Р
Е Ш Е Н И Е
№…………………….
2020 година,
гр.ВАРНА
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр.Варна, тридесет и втори състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕРГАНА С.
В съдебно заседание, проведено на 12.02.2020г. при участието на секретаря Камелия Александрова изслуша докладваното от
председателя административно дело № 2929/2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващи от АПК във връзка с приложението на чл. 186 от ЗДДС.
Инициирано е по жалба
от „Е.Б.“ЕООД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление в с. Гроздьово, област Варна, представлявано от
управителя П.С.М., против Заповед за налагане на принудителна административна
мярка №395-ФК/22.10.2019г. на началник отдел „Оперативни дейности“ в ГД
„Фискален контрол“ при ЦУ на НАП- запечатване на търговски обект- комплекс
„Рибарника“, находящ се в с. Гроздьово, община Долни чифлик, обл. Врана,
стопанисван от жалбоподателя и забрана
за достъп до него за срок от 14 дни на основание чл.186, ал.1 от ЗДДС и чл.187,
ал.1 от ЗДДС.
В жалбата са релевирани доводи за незаконосъобразност
на оспорената заповед, твърди се
допуснати сериозни нарушения на процесуалните правила и неправилно
приложение на материалния закон при нейното издаване, без да са изложени
конкретни аргументи в тяхна подкрепа.
Твърди се, че не са налице данни за допуснато
административно нарушение и изрично се посочва, че не е нарушена разпоредбата
на чл.25, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г.
Като самостоятелно основание за незаконосъобразност се изтъква липсата на
мотиви в оспорената заповед. Мотивите
относно съразмерността на наложената мярка се считат за непълни и неясни. Твърди
се липса на мотиви и при преценката на органа относно продължителността на
мярката, а именно 14 дни, което се счита,
че е в несъответствие с целта на закона.
Въз основа на изложеното се счита, че е нарушен
принципът на съразмерност, визиран в чл.6,
ал.5 от АПК. Твърди се противоречие на процесната заповед с целта на закона,
въз основа на което е формиран петитум с искане за нейната отмяна.
Ответникът в представени по делото писмени
бележки оспорва жалбата, счита я за неоснователна. Твърди, че описаното в
заповедта нарушение е установено по несъмнен и категоричен начин от събраните доказателства. Счита заповедта за
мотивирана и обоснована по отношение на продължителността на наложената
мярка. Въз основа на горното моли, съдът да постанови решение, с което да я
потвърди. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Настоящият
съдебен състав, като анализира доказателствата и съобрази доводите на страните с
данните по делото, приема следното:
По допустимостта:
Жалбата е подадена против
индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол, от надлежно
легитимирано лице, спрямо което е приложена принудителната административна
мярка в срока по чл.
149, ал.1 от АПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Фактите по случая са следните:
При извършена на 19.10.2019 г. проверка на търговски обект – ресторант, находящ се в с. Гроздьово, обл. Варна,
Туристически комплекс Рибарника, стопанисван от Е.Б.“ЕООД, ЕИК ****, орган по
приходите констатирал, че като задължено лице по Наредба Н-18/2006 г. за извършена на 01.09.2019 г. в 14:31 часа продажба на 9
артикула на обща стойност 46.10 лв.,
платени в брой била издадена
сметка, наподобяваща бон по артикули и
обща стойност, но не е и издаден фискален касов бон. От наличното и въведено в
експлоатация ФУ. За същата дата няма
изведен и дневен финансов отчет от ФУ в Касовата книга.
При проверката контролните
органи събрали относимите доказателства
.- КЛЕН за периода от 01.09.2019 г. 7:00
ч. до 01.09.2019 г. – 23:59 ч., на който са налични три записа: запис № 0000781
от 20:03:48 ч – на стойност 50лв. нощувка; № 0000782 от 20:03:56 ч. 65.30 лв. и
№ 0000783 от 20:03:48 на стойност 19.90
лв. Видно извършената продажба на стоки в
брой на обща стойност 46.10 лв. не е била регистрирана, касов бон за същата не е издаван.
Тези фактически констатации са
възприети изцяло от директора на
дирекция „Контрол“ при ТД на НАП Варна, който ги квалифицирал като нарушение на императивната разпоредба на
чл. 25 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. във връзка с чл. 118, ал.4 и чл. 185,
ал.2 от ЗДДС и обосновавайки се на тях с оспорената Заповед № 395-ОП/22.10.2019
г. на основание чл. 186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС на дружеството е наложена принудителна административна мярка
– „запечатване на търговски обект“, както и забрана за достъпа до него на
основание чл.187, ал.1 от същия закон за срок от 14 дни.
При определяне продължителността на принудителната мярка АО изрично
изтъкнал освен констатираното нарушение
по чл. 25 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г., извършено на 01.09.2019 г. и
друго такова: неиздаване на касов бон за
извършена на 19.10.2019 г. в 15:45 ч. контролна покупка от органите по
приходите на обща стойност 25.80 лв.,
платени в брой, за осем артикула.
Оспорената заповед е издадена в писмена форма
и от компетентен орган по реда на чл.
186, ал. 1 от ЗДДС ПАМ – запечатване на
търговски обект“ и при спазване на административнопроизводствените правила и при
правилно приложение на материалния закон
Основава се на установените при извършената на 19.10.2019 г. проверка факти и
обстоятелства, позовавайки се и на съставения АУАН, в който е дадено точно описание на констатираното
административно нарушение.
Фактът на плащане на сумата от 25.80 лв. по контролната покупна,
извършена на 19.120.2019 г. не се оспорва наказаното дружество, за констатираната разлика в касовата
наличност в същия размер няма дадено
обяснение от сервитьора, приел плащането. Фискална касова бележка са тази сума
не е издавана.
Следва да се отбележи, че със заповедта за наложени две самостоятелни,
но правно обвързани помежду си
принудителни административни мерки – със запечатването на търговския
обект (чл. 186, ал.1,т.1 ЗДДС) е наложена и забрана за достъпа до него (чл.
187, ал.1 от с.з.)
Правните основания за
налагането им са посочени точно и диференцирано,
поради
което възражението на жалбоподателя за допуснато съществено процесуално
нарушение, изразяващо се в липса на мотиви, се явява неоснователно.
Спазени са
относимите материалноправни разпоредби на закона - приложената принудителна
административна мярка съответства на
посочените от административния орган и установени в административното
производство фактически и правни основания за нейното прилагане.
Съгласно разпоредбата на чл. 186, ал.1, т.1, б."б" от ЗДДС,
принудителна административна мярка "запечатване на обект за срок до един
месец", независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се
прилага спрямо лице, което не спази реда или начина за въвеждане в експлоатация
или регистрация в НАП на фискалните устройства или интегрираните автоматизирани
системи за управление на търговската дейност. Логическото и систематично
тълкуване на визираната норма сочи, че налагането на тази мярка е обусловено от
установяването на посоченото деяние, което съставлява административно
нарушение, определено като такова съобразно чл. 185 от ЗДДС.
Нормата на чл. 25, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. изрично
регламентира задължението на лицата, извършващи продажби на стоки или услуги
във или от търговски обект, да издават фискална касова бележка за всяка продажба на лицата
по чл.3 ал.1 - за всяко плащане, с изключение на случаите,
когато плащането е по банков път или чрез наличен паричен превод или
пощенски паричен превод, независимо от документирането с първичен счетоводен
документ
Неизпълнението на въведеното с цитираната норма императивно
задължение от страна на „ Е.Б.“ ЕООД е
факт, който дружеството не ооспорва, а
не успя и да обори.
Предвид горното изложените в жалбата
субективни и обективни обстоятелства, изтъквани като причина за
неиздаване на фискален бон са ирелевантни
при преценката за законосъобразност на
оспорената заповед.
За налагане на процесната
принудителна административна мярка е достатъчно установеното по надлежен ред и
от надлежен орган нарушение на чл. 25 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на
МФ, във вр. с чл. 118, ал.1 и ал.4 от ЗДДС, поради което и при наличие
предпоставките на чл. 186, ал.1, т.1 от ЗДДС, органът е длъжен да издаде заповед за прилагане на ПАМ, независимо от
предвидените глоби или имуществени санкции, т.е. независимо от това дали ще бъде
ангажирана административнонаказателната отговорност по реда на ЗАНН на същия
търговец.
Като израз на административна
принуда, ПАМ трябва да бъде определена в такъв вид и обем, че да не ограничава
правата на субектите в степен, надхвърляща тази, произтичаща от преследваната
от закона цел. Налагането на принудителната административна мярка
"запечатване на обект" и забрана на достъпа до обекта има за цел да
се преустанови констатирано от компетентен орган противоправно поведение от
страна на задълженото лице. Противоправното поведение на дружеството е безспорен факт, както вече се каза
по-горе.
Относно срока на действие на ПАМ съдът не
разполага с компетенции за контрол –
такъв е допустим само по отношение на
законосъобразното упражняване на
оперативната самостоятелност, като в случая то е налице предвид определената с
оспорената заповед продължителност на срока в рамките на законовите предели и в
съответствие с целта на закона.
Предвид направения коментар релевираните в жалбата доводи за
незаконосъобразност на оспорената Заповед № 395-ОП/23.10.2019 г., издадена от началника на отдел „Оперативни
дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ
на НАП Варна ,са изцяло неоснователни, поради което следва да я остави без уважение.
Относно претендираното от процесуалния представител на ответника
присъждане на юрисконсултско възнаграждение съдът намира същото за
неоснователно предвид изричната разпоредба на чл. 143, ал.4 от АПК, съгласно която при отхвърляне на
оспорването жалбоподателя следва да заплати всички разноски по делото, включително и минимално адвокатско
възнаграждение за един адвокат, ако другата страна е ползвала такъв. В случая
ответникът не е ползвал адвокатска защита.
Процесуалното поведение на ответника се изчерпва
единствено с изпращането на писмени бележки по делото, което действително
представлява специализирана юридическа
дейност, но не може да обоснове
възлагането на финансовата тежест за осъществяването и на активно легитимираната
в административния процес страна.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал.2,
предложение първо от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Е.Б.“ЕООД, ЕИК
****, със седалище и адрес на управление в с. Гроздьово, област Варна,
представлявано от управителя П.С.М., против Заповед за налагане на принудителна
административна мярка №395-ФК/22.10.2019г. на началник отдел „Оперативни
дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП- запечатване на търговски
обект- комплекс „Рибарника“, находящ се в с. Гроздьово, община Долни чифлик,
обл. Врана, стопанисван от жалбоподателя
и забрана за достъп до него за срок от 14 дни на основание чл.186, ал.1 от ЗДДС
и чл.187, ал.1 от ЗДДС
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането на ответника за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕРГАНА С.