№ 4750
гр. *** 19.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 163 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Г. КОЮВА
при участието на секретаря МИНКА Х. БАШОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. КОЮВА Гражданско дело №
20241110145878 по описа за 2024 година
Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.79 ЗЗД и
чл.86 ЗЗД във вр. с чл.149 и сл. ЗЕ, и чл.53 ЗН.
Производството по делото е образувано по подадена в съда искова молба /ИМ/ от
ищец Т*** ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.С***, срещу ответника Т. Г. Г.,
ЕГН **********, с адрес гр.*** ул.*** (К***) №1, с предявени искове и молба до съда да се
произнесе с решение, с което да бъде осъден ответника да заплати на ищеца СЛЕДНИТЕ
СУМИ – обща сума 437,91 лева/лв./, от които сумата 378,08 лв., за доставена от
дружеството топлинна енергия/ТЕ/ за период 1.5.2020г.-30.4.2022г., ведно със законна лихва
от дата на подаване на ИМ в съда 2.8.2024г. до изплащане на вземането, и лихва за забава
върху ТЕ в размер на 57,02 лв. за период 15.09.2021г.-14.8.2023г., както и сумата 2,31 лв. за
главница представляваща незаплатена сума за услугата дялово разпределение/ДР/ за период
1.8.2020г.-30.4.2022г., ведно със законна лихва върху главницата от 2.8.2024г. до
окончателното плащане на задължението, както и 0,50 лв. – лихва за забава върху главница
ДР за период 15.9.2020г.-14.8.2023г., като сумите са начислени и дължими за топлоснабден
имот, находящ се на адрес гр.*** жк.Д***, с инсталация № ***.
Ищецът, твърди, че ответника е потребител на топлинна енергия за битови нужди по
смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ за посочените суми и процесен период.
Ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК с
вх.№ ***г., по което било образувано ЧГД№ 47555/2023г. по опис на СРС, 81 състав, и била
издадена ЗИ№ 32493/31.10.2023г. срещу длъжниците Й*** с ЕГН: **********, Т. Г. Г. с
ЕГН:**********, Л*** с ЕГН: **********, П*** Г.а Г.а с ЕГН: **********, С*** с ЕГН:
**********, С*** с ЕГН: ********** и Т*** с ЕГН: **********, за задълженията за
1
доставена но незаплатена ТЕ за процесния имот. В ход на делото на длъжниците Л*** ЕГН:
**********, С*** ЕГН: ********** ЗИ е връчена при условията на чл.47, ал.5 ГПК (чрез
залепване на уведомление на входната врата по настоящ адрес на длъжника), като
длъжностното лице по призоваване е събрало данни от лице, живеещо на адреса, че
адресатът не живее там, а длъжникът П*** Г.а Г.а с ЕГН: ********** депозира възражение,
като ищецът е получил указания за предявяване на иск по чл.422 ГПК срещу тях, а срещу
Й*** с ЕГН: **********, Т. Г. Г. с ЕГН:**********, С*** с ЕГН: ********** и Т*** с ЕГН:
**********, ЗИ е влязла в сила.
В хода на заповедното производстовто били представени доказателства, от които се
установи, че П*** Г.а Г.а с ЕГН: ********** не е пасивно легитимирана да отговаря за
заплащане задълженията за консумираната топлинна по отношение на процесния имот,
доколкото същата е извършила надлежен отказ от наследството на наследодателя и - В***
Г.а. Доколкото за дружеството не е налице правен интерес от предяваване на установителен
иск спрямо извършилия отказ от наследство длъжник и съгласно чл. 53 ЗН – „Частта на
отреклия се или на оня. който е изгубил правото да приеме наследството, уголемява
дяловете на останалите наследници“, затова пасивно легитимирания наследник от същият
ред е именно ответник Т. Г. Г., с ЕГН **********.
Затова ищецът предявява осъдителни искове срещу ответника за дела в
съсобствеността на отказал се наследник П*** Г.а Г.а с ЕГН: **********.
Съгласно чл.150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното
предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на
топлинна енергия от “Т*** на клиенти за битови нужди в гр. *** които се изготвят от “Т***
и се одобряват от Комисията за енергийно и водно регулиране/КЕВР/.
