№ 7342
гр. София, 24.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Р.Г.Б.
при участието на секретаря Ц.Б.Т.
като разгледа докладваното от Р.Г.Б. Гражданско дело № 20241110156600 по
описа за 2024 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове за установяване на вземането на
ищеца с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 422
ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът “Т.С.” ЕАД твърди, че на 09.02.2024г. е подал заявление за издаване на заповед
за изпълнение против Л. Т. Л.ов за сумата 1 469,72 лева, представляваща цена на топлинна
енергия, доставена в обект, намиращ се в *********************** за периода от
01.05.2021г. до 30.04.2023г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 09.02.2024г., до окончателното плащане
на сумата, сумата 233,28 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва за периода от 15.09.2021г. до 26.01.2024г., сумата 33,78 лева, представляваща цена на
услугата дялово разпределение за периода от 01.09.2021г. до 30.04.2023г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение- 09.02.2024г., до окончателното плащане на сумата, сумата 6,33 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от
15.06.2021г. до 26.01.2024г.
Въз основа на подаденото заявление пред Софийски районен съд е образувано ч.гр. дело
№ 7915 по описа за 2024г. на Софийски районен съд, по което била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 21.02.2024г. След постъпило
възражение по реда на чл. 414 ГПК от ответника са предявени установителни искове за
вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът “Т.С.” ЕАД извежда субективните си права при твърдения, че между страните
1
съществува облигационно отношение, възникнало с ответницата, въз основа на договор за
продажба на топлинна енергия при Общи условия (ОУ), чийто клаузи, съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Същият поддържа,
че съгласно тези ОУ през периода м. май 2021г.- м. април 2023г. е доставил на ответницата
топлинна енергия в недвижим имот, представляващ апартамент, намиращ се в
*********************** като купувачът не бил заплатил дължимата цена, формирана на
база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение. Ищецът сочи, че през процесния период действали Общите условия за
продажба на топлинна енергия „Т.С.” АД на потребители за битови нужди в гр.София,
одобрени с решение от 2016г., в сила от 10.07.2016г. Твърди, че съгласно посочените ОУ
купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45- дневен срок, като
ответницата не изпълнила задължението си да плати цената на доставената топлинна
енергия. Ищецът също така сочи, че етажните собственици в процесната сграда, в която се
намира имотът на ответницата, били сключили договор за извършване на услугата за дялово
разпределение с дружество, осъществяващо услугата дялово разпределение.
Според чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ сумите за топлинна енергия били начислявани от ищеца по
прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период били изготвени
изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в
сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с
разпоредбите на Наредба № 16- 334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването.
При изложените фактически твърдения, ищецът моли съда да постанови решение, с
което да признае за установено по отношение на Л. Т. Л.ов за сумата 1 469,72 лева,
представляваща цена на топлинна енергия, доставена в обект, намиращ се в
*********************** за периода от 01.05.2021г. до 30.04.2023г., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение09.02.2024г., до окончателното плащане на сумата, сумата 233,28 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от
15.09.2021г. до 26.01.2024г., сумата 33,78 лева, представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода от 01.09.2021г. до 30.04.2023г., ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 09.02.2024г., до
окончателното плащане на сумата, сумата 6,33 лева, представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва за периода от 15.06.2021г. до 26.01.2024г., за което е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 21.02.2024г. по ч.гр. дело № 7915 по описа за 2024г.
на Софийски районен съд, 170 състав.
В срока и реда по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, в който е
изразено становище за неоснователност на исковете. В отговора е релевирано възражение,
че задължението е погасено чрез плащане.
След преценка нан събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Видно от представения ****************, отв. Л. Т. Л. е придобил правото на
2
собственост върху недвижим имот, представляващ ап. 56, с адрес: ****************** чрез
правна сделка- продажба. На 21.01.2002г. отв. Л. Л. е подал молба да бъде открита партида
на негово име за процесния имот.
На 17.01.2002г. е скл. договор между етажните собственици в сграда в режим на етажна
собственост, с адрес: г****************** и "Т.С." ЕООД, по силата на който етажните
собственици възложили извършването на услугата дялово разпределение в процесната
сграда на "Т.С." ЕООД.
