Решение по адм. дело №167/2025 на Административен съд - Добрич

Производството е по чл. 145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на М. К. П.-Г. от [населено място], бул. „25-септември“ № 41, ет.4, ап. 17, подадена чрез адв. С. С., срещу Заповед № 424/28.03.2025 г. на кмета на Община Добрич, с която е наредено собствениците на сграда с [идентификатор] по КККР на [населено място]:

1)

Да изпълнят довършителните работи и да поставят парапети на стълбищната клетка, явяващи се общи части на сградата;

Да извършат обследване на строежа по чл. 176в от ЗУТ и да се изготви технически паспорт по чл. 176б от ЗУТ;

Да изготвят документация, нужна за въвеждане на строежа в експлоатация, като е определен срок за доброволно изпълнение на заповедта до 01.09.2025 г.

2)

При неизпълнение на т. 1 от заповедта е забранено ползването и достъпа до строеж - Двуетажно жилище с Н до 8,50 м.; ЗП = 116,53 кв.м., РЗП – 529,55 кв.м., [УПИ], кв. 1245 по ПУП - ПРЗ на [жк], ПИ с [идентификатор] по КККР на [населено място], като в срок до 30.09.2025 г. е заповядано длъжностните лица в дирекция УТСК на Община [населено място] да поставят сигнална лента и да бъде спряно захранването от „Електроразпределение Север“ АД Варна и водоподаването от „ВиК-Добрич“ АД.

В жалбата се въвеждат правни доводи за незаконосъобразност на оспорения акт, като се твърди че на 26.04.2024 г. е входирана жалба относно извършващи се незаконни строителни дейности в самостоятелен обект с [идентификатор], находящ се в [населено място], [улица], която е останала без последствие от страна на кмета на община Добрич. По същество тези въведени твърдения съдът намира за нерелевантни за спора.

Релевира се също така, че процесната сграда е изцяло завършена към 2001 г., което се удостоверява с конструктивно становище.

Като резултат се настоява съда да отмени обжалваната заповед на кмета на Община [населено място] като незаконосъобразна, издадена при нарушения на материалния закон и несъобразяване с неговата цел. Претендира се за направените по делото разноски.

Ответникът на жалбата я оспорва като неоснователна, като намира издадената заповед за законосъобразна. Иска присъждане на сторените по делото разноски.

Административен съд-Добрич, втори състав след като прецени направените по делото доводи и възражения на страните, както и представените по делото доказателства, приема за установено от правна и фактическа страна следното:

Предмет на съдебно оспорване е Заповед № 424/28.03.2025 г. на кмета на Община Добрич.

По делото не се спори, че жалбоподателят е адресат на оспорената заповед и един от собствениците на процесната сграда, състояща се от сутерен, партер, два жилищни етажа и тавански етаж.

От административната преписка се установява, че между собствениците на процесния строеж са налице спорове във връзка с извършвани строителни работи.

За сградата е одобрен инвестиционен проект № 392/1995 г., има издадено разрешение за строеж № 459/14.09.1995 г. от главния архитект на Община [населено място] и е съставен Протокол № 123/20.09.1995 г. за определяне на строителна линия и ниво, без заверка на контролираните нива - корниз и цокъл. За сградата има издадено Удостоверение с рег. № УСЗ-4/09.04.2014 г.за степен на завършеност – 63%. Не се спори, че сградата се ползва за жилищни нужди на етаж 2.

По делото не е приложено удостоверение за въвеждане в експлоатация; отсъстват и актове и протоколи по време на строителството, установяващи обема и надеждността на извършените СМР, както и приемането от авторски надзор на извършените СМР. Обектът е електро- и водозахранен.

Жалбоподателят оспорва издаденото Удостоверение за степен на завършеност, като твърди, че към 2001 г. строителството е приключило и всички документи са предадени в общината.

Обстоятелството, че към преписката липсват и не са приложени и към настоящия момент съставени актове и протоколи по време на строителството- липсват изискуемите по закон строителни книжа, наличното удостоверение за степен на завършеност – 63 % и незавършените общи части, са мотивирали административният орган да приеме обектът за строеж, който се ползва в нарушение на чл. 178, ал.1 от ЗУТ – без да е въведен в експлоатация от компетентните органи. Заключението е обусловило издаване на атакувания административен акт.

С приложеният по делото като писмено доказателство Протокол № 1 от 12.02.2025 г. на Комисия по чл. 196, ал. 1 от ЗУТ се констатира, че сграда с [идентификатор] по КККР на [населено място] попада в устройствена зона „Жилищна устройствена зона за средноетажно застрояване“; състои се от сутерен, партер, два жилищни етажа и тавански етаж, със стоманобетонна монолитна конструкция с тухлена зидария; покривът е многоскатен, дървен с покритие от керемиди; за строежа е одобрен инвестиционен проект № 392/1995 г.; издадено е Разрешение за строеж № 459/14.09.1995 г. от гл.архитект на [населено място]; съставен е Протокол № 123/20.09.1995 г. за определяне на строителна линия и ниво. Комисията установява, че строежът е в добро състояние в конструктивно отношение – без пукнатини, повреди, деформации и неравномерни слягания, които застрашават сигурността ѝ; по покривната конструкция няма хлътнали участъци, счупени или липсващи керемиди, а фасадите са добре поддържани; монтирани са улуци и водосточни тръби за отвеждане на дъждовни води.

Същевременно е отбелязано, че сградата не е въведена в експлоатация; по стълбищната клетка, представляваща обща част на сградата, не са изпълнени довършителни работи, не са поставени парапети; липсват документи за обема и надеждността на извършените СМР и приемане от авторски надзор по нива и елементи на строителната конструкция; отсъства установяване на съответствие на извършените СМР с одобрения инвестиционен проект, за което е необходимо обследване по чл. 176в от ЗУТ.

Съставен е и Констативен акт № 1 от 12.02.2025 г. въз основа на сочения Протокол №1 от 12.02.2025 г., в който са установени нарушения по отношение на строежа от 5 категория, състоящи се в ползването му за жилищни нужди преди въвеждане в експлоатация; отсъствие на актове и протоколи по време на строителството, доказващи обема и надеждността на извършените СМР, както и приемането им от авторски надзор по нива и елементи на строителната конструкция съгласно Наредба № 3 от 31.07.2003 г. за съставянето на актове и протоколи по време на строителството, както и Наредба № 7 от 26.07.1999 г. за съставянето на актове и протоколи по време на строителството, действаща към 17.06.2001 г. или Наредба № 6 ог 05.04.1993 г. за държавно приемане и разрешаване ползването на строежите в Република България, действаща до 13.08.1999 г. Установено е, че не са изпълнени довършителните работи по стълбищната клетка, явяваща се обща част на сградата, както и не са поставени парапети. Отсъствието на актове и протоколи по време на строителството, удостоверението от 2014 г. за степен за завършеност – 63%, незавършените общи части на сградата е причина в констативния акт сградата да бъде определена като строеж, който подлежи на въвеждане в експлоатация. До въвеждането в експлоатация комисията предлага образуване на производство по реда на чл. 178, ал. 6 от ЗУТ за забрана ползването на строежа и прекъсване захранването му с ел.енергия, вода, газ и др.

Констативният протокол е връчен на собствениците на сградата – л.148-156 от делото.

Към преписката е приложено писмо от жалбоподателката от 11.03.2025 г. с който по същество изразява своите възражения срещу съставения констативен акт за образуване на административно производство за забрана ползването на поцесната сграда, като изтъква съображения за битови спорове със съсобственик; извършване на неуспешни действия във връзка с издирване на евентуално издадено разрешение за ползването на сградата и липсата на друг имот за живеене на семейството ѝ.

На 28.03.2025 е издадена атакуваната заповед на кмета на община [населено място].

На 31.03.2025 г. заместник-кметът по устройство на територията на община [населено място] отравя писмо по повод на възраженията на жалбоподателката, адресирано към нейния представител Г. Г., с което определя част от възраженията като неотносими към конкретното производство по издаване на заповед; заявено е, че разпорежданията в заповедта са сроково съобразени в технологично отношение за изготвяне на необходимата документация във връзка с възражението относно липсата на друг имот за живеене на семейството.

