№ 18366
гр. София, 11.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА
при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско
дело № 20231110168780 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на „ФИРМА“ ЕАД срещу
Л. Н. Н., с която са предявени установителни искове с правно основание чл.
422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 838,11
лв. – главница, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за имот с абонатен номер ******* за периода от 01.05.2019 г. до
30.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК – 27.04.2023 г., до изплащане на вземането; сумата от 150,98
лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 04.04.2023 г.;
сумата от 35,56 лв., представляваща цена на услугата за дялово разпределение
за периода от 01.03.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 27.04.2023 г., до
изплащане на вземането, както и сумата от 6,65 лв., представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цена
на услугата дялово разпределение за периода от 16.05.2020 г. до 04.04.2023 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч. гр. д. № 22187/2023 г. по описа на СРС, 69 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника Л. Н. Н. въз основа на договор за продажба на топлинна енергия
при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно тези общи условия е доставил за процесния период до
топлоснабдения имот, собственост на ответника, топлинна енергия, като
1
купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана по системата за дялово
разпределение. Твърди, че съгласно приложимите общи условия купувачът на
топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в посочения в ОУ
срок. Счита, че ответникът е в забава, поради което дължи и обезщетение за
забава върху изискуемите главници. Ето защо моли за уважаване на
предявените искове и присъждане на сторените разноски.
Ответникът Л. Н. Н. подава отговор на исковата молба в срока по чл. 131,
ал. 1 ГПК. Оспорва исковете по основание и размер. Твърди, че същите са
недоказани – не били представени по делото надлежно съставени фактури за
консумирана топлинна енергия в имота за процесния период, липсвали
документи за главен отчет, носещи подпис на ответника. Оспорва да е налице
договор между СЕС и топлинния счетоводител. Твърди, че между страните
липсва валидно облигационно правоотношение по доставка на топлинна
енергия за процесния имот и период. Оспорват се и останалите представени
към исковата молба писмени доказателства по отношение на
доказателствената им стойност. Оспорва част от вземанията като погасени по
давност. Моли за отхвърляне на исковете.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно
чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
По допустимостта:
Вземанията по настоящото производство съобразно петитума на исковата
молба съответстват на тези по издадената заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 22187/2023 г. по описа на СРС, 69
състав. Указанията за предявяване на исковата претенция са дадени предвид
постъпило в срок възражение по чл. 414 ГПК и исковете, по които е образуван
настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК.
Налице е пълна идентичност между страните и предмета на образуваното
заповедно производство и настоящото исково производство, като предявените
искове са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
По основателността:
Предявени за разглеждане са обективно кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149
ЗЕ.
В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно
правоотношение по договор за продажба между него и ответника, по силата
на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества, а за ответника
е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания
размер, както и че през исковия период в сградата, в която се намира
процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение
и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в
2
претендирания размер.
При установяване на горепосочените обстоятелства в тежест на ответника
е да докаже, че е погасил претендираните вземания, както и въведените в
отговора на исковата молба правоизключващи възражения.
По възражението за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да
докаже наличието на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на
давността съгласно чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ „битов
клиент“ на топлинна енергия е физическо лице – ползвател или собственик на
имот, който купува отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или
природен газ за собствени битови нужди. Разпоредбата императивно урежда
кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие,
като меродавно е единствено притежанието на вещно право на собственост
или вещно право на ползване върху имота. В този смисъл са и задължителните
разяснения, дадени в т. 1 на ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. дело № 2/2017 г. на
ОСГК на ВКС. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата,
собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са
подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са
адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна
енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.
153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Писмената
форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване.
От приложения по делото Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 95, том I, рег. № 3125, дело № 92/2003 г. се установява, че
на 31.10.2003 г. Н. И. Н. е продал процесния недвижим имот – апартамент №
40, находящ се в гр. АДРЕС, на Л. Н. Н.. От гореизложеното следва, че за
процесния период правото на собственост върху имота принадлежи на
ответника.
