Решение по КНАХД №1613/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК, във връзка чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на началник на областен отдел „Автомобилна администрация“-Варна, чрез младши експерт в ОО“АА“-Варна В. К.- служител с юридическа правоспособност, против Решение № 671/04.06.2025г. по НАХД № 1210/2025г., на ВРС, 27 състав, с което е отменено наказателно постановление № 23-0003441/17.12.2024г. на началника на областен отдел „АА“-Варна, с което за нарушение на чл.1, ал.2 от Наредба №11 от 31.10.2002г. на МТС вр. чл.12, т.3 от спогодба „Интербус“, на основание чл.105 от ЗАвП, на „Нишикли Травел“ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 200лв.

Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди, че съдът е допуснал неправилно тълкуване на установеното нарушение съобразно фактическата обстановка и нормативните актове, приложими за нарушение от категорията на процесното. Счита за неправилни мотивите на ВРС касаещи връзката с чл.12 от спогодба „Интербус“, тъй като изискуем за този вид превоз е именно– интербус книжка (съгл. чл. 11 от спогодбата). Нарушението представлява неизпълнено коректно действие от страна на превозвача –не е извършил превоза в съответствие с изискванията в Спогодба Интербус, като не е попълнил надлежно и правилно ведомост № 6. Счита, че посочената за нарушена разпоредба, ведно с връзката към нея, изцяло отговаря на фактическият състав посочен в АУАН и НП, като не е налице допуснато съществено процесуално нарушение, което да води до отмяна на НП. За неправилни счита мотивите, че констатираното несъответствие между двата екземпляра не изпълва фактическият състав на повдигнатото обвинение. Твърди, че хипотезата на чл. 13(както е посочено в мотивите) е налице само при наличие на данни за извършен превоз и при липса на каквото и да е попълване на ведомостта (основен екземпляр и дубликат), какъвто обаче настоящият случай не е, тъй като видно от доказателствата – ведомост № 6, същите са попълнени, но не са попълнени коректно. За неправилни счита и мотивите на ВРС, касаещи липсата на информация кой е собственикът на МПС и кой е превозвач. По Спогодба Интербус е налице образец на интербус книжка и издаването на същата предвижда уникален индентификационен номер за всяка конкретно, като в ИААА се води регистър на предоставените книги на всеки превозвач. На страница 6-та, на позиция №85 от този регистър е видно, че Интер книжка с № 3003459 е издадена на превозвача „Нишикли Травел“ ЕООД, поради което не е налице твърденият в мотивите порок. Изрично е посочен номера на книжката в обстоятелствената част на АУАН и НП. Същата е предоставена от превозвача при извършване на комплексна проверка, за което е приложен констативен протокол. Твърди, че липсата на посочване в обстоятелствената част на АУАН и НП чия собственост е МПС, с което е извършен превоза, не е обуславящ елемент от фактическия състав на нарушението и липсата на тези данни по никакъв начин не води до порочност, налагаща отмяна на НП - изрично в ЗАвП е разписано, че превозите могат да се извършват със собствени или наети МПС. Твърди, че е налице несъответствие при попълването на ведомост № 12 – в първата е налице отбелязване в таблица „А“ – „превоз при затворени врати“ и таблица „Б“ – „превоз пълен – празен“, има попълвания и в таблица „В“ – „превоз празен – пълен“, на дубликат на същата ведомост е налице отбелязване само в таблица „А“, както и че разликата е и в това, че в единия екземпляр са изчерпателно изброени пътници, а в другия не, което е в разрез с определението за превоз от категорията на таблица „А“. Същият вид предполага отпътуване с пътници и връщане със същите пътници, което видно от попълването не е. Съгласно Спогодба Интербус двата екземпляра следва да са идентично попълнени, а не да има разминавания, каквито са налични в случая. Твърди и че съгласно ДЗР на Наредба № 11/31.10.2002г. – в т. 1 първа е дадено определение на „случаен превоз на пътници“, като в букви а), б), в) е посочено какви биха могли да бъдат по вид превозите извършвани от превозвача, като преди потегляне в двата екземпляра следва да се направи отбелязване в една от таблиците А, Б или В пътническата ведомост и то следва да е идентично и в двата екземпляра, а в случая не е. Твърди, че по категоричен и безспорен начин е видно неправилно попълване на ведомост № 6 от страна на превозвача, което в пълна степен изпълва фактическия състав на нарушената разпоредба – чл. 1, ал. 2 от наредбата. По делото не е оспорено от насрещната страна издаването на ведомост № 6, не е оспорен факта по осъществяване на извършен и разпореден превоз от страна на дружеството, а единственото оспорване касае вида на извършения превоз. Именно в хода на тематичната проверка са предоставени ведомости, една от които и ведомост № 6, иззета като доказателство за разпоредения и осъществен превоз. Моли обжалваното решение да бъде отменено, а издаденото наказателно постановление да бъде потвърдено. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба- „Нишикли травел“ООД, чрез процесуалния си представител адв.М., оспорва жалбата и моли решението на ВРС да бъде оставено в сила.

