О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр. Разград, 21 март 2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД –
РАЗГРАД, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:
Емил Д. Стоев
при участието на секретаря Светлана Л.
Илиева, като разгледа докладваното от съдия Емил Д. Стоев дело № 98 по описа за 2009 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е
по чл. 692, ал. 2 ТЗ – разглеждане на възражение против списъците по чл. 686 ТЗ.
С молба,
постъпила с вх. №260005/09.01.2025 г., М.Г.Ш. – синдик на „Месокомбинат –
Разград” АД, гр. Разград, ЕИК ********* е представила списък на приетите
вземания в производството по несъстоятелност. Списъкът на приетите вземания е обявен в ТР на 15.01.2025 г. с
№20250115171033.
Постъпило е възражение против списъка на приетите
вземания от Национална агенция за приходите (вх. №260016 от 23.01.2024 г.,
по пощата, с клеймо от 22.01.2025 г). Във възражението се сочи, че предявените
вземания от предходен синдик за възнаграждение за периода 03.01.2012 г. до юни
2020 г. са погасени по давност, тъй като вземането се дължи ежемесечно и има
белезите на периодичен платеж и се погасява с изтичане на 3-годишна давност.
Относно други приети вземания, които представляват разходи, извършени от
синдика, възникнали в периода януари 2012 г. – октомври 2018 г. твърдят, че
също са погасени по давност, съгласно чл. 110 ЗЗД. Искането е да се изключат от
списъка на приетите вземания, посочените вземания на Т.Т. – неполучени
възнаграждения в размер на 39 936, 61 лв. за периода януари 2012 г. - юни 2020
г. и за разходи за периода януари 2012 г. – октомври 2018 г., в размер на 399,
43 лв.
В съдебно заседание представителя на НАП Александър Г.
поддържа възражението и искането за промяна в списъка на вземанията, като да се
изключат от списъка на приетите вземания, посочените вземания на Т.Т. –
неполучени възнаграждения в размер на 39 936, 61 лв. за периода януари 2012 г.
- юни 2020 г. и за разходи за периода януари 2012 г. – октомври 2018 г., в
размер на 399, 43 лв.
Кредиторът Т.Т.,
чието вземане се оспорва, редовно призован, не се явява в съдебно заседание.
Постъпило е писмено становище вх. №260058/24.02.2025
г., в което се сочи, че възражението е недопустимо, неоснователно и недоказано.
Искането е да бъде оставено без уважение.
Твърди,
че претендираните текущи възнаграждения и направени разноски са одобрени по размер и основание с влезли в сила съдебни актове и следва
да се разглеждат като влязло в сила частично разпределение съобразно
утвърдената съдебна практика (ТР № 1 от 2017 г. на ОСТК на ВКС). Намира, че те
са неоспоримо вземане по смисъла на чл.
691 от ТЗ и възражението на НАП е и недопустимо.
Счита, че процесните суми представляват разноски, по смисъла на чл. 722, ал. 1 ,
т. 3 от ТЗ. И
са вземания, възникнали след датата на решението за откриване на производството
по несъстоятелност, които с оглед разпоредбата на чл. 639 от ТЗ следва да
получат плащане на падежа, след разрешение на съда по чл. 659, ал. 1, т. 9 от ТЗ и без изготвяне на сметка за разпределение, а когато плащане на падежа не е
осъществено, удовлетворяването следва да се извърши по реда на чл. 722, ал. 1
от ТЗ.
Заявява, че е назначен за
служебен синдик на „Месокомбинат Разград „АД с Определение № 51/08.02.2011 г. и
дружеството е в открито производство по несъстоятелност с решение от 01.02.2010
г., като преди откриване на производството по несъстоятелност, „Експресбанк“ АД
е вписала в Търговски регистър пристъпване към изпълнение по два особени залога
върху търговското предприятие на „Месокомбинат Разград“ АД и до назначаването му
били предявени вземания на кредитори по реда и на чл. 685 и на чл. 688, ал. 1
от ТЗ, но списъци на вземания не били съставяни и пари за разноски по делото не
били внасяни. Следвайки политиката на поведение на предходните синдици, не
настоявал за предплащане на разноски по реда на чл. 6296 ТЗ. Бил уведомен от
„Банка ДСК“ ЕАД – правоприемник на „СЖ Експресбанк“ АД, на основание чл. 739,
ал. 1 от ТЗ, че пристъпва към предаване на активите на „Месокомбинат Разград“
АД в масата на несъстоятелността на 21.06.2020 г. и се установило, че кредиторът - Банка „СЖ
Експресбанк“ АД не е предявила вземанията си и НАП се оказал основният
кредитор. На 24.09.2020 г. Национална агенция за приходите внесла сумата 10 000
лв., не по негова инициатива и временно получавал само текущи възнаграждения.
Приоритет било да погаси задължение към оценител, за да започне осребряване на
масата на несъстоятелността. На 02.09.2021 г. били внесени още 35 000 лв., с
половината погасил част от вземанията на охранителната фирма и на оценителя за
актуализиране на пазарната оценка. Получавал текущи разноски по възнаграждение
и разходи по производството. При което продължил да работи до смяната му като
синдик с Определение № 260063/24.10.2023 г. на ОС Разград. Предупредил новия
синдик, че подготвил и ще поиска плащане на изработените възнаграждения. В разговор
синдикът устно поискал да пусне молба за предявяване на вземанията и го убедил,
че това е обичаен ход в подобни случаи и в нейната практика няма непогасени
вземания на предходни колеги, след поемането от нейна страна на производство по
несъстоятелност. След което НАП направил
възражение, че тези разноски са погасени по давност и становището на синдика
подкрепя възражението на НАП. А в същия списък са приети вземания НАП за
разноски от 2020 г.
Сочи, че такава практика прилича на злоупотреба с права и противоречи на
чл. 57, ал. 2 от Конституцията на Република България.
Синдикът М.Ш., редовно призована, не се
явява в съдебно заседание. Представя писмено
становище вх. №260020/29.01.2025 г. в което заявява, че възражението на НАП е допустимо и
основателно, тъй като процесното вземане е погасено по давност, но го е
включила в списъка, тъй като давността не се прилага служебно.
Съдът по несъстоятелността, като съобрази
доводите и становищата на страните и събраните доказателства, установи следното:
Списъкът на
приетите вземания е обявен в ТР на 15.01.2025 г. с №20250115171033.
НАП е кредитор с
прието вземане и възражението, постъпило с вх. №260016 от 23.01.2024 г., по
пощата, с клеймо от 22.01.2025 г., е подадено в срока по чл. 690, ал. 1 от ТЗ.
В списъкът е
включено вземане, предявено от Т.Т. – бивш синдик на „Месокомбинат – Разград”
АД, в размер на 41 318, 47 лв. – възнаграждение и разходи на синдика.
Предявилият
вземането Т.Т. е назначен за синдик на „Месокомбинат – Разград” АД с
определение
С определение
№260063/24.10.2023 г., по искане вх. №990421/23.10.2023 г. от Изпълнителния
директор на Национална агенция за приходите, съдът освободил синдика Т.Н.Т., на
основание чл. 657, ал. 1, т. 4 ТЗ, назначил за синдик М.Ш..
В хода на
производството освободеният синдик е подавал искания до съда и получавал
разрешения да се разпорежда с паричните суми от банковите сметки на длъжника,
тъй като това се налага във връзка с управлението на имуществото и неговото
запазване включително и за плащане на текущото възнаграждение.
С молба вх.
№990465/28.11.2023 г. Т.Н.Т. предявил вземания в общ размер 41 318, 47 лв.
– възнаграждения на синдика в размер на 40 593, 03 лв. от периода февруари
2011 г. – септември 2023 г. и 725, 44 лв. - разходи във връзка с несъстоятелността.
В хода на
производството не се оспорва качеството на предявилия вземането – освободен
синдик на обявеното в несъстоятелност дружество, нито периода в който е
изпълнявал функцията на синдик, нито размера и обстоятелството, че не са
платени претендираните текущи възнаграждения. Няма спор и относно размера на
претендираните разноски, направени от освободения синдик във връзка с
производството по несъстоятелност.
Оспорва се, че
част от предявените вземания за възнаграждение и разноски са погасени по давност.
Спорът е
погасени ли са поради изтекла давност вземанията за възнаграждения и разходи,
направени във връзка с несъстоятелността от предявилия вземането бивш синдик на
„Месокомбинат – Разград” АД.
Хронологията, обстоятелствата и особеностите
на производството, включително невъзможността, в определен период от време, да
се предприемат действия, предвид вписания особен залог, описани от предявилия
вземането, са вероятно съответни на действителността, но добросъвестността на
синдика, не може да е основание да не се приложат съответните правни институти
или да се пренебрегне формираната съдебна практика. В случая не се касае за
преценка на обосноваността и своевременността на действията на синдика, а
преценка подлежи ли на изпълнение предявеното вземане, съответно налице ли са
основания за включването му в списъка на приетите вземания.
Погасителната
давност е правен институт, който определя срок, след изтичането на който едно
вземане се погасява и кредиторът губи възможност да иска принудително изпълнение.
Погасителната давност осигурява правна сигурност, като ограничава времето, в
което дадено право може да бъде упражнено, стимулира кредиторите да упражняват
правата си своевременно и предотвратява злоупотреби по отношение на стари
вземания. Цели да създаде баланс между интересите на кредитора и длъжника, като
създаде разумен срок за упражняване на правата.