При горните обстоятелства и съобразно разясненията, дадени в
горецитираното ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на
ВКС, ответникът като собственик на процесния имот се явява клиент
/потребител/ на топлинна енергия за имота и като такъв се намира в
облигационно правоотношение с ищцовото дружество и дължи заплащане на
цената на доставените услуги. По отношение валидността на това
облигационно правоотношение са наведени аргументи от страна на ответника,
които следва да бъдат разгледани.
Както се отбеляза по-горе, съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на
топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на
топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се
3
публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в
градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите (чл. 150, ал. 2 ЗЕ). В случая несъмнено е, че приложимите в
отношенията между страните за процесния период Общи условия, одобрени с
Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, са влезли в сила, доколкото се
установи, че са били публикувани. Съответно, според нормата на чл. 150, ал. 3
ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите,
които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно
предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото
обаче не са ангажирани доказателства и няма данни, че ответникът е
упражнил правото си на възражение срещу Общите условия, поради което
твърдението на същия, че общите условия не могат да го ангажират, след като
липсва сключен писмен договор с ищеца, се явява неоснователно. Съдът не
споделя и твърдението на ответника, че обвързването на качеството на
собственик/ползвател с качеството на потребител/клиент на топлинна енергия
се намира в противоречие с разпоредбите на чл. 17, ал. 3 и чл. 19, ал. 2 от
Конституцията на РБ, доколкото не е в правомощията на съда да оказва
контрол за конституционност на текстове от Закона за енергетиката /в този
смисъл Решение № 2706 от 23.02.2012 г. по адм. дело № 15450/2011 г. на ВАС/.
Упражняването на такъв контрол би нарушило принципа за разделение на
властите и възложените правомощия на конституционно определен орган за
установяване на противоконституционност на законите.
Предвид всичко гореизложено, при условията на пълно и главно
доказване се установява, че за процесния период е налице твърдяното
облигационно правоотношение между „ФИРМА“ ЕАД и ответника Л. Н. Н.,
възникнало по силата на договор за покупко-продажба на топлинна енергия в
процесния период, като в отношенията между страните за исковия период са
приложими Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди
от „ФИРМА“ ЕАД на клиенти в град София, одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016 г. на КЕВР.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за
дялово разпределение, а дяловото разпределение на топлинна енергия между
страните в сградата се осъществява от топлопреносното предприятие или от
доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице,
вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ.
В настоящия случай, видно от представените по делото писмени
доказателства - Протокол № 1 от проведено на 12.07.2002 г. ОС на ЕС с адрес
гр. АДРЕС, в която се намира процесният имот, и Договор от 31.07.2002 г.
между „ФИРМА“ ООД и процесната ЕС, за исковия период дяловото
разпределение в сградата в режим на етажна собственост се е извършвало
именно от конституираното по делото трето лице помагач „ФИРМА“ ООД. В
тази връзка съдът намира, че възраженията на ответника за липса на договор
4
между ЕС и топлинния счетоводител се явяват неоснователни. Видно от
протокола от проведеното на 12.07.2002 г. общо събрание, за ап. № 40 и
абонатен номер ******* се е подписал етажният собственик Н. И. Н., който,
както се установи по-горе, е продал около година по-късно процесния имот на
ответника. Действително, към онзи момент ответникът все още не е бил
собственик на имота, но по делото не са ангажирани доказателства, отнасящи
се до прекратяване на топлоснабдяването при осъществяване предпоставките
на чл. 153, ал. 2 ЗЕ – чрез писмено съгласие на етажните собственици,
притежаващи квалифицирано мнозинство от 2/3, което да е депозирано пред
топлопреносното предприятие. Прекратяването на договора за продажба на
топлинна енергия за битови нужди по инициатива на битовия клиент не може
да бъде направено от отделния титуляр на вещно право върху обект в сградата.
Едва с прекратяването на топлоснабдяването на сградата при предпоставките
на чл. 153, ал. 2 ЗЕ се прекратява и договора за продажба на топлинна енергия
с всеки един от битовите клиенти по чл. 153, ал. 1 ЗЕ /в този смисъл Решение
№ 4756 от 7.08.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 540/2024 г./.