Видно от издадената от ищеца обща фактура № **********/ 31.07.2021г. за отчетен
период 01.05.2020г.- 30.04.2021г. за процесният имот е начислена топлинна енергия в размер
на сумата 425,70 лева. От представената обща фактура № **********/ 31.07.2022г. за
отчетен период 01.05.2021г.- 30.04.2022г. за процесният имот е начислена топлинна енергия
в размер на сумата 425,70 лева. От представената обща фактура № **********/ 31.07.2023г.
за отчетен период 01.05.2022г.- 30.04.2023г. за процесният имот е начислена топлинна
енергия в размер на сумата 997,41 лева.
Относно наведеното от ответника правопогасяващо задължение за плащане по делото са
събрани писмени доказателства и е назначена съдебно- икономическа експертиза (СИЕ).
Видно от разписка № 0400015660199708/ 13.05.2022г. ответникът е платил сумата 100
лева, с посочено основание за плащане частично плащане по фактури. Видно от разписка №
0400015227556465/ 18.03.2022г. ответникът е платил сумата 70 лева, с посочено основание за
плащане частично плащане по фактури. Видно от разписка № 0400016973802194/
25.10.2022г. ответникът е платил сумата 100 лева, с основание за плащане частично плащане
по фактури. Видно от разписка № 0400017709705248/ 20.01.2023г. ответникът е платил
сумата 100 лева, с основание за плащане частично плащане по фактури. Видно от разписка
№ 0400017955690896/ 17.02.203г. ответникът е платил сумата 100 лева, с основание за
плащане частично плащане по фактури. Видно от разписка № 0400020368086355/
17.11.2023г. ответникът е платил сумата 50 лева, с посочено основание частично плащане по
фактури. Видно от разписка № 0400020885260129/ 12.01.2024г. ответникът е платил сумата
100 лева, с основание за плащане частично плащане по фактури. Видно от разписка №
0400022346424450/ 14.06.2024г. ответникът е платил сумата 100 лева, с посочено основание
за плащане частично плащане по фактури.
Съгласно заключението на назначената СИЕ, общият размер на непогасеното задължение
за цена на топлинна енергия за периода 01.05.2021г.- 30.04.2023г. е в размер на сумата
1469,72 лева. Размерът на обезщетението за забава върху главницата за цена на топлинна
енергия е в размер на сумата 151,23 лева. Размерът на цената на услугата дялово
разпределение за периода м. април 2021г.- м. април 2023г. е в размер на сумата 33,78 лева.
Размерът на обезщетението за забава върху посочената главница е в размер на сумата 5,42
лева. Според заключението на експерта извършените плащания от ответника са отчетени
при подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
3
изводи:
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 153 ЗЕ вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:
При съобразяване на изложените от страните фактически обстоятелства, следва че в
тежест на ищеца е да докаже пълно и главно по делото наличието на облигационно
правоотношение с ответника, възникнало по силата на сключен договор за продажба на
топлинна енергия, съгласно който в рамките на процесния период е доставил в
притежавания от ответника недвижим имот топлинна енергия, поради което за ответника е
възникнало задължение за заплащане на уговорената продажна цена. По отношение на
претендираното вземане за услугата за дялово разпределение в тежест на ищеца е да докаже
правното основание, поради което същото следва да му бъде заплатено, както и стойността
на претендираното вземане.
При доказване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже
правоизключващите/ правопогасяващите отговорността му факти. Правоотношението по
продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в
специалния Закон за енергетиката (ЗЕ), като договорно правоотношение, произтичащо от
писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране
(КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а
форма за доказване. Страните по договора за продажба на топлинна енергия, сключен при
публично известни условия са регламентирани в разпоредбите на чл. 150 ЗЕ, чл. 153 ЗЕ.
Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия
за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и "битовият
клиент", който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ, публикувана в ДВ, бр. 54
от 17.07.2012 г., е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди.
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към
топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се
извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29- чл. 36 Наредба № 16-334
от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право
на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от
законодателя в нормата на чл. 153 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното
предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата,
собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от
КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си
качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет- доставка на топлинна енергия за битови нужди
(чл. 153 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. В т.см. са и задължителните
4
разяснения, дадени в Тълкувателно решение № от 17.05.2018 г. на ВКС по т. д. № 2/2017 г.,
ОСГК, т.1.
