№ 1801
гр. София, 19.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-18, в публично заседание на
девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Елена Св. Шипковенска
при участието на секретаря Теодора Ст. Велчева
като разгледа докладваното от Елена Св. Шипковенска Търговско дело №
20241100901976 по описа за 2024 година
Производството е образувано въз основа на искова молба на „Екос
Инженеринг“ ООД срещу „Лоза - ДП“ ООД.
В исковата молба ищецът твърди, че има вземане към ответника в
размер на 37 206,98 лв., което произтича от извършени, приети, на
незаплатени строително- монтажни работи /СМР/ на обект, представляващ
жилищна сграда с подземни гаражи в УПИ III-2062, кв. 28, м. Дървеница в гр.
София. Твърди, че ответникът е възложил на ищеца извършване на СМР на
посочения строителен обект и е приело изпълнението с подписване на
Протокол № 1 от 27.09.2023 г. и Протокол № 2 от 12.08.2024 г. за установяване
на завършването и разплащането на извършени СМР. Въз основа на
подписаните протоколи ищецът е издал фактури за заплащане на посочените в
протоколите суми за извършените СМР, както следва: фактури
№**********/27.09.2023 г., за сумата от 48 060 лева с ДДС и фактура №
**********/12.08.2024 г. за сумата от 19 146,98 лева с ДДС. Ответникът
заплатил част от сумата по първата фактура в размер на 30000,00 лв., поради
което към датата на подаване на исковата молба дължи остатък по нея в
размер на 18060,00 лв., както и дължи цялата сума по втората фактура в общ
размер на 19 146,98 лв.
По изложените съображения ищеца моли съда да постанови съдебно
1
решение, с което да осъди ответника да му заплати общата сума от 37 206,98
лв., представляваща възнаграждение за извършени строително монтажни
работи, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба – 03.10.2024г. до окончателно плащане на сумата. Претендира разноски.
Ответникът „Лоза - ДП“ ООД, с отговора на исковата молба, оспорва
предявения иск. Твърди, че процесната работа е извършена некачествено.
Оспорва представените Протоколи за извършване на СМР от 27.09.2023 г. и
12.08.2024 г. по съдържание, както и представителната власт на лицата,
подписали процесните протоколи – възражение по чл. 301 ТЗ. Моли
предявения иск да бъде отхвърлен като неоснователен.
В допълнителната искова молба ищецът твърди, че ответникът е
заплатил цялата дължима сума, предмет на исковата претенция след
завеждане на настоящото дело, което опровергава възраженията на ответника
за недължимост на вземането. Моли исковата претенция да бъде отхвърлена
поради извършено плащане в хода на процеса и поддържа искането за
осъждане на ответника да заплати законната лихва за забава, считано от
датата на подаване на исковата молба- 03.10.2024 г. до окончателното плащане
на претендираната сума, извършено на 16.10.2024 г., в претендиран размер от
197,22 лв.
В отговора на допълнителна искова молба ответника поддържа, че
извършеното в хода на процеса плащане на главницата, е направено
единствено с оглед вдигане на запора, който е бил допуснат като обезпечение
на предявения иск. Счита, че плащането не представлява признание на дълга,
когато е извършено с условие, което изключва представата за дължимост. В
този смисъл се позовава на съдебна практика на ВКС.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда
на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното от фактическа
и правна страна:
Предявена е претенция с правна квалификация чл.79, ал.1, вр. чл.226,
ал.1 ЗЗД.
Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК за разпределение на
доказателствената тежест в процеса, ищецът следва да установи при
условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти, а
2
именно: 1./ наличието на действително правоотношение между страните,
породено от договор за изработка 2./ фактическото извършване на работата и
3./ приемане на изработеното от ответника.
С молба на 17.10.2024 г. ответникът заявява, че е заплатил на ищеца
процесната сума в пълен размер. Към молбата представя доказателства, че
исковата сума от 37 206,98 лв. е платена доброволно от „Лоза - ДП“ ООД. От
името на ищеца „Екос Инженеринг“ ООД е заявено признание, че ответникът
е заплатил на 16.10.2024 г. /след подаване на исковата молба/ претендираната
главница в общ размер на 37 206,98 лв. по двете процесни фактури. Ищецът
сочи, че с поведението си ответникът е станал повод за завеждане на делото,
поради което претендира присъждане на законната лихва върху платената
главница, считано от датата на подаване на исковата молба- 03.10.2024 г. до
окончателното плащане на претендираната сума, извършено на 16.10.2024 г. в
размер на 197,22 лв. Претендира направените по делото разноски за държавна
такса и адвокатско възнаграждение.
С оглед плащането на процесното вземане, предмет на предявения по
настоящото търговско дело иск, което по своето естество представлява
признание относно наличието на дълг на посочените основания, съдът приема
за безспорни всички елементи от фактическия състав на процесното вземане
по предявения иск с правно основание чл.79, ал.1, вр. чл.226, ал.1 ЗЗД.