По делото е изслушана съдебно-техническа експертиза, заключението по която съдът приема като компетентно и обективно изготвено.

Вещото лице инж. П. И., след оглед на имота и направените измервания по контура на сградата, констатира идентичност между измервания на място и размерите, посочени в архитектурни чертежи. В ситуацията, приложена към архитектурните проекти, сградата е ситуирана, така както е ситуирана на терен. При извършения оглед подземният етаж се използва като склад/мази, партерният етаж се състои от два гаража и жилище - първи и втори етаж за живеене, а таванският етаж към момента е в ремонт. Сградата по предназначение е жилищна – многофамилна, и се ползва за живеене. Водомерите на жилищата и таванския етаж са разположени в подземния избен етаж, а захранването и електромерите са разположени на стълб, намиращ се на ъгъла между улици „Кубрат” и „Генерал Константин Мазней”. Към заключението са приложени снимки на обекта. Установено е, че сградата е със завършен покрив - дървена покривна конструкция и покритие от керемиди; положени са външните финалните покрития /мазилки/, прозорци и врати на цялата сграда. При огледа, извършен на място, не е констатирано наличие на пукнатини и деформации по конструкцията, което е определено, че я прави годна за обитаване. Заключено е, че конструктивно сградата е завършена. Констатирано е, че не са налице актове и протоколи по време на строителството на сградата, доказващи обема и надежността на извършените СМР по нива и елементи на строителната конструкция, освен Протокол № 123 от 20.09.1995 г за определяне на строителна линия и ниво. Обърнато е внимание, че обследване на сградата не е правено и тя не е въведена в експлоатация. Според вещото лице сградата би могла да се въведе в експлоатация след представяне на коректни документи, каквито до настоящия момент не са изготвени. Констатираната в Заповед № 424 от 28.03.2025 г на Община [населено място] липса на парапет на стълбищна клетка, е преодоляна, като към момента на огледа такъв е монтиран, но не е поставено финално покритие на стълбищната площадка за втори жилищен етаж и таван.

В показанията си свидетеля Г. Ж. Г. – съпруг на жалбоподателката, излага, че в процесната сграда живее от 2014 г., когато му се е родила дъщеря. Той определя сградата към този момент като завършена. От своя роднина - починалия баща на съпругата си, заявява, че знае за началото на строежа – 1994 - 1995 г. и приключването му през 1999 г. Според събраните гласни доказателства към 2014 г. сградата е измазана, с поставени керемиди, гараж, мазилка, стълбище; поставени са плочки до втори жилищен етаж, като не е довършено поставянето им на стълбището, а към момента има и поставен парапет. Свидетелят потвърждава, че знае от тъста си за съществуването на парапети преди години, при извършване на строителните работи, но не знае дали са били с временен характер. Заявява, че след посещение на фирма „Жилфонд инвест“ е установил, че е налице пречка за въвеждане на сградата в експлоатация поради липсата на необходимите документи.

По делото е събран като писмено доказателство Протокол на ОС на ЕС на процесната сграда с дневен ред - издирване, намиране и избор на фирма за изпълнение на посочените в оспорваната заповед мероприятия – общи части, довършителни работи, парапет, обследване на сградата.

При така изложените факти, от правна страна, съдът намира следното:

Жалбата е допустима, като подадена в срок, от лице с правен интерес от оспорването – адресат на акта, и против акт, подлежащ на съдебно оспорване пред компетентния съд.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Оспорваната заповед на кмета на община [населено място] е издадена в рамките на установената от закона компетентност по материя по смисъла на чл. 223 от ЗУТ.

Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа изискуемите реквизити на чл. 59, ал. 2 от АПК.

Производството се е развило след провеждане на специалната процедура по чл. 178, ал. 6 от ЗУТ – издаване на атакуваната заповед след съставяне на констативен акт, връчен на собствениците.