Представителят на Варненска окръжна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна и решението на ВРС следва да се остави в сила, като правилно, постановето при спазване на процесуалните правила и материалния закон.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството пред ВРС е образувано по жалба на „Нишикли травел“ООД против наказателно постановление №23-0003441/17.12.2024г. на началника на областен отдел “АА“-Варна, с което за нарушение на чл.1, ал.2 от Наредба №11 от 31.10.2002г. на МТС вр. чл.12, т.3 от спогодба „Интербус“, на основание чл.105 от ЗАвП, на „Нишикли Травел“ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 200лв.

За да се произнесе по спора ВРС е установил от фактическа страна, че с покана № 11-47-10238#4/15.10.2024 г. превозвачът „Нишикли Травел“ ЕООД е бил уведомен за извършването на тематична проверка, касаеща транспортната документация за периода от 01.05.2024 г. до 30.09.2024 г., при която е установено, че дружеството притежава лиценз на Общността за международен автомобилен превоз на пътници с № 0470, валиден до 31.12.2026 г. При проверката по документи от служители на ОО „АА“ – гр. Варна е констатирано, че превозвачът „Нишикли Травел“ ЕООД е извършил международен случаен превоз на пътници на 29.07.2024 год. в несъответствие с чл.12 т.3 от Интербус, като не е попълнил надлежно и правилно ведомост № 6/29.07.2024 г., представляваща неразделна част от Интербус книжка №3003459 и при попълването на ведомостта по извършения превоз с МПС „Мерцедес“ рег. № [рег. номер], в двата еднообразни екземпляра (основен и дубликат) на същите са налице несъответствия – грешно са попълнени позициите в клетка А, Б, В, т.6 –списък с пътници. На 25.10.2024 г. е съставен АУАН за нарушение на чл. 1, ал. 2 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС вр. чл. 12, т. 3 от спогодба „Интербус“, надлежно предявен и връчен на пълномощник на дружеството, като не са вписани възражения в съдържанието му, а в срока по чл.44 от ЗАНН не са постъпили допълнителни такива. Въз основа на съставения АУАН е издадено обжалваното НП.

