Решение по адм. дело №2200/2025 на Административен съд - Пловдив

І. Производството и становищата на страните:

1. Производството е по реда на Глава Десета от АПК, във връзка с чл. 172, ал.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

2. Образувано е по жалба на “ЙОН ТРАНСПОРТ“ ЕООД, [ЕИК], адрес: гр. Пловдив, район „Южен“, [улица], представлявано от управителя – М. М. А., чрез адв. С. Х., срещу Заповед № 25-1030-000559/03.09.2025 г. на Началник на група в сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОДМВР/ – Пловдив, с която на дружеството - жалбоподател е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство /ППС/, лек автомобил П. П. Т. с рег. № [рег. номер], за срок от 6 месеца.

В жалбата са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на оспорения акт и се иска отмяната му от съда. Поддържа се, че не са налице фактически и правни основания за прилагане на административна принуда. Сочи се, че изтичането на срок на валидност на свидетелство за управление на моторно превозно средство не може да се приравнява на липсата на правоспособност за управление на МПС. Претендира се присъждане на съдебни разноски.

3. Ответникът Началник на група в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Пловдив, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт М., поддържа становище за неоснователност на жалбата и моли да бъде отхвърлена. Претендира съдебни разноски и възразява срещу размер на разноските на жалбоподателя.

ІІ. По допустимостта на жалбата:

4. Жалбата е подадена в предвидения преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което се явява ДОПУСТИМА.

III. Фактите по делото:

5. Съставен е АУАН № 4605861/03.09.2025 г. от И. В. П. - на длъжност младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Пловдив, в който е отразена следната фактическа обстановка: На 03.09.2025г., около 10:39 часа, в гр. Пловдив, [улица], М. М. А. като водач на лек автомобил П. П. Т. с рег. № [рег. номер] /собственост на “ЙОН ТРАНСПОРТ“ ЕООД/, управлява с национално свидетелство за управление от Турция № 861280 КАТ (В). Водачът е чужденец с дългосрочно пребиваване в Република България с разрешително за пребиваване № *********, издадено на 21.10.2022г. от МВР София. Нарушението е квалифицирано по чл. 162, ал. 2 от ЗДвП – чужденец, дългосрочно пребиваващ в Република България, управлява МПС със свидетелство без да е подменено след пребиваване повече от 1 година.

6. Въз основа на така установеното е издадена Заповед № 25-1030-000559/03.09.2025 г., с която административният орган за нарушението, установено с АУАН № 4605861/03.09.2025 г., на основание чл. 171, т.2а, б. А от ЗДвП, е приложил спрямо “ЙОН ТРАНСПОРТ“ ЕООД принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на ППС с рег. № [рег. номер] за срок от 6 месеца. В мотивите на заповедта административния орган изцяло е възприел фактическата обстановка, отразена в акта за установяване на административното нарушение.

7. Според справка от АИС „Български документи за самоличност“ лицето М. М. А. притежава разрешително за пребиваване № *********, издадено на 21.10.2022г. от МВР София, със срок на валидност до 19.10.2027г. и СУМПС за категории ВМ, издадено от ОДМВР – Пловдив на 29.09.2025г., валидно до 29.09.2035г.

8. За удостоверяване на компетентността да издаде оспорения административен акт, ответникът представя Заповед № 317з-3162/15.04.2022 г. на Директора на ОДМВР – Пловдив, с която в изпълнение на Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи е оправомощил началниците на групи в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Пловдив в качеството им на длъжностни лица да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки по чл. 171, т.2а от ЗДвП.

IV. От правна страна:

9. Описаните в АУАН № 4605861/03.09.2025 г. фактически обстоятелства за извършено административно нарушение по ЗДвП съставляват едновременно и фактически обстоятелства за издаване на обжалваната заповед. Според чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното.

Разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП предвижда прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство: без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.

Съгласно чл.172 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т. 2 и т. 2а, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Според чл. 6, ал. 1, т. 2 вр. чл. 14 от Закона за Министерството на вътрешните работи, полицейските органи извършват охранителна дейност по опазване на обществения ред и осигуряване безопасността на движението по пътищата в Република България.

Заповедта за налагане на принудителна административна мярка е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и като такъв следва да отговаря на изискванията, визирани в чл. 146 АПК. В частност, за да бъде една принудително-административна мярка законна, тя трябва: да бъде прилагана само в изрично и точно изброени в закон или указ случаи; да бъдат налагана само от посочените в правната норма административни органи или приравнени на тях други органи; да бъде прилагана във вида и по реда, определен в правната норма.

Принудителната административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща преследваната от закона цел.

По смисъла на чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ генералната цел на всяка принудителна административна мярка е да се постигне превантивен, преустановяващ и възстановяващ ефект спрямо административните нарушения.

Нормата на чл. 162, ал. 2 от ЗДвП дава право на чужденци, дългосрочно пребиваващи в Република България, да управляват моторни превозни средства на територията на страната със свидетелство, което не е издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария, до една година от датата на издаване на документ за пребиваване.

Цитираната нормативна уредба налага извода, че фактическият състав на визираната в чл. 171, т. 2а, б. „а“ ЗДвП мярка за административна принуда, при наличието на който е законосъобразно прилагането й, е наличие на някое от посочените в нормата административни нарушения, установено по съответния ред.