Топлинната енергия за отопление на сграда в режим на етажна
собственост се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 ЗЕ
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост
при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
Действащата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 ЗЕ,
предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна
собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните
начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една дванадесета изравнителна
вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни, 2) на месечни вноски,
определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска
и 3) по реална месечна консумация. а консумация за сградата, и една
изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация. Следователно, при
определяне стойността на действително потребената през процесния период
топлинна енергия следва да бъдат взети предвид резултатите от
изравнителните сметки в края на отчетния период, които показват дали
фактурираните през този период суми са били завишени или занижени, като
отразяват реално доставеното количество енергия след проверка на място на
показанията на индивидуалните уреди за измерване.
В случая с отговора на исковата молба ответникът оспорва фактът на
доставяне от ищеца на топлинна енергия в имота в твърдените количества и
обем, поради което по делото е прието заключение на съдебно-техническа
експертиза, което съдът кредитира като пълно, обективно и компетентно
изготвено. Заключението съответства на събраните по делото писмени
доказателства, включително представените съобщения към фактури и справка
извлечение от фактури за имота. В заключението се установява, че през
5
исковия период в топлоснабдения имот не е имало отоплителни тела, свързани
с ВОИ, като разходи за топлинна енергия, отдадена от отоплителни тела в
имота, и разходи за топлинна енергия за отопление на имот от отоплителни
тела в общите части не са начислявани. Доказва се, че са начислявани разходи
за топлинна енергия за отопление от сградна инсталация и разходи за
топлинна енергия за подгряване на вода за БГВ. Експертът прави извод, че
ФДР „ФИРМА“ ООД е извършила дялово разпределение за имота за
процесния период в съответствие с Методиката за дялово разпределение на ТЕ
в СЕС. Установява се, че технологичните разходи в абонатната станция са
отчислявани от доставената топлинна енергия и са останали за сметка на
ищеца съгласно нормативната уредба. Доказва се, че за процесния период
топломерът, монтиран в абонатната станция, е преминавал последващи
метрологични проверки на 23.04.2018 г., през м.05.2020 г. и на 26.08.2021 г.
Вещото лице констатира, че при начисляване на сумите по фактури ищецът е
прилагал одобрените цени за топлинна енергия, действащи по време на
процесния период. Съгласно заключението дължимата сума /главница/ за
начислената топлинна енергия за процесния имот с абонатен номер ******* с
отчитане на изравнителните сметки, изготвени от „ФИРМА“ ООД, е в размер
на 838,68 лв.
В допълнение, следва да се отбележи, че с оглед приложената по делото
техническа документация за абонатната станция, протоколи за метрологична
проверка на топломери и водомери и свидетелства за проверка /лист 71-81 по
делото/, не се установява неизправност на уредите за измерване.
Действително, част от проверките са правени след исковия период, но това не
изключва изправност на уредите по време на процесния период. За съда няма
основание да приеме, че същите не са били изправни и отговарящи на
изискванията. Също така, видно от приетия по делото Констативен акт от
24.07.2008 г. за установяване годността за приемане на строеж „Индиректна
абонатна станция с мощност 150/100 kB“ с местонахождение АДРЕС, се
установява, че строежът е изпълнен съгласно договора за строителство и
същият е предаден от строителя на инвеститора.
Следва да се даде отговор на въпроса какво е количеството потребена
топлинна енергия, за което се дължи заплащане на цена с оглед наведеното от
ответника с отговора на исковата молба възражение за изтекла погасителна
давност.
Според чл. 33, ал. 1 от приложимите Общи условия от 2016 г. клиентите
са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, от което следва
извод, че се касае за срочно задължение. Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността
започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните
задължения давността тече от деня на падежа. Следователно, за всяко едно от
претендираните от ищцовото дружество месечни задължения, включени в
процесния период, давностният срок тече от момента, в който изтече срокът за
тяхното заплащане. Съгласно задължителната съдебна практика /ТР №
6
3/18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС/ вземанията за
доставена топлинна енергия се погасяват с изтичане на тригодишна давност,
тъй като се касае за „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
От друга страна, съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание
от 13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците, за срока от 13.03.2020 г. до
отмяната на извънредното положение спират да текат давностните срокове, с
изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните
субекти. Съгласно § 13 от Преходните и заключителните разпоредби към
Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето /ДВ, бр. 44/2020 г., в
сила от 14.05.2020 г./ сроковете, спрели да текат по време на извънредното
положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., и за
преодоляване на последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни
от обнародването на този закон в „Държавен вестник“, като обнародването му
е извършено на 13.05.2020 г. Следователно за времето от 13.03.2020 г. до
20.05.2020 г. включително погасителната давност е била спряна по силата на
закона и този факт трябва да се отчете от съда при определяне на крайния
момент, когато давността изтича. По тази причина към 3-годишния давностен
срок следва да се прибави и периодът на спиране на давностния срок, чиято
продължителност е 69 дни /от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г./.