Сезираният със спора съд е приел в мотивите си, че АУАН и НП са съставени от компетентни органи, издадени са в сроковете по чл. 34 от ЗАНН, АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, а липсата на мотиви на АНО относно неприлагането на чл.28 ЗАНН не е съществено процесуално нарушение. ВРС е приел, че са налице основания за отмяна на НП, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до нарушаване правото на защита на обвинения субект и неправилно приложение на закона. ВРС е счел, че в нарушение разпоредбите на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН – относно наказателното постановление, както и на чл.42, т.4 от ЗАНН–за АУАН, в двата акта липсва описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, което да кореспондира с посочените като нарушени нормативни разпоредби, поради което не може да се направи извод в какво точно нарушение е обвинено дружеството, кой е собственикът, кой е превозвачът и въз основа на какви факти е направен извод, че именно „Нишикли травел“ ЕООД е лицето, което носи отговорност за организиране работата при извършване на международен случаен превоз на пътници с визираното в АУАН и НП превозно средство. Приел е, че посочената санкционна разпоредба не предвижда конкретен състав на нарушение и следва да бъде допълнена посредством конкретни разпоредби на ЗАвП и на подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на него, с изключение на изискванията за превоз на опасни товари. Посочено е, че се касае за нарушение на чл. 1, т. 2 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари, който гласи, че международните превози на пътници и товари се извършват в съответствие с международните договори и спогодби, по които Република България е страна, при спазване на вътрешното законодателство на всяка държава, на чиято територия се осъществява превозът, като с АУАН и НП е направена привръзка на тази разпоредба с чл. 12, т. 3 от Спогодба за международни случайни превози на пътници, извършвани с автобуси (Интербус), която от своя страна визира като част от контролните документи за случайните превози, освободени от разрешителни, отговорността на превозвача за надлежното и правилното попълване на пътния лист, като по отношение дружеството не е възвеждано такова обвинение. Приел е, че посоченото несъответствие между два екземпляра на ведомост по никакъв начин не изпълва фактически състав на обвинение по чл. 1, ал. 2 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС вр. чл. 12, т. 3 от спогодба „Интербус“, а би представлявало нарушение на задължението на превозвача по друга разпоредба от Спогодбата (напр. да попълва двата екземпляра на пътния лист преди началото на всяко пътуване – чл. 13, т. 1 от Спогодбата), но такова обвинение не е повдигнато в хода на административнонаказателното производство. ВРС е приел, че във възведеното обвинение не се съдържа описание на маршрута на извършения превоз и липсват доказателства по отношение на това, че се касае за превоз на предварително съставена група от пътници от начален до краен пункт по предварително заявени условия, поради което е счел, че обвинението е категорично недоказано. Видно от представените екземпляри от Ведомост 6, единият касае превоз, извършен на 29.07.2024г. от Република Турция до Република България, без пътници, а другият- превоз, извършен на същата дата между два града в Република Турция при наличието на пътници, описани във ведомостта, поради което неясно е откъде е сформиран извод, че е осъществен случаен превоз на пътници.

Касационният съд приема от правна страна за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Настоящата инстанция намира за правилни изводите на районния съд, че при издаване на наказателното постановление и при съставяне на АУАН, въз основа на който същото е издадено, са допуснати съществени процесуални нарушения.

Дружеството в качеството му на превозвач е санкционирано за нарушение на чл.1, т.2 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС за международен прево на пътници и товари вр. чл.12, т.3 от спогодба „Интербус“ за това, че на 29.07.2024г. е извършен международен случаен превоз на пътници в несъответствие с чл. 12, т. 3 от спогодба „Интербус“, доколкото превозвачът не е попълнил надлежно и правилно ведомост №6/29.07.2024г., представляваща неразделна част от Интербус книжка № 3003459, като видно от ведомостта, при попълването й по извършения превоз с МПС „Мерцедес“ рег. № [рег. номер], в двата еднообразни екземпляра (основен и дубликат) са налице несъответствия- грешно са попълнени позициите в клетка А, Б и В на точка 6- списъка с пътниците.

Съгласно §1, т.24 от ДР на ЗАвП „случайни автобусни превози” са превозите на предварително определена група пътници без промяна в състава на групата от началния до крайния пункт по предварително заявени условия.

Съгласно § 1, т. 1 от ДР на Наредба № 11 от 31.10.2002г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари на МТС „случайни автобусни превози до страни, които не са членки на Европейския съюз” са превозите на предварително съставена група пътници без промяна в състава на групата от началния до крайния пункт по предварително заявени условия и които могат да бъдат:

а) „обиколен превоз при затворени врати“ - при който едно и също превозно средство се използва за превоз на една и съща група пътници през цялото пътуване и ги връща до отправния пункт; отправният пункт е разположен на територията на договарящата се страна, в която е регистрирано лицето по чл. 2, ал. 1;

б) превоз от вида „пълен-празен“ - при който пътуването в права посока се извършва с пътници, а пътуването в обратна посока - без пътници; отправният пункт е разположен на територията на Република България;

в) превоз от вида „празен-пълен“ - при който празният курс е в права посока, като всички пътници се качват от едно и също място, доколкото е изпълнено едно от следните условия:

ва) пътниците съставляват група на територията на друга договаряща се страна, различна от територията на Република България, или където се качват пътниците по силата на договори за превоз, сключени, преди да пристигнат на територията на другата договаряща се страна, и се превозват до територията на Република България;

вб) пътниците са предварително превозени от лицето по чл. 2, ал. 1 при условията, предвидени за превоз от вида „пълен-празен“, до територията на договарящата се страна, където те отново се качват и превозват до територията на Република България;

вв) пътниците са поканени да пътуват до територията на друга договаряща се страна, като пътните разноски се поемат от лицето, изпратило поканата; пътниците трябва да съставляват еднородна група, която да не е съставена само с оглед конкретното пътуване и се превозва до територията на Република България.