Съгласно чл. 656, ал. 1 от ТЗ синдикът
получава за своята работа текущо ежемесечно възнаграждение. Съгласно чл. 661,
ал. 3 ТЗ възнаграждението се изплаща ежемесечно. Липса на средства в
производството по несъстоятелност, каквато е налице и не се оспорва от
страните, съставлява пречка синдика да получи възнаграждение. Търговския закон
предвижда, при липса на средства, действие съгласно процедурата по чл. 629б от ТЗ, което би довело до получаване на
текущото възнаграждение, съобразно чл. 661, ал. 3 ТЗ или до последиците по чл.
632 от ТЗ, ако кредиторите не предплатят.
Съгласно чл. 111 ЗЗД с изтичане на тригодишна
давност се погасяват вземанията за периодични плащания. Според ТР № 3 от
18.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г., ОСГК понятието „периодични плащания“
по смисъла на чл. 111, б. „в“ от Закона за задълженията и договорите се
характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или
други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва
през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са
изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни
и плащанията да са еднакви. Възнаграждението на синдика има тези характеристики
и съответно представлява периодично плащане, което се погасява с изтичането на
тригодишна давност. Погасителната давност започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо, съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД. Според чл. 661, ал.
3 ТЗ възнаграждението се изплаща ежемесечно. Вземането става изискуемо от
последният ден на месеца.
Съгласно Решение № 28/24.07.2019 г. по т. д.
№ 1795/2018 г., ТК, І т. о. ВКС невъзможността текущото възнаграждение да бъде
изплатено съобразно чл. 661, ал. 3 ТЗ поражда за синдика вземане, което се
погасява по давност, съгласно общите правила на чл. 110 и сл. ЗЗД, доколкото
Търговският закон не предвижда изключение и не създава специални правила за
него. Липсата на средства за изплащане на възнаграждението на синдика не е
предвидено в закона основание за спиране на погасителната давност и не попада в
хипотезите на чл.115 ЗЗД.
За предявените вземания, представляващи
разходи от синдика, извършени във връзка с несъстоятелността - разноски по
несъстоятелността, се прилага общата погасителна давност – 5 годишна.
След освобождаване на синдика Т.Н.Т. на
23.10.2023 г., за него е възникнала възможността да предяви вземанията в
производството по несъстоятелност. Съответно това е направено на 28.11.2023 г. Друг
ред за плащане на посочените вземания за възнаграждение на освободения синдик,
съответно и за направени от него разноски, не е предвиден.
Вземания за текущо
възнаграждение на синдика, чиято изискуемост е възникнала преди 3 и повече години,
са погасени по давност. Възражението на НАП е основателно и са налице
предпоставки да се извърши промяна в списъка на приетите вземания и
изключването на тези вземания от него. Вземанията, погасени по давност, са в размер
на 33 936, 61 лв. Съответно възнаграждения за периода следва да се приемат и
включат в списъка в размер на 656, 42 лв. – за август и септември 2023 г. Претендираните
за май 2020 г. и преди това следва да се изключат от списъка.
По отношение на сумата 725, 44 лв. –
разходи, направени от синдика се прилага общата 5 годишна давност. Вземанията,
погасени по давност, са в размер на 620,40 лв. Съответно
вземане за извършени разходи за периода следва да се приемат и включат в
списъка в размер на 105,04 лв., т.е. считано от ноември 2018 г.
По изложените съображения съдът
О П Р Е Д Е Л И :
Приема за основателно възражението от
Национална агенция за приходите (вх. №260016 от 23.01.2024 г., по пощата, с
клеймо от 22.01.2025 г) против списъка на приетите вземания, представен от М.Г.Ш.
– синдик на „Месокомбинат – Разград” АД, гр. Разград, ЕИК ********* с вх.
№260005/09.01.2025 г., обявен в ТР на 15.01.2025 г. с №20250115171033, относно
предявеното вземане от Т.Н.Т. в частта относно 34 557, 01 лева.
Изключва, от допълнителния списък на
предявените и приети вземания на кредиторите на „Месокомбинат – Разград” АД,
гр. Разград, ЕИК *********, постъпил с вх. №260005/09.01.2025 г., обявен в ТР
на 15.01.2025 г. с №20250115171033, вземания предявени от Т.Н.Т. в общ размер 34
557, 01 лева, от които 33 936, 61 лв. – вземания за възнаграждение за периода
до юни 2020 г. и 620,40 лв. – разходи, направени от Т.Т. до октомври 2018 г.
В останалата част одобрява допълнителния
списък на предявените и приети от синдика вземания на кредиторите на
„Месокомбинат – Разград” АД, гр. Разград, ЕИК *********, постъпил с вх.
№260005/09.01.2025 г., обявен в ТР на 15.01.2025 г. с №20250115171033.
Определението не подлежи на обжалване.
Определението да се обяви в Търговския
регистър и впише в книгата по чл. 634в от ТЗ.
Съдия: