Р Е Ш Е Н И Е
№ 260051
гр.Бяла, 31.05.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БЕЛЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД първи граждански състав в публично съдебно заседание на единадесети
май, през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: ПЛАМЕН ДОЧЕВ
при участието
на секретаря Валентина Великова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 859 по описа за 2020г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл.422 ГПК,
чл.79 и чл.92 от ЗЗД.
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да
признае за установено по отношение на ответника М.Д.С., ЕГН: **********, с
адрес: ***, че към нея съществува изискуемо вземане на ищеца „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“
ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в град София, район Младост, ж.к.
„Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от Д.К.К. и М.С., за
следните суми: 204.83 лв. (двеста и
четири лева и 83 ст.), представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни
такси за потребление на мобилни услуги, по договор за мобилни услуги от дата
03.09.2018г. за периода от 20.08.2018г. до 19.12.2018г., ведно със законната
лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението по реда на чл.410
от ГПК до окончателното плащане на сумата, 299.80 лв. (двеста деветдесет и
девет лева и 80ст.) - незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от дата
03.09.2018г., представляваща 19 бр. лизингови вноски на обща стойност в размер
на 284.81 лв. (двеста осемдесет и четири лева и 81ст.), дължими за периода от
месец 01/2019г. до месец 08/2020г., съгласно уговорения погасителен план и една
допълнителна вноска за изкупуване на устройството в размер на 14.99 лв. (четиринадесет
лева деветдесет и девет стотинки), ведно
със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението по
реда на чл.410 от ГПК до окончателното плащане на сумата, 488.99 лв.
(Четиристотин осемдесет и осем лв. и 99 ст.) за неустойка за предсрочно
прекратяване на договорен абонамент за услуги от дата 03.09.2018г., за мобилен
номер 0886/598992.
Претендират
разноските по делото.
В
срока по чл.131 от ГПК е депозиран отговор от назначения особен представител на
ответницата, с който счита предявения иск за допустим и основателен.
След преценка
на събраните по делото доказателства и доводите на страните съдът приема
следната фактическа обстановка и изведе
следните правни изводи:
По иска с
правно основание чл. 422 ГПК за заплащане на предоставени далекосъобщителни
услуги: Така предявения иск съдът намира за допустим, т.к. е
предявен от легитимна страна – заявител в заповедното производство, в
предвидения от закона едномесечен срок от уведомяването на заявителя по реда на
чл. 415 ГПК.
В настоящото
производство в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно
доказване съществуването на вземането си по оспорената ЗИ, а именно, че между
страните е съществувало валидно облигационно правоотношение, с твърдените
съществени уговорки, че е изправна страна по договора, вкл. размера на
претенцията си.
Съгласно чл.79
от ЗЗД – ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право
да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение
за неизпълнение. В случая вземането на ищеца произтича от сключен между
страните договор за предоставяне на мобилни услуги. Същият е валиден и поражда
правни последици. Изпълнението на задължението си за предоставяне на услугите
на ответника ищецът установява с представените фактури, в които подробно са
посочени времето на разговорите, избраните телефонни номера и др. Не са
представени доказателства за плащане на стойността на предоставените услуги,
нито се твърди от ответната страна да е извършено плащане. Следователно
възникналото вземане не е погасено. Поради това искът за заплащане
на 204.83 лв. (двеста и четири лева и 83 ст.), представляваща
дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни
услуги, по договор за мобилни услуги от дата 03.09.2018г. за периода от
20.08.2018г. до 19.12.2018г е
основателен и следва да се уважи.
По иска
с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД за сумата от 299.80лв. (двеста
деветдесет и девет лева и 80 ст.) - незаплатени лизингови вноски по Договор за
лизинг от дата 03.09.2018г., представляваща 19 бр. лизингови вноски на обща
стойност в размер на 284.81лв. (двеста осемдесет и четири лева и 81ст.),
дължими за периода от месец 01/2019г. до месец 08/2020г., съгласно уговорения
погасителен план и една допълнителна вноска за изкупуване на устройството в
размер на 14.99 лв., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на
подаване на заявлението по реда на чл.410 от ГПК до окончателното плащане на
сумата. Така предявеният иск, съдът намира за допустим, а по съществото си за
основателен. Вземането на ищеца произтича от сключен между страните договор за
лизинг. Същият е валиден и поражда правни последици, не е и оспорен от
ответника. Не са представени доказателства за плащане на уговорените по
погасителния план вноски, нито се твърди от ответната страна да е извършено
плащане. Ето защо претенцията следва да бъде уважена.
По иска с
правно основание чл.92 от ЗЗД: Искът за неустойка се основава на
клауза в индивидуалния договор и ОУ, каквато в процесния случай действително е
налице. При недоказване на извършено плащане в срок, налице е виновно поведение
на ответника, посочено и в общите условия, имащо значение за едностранно
прекратяване на договора от ищеца. Самото му волеизявление за прекратяване е
обективирано и във фактурата, с която е начислена неустойката. Същевременно
съдът следи служебно за спазването на добрите нрави при претенция за заплащане
на неустойка съгласно Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010г. по тълк. д. №
1/2009г., ОСТК на ВКС. Според това решение нищожна поради накърняване на
добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции като преценка за това се прави за всеки
конкретен случай към момента на сключване на договора. В практиката
си ВКС приема, че клаузата за неустойка при прекратяване на договор за
периодично изпълнение (лизинг, наем) е нищожна на осн. чл. 26, ал. 1 пр.3 ЗЗД,
когато създава условия за неоснователно обогатяване на бившия кредитор и
нарушава принципа за справедливост (Решение № 110 от 21.07.2016 г. по т.д. №
1226/2015 г., т.к., І т. о., Решение № 193/09.05.2016г. по т.д. № 2659/2014 г.
на ВКС, I т.о. и Решение № 219/09.05.2016 г. по т.д. № 203/2015 г. на ВКС, I
т.о.). Съдът е приел, че ако е уговорена такава неустойка, в размер на всички
неплатени по договора наемни или лизингови вноски до края на срока му,
наемодателят/лизингодателят по прекратения договор ще получи имуществена облага
от насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше
прекратен, но без да се предоставя ползването на вещта. Настоящият случай е
аналогичен - операторът ще получи имуществена облага в размер, какъвто би
получил при действащ договор, но без да предоставя телефонните услуги. По
съществото си клаузата за неустойка замества дължимото от абоната изпълнение на
задължението му да заплаща месечна такса, без обаче да може да ползва услугите
срещу нея, предвид прекратяването на договора (занапред). Следователно клаузата
за неустойка при прекратяване на договора за периодично изпълнение (какъвто е
процесният) е нищожна на осн. чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД, тъй като създава условия
за неоснователно обогатяване на бившия кредитор с размера на договорената
неустойка (таксите за оставащия период) и нарушава принципа за справедливост в
гражданските и търговските правоотношения.
Поради всичко
изложено, искът за неустойка следва да се отхвърли.
Съгласно ТР №
4/2013 год. на ОСГТК - съдът в исковото производство се произнася с осъдителен
диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително
и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение. С оглед
частичното уважаване на исковата претенция, на основание чл.78, ал.1 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски за настоящата
инстанция в размер на 650.00 лв.
Водим от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
на М.Д.С., ЕГН: **********, с адрес: ***, че дължи на „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: град София,
п.к.1766, ж.к.“Младост“ № 4, Бизнес Парк София, сграда 6, следните суми: 204.83
лв. (двеста и четири лева и 83 ст.), представляваща дължими и незаплатени
месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, по договор за
мобилни услуги от дата 03.09.2018г. за периода от 20.08.2018г. до 19.12.2018г.,
ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на
заявлението по реда на чл.410 от ГПК - 23.09.2020г. до окончателното плащане на
сумата, 299.80лв. (двеста деветдесет и девет лева и 80ст.) - незаплатени
лизингови вноски по Договор за лизинг от дата 03.09.2018г., представляваща 19
бр. лизингови вноски на обща стойност в размер на 284.81 лв. (двеста осемдесет
и четири лева и 81 ст.), дължими за периода от месец 01/2019г. до месец
08/2020г., съгласно уговорения погасителен план и една допълнителна вноска за
изкупуване на устройството в размер на 14.99 лв. (четиринадесет лева и 99 ст.),
ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението по реда на чл.410
от ГПК по ч.гр.д. № 660/2020г. по описа на БРС - 23.09.2020г., до окончателното
плащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ предявения от
„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: град
София п.к.1766, ж.к.“Младост“ № 4, Бизнес Парк София, сграда 6, против М.Д.С.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, иск с правно основание чл.422 от ГПК,
вр.чл.92 от ЗЗД за сумата от 488.99 лв. (Четиристотин осемдесет и осем
лв. и 99 ст.) за неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент за
услуги от дата 03.09.2018г., за мобилен номер 0886/598992, като неоснователен и
недоказан.
ОБЕЗСИЛВА Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК - № 260012/24.09.2020г.,
издадена по ч.гр.д № 658/2020г. по описа на БРС.
ОТХВЪРЛЯ искането на „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: град София,
п.к.1766, ж.к.“Младост“ № 4, Бизнес Парк София, сграда 6, против М.Д.С., ЕГН:**********,
с адрес: *** за заплащане на разноски в
размер на 205,00 лв. /двеста и пет лева/ по ч.гр.д № 658/2020г. по описа на БРС,
като неоснователно.
ОСЪЖДА М.Д.С., ЕГН: **********, с адрес: ***,
да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: град София, п.к.1766, ж.к.“Младост“ № 4, Бизнес Парк София, сграда
6, сумата от 145.00 лв. /сто четиридесет и пет лева/ – разноски в заповедното
производство по ч.гр.№ 660/2020г. по описа на БРС и Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК - № 260011/24.09.2020г.
ОСЪЖДА М.Д.С., ЕГН: **********, с адрес ***,
да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: град София, п.к.1766, ж.к.“Младост“ № 4, Бизнес Парк София, сграда
6, сумата от 505.00 лв. /петстотин и пет лева/ - разноски
за настоящото производство – гр.д. № 859/2020г. по описа на БРС.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/