Конкретиката на случая сочи, че ответникът е придобил процесния недвижим имот чрез
правна сделка- продажба. В случая е спазена предвидената в разпоредбата на чл. 18 ЗЗД
форма за действителност- нотариален акт, което обуславя извод, че е настъпил до
транслативния вещноправен ефект на договора.
Следователно ответникът е придобил правото на собственост върху процесния недвижим
имот. В контекста на изложеното настоящият съдебен състав приема, че между страните
съществува облигационно правоотношение, възникнало въз основа на договор за доставка
на топлинна енергия, респ. същият се явява пасивно материално легитимиран да отговаря по
предявените искове.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват
най- малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В случая несъмнено
е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били
публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането
в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че
наследодателят на ответниците са упражнили правото си на възражение срещу Общите
условия. Поради изложеното, съдът приема, че между е възникнало облигационни
правоотношение, възникнало въз основа на договор за доставка на топлинна енергия за
битови нужди, с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите
условия, за периода м. 05.2021г.- м. 04.2023г.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда- етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната
енергия за отопление на сграда- етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда- етажна собственост, при прилагане на
дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията
на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната
сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на
топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на
третото лице- помагач “Т.С.” ООД.
По делото не е спорно, че през процесния период ищецът е доставил в имота топлинна
5
енергия, в количество, съответстващо на претендираната цена.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда- етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната
енергия за отопление на сграда- етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда- етажна собственост, при прилагане на
дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията
на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната
сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на
топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на
третото лице- помагач.
Действащата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 ЗЕ /изм., ДВ,
бр. 54 от 2012 год., в сила от 17.07.2012 год./, предвижда, че потребителите на топлинна
енергия в сграда – етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от
следните начини: 1/ на 11 равни месечни вноски и една изравнителна вноска; 2/ на месечни
вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3/
по реална месечна консумация. Правилата за определяне на прогнозната консумация и
изравняването на сумите за действително консумираното количество топлинна енергия за
всеки отделен потребител са уредени в действащата през процесния период Наредба за
топлоснабдяването.
Анализът на цитираната нормативна уредба води до извод, че в случаите на чл. 155, ал.
1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски (равни
или прогнозни) не са в зависимост от изравнителния резултат в края на съответния отчетен
период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният резултат не влияе на дължимостта
на месечните вноски в установените за тях срокове, а до възникване на ново вземане в полза
на една от страните по облигационното отношение в размер на разликата между
начислената суми по прогнозните вноски и стойността на действително доставеното
количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали
начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на
действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това
ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното
предприятие. При всички случаи, обаче, това “изравнително” вземане е самостоятелно и
различно от вземанията на топлопреносното предприятие за месечни вноски (равни или
прогнозни), а не се касае до корекция на тези вноски със задна дата. Т.е., задължението за
заплащане на изравнителната сметка не влияе на дължимостта на месечните вноски
Към посочената по-горе сума следва да се добави съответна част от дължимите
годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение, които съобразно
разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16- 334/ 06.04.2007г. за
топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на договорите между „Т.С.” ЕАД и
6
търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между
потребителите в сграда- етажна собственост се заплащат от потребителите на топлинна
енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги
на дружествата за дялово разпределение.
Неоснователно е правопогасяващото възражение на ответника за погасяане на
задължението чрез плащане. От заключението на СИЕ се установява, че плащанията касаят
задължения, които не са вкл. в предмета на делото.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в забава- уговорен падеж за
плащане на цената на доставена топлинна енергия, респ. датата на публикуване на общите
фактури, както и отправена и получена от ответника покана за заплащане на таксата за
дялово разпределение.
За процесния период са приложими Общите условия, одобрени с решение № ОУ
01/27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 2 от тези ОУ клиентите са длъжни да плащат
месечните вноски в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Следователно при действието на горепосочените Общи условия задълженията за заплащане
на стойността на доставената топлинна енергия възникват като срочни по аргумент на чл.
84, ал. 1 ЗЗД, от което следва извода че не е нужно кредиторът да отправя покана за
изпълнение до длъжника, тъй като длъжникът изпада в забава с изтичане на срока за
изпълнение (срокът кани). Съгласно чл. 33, ал. 4 продавачът начислява обезщетение за
забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са
заплатени в срока по ал. 2. Видно от фактура № **********/ 31.07.2022г., задължението за
отчетен период 01.05.2021г.- 30.04.2022г. са станали изискуеми, считано от 14.09.2022г.;
падежът на задълженията по фактура № **********/ 31.07.2023г., за отчетен период
01.05.2022г.- 30.04.2023г., е 14.09.2023г. Обезщетението за забава в размер на законната
лихва върху главницата за цена на топлинна енергия за периода 15.09.2021г. до 26.01.2024г.,
е в размер на 151,23 лева.
По отношение на претендираната от ищеца мораторна лихва върху стойността на
главницата за извършеното дялово разпределение, следва че доколкото по делото не беше
установено наличието на главно изискуемо вземане за извършеното дялово разпределение,
то неоснователно се явява и искането за плащане на акцесорното вземане.
По отношение на разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
извършените в производството разноски, съразмерно на уважената част от иска. В
съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по разпределението на
отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
В заповедното производство ищецът е направил разноски за държавна такса в размер на
34,86 лева и юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 50 лева,
7
съгласно правилата на чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 25, ал. 1 Наредба за заплащането на правна
помощ. Съобразно уважената част от исковете, на ищеца следва да се присъдят разноски в
размер на 80,56 лева.
В исковото производство ищецът е направил разноски за държавна такса в размер на
34,86 лева, депозит за възнаграждението на вещо лице в размер на 300 лева и
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя същото в размер на 100 лева,
съгласно правилата на чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 25, ал. 1 Наредба за заплащането на правна
помощ. Съобразно уважената част от исковете, на ищеца следва да се присъдят разноски в
размер на 412,81 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Л. Т. Л., с ЕГН **********,
съществуването на вземането на "Т.С." ЕАД, с ЕИК **************, за сумата 1469,72 лева,
представляваща цена на топлинна енергия, доставена в обект, намиращ се в
*********************** за периода от 01.05.2021г. до 30.04.2023г., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение-
09.02.2024г., до окончателното плащане на сумата, на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 153 вр.
чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79 ЗЗД, сумата 151,23 лева, представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата за цена на топлинна енергия за периода от
15.09.2021г. до 26.01.2024г., на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД, сумата 33,78 лева,
представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.09.2021г. до
30.04.2023г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение- 09.02.2024г., до окончателното плащане на сумата, на
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД, за което е издадена заповед № 5968 за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр. дело № 7915/ 2024г. по описа на Софийски
районен съд, 170 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените от "Т.С." ЕАД, с ЕИК **************, против Л. Т. Л., с ЕГН
**********, обективно кумулативно съединени искове за установяване съществуването на
вземането на "Т.С." ЕАД, с ЕИК **************, за обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за цена на топлинна енергия над сумата 151,23 лева до
сумата 233,28, с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД, за обезщетение за забава в
размер на законната лихва за периода от 15.06.2021г. до 26.01.2024г. върху главницата за
цена на услугата дялово разпределение за сумата 6,33 лева, с правно основание чл. 422 ГПК
вр. чл. 86 ЗЗД, като неоснователни.
ОСЪЖДА Л. Т. Л., с ЕГН **********, да плати на "Т.С." ЕАД, с ЕИК **************,
сумата 80,56 лева, представляваща разноски в производството по ч.гр. дело № 7915/ 2024г.
8
по описа на Софийски районен съд, 170 състав, съразмерно с уважената част от исковете и
сумата 412,81 лева, представляваща разноски в първоинстанционното исково производство,
съразмерно с уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението е постановено при участието на “Т.С.” ЕООД като трето лице помагач на
страната на ищеца “Т.С.” ЕАД.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред Софийски
градски съд.
СИЕ, общият размер на непогасеното задължение за цена на топлинна енергия за периода
01.05.2021г.- 30.04.2023г. е в размер на сумата 1469,72 лева. Размерът на обезщетението за
забава върху главницата за цена на топлинна енергия е в размер на сумата 151,23 лева.
Размерът на цената на услугата дялово разпределение за периода м. април 2021г.- м. април
2023г. е в размер на сумата 33,78 лева. Размерът на обезщетението за забава върху
посочената главница е в размер на сумата 5,42 лева.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9