Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 03.06.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГО, IV-Д въззивен
състав, в публично заседание, проведено на двадесет и осми май през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА
ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВКСА
мл.съдия
СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
при секретаря Екатерина
Калоянова, като разгледа докладваното от мл. съдия Спасенов в.гр.дело № 13374 по
описа за 2017 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 121015
от 16.05.2017 г., постановено по гр. д. № 73020/2015 г., по описа на СРС, 119-ти
състав е признато за установено по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от
„Т.С.“ ЕАД против Л.Т.М. и Е.К.М. искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, че Л.Т.М. и Е.К.М. дължат на „Т.С.“ ЕАД
суми, както следва: 1/ сумата от 1225,50 лева, представляваща стойността на
неплатена топлинна енергия за периода м.11.2012 г. – м.01.2014 г., ведно със
законната лихва, считано от 27.07.2015 г. до окончателното изплащане на сумата;
2/ сумата от 245,12 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва, дължимо за периода 01.01.2013 г. – 07.06.2015 г., върху задължението за
неплатена топлинна енергия, за които суми на 21.08.2015 г. е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по гр. д. № 44342/2015 г. по
описа на СРС, ГО, 119 състав.
С решението
предявеният по реда на чл. 422 ГПК от Т.С.“ ЕАД против Л.Т.М. и Е.К.М. иск с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ е отхвърлен за разликата над
уважения размер от 1225,50 лева до пълния предявен размер от 1416,50 лева.
С решението
предявеният по реда на чл. 422 ГПК от Т.С.“ ЕАД против Л.Т.М. и Е.К.М. иск с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, е отхвърлен за разликата над уважения
размер от 245,12 лева до пълния предявен размер от 282,34 лева.
С решението и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК Л.Т.М. и Е.К.М. са осъдени да заплатят в полза на „Т.С.“
ЕАД сумата от 409,26 лева, представляваща разноски в исковото производство пред
СРС и сумата от 289,17 лева, представляваща разноски в заповедното производство
пред СРС.
В срока по чл. 259,
ал. 1 от ГПК от името на „Т.С.“ ЕАД е депозирана въззивна жалба с вх. № 5085597/05.06.2017 г.
срещу първоинстанционното решение, с частта, с която са отхвърлени предявените
от дружеството искове. В жалбата се излагат подробни съображения за
неправилност на първоинстанционното решение в обжалваната част. Сочи се, че
първоинстанционният съд не е взел предвид обстоятелството, че съгласно чл. 31,
ал. 2 от общите условия за продажба на топлинна енергия от Т.С. ЕАД на
потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с Решение № ОУ-021/22.04.2002
г. и Решение № ОУ-026/11.05.2002 г. на ДКЕВР, месечната дължима сума от
купувача се формира въз основа на определената за него прогнозна месечна
консумация и действащата за периода цена на топлинната енергия. Поддържа се, че
съгласно действащата нормативна уредба в областта на енергетиката от страна на
потребителите са дължими, както изравнителните сметки, които отразяват реалното
потребление на топлинна енергия в имота, така и прогнозно начислените суми.
Поддържа се, че хипотезата на чл. 105 ЗЗД не е приложима в конкретния случай.
Моли се за
отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и за уважаване на
предявените искове. Претендират се разноски.
В срока по чл.
263, ал.1 от ГПК от името на въззиваемите не е депозиран отговор на въззивната
жалба.
С разпореждане
от 30.10.2017 г., постановено по в.гр.д. № 13374/2017 г. по описа на СГС, ГО, IV-Д въззивен състав К.Е.К. и М.Е.К. са конституирани
като страни в настоящото производство на мястото на починалия на 13.06.2017 г.
ответник – Е.К.М..