Съгласно § 1 т. 2 от ДР на Наредба № 11 от 31.10.2002г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари на МТС „предварително съставена група“ е група, при която лице отговаря за нея и е поело задължение да сключи договора или да заплати за превоза.

В случая правилни и в съответствие със събраните доказателства са изводите на въззивната инстанция, че контролните органи не са установили наличието на доказателства относно съставомерните елементи от вмененото на дружеството нарушение, поради което не е доказан посоченият в НП факт за осъществяване на международен случаен превоз на пътници. Описанието на нарушението – грешно са попълнени позициите в клетка А, Б, В на точка 6 – спосъка с пътниците, не дава възможност да се установи в какво точно нарушение е обвинено да е осъществило дружеството, нито в какво се състои несъответствието. Уточненията, направени в касационната жалба, не могат да попълнят липсващите данни при описание на нарушението в АУАН и НП. Посочената като нарушена разпоредба на чл.12, т.3 от Спогодба ИНТЕРБУС се намира в раздел “Контролни документи за случайните превози освободени от разрешителни”, а Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари регламентира два вида международен превоз на пътници – превоз по автобусна линия – чл. 34 и сл. и случаен превоз – чл. 52 и сл., но в случая от АНО не е установено осъществяване на случаен превоз на пътници по смисъла на законовата дефиниция на § 1, т.1 от ДР на Наредба № 11/31.10.2002 г, поради което материалният закон е приложен неправилно.

Съгласно посочената за нарушена разпоредба на чл. 12, т. 3 от Спогодба ИНТЕРБУС превозвачът отговаря за надлежното и правилното попълване на пътния лист. Видно е че тази разпоредба само определя кое е лицето, което отговаря за правилното попълване на пътния лист. С нея на задължените лица не е вменено да извършват конкретно правнорегламентирано действие или да бездействат като не извършват изрично посочени противоправни действия, от което може да се направи извод, че обективно няма как тази разпоредба да бъде нарушена. Такова правно регламентирано действие е вменено на превозвачите в чл. 13, т. 1 от същия нормативен акт, съгласно който „превозвачът попълва двата екземпляра на пътния лист преди началото на всяко пътуване“, но не е посочено това нарушение в НП, нито тази разпоредба като основание за ангажиране административнонаказателната отговорност на превозвача. Като е достигнал до този правен извод, Районен съд – Варна е постановил решението си при правилно приложение на закона.

Поради спецификата на административнонаказателните производства – техния санкционен характер, то те са строго формални и от съществено значение за тяхната законосъобразност е наличието на пълно единство между фактическо и юридическо обвинение - компетентният административнонаказващ орган правилно да посочи както коя е нарушената правна норма, както и кореспондиращата с нея санкционна такава.

Предвид горното, правилни са изводите на въззивната инстанция за допуснато от административнонаказващия орган съществено нарушение на материалния закон, което е неотстранимо във фазата на съдебното оспорване, още по-малко с изложените допълнителни аргументи в касационната жалба. Такова нарушение винаги е основание за отмяна на НП като незаконосъобразно.

Предвид изложените съображения, съставът на съда, като касационна инстанция намира, че решението на виззивния съд не страда от твърдяните в жалбата пороци, не са допуснати твърдяните в жалбата нарушения на материалния и процесуалния закон, както и не констатира такива при извършената служебна проверка. Не са налице и наведените касационни основания, представляващи основания за неговата отмяна, поради което като законосъобразно и обосновано решението следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора и предвид направеното искане, на ответната страна следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение определено по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, в размер на 130лв.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК вр. чл.63в от ЗАНН, настоящият състав на Административен съд Варна

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 671/04.06.2025г. по НАХД № 1210/2025г. на ВРС, 27 състав.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ да заплати на „Нишикли Травел“ЕООД, [ЕИК] юрисконсултско възнаграждение в размер на 130лв.

РЕШЕНИЕТО е окончателно