В случая не се спори по обстоятелството, че М. М. А. като чужденец, дълготрайно пребиваващ в Република България, след издаване на разрешението му за пребиваване – 21.10.2022 г., в срок до 1 година, не е подменил чуждестранно национално свидетелство за управление на МПС, издадено от Република Турция с българско СУМПС. Това обстоятелство се потвърждава и от справката за издадени на водача СУМПС в България, от която е видно че такова е придобито едва на 29.09.2025г.

Тоест не може да има съмнение, че на датата 03.09.2025 г. М. М. А. като водач на ППС с рег. № [рег. номер] е управлявал, без да притежава валидно българско СУМПС за категорията към която спада управляваното МПС. Установено е управление на автомобил от водач без валидно СУМПС, поради което мярката правилно е насочена срещу собственика, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства. В настоящото производство не се дължи преценка по съставомерността на посоченото като извършено в АУАН административно нарушение, по арг. от чл. 17, ал.2 от АПК, във вр. с чл. 179, ал.1 от ГПК, а следва да се прецени само валидността на акта. Претенциите на жалбоподателя за нарушаване на правото на защита на водача и възможността да разбере какво административно нарушение му е вменено, поради липсата на осигурен преводач, попадат извън предмета на настоящия съдебен контрол. Административното наказване и административната принуда преследват различни цели, поради което кумулативното им реализиране, макар и изхождащо от един и същ правопораждащ факт, не е предпоставка за процесуалната и материалната им законосъобразност. Процесната принудителна административна мярка не цели да санкционира/накаже нарушителя и/или трети лица, а чрез неблагоприятни последици за адресата да се постигане правно определен резултат – подобряване на пътната обстановка в страната, ограничаване и намаляване броя на пътнотранспортните произшествия (ПТП), на загиналите и ранените при пътни инциденти участници в движението. Това въздейства върху субекта, е преценено от законодателят като превенция срещу извършването на определен вид правонарушения. Крайният резултат от мярката по чл.171, т.2а от ЗДвП е временно "отнемане" на средството за извършване на нарушението, тъй като макар ППС да остава под властта на неговия собственик/собственици, прекратяването на регистрацията, чрез сваляне на регистрационните табели, препятства възможността за движението му по пътищата, респ. възможността да бъде извършено ново и/или повторно нарушение. Противното би означавало, МПС да запази регистрацията си и да бъде годно за участие в движението, при което без съмнение се губи възпиращият ефект на мярката.

Процесният АУАН е издаден от компетентен орган, в установените от закона форма и ред, поради което е и валидно доказателство, обвързващо съда по смисъла на чл. 179, ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 189, ал.2 от ЗДвП, по отношение на установеното от фактическа страна. В случая оспорващия не ангажира доказателства, които да оборят или дори разколебаят констатациите на контролните органи.

Ответният административен орган не е посочил конкретни мотиви относно размер на мярката, но тъй като същата е определена в минимален размер това не представлява съществено процесуално нарушение. Мотивите за размера на принудителната административна мярката са съставен елемент от съдържанието на административния акт и следва да допълват мотивите за налагането й, но не са водещи при преценката за наличието на фактическите и правни основания за прилагането на административна принуда. При безспорно установяване на материалноправните предпоставки за налагане на съответния вид административна принуда размерът на мярката следва да се преценя съобразно принципа за съразмерност, т.е. да не ограничава правата на субекта в степен, надхвърляща преследваната от закона цел. Респективно ако се установи, че размерът на мярката е съответен на този принцип същата ще съответства и на целта на закона. Тази преценка се дължи служебно от съда въз основа на всички установени по делото факти и обстоятелства. Иначе казано, настоящият състав на съда намира, че липсата на мотив за размера на мярката не може да бъде самостоятелно формално основание за отмяната й без да се държи сметка за преследваната от закона цел и наличието на съразмерност. Възможността за ограничаване на правото на собственост и правото на свободно придвижване е залегнала в чл. 17, ал. 5 и чл. 35, ал. 1 от Конституцията и е приложима, когато следва да бъдат защитени: националната сигурност, народното здраве, правата и свободите на други граждани, респ. да бъдат задоволени особено важни държавни или общински интереси. Иначе казано, в случая законодателно установеният превес на обществените интерес спрямо личните не е израз на несъразмерност, а е функция на действащия правов ред. С оглед спецификите на настоящия казус прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство за срок от 6 месеца не се явява прекомерно и не ограничава правата на оспорващия в степен, надхвърляща преследваната от закона цел.

Мотивиран от горното настоящият състав намира, че процесната принудителна административна мярка е наложена от материално и териториално компетентен орган в предвидената от закона форма в съответствие с приложимите процесуални правила, материалноправни разпоредби и целта на закона, поради което жалбата се явява неоснователна.

V. По съдебните разноските.

10. Претенцията на ответника за присъждане на съдебни разноски се явява основателна. По реда на чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ /обн., ДВ, бр.5 от 17.01.06г./, настоящият състав определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева.

Ето защо, Съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на “ЙОН ТРАНСПОРТ“ ЕООД, [ЕИК], адрес: гр. Пловдив, район „Южен“, [улица], представлявано от управителя – М. М. А., чрез адв. С. Х., срещу Заповед № 25-1030-000559/03.09.2025 г. на Началник на група в сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Пловдив

ОСЪЖДА “ЙОН ТРАНСПОРТ“ ЕООД, [ЕИК], адрес: гр. Пловдив, район „Южен“, [улица], да заплати на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Пловдив сумата от 150 (сто и петдесет) лева, представляващи съдебни разноски.

Решението не подлежи обжалване.