№ 12342
гр. София, 24.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:.....
при участието на секретаря .....
като разгледа докладваното от ..... Гражданско дело № 20231110121459 по
описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба от Т. П. С., ЕГН: **********, чрез адв. М. Б.
Х. от САК, с която е предявен срещу М. Л. А., ЕГН: **********, иск с правно основание чл.
439, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 124, ал. 1 от ГПК за установяване несъществуването на
правото на принудително изпълнение на вземането на М. Л. А. срещу Т. П. С. за сумата от
9361,05 евро, представляваща разлика между частта от кредита, получен по силата на
договор за кредит „Жилище“ № ...../14.04.2006., сключен между ...... – от една страна, и Т. П.
С. и М. Л. А. – от друга страна като кредитополучатели, която е следвало да бъде заплатена
от М. Л. А., и действително заплатеното от нея по дълга, поет от двете страни, ведно със
законната лихва върху сумата от 05.11.2013г. до окончателното заплащанена сумата, както и
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК съдебно деловодни разноски в размер на сумата от 932,94
лева за заплатена държавна такса и 2400 лева адвокатско възнаграждение поради
настъпилата погасителна давност на вземането след влизането в сила на Решение от
15.09.2014г., постановено по гражданско дело номер 45859 по описа за 2013 година на
Софийски районен съд, 51 състав.
В исковата молба се твърди, че със съдебно решение, постановено на 15.09.2014 г. по
гр.д. № 45859/2013 г. по описа на Софийски районен съд, І ГО, 51 състав ищецът Т. П. С. е
осъден да заплати на ответницата М. Л. А. с ЕГН ********** по иск с правно основание чл.
127, ал. от ЗЗД сумата от 9361,05 евро, представляваща разлика между частта от кредита,
получен по силата на договор за кредит „Жилище" № ...../14.04.2006 г., сключен между ......,
от една страна, и Т. П. С. и М. Л. А., от друга страна като кредитополучатели, която е
следвало да бъде заплатена от последната и действително заплатеното от нея по дълга, поет
от двете страни, ведно със законната лихва върху сумата от 05.11.2013 г. до окончателното
плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК съдебно деловодни разноски в размер на
сумата от 932,94 лв. за заплатена държавна такса и 2400 лв. адвокатско възнаграждение; че
решението е влязло в сила на 12.05.2015 г.;
С молба от 20.07.2021 г. М. Л. А. чрез пълномощника си адв. .... е поискала
издаването на изпълнителен лист за присъдените с решението суми; като изпълнителният
лист е издаден на 21.07.2021 г. и получен от адв. .... на 25.07.2021 г. . и въз основа на него, по
молба на М. Л. А., е образувано изпълнително дело № ...... по описа за 2021 г. на ЧСИ С. П.,
рег. № ..... на КЧСИ за присъдените суми; че макар съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и
1
действията по време на извънредното положение давност да не е текла в периода 13.03. –
13.05.2020 г., то в периода от 12.05.2015 г. до 12.03.2020 г. са изтекли 4 г. и 10 м., а 2 месеца
след отмяна на извънредното положение (на 13.05.2020 г.) петгодишната давност е изтекла,
както и че до този момент от ответницата не са били предприети никакви действия, които
съгласно чл. 115 33Д да имат характер да прекъснат погасителната давност, поради което
вземанията предмет на прунудително изпълнение по изпълнително дело № ...... по описа за
2021 г. на ЧСИ С. П., рег. № ..... на КЧСИ са погасени по давност.
От ответницата е постъпил отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК. В
отговора не се оспорва допустимостта на иска. Оспорва се основателността на иска, като се
твърди, че на 27.05.2019 г. в гр. София, в съсобственото жилище на страните, ищецът е
заплатил на ответницата част от дължимата сума в размер на 500 лева, което плащане
представлява юридическо действие по признаване съществуването на вземането и като
такова прекъсва погасителната давност.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното:
Предявен е иск с правно оснвоание чл. 439,а л. 1 ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК.
Предвид разпоредбата на чл. 154 ГПК при предявен отрицателен установителен иск в
ТЕЖЕСТ НА ОТВЕТНИКА е да докаже, че претендираните от него и оспорени от ищеца
вземания съществуват, както и изискуемост на вземането, а в тежест на ищеца е да докаже:
изпълнение, както и всички правоизключващи и правопогасяващи възражения.С оглед
наведеното в исковата молба основание за недължимост на сумите, ответникът следва да
установи настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване
на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД, както и че изпълнителното
производство е редовно.
С оглед направеното възражение, че изминали повече от 5 г. давностен срок, в тежест
на ответникът е да докаже действия, които са годни да прекъснат или спрат същия.
