗЗД. Тези обстоятелства се
установяват от представените с исковата молба договор за цесия от 01.02.2023г.,
сключен между Е.Д.А., като цедент и Г. Й. Г., както и уведомление от цедента до
ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС" АД за извършената цесия, получено
от застрахователя на 22.02.2023г., видно от представена по делото обратна разписка.
На следващо място между страните не е налице спор, а и от доказателствата
по делото се установява, че в срока на действие на застрахователния договор е
възникнало застрахователно събитие, което е сред покритите застрахователни рискове
– на 29.04.2022г., около 08.00 ч. в гр.София, ж.к."Дружба", на неохраняем паркинг,
Е.Д.А. е установил причинени вреди на застрахования лек автомобил марка "Хонда",
модел "Акорд седан", с рег.№*********, застрахован по имуществена застраховка
"Пълно автокаско" при ответното дружество, изразяващи се в дупка в предната броня,
счупен преден ляв фар, повредена решетка на радиатора, подбит преден капак, които
вреди са причинени от злоумишлени действия на трето лице. Във връзка с
настъпилото застрахователно събитие са били уведомени органите на МВР, които са
издали удостоверение №Р-16006 от 04.05.2022г. от 08 РУ на СДВР по заявление на
5
застрахования -Е.Д.А. за настъпилото ПТП и констатираното от лицето, както и е бил
уведомен застрахователя с подадено уведомление като е регистрирана застрахователна
претенция – преписка-щета с №2000-1301-22-000279, по която застрахователят е
заплатил за възстановяване на вредите по застрахованото МПС застрахователно
обезщетение в размер на 900 лв.. Следователно се налага извода, че с извършеното
частичното плащане застрахователят е признал, че се касае за настъпил
застрахователен риск със заявения механизъм, както и че са налице всички предвидени
в закона предпоставки за заплащане на застрахователно обезщетение по сключения
застрахователен договор.
Спорният въпрос въведен в първоинстанционното производство и поставен с
въззивната жалба е дали при определяне на дължимото застрахователно обезщетение
следва да бъде съобразена клаузата на т.43 от ОУ, която предвижда, че при събития
настъпили в паркирано състояние на МПС, за което не е представен документ,
удостоверяващ по безспорен начин неговото настъпване, в това число и злоумишлени
действия на трети лица, не могат да надвишават до 3 щети, но не повече от 10% от
съответната застрахователна стойност при леки автомобили.
На първо място въззивният съд намира да посочи, че в разглеждания случай по
делото не се установява представените ОУ на ответното дружество да са били
предадени на застраховащия при сключването на процесната застрахователна полица и
същият да е заявил писмено, че ги приема, за да може да се направи извод, че
представляват част от застрахователния договор /чл.348, ал.1 КЗ/. Независимо от така
направената от въззивният съд констатация, дори и да се приеме, че представените по
делото ОУ са приложими към правоотношенията между страните по делото, в
процесната хипотеза не са налице предпоставките за прилагане на клаузата на т.43 от
ОУ на ответното дружество, тъй като по делото е представен документ, удостоверяващ
по безспорен начин настъпването на застрахователното събитие, а именно -
удостоверение №Р-16006/04.05.2022г., издадено от 08 РУ на СДВР. Характерът на
настъпилото застрахователно събитие не изисква задължително посещение на мястото
на произшествието на полицейски служители, които да го констатират - на основание
чл.6, т.4 от Наредба №Iз-41/12.01.2009г. за документите и реда за съставянето им при
пътнотранспортни произшествия и реда за информирането между МВР, КФН и ИЦ
към ГФ. От друга страна - неуведомяването на контролните органи не е основание за
отпадане на отговорността на застрахователя при доказани механизъм на събитието,
вреди и причинно - следствена връзка, което в случая е налице.
От друга страна въззивният съд счита, че въведеното с т.43 от ОУ ограничение
на отговорността на застрахователя до 10 % от застрахователната сума, противоречи
на императивни правни норми на КЗ, а именно - разпоредбата на чл.345, ал.8 КЗ, която
въвежда забрана за уговаряне на условия в застрахователния договор, включително
такива при настъпване на застрахователно събитие, за които може да се направи
благоразумна преценка, че нямат значение за ограничаването на риска от настъпването
на застрахователното събитие, както и на разпоредбата на чл.395, ал.4, изр.2 КЗ,
според която застрахователят може да намали застрахователното обезщетение, само
ако е налице виновно неизпълнение на задължение от страна на застрахования, което е
довело до настъпване на застрахователното събитие.
По горните аргументи и съгласно мотивите, изложени от СРС, който
настоящият състав споделя, се налага извода, че т.43 от ОУ е сключена във вреда на
застрахования, което противоречи на принципа на добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца (ответното
6
дружество) или доставчика и потребителя. Налице е злоупотреба на ответното
дружество с позицията му на стопански по-силната страна в правоотношенията с
ищеца, като освен това, разпоредбата от ОУ се явява неравноправна и по смисъла на
чл.143, ал.2, т.6 ЗЗП, тъй като позволява на търговеца или доставчика да се освободи
от задълженията си по договора по своя преценка, като същата възможност не е
предоставена на потребителя. С оглед неравноправния характер на т.43 от ОУ, в частта
й за задължаване на застрахования да представи документ, удостоверяващ по
безспорен начин настъпването на застрахователното събитие на паркинг, същата не
обвързва потребителя, поради което дължимото обезщетение не следва да се редуцира
до 10 % от застрахователната стойност на автомобила. Предвид изложеното и на
основание чл.395, ал.5 КЗ за застрахователя е налице задължение да изплати на ищеца
застрахователното обезщетение в пълен размер. До същия правен извод е достигнал и
първостепенния съд, който при определяне на действителния размер на причинените
имуществени вреди е кредитирал изцяло приетото по делото заключение на съдебно-
автотехническа експертиза, което е обективно и компетентно изготвено, неоспорено от
страните в хода на съдебното производство, в което експертът е изчисли стойността на
застрахователното обезщетение за увредения лек автомобил по средни пазарни цени
към момента на настъпване на застрахователното събитие, което възлиза на 3909.89
лв., от която сума е приспадната сумата от 900 лв., платена извънсъдебно от
застрахователя. С оглед диспозитивното начало в гражданския процес предявеният иск
се явява основателен и доказан за пълния предявен размер от 3000 лв., ведно със
законната лихва, считано от предявяване на исковата молба в съда - 05.04.2023г., до
окончателното плащане.
С оглед на изложените съображения и поради съвпадение на изводите на
въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд решението на СРС в
обжалваната част, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено на
основание чл.271, ал.1 ГПК.
С оглед изхода на спора пред настоящата съдебна инстанция и предвид
изричната претенция на въззиваемата страна – ищец за присъждане на разноски, на
основание чл.81 и чл.273 във вр. с чл.78, ал.1 ГПК следва да му се присъдят сторените
от него разноски пред настоящата инстанция. Направеното от въззивника в молба от
10.04.2025г. възражение по реда на чл.78, ал.5 от ГПК относно размера на
претендираните от въззиваемата страна разноски за адвокатско възнаграждение за
въззивната инстанция съдът счита за основателно. В случая въззиваемата страна -
ищец претендира разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на сумата
от 400 лв., съгласно приложени доказателства за извършеното плащане. Настоящият
въззивен състав счита, че така претендираните от въззиваемата страна - ищец разноски
за адвокатско възнаграждение са завишени като с оглед действителната правна и
фактическа сложност на делото, същото следва да бъде намалено от 400 лв. до размер
на сумата от 300 лв.. В процесния случай, съгласно решение на СЕС от 25.01.2024 г. по
дело № С-438/22 и определение № 343/15.02.2024 г. по т.дело № 1990/2023 г. по описа
на ВКС, Т.К., II Т.О., минималните размери на адвокатските възнаграждения,
определени в Наредба №1/2004г., нямат задължителна сила за съда. С оглед
задължителния характер на даденото от СЕС тълкуване на чл.101, пар.1 ДФЕС,
определените с Наредба №1/09.01.2004г. минималните размери на адвокатските
възнаграждение не са задължителни за съда. Съобразно материалния интерес на
правния спор, съответно действителната правна и фактическа сложност на делото пред
въззивната инстанция и извършените от пълномощника на въззиваемата страна - ищец
7
процесуални действия в настоящата инстанция – подаден писмен отговор, без
осъществено процесуално представителство в съдебно заседание съдът намира, че
претендираното от въззиваемата страна - ищец адвокатско възнаграждение в размер на
сумата от 400 лв. е прекомерно и следва да бъде намалено до размер на сумата от 300
лв., която сума следва да се присъди в тежест на въззивника - ответник.
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №16785 от 17.10.2023г., постановено по гр.дело
№18225/2023г. по описа на СРС, І Г.О., 33-ти състав, в обжалваната част.
ОСЪЖДА "ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС" АД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул."Симеоновско шосе"
№67А; да заплати на Г. Й. Г., с ЕГН **********, с адрес: град София,
ул.**************; на правно основание чл.81 и чл.273 във вр. с чл.78, ал.1 ГПК
сумата от 300.00 лв. /триста лева/, сторени разноски за платено адвокатско
възнаграждение за въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент на
чл.280, ал.3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8