Посочва, че съгласно чл.33 от ОУ/на ищеца/, клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 ОУ в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. Също така имат задължение да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия
за отчетния период, в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Съгласно влезлите в сила ОУ топлопреносното предприятие начислява обезщетение за
забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 ОУ, ако не са
заплатени в срока по ал. 2. При неизпълнение в срок на задълженията по ал. 2, Клиентите
заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до
момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия. Твърди, че ответник не е
изпълнил насрещното си задължение, като не е платил стойността на доставената топлинна
енергия за посочения период и цената на услугата дялово разпределение.
Моли съдът да уважи претенцията, с присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор на ИМ от ответника, не е направил
възражения. ИМ е редовно връчена за отговор след като ответник е надлежно уведомен по
телефон в 5-дневен срок да се яви в СРС за получаване на съдебни книжа. Срокът за
2
получаване на съдебните книжа е изтекъл на 13.12.2024г., а срокът за подаване на ОИМ е
изтекъл на 13.1.2025г./виж листи от 97-98 по делото/.
В открито съдебно заседание/о.с.з./ ищецът, редовно призован, не се представлява. С
молба с вх.№ 81027/7.3.2025г., приета по делото, поддържа подадената ИМ и моли съдът да
постанови неприсъствено решение срещу ответник.
В о.с.з. ответникът, редовно призован, не се явява лично, не се представлява от
адвокат. С молба с вх.№ 64113/24.02.2025г., приета по делото, представя удостоверение за
отказ от наследство изх.№ 122226/11.12.2024г. оставено от В*** Г.а, ЕГН **********,
починала на 6.6.2020г., като отказа е вписан в особената книга на СРС под №
2704/10.12.2024г.
В открито съдебно заседание третото лице – помагач Т****** редовно призован, не се
представлява. Преди о.с.з.представят молба с вх.№ 74223/28.02.2025г. с приложени към нея
документи за отчети за процесен обект, която е приета от съда.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на чл.12 и чл.235 ГПК, и като прецени
събраните по делото и относими към разрешаване на спора доказателства, по отделно и в
тяхната съвкупност, и във връзка с доводите и съображенията на страните, и като взе
предвид правните норми, уреждащи спорните отношения, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
По делото са приети копия на писмени документи, като доказателства, както следва –
заявление по чл.410 ГПК с вх.№***г. по което е образувано ч.гр.д.№ 47555/2023г. по опис на
СРС и платежно за ДТ по сметка на СРС/л.9-16/; възражение с вх.№ 12153/15.1.2024г.
подадено по ч.гр.д.№ 47555/23г. на СРС от П.Г.Г.а заедно с у-е за отказ от насл.на В*** Г.а,
ЕГН **********/л.17-19/; у-е за насл.на М*** с № ФИ17-420/30.10.2017г./л.20-21/; У-е за
насл.на В*** Г.а/л.22/; Д-р за продажба на НИ от 5.6.1992г./л.25-26/; Д-р № 2813/8.8.2002г.
заедно с протокол на ОС на ЕС от 5.8.2002г. и списък на ЕС/л.27-39/; молба от ищец до СРС,
ГО, 82с. с вх.№***г./л.40-42/; решение № 10304/15.6.2023г. постановено по гр.д.№
61593/2021г. по опис на СРС/л.43-52/; решение № 20157390/14.7.2021г. постановено по гр.д.
№ 65458/2017г. по опис на СРС, 82с./л.53-55/; обща ф-ра № **********/31.7.2021г./л.56-57/;
обща ф-ра № ***г./л.58-59/; справка за задължение по аб.№ ***/л.60/; Д-р при ОУ № Д-О-
67/3.6.2020г./л.61-68/; пълномощно за ищец/л.69/; ОУ на ищец публикувани в пресата на 11
юли 2016г./л.70/; платена ДТ по делото/л.75/.
По делото е приета молба с вх.№ 64113/24.2.2025г. подадена от ответник с У-е за отказ
от наследство на майка му В*** Г.а, ЕГН **********/л.117-119/.
По делото е приета молба с вх.№ 74223/28.2.2025г. подадена от трето лице помагач
/л.120-123/ за отчитане на аб.№ ***/процесния/ ведно с приложените писмени доказателства,
като за клиент е отбелязан М***.