Софийски градски съд, като обсъди събраните по
делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата
на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Първоинстанционният
съд е бил сезиран на 27.07.2015 г. със заявление по чл. 410 ГПК от „Т.С.“ ЕАД,
с което е поискано издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК срещу лицата Л.Т.М. и Е.К.М. за следните суми: 1/ сумата от 1416,50
лева, представляваща стойността на неплатена топлинна енергия за периода
м.11.2012 г. – м.01.2014 г., ведно със законната лихва, считано от 27.07.2015
г. до окончателното изплащане на сумата; 2/ сумата от 282,34 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва, дължимо за
периода 01.01.2013 г. – 07.06.2015 г., върху задължението за неплатена топлинна
енергия.
На 21.08.2015 г.
е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
образуваното въз основа на заявлението ч.гр.д. № 44342/2015 г., по описа на
СРС, 119 състав, с която е разпоредено длъжниците да заплатят солидарно на
кредитора „Т.С.“ ЕАД посочените в заявлението суми, както и разноските по
делото.
Издадената по
делото заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК е връчена
лично на длъжниците Л.Т.М. и Е.К.М. на 23.09.2015 г., като в законоустановения срок от същите са депозирали
възражения по реда на чл. 414 ГПК, във връзка с което и на основание чл. 415,
ал. 1 ГПК първоинстанционният съд е указал на заявителя възможността да предяви
иск за установяване на вземанията си в едномесечен срок от получаване на препис
от разпореждането на съда. В указания срок и по реда на чл. 422 ГПК кредиторът
е предявил иск срещу Л.Т.М. и Е.К.М. за претендираните в заявлението суми.
В исковата си
молба ищецът „Т.С.“ ЕАД твърди, че има договорни отношения с ответниците Л.Т.М.
и Е.К.М.. Поддържа, че ответниците са клиенти на топлинна енергия за битови
нужди. Навеждат се съображения, че сградата-етажна собственост, в която се
намира процесния имот е сключила договор за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия с фирма „Т.С.“ ЕООД, като в тази връзка се
посочва, че на основание чл. 155, ал. 1, т. 2 от ЗЕ, сумите за топлинна енергия
за процесния имот са начислявани по прогнозни месечни вноски, като след края на
отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща
дялово разпределение на топлинна енергия в сградата на база реален отчет на
уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 71 от Наредба
№ 2/28.05.2004 г. за топлоснабдяването и Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването.
В
законоустановения срок по чл. 131 ГПК от името на ответниците Л.Т.М. и Е.К.М. е
депозиран общ отговор на исковата молба. В отговора се излагат подробни
съображения за неоснователност на заявените с исковата молба претенции.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по
допустимостта и по наличието на противоречие с императивните правни норми – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият
състав намира постановеното от СРС, 119-ти състав, решение за валидно и
допустимо.
Решението на СРС
е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към
мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във
въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:
Предявени са
искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 422 вр. с чл.
415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона
за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – положителен установителен иск за вземания
за плащане на стойност на доставена топлоенергия за битови нужди, за имот в сграда - етажна собственост и за
обезщетение за забава на плащане на същото, за които е издадена заповед за
изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.
За уважаване на
предявените искове и респ. за ангажиране отговорността на ответника, ищецът
следва да докаже по безспорен начин следните факти: съществуването на договорни
отношения между него и ответника за доставката на топлинна енергия, в това
число и качеството му потребител на топлинна енергия, обема на реално
доставената в процесния имот топлинна енергия за исковия период, че нейната
стойност възлиза именно на претендираната сума, поради което и за ответника да
е възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане на процесната главница,
като е изпаднал и в забава за изпълнението му.
Правоотношението
по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от
законодателя в специалния Закон за енергетиката като договорно правоотношение,
произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно
и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е
форма за действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на
правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди остава
непроменена при множеството изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл.
150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които регламентират и страните по договора
при публично известни общи условия. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна
(купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е
клиентът на топлинна енергия за битови нужди.
Присъединяването
на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната
мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва
въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба №
16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите
на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които
поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна
енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия.
Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР
публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си
качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното
правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна
енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената
топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за редакцията на чл. 153, ал. 1
ЗЕ, действаща към процесния период. Клиенти
на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни
от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване,
за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи
условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото
ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди
и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената ѝ
на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например
с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното
дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на
топлоснабдения имот
– в този смисъл са и разрешенията дадени с Тълкувателно решение № 2/2017 от 17
май 2018 г. по тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.
Съгласно чл.142,
ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се
разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия
за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл.
145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери,
се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
Съгласно чл.
153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията, действаща за исковия
период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба. Разпоредбата императивно
урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие,
като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота -
собственост или вещно право на ползване.
По аргумент от
чл. 153, ал. 6 от ЗЕ и чл. 76 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. следва и че
потребителите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването
към отоплителните тела в имотите си чрез монтираната на тях регулираща арматура
остават потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и
от отоплителните тела в общите части на сградата, както и дължат заплащане на
сумата за мощност (В този смисъл решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм. дело Nо 11361/2005 г. на 5 чл. състав
на ВАС). Нещо повече – разпоредбата на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда забрана за
прекратяване на подаването на топлинна енергия към отоплителните тела в имотите
си чрез физическото им отделяне от сградната инсталация, направено от
потребител.
Съдът приема, че
по делото е установено, че ищецът е енергийно предприятие, доставящо топлинна
енергия. "Т.С." ЕАД е дружество регистрирано по Търговския закон и
вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с предмет на дейност
производство на топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство на
топлинна и електрическа енергия и други дейности обслужващи основните.
Първоинстанционното
решение е влязло в сила в необжалваните части, с които е признато за установено
по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т.С.“ ЕАД против Л.Т.М. и Е.К.М.
искове с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр.
с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79
и чл. 86 от ЗЗД, че Л.Т.М. и Е.К.М. дължат на „Т.С.“ ЕАД суми, както следва: 1/
сумата от 1225,50 лева, представляваща стойността на неплатена топлинна енергия
за периода м.11.2012 г. – м.01.2014 г., ведно със законната лихва, считано от
27.07.2015 г. до окончателното изплащане на сумата; 2/ сумата от 245,12 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва, дължимо за
периода 01.01.2013 г. – 07.06.2015 г., върху задължението за неплатена топлинна
енергия, за които суми на 21.08.2015 г. е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по гр. д. № 44342/2015 г. по описа на СРС,
ГО, 119 състав.
Предвид
гореизложеното, настоящият състав намира, че в настоящото производство е
установено при условията на пълно и главно доказване, че през процесния период
ответниците са имали качеството клиент на топлинна енергия за топлоснабден
имот, представляващ апартамент № 44, находящ се в гр.София, ж.к. ********, аб.
№ 303043.
Относно въпроса
за осъществяването на реалното доставяне на топлинна енергия и нейното
количество и качество, въззивният съд намира следното:
По делото е установено
от прието заключение на вещо лице по съдебно-техническа експертиза, че ищецът е
доставял енергия в сградата, отчитана ежемесечно по общия топломер в абонатната
станция, поради което съдът приема за установено по делото, че през процесния
период страните са били обвързани от договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди в сграда - етажна собственост, чието съдържание се определя в Общите
условия от 2008 г., както и от действащата към съответния момент нормативна
уредба, а именно Закон за енергетиката и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването.
От заключението
на вещото лице по приетата по делото съдебно-техническа експертиза се
установява, че количеството топлинна енергия от конкретната абонатна станция се
измерва и отчита съгласно ЗЕ от средство за търговско измерване – общ топломер.
Посочва, че са взети предвид и технологичните разходи в абонатната станция за
процесния период, които са за сметка на топлопреносното предприятие, като
същите са изчислени по Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването и са
били отчислявани ежемесечно от отчетената от общия топломер топлинна енергия,
преди нейното разпределение между абонатите. Установява се също, че в процесния
недвижим имот има общо 3 радиатора и лира в банята, с монтирани на тях топлинни
разпределители, както и един узаконен водомер за топла вода. Установява се още,
че за процесния период в имота на ответниците е начислявана топлинна енергия за
отопление на имот, изчислявана по отчетените показания на 4 броя топлинни
разпределители, топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване и топлинна
енергия, отдадена от сградна инсталация.
Установява се
още, че стойността на подадената топлинна енергия към процесния имот с аб. № 303043на
адрес гр.******за целия процесен период, а именно м. 11.2012 г. – м. 01.2014 г.
е в размер на 1225,79 лева.
Съдът приема, че
от събраните по делото доказателства вкл. и от заключението на вещото лице по
приетата и неоспорена от страните съдебно-техническата експертиза, която съдът
изцяло кредитира като вярна, задълбочена и неопровергана от останалите събрани
по делото доказателства, по делото е установено, че за целия процесен период, а
именно м. 11.2012 г. – м. 01.2014 г. потребената енергия за имота е на стойност
от общо 1225,79 лева. Предвид гореизложените съображения, настоящият съдебен
състав намира, че претенцията на ищеца за доставена и незаплатена топлинна
енергия в топлоснабден имот, представляващ апартамент № 44, находящ се в
гр.София, ж.к. ******аб. № 303043 е основателна и доказана до размера от 1225,79
лева и за периода м.11.2012 г. – м. 01.2014 г., в която част
първоинстанционното решение е правилно и следва да се потвърди, респективно
подадената въззивна жалба в тази част е неоснователна и следва да бъде оставена
без уважение.
По отношение на
предявения иск с правна квалификация чл. 86 ЗЗД, настоящият съдебен състав
намира следното:
За да бъде
уважен предявеният иск с правна квалификация чл. 86 ЗЗД следва да бъде
установено при условията на пълно и главно доказване наличието на главен дълг,
както и забава на ответника.
За процесния
период от м. 11.2012 г. до м. 01.2014 г. страните в настоящото производство са
били обвързани от влезли в сила Общи условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от „Т.С.“ ЕАД *** от 2008 г.
Приложими за
тези вземания са разпоредбите на чл. 33 от ОУ от 2008 г., които са общоизвестни
и съгласно които плащанията за съответния месец се дължат до 30-то число на
месеца, следващ този, за който е задължението. Доколкото тези задължения са
уговорени да се плащат в определен срок, то съдът приема, че длъжникът изпада в
забава след изтичане на определения между страните срок за изпълнение. Предвид горното предявения иск с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между
страните, че Л.Т.М. и Е.К.М. дължат на „Т.С.“ ЕАД сума, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва, дължимо за периода
01.01.2013 г. – 07.06.2015 г., върху задължението за неплатена топлинна енергия,
се явява доказан по основание.
По отношение на
размера на дължимата лихва, настоящият съдебен състав намира, че същият следва
да бъде определен по реда на чл. 162 ГПК, като посредством лихвен калкулатор
въззивният съд определя размера на дължимата лихва за забава на 245,12 лева,
поради което се налага извод, че правилно първоинстанционният съд е уважил така
предявения иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД до посочения в решението
размер, поради което и решението в тази му част следва да бъде потвърдено, а
подадената срещу него въззивна жалба оставена без уважение, като неоснователна.
Предвид всичко
гореизложено въззивната жалба се явява неоснователна, а решението на СРС следва
да бъде потвърдено.
По отношение на
разноските:
С оглед изхода
на спора пред въззивната инстанция право на разноски на основание чл. 78, ал. 3
от ГПК имат въззиваемите. От името на същите не е направено искане за
присъждане на разноски в настоящото производство, като не са представени и
доказателства за извършени такива, поради което и разноски не следва да им
бъдат присъждани.
С оглед цената
на исковете и на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК настоящият съдебен акт не
подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран,
Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 121015 от 16.05.2017 г.,
постановено по гр. д. № 73020/2015 г., по описа на СРС, 119-ти състав в
обжалваните части, с които предявените от Т.С. ЕАД по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с
чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и
чл. 86 от ЗЗД обективно кумулативно съединени искове са отхвърлени от
първоинстанционния съд.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.