В случая заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК е подадено на 27.04.2023 г., поради което погасени по давност са
вземанията за стойността на доставената топлинна енергия, чиято
изискуемост е настъпила преди 17.02.2020 г., а това са задълженията за
периода от м.05.2019 г. до м.12.2019 г. включително.
Размерът на задължението за стойността на доставената топлинна
енергия за периода, за който не е изтекла погасителната давност – от м.01.2020
г. до м. 04.2022 г., съдът определи въз основа на заключението на съдебно-
техническата експертиза, като възприе посочените в Таблица 3 от
заключението отделни стойности за трите отчетни периода, намали
пропорционално стойността от 357,84 лв., дължима според заключението за
първия отчетен период от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. /за който отчетен
период ответникът дължи стойност на доставената топлинна енергия
единствено за периода от 01.01.2020 г. до 30.04.2020 г. вкл./, от което следва,
че дължимата сума за топлинна енергия за периода от 01.01.2020 г. до
30.04.2022 г. вкл. е в размер от 600,12 лв. Ответникът не твърди и не доказва
плащане на претендираните задължения за процесния период.
Ето защо съдът намира, че предявеният иск следва да се уважи за сумата
от 600,12 лв. и да се отхвърли за разликата до пълния предявен размер от
838,11 лв.. Върху главницата се дължи и законна лихва от датата на подаване
на заявлението в съда – 27.04.2023 г., до окончателното плащане.
Към посочената по-горе сума следва да се добавят дължимите годишни
7
такси за извършваната услуга за дялово разпределение, които съобразно
разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от Общите условия от 2016 г., чл. 61, ал. 1
от Наредба № 16-ЗЗ4/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и чл. 10 от Общите
условия на договорите между „ФИРМА“ ЕАД и търговец за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в
сграда етажна собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия
на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените
услуги на дружествата за дялово разпределение. Извършването на услугата се
установява от приложените по делото Протокол № 1 от проведено на
12.07.2002 г. ОС на ЕС, Договор на ЕС с „ФИРМА“ ООД от 31.07.2002 г.,
Договор между „ФИРМА“ ЕАД и „ФИРМА“ ООД от 09.06.2020 г. за
извършване на услугата дялово разпределение. Ответникът не твърди и не
доказва плащане на претендираните такси за услуга дялово разпределение за
процесния период.
Ето защо съдът намира, че претенцията за дялово разпределение за
процесния период е изцяло основателна и следва да се уважи за пълния
предявен размер от 35,56 лв. Върху главницата се дължи и законна лихва от
датата на подаване на заявлението в съда – 27.04.2023 г., до окончателното
плащане.
По акцесорните искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и
изпадането на длъжника в забава – уговорен падеж за плащане на цената на
доставена топлинна енергия, респ. датата на публикуване на общите фактури,
както и отправена и получена от ответника покана за заплащане на таксата за
дялово разпределение.
Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата. В чл. 84, ал. 1 ЗЗД е предвидено, че когато денят за изпълнение на
задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му, а
според ал. 2, когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в
забава, след като бъде поканен от кредитора.
За процесния период от 15.09.2020 г. до 04.04.2023 г. намират
приложение Общите условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-
01/27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно тях клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия, определени по прогнозна
консумация в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят
(чл. 33, ал. 1 от ОУ), като след отчитане на средствата за дялово разпределение
и изготвяне на изравнителните сметки топлофикационното дружество издава
за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите, определени
по прогнозна консумация, и фактура за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки (чл.