С определение № 4882 от 18.12.2024 г., постановено по настоящото
дело, съдът е отменил допуснатото по предявения иск обезпечение, поради
обстоятелството, че ответникът е платил доброволно исковата сума. Отмяната
на допуснатото обезпечение не е постановена поради предложена от
ответника равностойна замяна на обекта на обезпечението по реда на чл. 398,
ал. 2 ГПК. Цитираната от ответника съдебна практика е приложима към
периодични по своя характер задължения за плащане /каквото не е
процесното/, поради което не се явява относима в настоящия случай. В този
смисъл възраженията на ответника не подлежат на разглеждане в
производството.
При постановяването на решението се отчитат настъпилите след
подаването на исковата молба до приключване на съдебното дирене факти,
които са релевантни за произнасянето по предявения иск, с който е сезиран
съдът съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК. Изрично е удостоверено от
3
ищеца обстоятелството и е прието за безспорно по делото, че на 16.10.2024 г.
ответникът е заплатил на ищеца сума, с което са погасени вземанията по двете
фактури, което настоящият съдебен състав е длъжен да вземе предвид с оглед
правилото, установено в нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК.
СГС приема, че плащането на процесната сума е осъществено в хода на
процеса, тъй като датата на подаване на исковата молба го предхожда –
03.10.2024 год. По изложените съображения предявения иск следва да бъде
отхвърлен като погасен чрез плащане в хода на процеса.
Ищецът претендира присъждане на законната лихва върху неплатената
главница по процесните фактури от датата на подаване на исковата молба
(03.10.2024 г.) до окончателното й плащане. Предвид извършеното в хода на
процеса плащане на задължението, размерът на законната лихва за забава за
периода от датата на подаване на исковата молба (03.10.2024 г.) до датата на
плащане на същата– 16.10.2024 г., определен по реда на чл. 162 ГПК възлиза
на 197,22 лв. Съдът намира, че в този размер претенцията по чл. 86, ал. 1 ЗЗД
върху главницата за периода от датата на подаване на исковата молба до
датата на плащане на същата, се явява основателна. Доказателства за
заплащане на горепосочената сума не са ангажирани от ответника.
Съгласно списък на разноските по чл. 80 ГПК, ищецът претендира
разноски, от които 1488,30 лв. – държавна такса и 4 352,40 лв.–
възнаграждение на адвокат, за плащането на което са представени
доказателства съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от
Тълкувателно решение от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на
ВКС. Доколкото погасяването на ищцовата претенция за главница в размер на
37206,98 лева е извършено след подаването на исковата молба – 03.10.2024 г.,
съдът приема, че с поведението си ответникът е станал повод за завеждането
на иска, поради което претенцията на ищеца за присъждане на направените по
делото разноски е основателна. Независимо от отхвърляне на заявената от
ищеца претенция за главница, след като ответникът с неизпълнението си в
срок е дал повод за завеждане на делото, то същият следва да понесе
сторените от ищцовата страна съдебно-деловодни разноски в хода на
настоящото производство по аргумент за противното от разпоредбата на чл.
78, ал. 2 ГПК.
Ответникът е направил възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност
4
на претендираното като разноски адвокатско възнаграждение, което
настоящият състав намира за основателно. Като съобразява материалния
интерес, вида на производството, вида и броя на извършените процесуални
действия, както и фактическа и правна сложност на делото, съставът на СГС
намира, че уговореното и платено адвокатско възнаграждение от 4 352,40 лева
е прекомерно и следва да бъде намалено на основание чл. 78, ал. 5 ГПК до
сумата от 2355,96 лв. с ДДС. Този размер е под минималния размер,
определен съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждение, но при приложение на разпоредбата на чл. 78,
ал. 5 ГПК съдът не е обвързан от посочените в Наредбата минимални размери
на адвокатските възнаграждение с оглед задължителното на основание чл. 633
ГПК решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 г.
С оглед на горното ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца разноски в общ размер от 3 844,26 лв., от които 1488,30 лв. за държавна
такса и 2355,96 лв. за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Екос Инженеринг“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.****, със съдебен адрес: гр. **** –
адв. С. О. против „ЛОЗА - ДП“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, р-н Лозенец, ул. „Червена стена“ № 1, вх. 1, ет. 2,
ап. офис 2 Б, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Гурко“ № 62а, ет. 3, ап. 9 –
адв. М. П., иск с правно основание чл.79, ал.1, вр. чл.226, ал.1 ЗЗД за
заплащане на сумата от 37 206,98 лв., представляваща възнаграждение за
извършени строително монтажни работи, за които са издадени фактура
№**********/27.09.2023 г. и фактура № **********/12.08.2024 г., като
погасен чрез осъществено от ответника плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА „ЛОЗА - ДП“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н Лозенец, ул. „Червена стена“ № 1, вх. 1, ет. 2, ап.
офис 2 Б, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Гурко“ № 62а, ет. 3, ап. 9 – адв.
М. П., да заплати на „Екос Инженеринг“ ООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр.София, ж.к. Младост 3, бл. 319, вх. 1, ет. 6, ап. 18,
със съдебен адрес: гр. **** – адв. С. О., сумата от 197,22 лв. /сто деветдесет и
5
седем лева и двадесет и две ст./, представляваща законната лихва за забава за
периода от 03.10.2024 г. до 16.10.2024 г., върху сумата от 37 206,98 лв., както и
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 3 844,26 лв. /три хиляди осемстотин
четиридесет и четири лева и двадесет и шест ст./, представляваща разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – София в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
6