С нормата на чл. 223 от ЗУТ е предоставена в компетентност на кмета на общината за строежи от четвърта, пета и шеста категория да забрани ползването на строежи или на части от тях, които не са въведени в експлоатация по установения ред, както и да забрани достъпа до незаконни строежи пи смисъла на чл. 225, ал. 2 и чл. 224, ал. 1 от ЗУТ. Според чл. 178, ал. 6 от с.з. за строежи от четвърта и пета категория кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице въз основа на съставен констативен акт забранява с мотивирана заповед ползването на строежите и разпорежда тяхното освобождаване, прекъсване на захранването им с електрическа и топлинна енергия, с вода, газ, телефон и други, преди да са въведени в експлоатация от органа, издал разрешението за строеж.

Изключение от цитираните разпоредби правят търпимите строежи, изградени до 31 март 2001 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон. Тези строежи законът повелява да не подлежат на премахване или забрана за ползване. В този смисъл са разпоредбите на §127 от ПЗР на ЗУТ, §16 от ПЗР на ЗУТ.

От събраните към административната преписка и в съдебно заседание доказателства се установява, че отсъстват строителни книжа, необходими за извършване обследването на сградата и въвеждането ѝ в експлоатация, което прави изградения строеж – незаконен строеж. Съгласно §127, ал. 9 от ПЗР на ЗУТ времето за извършване на незаконния строеж се установява с всички доказателствени средства, допустими по Гражданския процесуален кодекс, включително и с декларации, като за вписването на неверни данни в декларациите лицата носят наказателна отговорност. Тази уредба има своята традиция в благоустройствените закони в страната, което налага извода, че държавата предоставя правна възможност на лицата, изградили незаконен строеж при определени хипотези да го обявят за търпим и го ползват поради различни причини, една от която е жилищната нужда, която се релевира и в производството. В административната преписка няма събрани доказателства относно момента на изграждане на строежа, а това е от значение за квалифицирането на строежа като търпим или нетърпим, респ. възможността той да се ползва по предназначение, което по своето естество е нарушение на нормата на чл. 36 от АПК за служебно събиране на доказателства в административното производство. Нарушена е от административния орган и нормата на чл. 35 от АПК, която налага издаване на административния акт след изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая и обсъждане на обясненията и възраженията на заинтересованите граждани.

Издаденото удостоверение за степен на завършеност – 63 %, което е индикатор за осъществяване на сградата в груб строеж, с ограждащи стени и покрив, е показател, че към 2014 г. тази сграда е съществувала в този ѝ вид. Какво е било състоянието ѝ към влизане в сила на разпоредбата на ЗУТ за търпимост на строежите, не е установено по делото от административния орган. Напротив свидетелят Г. Г., посочен от страна на жалбоподателя, излага знание, че това е станало през 1999 г. Съответно към тази дата или друга дата, която органът обосновано да приема за дата на изграждане на строежа, не е налице обосновка за отсъствието на осъществен фактически състав на търпимост на изграденото. Обстоятелството, че строежът няма строителни книжа според действащите в различен период от време подзаконови нормативни актове, уреждащи необходимите придружаващи строежа документи, не може да повлече за последица нетърпимост на строежа, така защото не е изследвано дали към този момент процесната сграда е била допустима по действащите разпоредби, които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно ЗУТ.

По тези съображения, съдът приема, че жалбата е основателна. Оспорената заповед е издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила за служебно събиране на всички относими доказателства и издаване на административния акт след изясняване на всички релевантни факти и обстоятелства към случая и като последица при противоречие с материалния закон.

При този изход на делото на основание чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на жалбоподателя следва да се присъдят сторените от него съдебно-деловодни разноски за възнаграждение на вещо лице и заплатена държавна такса. По делото е представен договор за правна помощ от 23.04.2025 г. за оказване на безплатно правно обслужване от адв. С., без изрично посочване на коя от точките на чл. 38, ал.1 от ЗА се основава. С оглед ниската правна и фактическа сложност на делото съдът намира, че следва да уважи претенцията до размер от 700 лева.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд- Добрич, втори състав,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Заповед № 424/28.03.2025 г. на кмета на Община Добрич.

ОСЪЖДА Община [населено място] да заплати в полза на М. К. П.-Г. от [населено място], бул. „25-септември“ № 41, ет.4, ап. 17 сумата в размер на 1060(хиляда и шестдесет) лева, представляваща сторените по делото разноски пред настоящата инстанция.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.