№ 15112
гр. София, 15.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Й. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20221110138767 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Предявени са искове от „Т.С.“ ЕАД срещу Л. А. Д. и Я. Л. Д., за
осъждане ответниците да заплатят разделно - при равни квоти от по ½,
следните суми: 4209.02лв. главница, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2021г., 550.52лв.
мораторна лихва за периода от 15.09.2020г. до .07.06.2022г., както и сума за
дялово разпределение за периода от м.05.2019г. до м.04.2021г. в размер на
61.68лв., както и 11.77лв. мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 01.07.2019г. до 07.06.2022г., ведно със законната
лихва върху главниците от исковата молба (19.07.2022г.) до изплащане на
вземането.
Ищецът твърди, че Л. А. Д. (в качеството на ползвател) и Я. Л. Д. (в
качеството на собственик) са потребители на топлинна енергия за битови
нужди за имот в гр.София, ул. ЦА № 45, ет.2, надпартерен, аб. № 114370,
при договор за продажба на топлинна енергия при публично известни общи
условия, като са ползвали ТЕ, но не са я заплатили.
Съобщение с указания по чл.131 ГПК е изпратено до ответниците, които
в изискуемия срок чрез назначения особен представител са подали отговор, в
който се оспорват исковете. Релевира се възражение за погасителна давност,
1
оспорва се доставянето на ТЕ, вкл. се твърди, че вземането следва да се
намали наполовина, доколкото имало друг ползвател – О.Д. Д..
По делото е конституирано трето лице – помагач на страната на ищеца -
„БРУНАТА“ ООД.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на
235 ГПК, установи следното от фактическа страна следното:
По делото е приета молба-декларация от 09.10.2001г. от Л. А. Д., с
която се иска откриване на партида за имот в гр.София, ул. ЦА № 45, ет.2,
надпартерен.
Съгласно нотариален акт за дарение от 15.08.2007г. се установява, че
О.Д. Д. дарява на дъщеря си Я. Л. Д. ½ ид.ч. от процесния имот. Съгласно
нотариален акт за дарение от 14.09.2007г. се установява, че Л. А. Д. дарява на
дъщеря си Я. Л. Д. другата ½ ид.ч. от процесния имот, като си запазва
пожизнено и безвъзмездно правото на ползване върху даряваните идеални
части от имота.
От приетата по делото справка за предоставяне на данни по реда на
Наредба № 14/18.11.2009г. се установява, че О.Д. Д. е починала на
06.03.2008г. и е оставила за наследници съпруг Л. А. Д. и дъщеря Я. Л. Д..
По делото е приет Договор от 04.09.2002г. между ЕС и ТЛП за
извършване на услугата дялово разпределение, така и протокол от ОС на ЕС
от 15.05.2002г., съгласно който е взето решение за избор на фирма за
отчитане на изразходвана топлинна енергия и поставяне на уреди за топлинно
отчитане – именно ТЛП. Приет е и договор при общи условия за извършване
на услугата дялово разпределение на топлинна енергия по чл.139в от ЗЕ от
09.06.2020г., между ищеца и ТЛП. По делото са приети индивидуални
справки за отопление и топла вода и главни отчети, с положен подпис на
клиента (Л.Друмчев), за процесния период, изготвени от ТЛП.
С доклада по делото съдът е обявил за служебно известни Общите
условия за продажба на топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД на потребители за
битови нужди в гр.София, действали след 26.06.2016г.
2
От заключението на вещото лице по допуснатата и приета по делото
ССчЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено се
установява, че няма данни за плащане на фактурираните от ищеца суми за
процесния период, главницата за дължима топлинна енергия е в размер на
4208.94лв. след изравняване, а размерът на законната лихва е в размер на
737.74лв.
От заключението на вещото лице по допуснатата и приета по делото
СТЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се
установява, че за процесния период – м.05.2019г. до м.04.2021г. стойността на
доставената топлинна енергия е в размер на общо 4208,94лв. с ДДС
(включваща сума за отопление на имот и битово горещо водоснабдяване, след
изравняване).
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата
молба доводи и възраженията на ответника, намира от правна страна
следното:
Предявени са осъдителни искове по реда на чл.124 ГПК, с правно
основание чл. 150, ал.1 ЗЕ вр. чл.200 ЗЗД вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД.