32, ал. 3 от ОУ). Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество
8
топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Изрично е предвидено, че само ако последните
задължения не са платени в определения срок /45 дни от срока, за който се
отнасят/, клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва –
чл. 33, ал. 4 от ОУ. От цитираните разпоредби се налага изводът, че по ОУ от
2016 г. „ФИРМА“ ЕАД начислява обезщетение за забава само за задълженията
по общата фактура.
Установи се по делото, че за отчетния период м.05.2019 г. - м.04.2020 г.,
за отчетния период м.05.2020 г. - м.04.2021 г. и за отчетния период м.05.2021 г.
– м.04.2022 г. са издадени съобщения към фактури по чл. 32, ал. 3 от ОУ на
31.07.2020 г., 31.07.2021 г. и на 31.07.2022 г. Поради това върху дължимата
главница за доставена топлинна енергия в размер на 600,12 лв. за периода от
01.01.2020 г. до 30.04.2022 г. се дължи обезщетение за забава, което възлиза на
сумата от 157,57 лв., изчислена на основание чл. 162 ГПК и чрез
общодостъпен интернет калкулатор Изчисляване на законна лихва |
Calculator.BG и съгласно чл. 86, ал. 2 ЗЗД вр. ПМС № 426/18.12.2014 г.
Доколкото акцесорната претенция за мораторна лихва е заявена в по-нисък
размер, същата следва да бъде изцяло уважена за сумата от 150,98 лв.
Що се отнася до цената за услугата дялово разпределение, липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора
за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на исковата
молба, поради което акцесорната претенция за мораторна лихва в размер на
6,65 лв. за периода от 16.05.2020 г. до 04.04.2023 г. се явява изцяло
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По разноските:
В съответствие с Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т.
12, съдът следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за
разноски в заповедното и в исковото производство.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на направените от
него разноски в двете производства, като в заповедното производство ищецът
е доказал разноски в размер на 25 лв. за държавна такса и 50 лв.
юрисконсултско възнаграждение. От общия размер на разноските – 75 лв.,
съразмерно на уважената част от исковете следва да му се присъдят 57,21 лв.
В исковото производство ищецът е доказал разноски в размер на 75 лв. за
държавна такса, 350 лв. за депозит за вещо лице и 100 лв. юрисконсултско
възнаграждение /определено в минималния размер съобразно чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правна помощ/. От общия размер на разноските
– 525 лв., съразмерно на уважената част от исковете следва да му се присъдят
400,46 лв.
Ответникът е поискал присъждане на разноски в исковото производство,
но такива не му се дължат, доколкото по делото липсват доказателства за
9
извършването им.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422 ГПК
установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Л. Н. Н., ЕГН **********, с адрес гр. АДРЕС, ет. 3, ап.
40, дължи на „ФИРМА“ ЕАД, ЕИК *********, с адрес на управление гр.
ФИРМА, следните суми: сумата 600,12 лв. – главница, представляваща цена
на доставена от дружеството топлинна енергия за имот с абонатен номер
*******, за периода от 01.01.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва
от 27.04.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 150,98 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 04.04.2023 г.,
сумата 35,56 лв., представляваща цена на услугата за дялово разпределение за
периода от 01.03.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 27.04.2023
г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ частично иска за главницата
за разликата до пълния предявен размер от 838,11 лв. и изцяло иска за сумата
6,65 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода от
16.05.2020 г. до 04.04.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 22187/2023 г. по описа на
СРС, 69 състав.
ОСЪЖДА Л. Н. Н., ЕГН **********, с адрес гр. АДРЕС, ет. 3, ап. 40, да
заплати на „ФИРМА“ ЕАД, ЕИК *********, с адрес на управление гр.
ФИРМА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 57,21 лв. – разноски в
заповедното производство.
ОСЪЖДА Л. Н. Н., ЕГН **********, с адрес гр. АДРЕС, ет. 3, ап. 40, да
заплати на „ФИРМА“ ЕАД, ЕИК *********, с адрес на управление гр.
ФИРМА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 400,46 лв. – разноски в
исковото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице помагач на
ищеца „Далсия Елвеко“ЕООД .
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
10
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11