Други относими към спора доказателства страните не са ангажирали по делото.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни
изводи:
3
Исковете са допустими, доколкото са предявени по реда на чл.79 и чл.86 ЗЗД във
вр.чл.149 и сл.ЗЕ и чл.53 ЗН.
За успешното провеждане на предявените искове, в тежест на ищеца е да докаже, че с
ответника са се намирали в облигационни отношения, по силата на които е изпълнил
задължението си за реално доставяне на топлинна енергия в твърдяния обем през процесния
период, стойността на същата, началния период на нейната изискуемост и размера на
претендираните мораторни лихви. Ответникът от своя страна е длъжен в случай, че ищецът
установи посочените по-горе обстоятелства, да докаже точното във времево и количествено
отношение изпълнение на задължението си за плащане на потребената топлинна енергия за
процесния период.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът достига до следните изводи –
ответникът не е съсобственк на процесния имот.
В разглеждания конкретен случай ответникът е наследник на своята майка В*** Г.а,
ЕГН **********, починала на 6.6.2020г. видно от приетото по делото у-е за отказ от
наследство, направено от ответник и вписан в СРС под № 2704/10.12.2024г.
Спорът по делото е концентриран по отношение на качеството на наследник на
ответника на потребител на топлинна енергия. С оглед приетите доказателства - за отказ от
наследство на ответник от наследството на майка му В*** Г.а, ЕГН **********, и доколкото
не е оспорен отказа от наследство, съответно не е проведено доказване за приемане на
наследство по чл.49, ал.2 ЗН, то съдът достига до извод, че исковете следва да бъдат изцяло
отхвърлени като неоснователни и недоказани. В тежест на ищецът е да докаже качеството
наследник на потребител за ответника, което не е сторено. Поради изложеното съдът не
следва да обсъжда останалите доказателства събрани по делото. Отказа от наследство
направено от ответник важи от дата на откриване на наследството, а тя е по-ранна от датата
на подаване на ИМ в съда, следователно ответникът не е правно легитимиран субект на
задължения към ищеца в настоящото производство.
Съдът достига до извод, че исковете изцяло подлежат на отхвърляне.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
При този изход на спора право на разноски за производството има само ответник, но
доколкото същия не е сторил такива и не прави искане за присъждане, то съдът няма
основание за присъждане на разноски по реда на чл.78, ал.3 ГПК.
Само ищецът е представил списък по чл.80 ГПК, който съдът е приел по делото/л.115/.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани предявените искове от ищец Т*** ЕИК
***, със седалище и адрес на управление гр.С***, срещу ответника Т. Г. Г., ЕГН **********,
4
с адрес гр.*** ул.*** (К***) №1, да бъде осъден ответник да заплати на ищеца,
СЛЕДНИТЕ СУМИ – обща сума 437,91 лева/лв./, от които сумата 378,08 лв., за доставена
от дружеството топлинна енергия/ТЕ/ за период 1.5.2020г.-30.4.2022г., ведно със законна
лихва от дата на подаване на ИМ в съда 2.8.2024г. до изплащане на вземането, и лихва за
забава върху ТЕ в размер на 57,02 лв. за период 15.09.2021г.-14.8.2023г., както и сумата 2,31
лв. за главница представляваща незаплатена сума за услугата дялово разпределение/ДР/ за
период 1.8.2020г.-30.4.2022г., ведно със законна лихва върху главницата от 2.8.2024г. до
окончателното плащане на задължението, както и 0,50 лв. – лихва за забава върху главница
ДР за период 15.9.2020г.-14.8.2023г., като сумите са начислени и дължими за топлоснабден
имот, находящ се на адрес гр.*** жк.Д***, с инсталация № ***, на основание чл.79 ЗЗД и
чл.86 ЗЗД във вр. с чл.149 и сл. ЗЕ, и чл.53 ЗН.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на Ф***, ЕИК ***, като трето лице-
помагач/3ЛП/ на страната на ищеца „Т***.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд/СГС/
в двуседмичен срок от уведомяването на страните със съобщение за изготвянето и
обявяването му.
ПРЕПИС да се изпрати на страните и 3ЛП със съобщение!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5