За да бъде уважен главният иск, следва да са налице следните
материални предпоставки: 1. наличието на действително правоотношение
(валидно сключен) по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по
силата на което продавачът се е задължил да прехвърли правото на
собственост върху процесните стоки и ги е предал на потребителя (т.е. следва
да бъде доказано доставено количество топлинна енергия, качеството на
потребител на топлинната енергия на ответника) и 2. продавачът да е
доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.
Във връзка с твърденията на страните, ищецът следва да докаже, че
ответниците имат качеството потребители на топлинна енергия за процесния
обект, че е доставено твърдяното количество топлинна енергия за процесния
обект в процесния период. Във връзка с твърденията, че за процесния имот
3
била начислена сума за топлинна енергия по прогнозни месечни вноски за
дялово разпределение, следва да установи наличието на договор между ищеца
и потребителите в сградата, както и да установи размерът на начислените
прогнозни месечни вноски, вкл. изравнителните сметки за тях на база реален
отчет.
От приетото по делото молба за откриване на партида от Л. А. Д. се
установява, че именно той е поискал разкриване на партида при ищеца, с
което се е обвързал по договор с топлопреносното предприятие. С оглед
приетото в т.1 на ТР 2/2018г. на ВКС по т.д. 2/18 на ОСГК, а именно, че
изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на
топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното
правоотношение с топлопреносното предприятие не е изчерпателно, е
допустимо откриване на индивидуална партида между трето ползващо лице
(което да не е собственик или с учредено право на ползване) и
топлопреносното предприятие, който договор подлежи на доказване по общия
ред. При постигнато такова съгласие (между топлопреносното предприятие и
правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден
имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия,
съставляващи неразделна част от договора) този правен субект дължи
цената на доставената енергия за собствените му битови нужди. В този
смисъл, съдът прие за доказано, че ответникът Л. А. Д. има качеството на
потребител по см. на пар.1, т.2а от ДР на ЗЕ. Поради това съдът приема, че Л.
А. Д. е пасивно материалноправно легитимирана да отговаря по исковете. Т.е.
От приетата молба-декларация – същата следва да се цени като сключване на
писмен договор при публично известни Общи условия с топлопреносното
дружество, по силата на който Л. А. Д. е станал клиент на топлинна енергия за
битови нужди и той дължи цената на доставената топлинна енергия за битови
нужди за процесния имот. Предвид изложеното по - горе, предявените искове
срещу ответницата Я. Л. Д. следва да се отхвърлят изцяло като неоснователни
/така и Решение № 2620 от 19.05.2023 г. по в. гр. д. № 7905 / 2022 г. на
Софийски градски съд и др./. Т.е. съдът приема, че Я. Л. Д. не притежава
пасивна материалноправна легитимация, доколкото се установява, че между
Т.С. ЕАД и Л. А. Д. има сключен договор за доставка на топлинна енергия,
4
поради което исковете срещу този ответник, който е собственик следва да се
отхвърлят изцяло с оглед съображенията по т.1 от Тълкувателно решение № 2
от 17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС – собствениците
дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно
разпоредбите на ЗЕ в хипотезата, при която топлоснабденият имот е
предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако
между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е
сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия
имот (какъвто е настоящият случай), през времетраенето на който ползвателят
като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й.
По отношение на размер на доставеното количество топлинна енергия,
съдът кредитира заключението на вещото лице по СТЕ. Съгласно същото се
установява, че за процесния недвижим имот, за процесния период е била
ползвана услугата за топла вода, така и за отопления на имота. В този смисъл
ищецът е доказал доставяне на топлинна енергия за процесния период общо в
размер на 4208,94лв. Претендирал е сумата от 4209,02. в условията на
разделност от двамата ответници, като с оглед приетата неоснователност на
исковете срещу Я. Л. Д., то искът срещу Л. А. Д. е основателен за сумата от
2104,47 лв.
От приетия протокол за проведено ОС на ЕС за избор на фирма за
отчитане на изразходвана топлинна енергия, Договор при общи условия за
извършване услугата дялово разпределение, сключен между ищеца и ТЛП,
представените от ТЛП изравнителни сметки и главни отчети, така и от
заключението по СТЕ се установява, че за процесния имот, в сградата в
режим на ЕС е имало сключен договор за извършване услугата „дялово
разпределение“ с третото лице-помагач (ТЛП), така и между ищеца и третото
лице - помагач е сключен договор за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. В тази връзка съдът
приема за установено, на база цитираните писмени доказателствени средства,
че услугата е била осъществена, като с оглед чл.22, ал.2 от Общите условия
ответникът Л. А. Д. дължи заплащането на ищеца на осъществената услуга
дялово разпределение в претендирания размер на 30,69 лв. В Чл.22 ал.2 и
чл.36 от ОУ не посочват срок, в който потребителите трябва да заплащат
главницата за дялово разпределение, а за нея са неприложими чл.32 и чл.33
от ОУ. Ищецът не е представил доказателства за покана до длъжника по чл.84
5
ал.2 ЗЗД , поради което не е възникнало задължение за лихви за забава върху
главницата за дялово разпределение /така и Решение № 1782 от 06.04.2023 г.
