02.11.2021г.
гр.Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Хасково в публичното
заседание
на първи октомври две хиляди и двадесет и първа година в следния
състав:
СЪДИЯ : ПАВЛИНА
ГОСПОДИНОВА
Секретар Светла Иванова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
адм.д.№659 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.124, ал.1 от Закон за държавния служител във вр. с чл.145 и сл. от
Административнопроцесуален кодекс.
Образувано е по жалба на Д.Т.Г. *** против Заповед №1583/18.06.2021г.
на Изпълнителен директор на Държавен фонд Земеделие, с която е прекратено
служебното правоотношение на жалбоподателя, който заемал длъжност Директор
Областна дирекция на ДФЗ Хасково. В оспорената заповед мотивите били, че
съгласно утвърдена длъжностна характеристика за заеманата длъжност било
въведено изискване за образователна степен – Магистър по икономика,
професионална област – икономика. Поради това била възникнала обективна
невъзможност жалбоподателят да изпълнява служебните си задължения, тъй като бил
престанал да отговаря на изискванията за заеманата длъжност. Длъжностната
характеристика, въз основа на която изпълнявал служебните си задължения, била връчена
на жалбоподателя и в т.Х било посочено: образователна степен: висше магистър;
професионална област: аграрни науки и ветеринарна медицина; професионален опит:
7 години, но до връчването на оспорената заповед на жалбоподателя не била
връчвана друга длъжностна характеристика. Поради това счита, че заповедта
противоречи на материалния закон и иска да бъде постановено решение, с което да
бъде отменена Заповед
№1583/18.06.2021г. на Изпълнителен директор на Държавен фонд Земеделие, както и да бъдат
присъдени направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата – Изпълнителен
директор ДФЗ, счита, че жалбата е неоснователна. Счита, че съдът не
осъществявал контрол върху длъжностното разписание, утвърдено от
административния орган, респ. върху длъжностната характеристика за всяка
конкретна длъжност, и не правел преценка относно необходимостта от изменение на
изискванията за вея, както и на поставянето на нови такива.
Съдът, като прецени доказателствата по
делото, приема за установено от фактическа страна следното:
Със Заповед №1583/18.06.2021г. Изпълнителен
директор на Държавен фонд Земеделие е прекратил на основание чл.107, ал.1, т.5
и чл.108 от ЗДСл служебното правоотношение с Д.Т.Г. на длъжност Директор
Областна дирекция на ДФЗ Хасково, ранг ІV, считано от 21.06.2021г. Като причини за прекратяване на служебното
правоотношение е посочено, че съгласно утвърдена длъжностна характеристика за
длъжността Директор на Областна дирекция ДФЗ Хасково било въведено изискване за
образователна степен – магистър по икономика, професионална област – икономика.
В резултат на това възникнала обективна невъзможност Г. да изпълнява служебните
си задължения на Директор на ОД ДФЗ Хасково, тъй като преставал да отговаря на
изискванията за заемане на длъжността, регламентирани в длъжностната
характеристика за длъжност Директор ОД ДФЗ Хасково.
В представената от ответната страна
административна преписка е приложена Заповед №1685/20.08.2020г. на ИД ДФЗ, с
която на основание чл.82, ал.3 от ЗДСл във вр. с чл.30 от Наредба за условията
и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация за
повишаване в длъжност след проведен конкурентен подбор Д.Т.Г. е преназначен на
длъжност Директор ОД ДФЗ Хасково, считано от 24.08.2020г. Служителят е следвало
да встъпи на 24.08.2020г., като длъжностната характеристика била връчена на
същата дата. В т.Х на дл.характеристика били утвърдени изисквания за заемане на
длъжността – образователна степен: висше магистър; професионална област:
социални, стопански и правни науки; аграрни науки и ветеринарна медицина;
природни науки, математика и информатика; технически науки; професионален опит:
7 години.
С утвърдена на 21.06.2021г.
дл.характеристика относно Директор в ДФЗ, Областна дирекция Хасково, т.Х са
заложени изисквания за заемане на длъжността - образователна степен: висше
магистър; професионална област: икономика, екология и опазване на околната
среда; професионален опит: 7 години, но длъжностната характеристика не е
връчена на жалбоподателя. Няма данни в същата и кога е разработена.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните, и като извърши цялостна проверка на
законосъобразността на оспорената заповед на основание чл.168, ал.1 във вр. с чл.146 от АПК, намира за установено следното:
Оспорването, като направено в установения
от закона срок, от легитимирано лице с правен интерес, и против акт, подлежащ
на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е
основателна.
Оспорената Заповед №1583/18.06.2021г.