С доклада по делото, съдът е отделил за безспорно и ненужно за доказване по
отношение на страните, че със съдебно решение по гр.д. № 45859/2013 г. по описа на СРС,
51 състав ищецът е осъден да заплати на ответницата М. Л. А., сумата в размер на
9361.05евро - главница; законната лихва върху сумата 9361,05 евро от 05.11.2013 г. до
окончателното плащане; сумата от 932,94 лв. за заплатена държавна такса; сумата 2400 лв.
адвокатско възнаграждение, за които суми на 21.07.2021г. е издаден изпълнителен лист,
послужил за образуване на ИД № ....../21 ЧСИ С. П..
По делото са предсатавени писмени доказателства, коит са приети по делото.
Не са налице факти по отношение на които страните да спорят. Спорът е по правото, а
именно: изтекъл ли е предвидения в закона давностен срок , след който се погасява
възможността на кредитора да събере по принудителен ред дълга си? Като единствено
основание за спиране или прекъсване на давностния срок ответникът сочи - частично
плащане на сумата в размер на 500 лв, извършено на 27.05.2019г.
За доказване на горното, съдът е допуснал събиране на гласни доказателствени
средства, като от свидетелските показания на свидетеля ...... се установи, че в дните около
24.05.2019г. в гр. София, в съсобственото жилище на страните, ищецът Т. С. е казал на М.
А.: „ето ти парите за вноската, даже ето тук пред ...., защото все се оплакваш, че не ти давам
пари“. Той казал, че са пари за вноска по кредита. Свидетелката свидетлства още,че към
2019г. страните - ищецът и ответницата също имали връзка, те били на приливи и отливи. В
случая, когато била на гости, за което разказва - те били заедно ( имали връзка, бел. съда).
Той бил в апартамента и освен това в този зимен период живееели заедно и.
Съдът не счита, че със свидетелските показания се доказва действително да е правено
плащане по това вземане именно на ответницата, доколкото от свидетелските показания на
свидтелката от една страна се установява, че точно в този период двамата са имали връзка, а
от друга страна - не става ясно, ищецът да е платил по кой точно кредит - за какво е тази
вноска.
ОСвен горното, в съдебната практика и в теорията се приема за безспорно, че
изпълнението на част от задължението представлява юридическо действие по признаване
2
съществуването на вземането и като такова прекъсва погасителната давност, но само за
частта, която се изпълнява, освен ако не е направено ясно признание на целия дълг, каквото
не е усатанови по делото да е направено от страна на ищеца. / Така Р Е Ш Е Н И Е №98 /
26.07.2013 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска
колегия, Първо отделение, т. дело N 851 по описа за 2012г./
Поради горното, съдът не приема за доказано възражението на ответницата, че с
частично плащане на сумата в размер на 500лв. през месец май 2019г., ищецът е признак
целяи дълг, поради което давността е прекъсната и е започнала да тече нова.
Освен това, възражението на ищеца, че ответницата е поискала пълното изплащане
на присъденото , без да е съобразило твърдяното от нея изплащане на сумата в размер на
500 лв. , е основателно, с оглед удостоверение от ЧСИ за размера на дълга, както и самия ИЛ
който е за цялата присъдена сума.
С оглед цитираната практика, се установява обратното, давността за целия дълкг не е
прекъсната и не е започнала да тече нова, поради което действително към момента на
издаване на ИЛ , вече е било погасено по давност взменаето, поради кеото последващите
действия, не биха могли дапрекъснат вече изтекла погасителна давност.
Така мотивиран съдът счита, че исковете следва да се уважат изцяло, а в полза на
ищеца да се присъдят разноски, такива са поискани, но не са предсатвени доказателства -
освен за държавна такса, в размер на 841 лв., внесени по сметка на СРС,
Мотивиран от горното, СРС
При този изход на спора съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски има само
ответницата. Ответницата не претендира и не доказва разноски.
Така мотивиран Софийски районен съд
РЕШИ:
Приема за установено по предявен от Т. П. С., ЕГН: **********, срещу М. Л. А.,
ЕГН: ********** иск с правно основание чл. 439, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 124, ал. 1 от
ГПК че не съществува право на принудително изпълнение на вземането на М. Л. А. ЕГН:
********** срещу Т. П. С. ЕГН: ********** за сумата от 9361,05 евро, главница, ведно със
законната лихва върху сумата от 05.11.2013г. до окончателното заплащане на същото както
и съдебно деловодни разноски в размер на сумата от 932,94 лева за заплатена държавна
такса и 2400 лева адвокатско възнаграждение по гражданско дело номер 45859 по описа за
2013 година на Софийски районен съд, 51 състав, като поасено по давност.
ОСЪЖДА М. Л. А., ЕГН: ********** да заплати на Т. П. С., ЕГН: **********,
сумата в размер на 841 лв. - държавна такса, разноски, сторени в настоящото производство
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3