по в. гр. д. № 2290 / 2023 г. на Софийски градски съд и др./.
Съгласно приетите по делото ОУ на ищеца – в чл.33 е уредено, е
клиентите на топлинна енергия били длъжни да заплащат месечните дължими
суми в 45–дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят, като след
изтичане на срока, се дължи законна лихва от деня на забава до плащането
(чл.33, ал.5), поради което съдът приема акцесорните искове за лихви за
основателни. С оглед приетата неоснователност на исковете срещу Я. Л. Д., то
исковете за лихва за забава върху главницата за топлинна енергия срещу Л. А.
Д. е основателен за сумата от 275 лв. (определена по чл.162 ГПК), съответно
искът за лихва за забава върху главницата за дялово разпределение е изцяло
основателен за сумата от 5,89лв.
Оттук исковете срещу Валя Друмчева следва да се отхвърлят изцяло, а
исковете срещу Л. А. Д. са основателни за сумата от: 2104,47 лв. главница за
топлинна енергия, 275 лв. мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия, 30,69 лв. дялово разпределение.
По разноските:
Разноски е претендирал само ищецът, който е доказал сторени разноски
в размер на 1851лв., като ищецът има право на разноски само срещу
ответника Л. А. Д., които с оглед частичната основателност на исковете се
явява основателни до сумата в общ размер на 925лв.
Така мотивиран, СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, 27 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА по предявените осъдителни искове по реда на чл.124 ГПК, с
правно основание чл. 150, ал.1 ЗЕ вр. чл.200 ЗЗД вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД Л. А. Д., ЕГН: **********, гр.София, ул. ЦА № 45, ет.2,
надпартерен, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК **** и със седалище и адрес
на управление гр. София, ул. „Я“ 23Б, сумата от 2104,47 лв., представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2019г. до
30.04.2021г. за топлоснабден имот в гр.София, ул. ЦА № 45, ет.2,
надпартерен, аб.№ 114370, 275 лв.. мораторна лихва за периода от
6
15.09.2020г. до .07.06.2022г., както и сума за дялово разпределение за периода
от м.05.2019г. до м.04.2021г. в размер на 30,69 лв.., ведно със законната лихва
върху главниците от 19.07.2022г. до изплащане на вземането, като
ОТХВЪРЛЯ иска за главница за топлинна енергия за разликата над
уважената част до пълния претендиран размер от 2104.51лв., както и
ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия
за разликата над уважената част до пълния претендиран размер от 275.26лв.,
както и ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение в размер на 5,89лв. за периода от 01.07.2019г. до 07.06.2022г
ОТХВЪРЛЯ предявените осъдителни искове по реда на чл.124 ГПК, с
правно основание чл. 150, ал.1 ЗЕ вр. чл.200 ЗЗД вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД от „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК **** и със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Я“ 23Б, срещу Я. Л. Д., ЕГН: **********,
гр.София, ул. ЦА № 45, ет.2, надпартерен, за осъждане ответницата да
заплати сумите: 2104,51 лв., представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2021г. за топлоснабден
имот в гр.София, ул. ЦА № 45, ет.2, надпартерен, аб.№ 114370, 275.26 лв..
мораторна лихва за периода от 15.09.2020г. до .07.06.2022г., както и сума за
дялово разпределение за периода от м.05.2019г. до м.04.2021г. в размер на
30,69 лв., както и 5,89лв. мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 01.07.2019г. до 07.06.2022г., ведно със законната
лихва върху главниците от 19.07.2022г. до изплащане на вземането
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 вр. ал.8 ГПК Л. А. Д., ЕГН:
**********, гр.София, ул. ЦА № 45, ет.2, надпартерен, да заплати на „Т.С.“
ЕАД, с ЕИК **** и със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Я“
23Б, разноски по делото в общ размер на 925лв.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач на
страната на ищеца - „БРУНАТА“ ООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд, в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7