на Изпълнителен директор на Държавен фонд Земеделие е издадена от
материално компетентния орган, като няма спор, че издателят на акта е орган по назначаване за Директор
ОД ДФЗ Хасково, както и че именно в неговите правомощия е прекратяването на
служебното правоотношение с жалбоподателя.
Безспорно е и че оспорената заповед е издадена в
изискуемата съгласно чл.108, ал.1 от ЗДСл писмена форма. Заповедта
съдържа всички реквизити съгласно общата норма на чл.59, ал.2 от АПК, включително и фактически и правни основания за издаването ѝ.
Единственото посочено фактическо основание кореспондира с посоченото правно
основание по чл.107, ал.1, т.5 от ЗДСл.
За да се осъществят материалноправните
предпоставки за прилагане на чл.107, ал.1, т.5 от ЗДСл, то следва да е налице нова фактическа обстановка,
която да води до невъзможност за изпълнение на задълженията по конкретната
длъжност и причините за това да са непреодолими и за двете страни по
правоотношението и да не се определят от волята им. При наличие на обективна
невъзможност за изпълнение на служебните задължения, то следва да са
осъществени три правнорелевантни факта: да е създадена нова фактическа
обстановка; тя да води до невъзможност за изпълнение от служителя на
задълженията по съответната длъжност; причините за тази невъзможност, да не
зависят от волята на страните по служебното правоотношение. Не се спори, че при
заемане на длъжността жалбоподателят е отговарял на изискванията за заемане на
длъжността. Към момента на издаването на процесната заповед – 18.06.2021г., обаче
няма данни да е издадена и утвърдена длъжностна характеристика, в която да са
променени изискванията за заемане на длъжността. Такава дл.характеристика е
утвърдена едва на 21.06.2021г., което макар да е датата, от която следва да се
счита, че е прекратено служебното правоотношение, то не се променя изводът, че
към момента на издаване на оспорената заповед няма утвърдена дл.характеристика
с нова въведено изискване за образователна степен и професионална област. Разпоредбата
на чл.107, ал.1, т.5 от ЗДСл предвижда прекратяване на служебното правоотношение
от страна на административния орган без предизвестие, когато е налице обективна
невъзможност държавният служител да изпълнява служебните си задължения. В
случая Д.Т.Г. към момента на издаване на заповедта – 18.06.2021г., отговаря на
изискванията за заемане на длъжността, като не само не е доказано към този
момент да е изготвена нова дл.характеристика, но и няма данни същата изобщо да
е била връчена на жалбоподателя. Преценката за това дали служителят отговаря на
новите изисквания се извършва именно при издаване на заповедта и при наличието
на утвърдена към този момент нова длъжностна характеристика. В случая при
издаването на заповедта – 18.06.2021г., е приложима длъжностната
характеристика, връчена на 24.08.2020г., а както вече беше посочено -
служителят отговаря на заложените в нея изисквания. Поради това прекратяването
на служебното правоотношение на основание чл.107, ал.1, т.5 от ЗДСл е незаконосъобразно и противоречи на целта на закона.
При липса на предприети действия от органа действия да утвърди и връчи към момента
на издаване на заповедта за прекратяване – 18.06.2021г., нова длъжностна
характеристика, то установената фактическа обстановка не води до извод за
обективна невъзможност за изпълнение на задълженията при издаване на оспорената
заповед.
В
този смисъл съдът намира, че са налице отменителните основания по чл.146
от АПК, тъй като обжалваната заповед е издадена
при нарушение на материалния закон - при липса на фактическо основание, както и
при допуснати в хода на административното производство процесуални нарушения.
Така оспорената заповед е незаконосъобразна и жалбата като основателна следва да бъде
уважена, като заповедта бъде отменена.
При извода за основателност
на жалбата ответната страна следва да заплати направените по делото разноски –
10,00 лева за д.т., както и за адвокатско възнаграждение – 400,00 лева, като
следва да се има предвид, че именно посочената сума е доказана като изплатена
на представляващия адвокат, както и същата е под минималния предвиден размер по
чл.7, ал.1, т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и е съобразена с минималния размер на работната
заплата за 2021г., определен съгласно ПМС №331/26.11.2020г.
Мотивиран така и на основание чл.172, ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед №1583/18.06.2021г.
на Изпълнителен директор на Държавен фонд Земеделие, с която е прекратено на
основание чл.107, ал.1, т.5 и чл.108 от ЗДСл служебното правоотношение с Д.Т.Г.
на длъжност Директор Областна дирекция на ДФЗ Хасково.
ОСЪЖДА Държавен фонд Земеделие София да
заплати на Д.Т.Г., ЕГН **********, направените по делото разноски от 410,00 лева.
Решението може да бъде обжалвано с
касационна жалба пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: