Р Е Ш Е Н И Е
№ 205
10.02.2020 г., гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр. Бургас, осемнадесети състав, в публично заседание на тридесети януари две хиляди и двадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: МАРИНА НИКОЛОВА
при секретаря Гергана Славова и с участието на прокурор при Окръжна прокуратура - гр. Бургас –
ХРИСТО КОЛЕВ, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 3036 по описа за 2019 г. на Административен съд - гр. Бургас и за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във
връзка с чл. 1, ал. 2 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по
искова молба вх. № 12901 от 11.12.2019 г. по описа на Административен съд
Бургас и допълнителна /уточнителна/ молба вх. №
13312/20.12.2019 год. от Л.К.Д., ЕГН: **********, чрез адв. Ж.Й.
***. Претенцията на ищеца е за осъждане на ответника за изплащане на
обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 300 (триста) лева –
заплатено адвокатско възнаграждение във връзка с процесуално представителство
по обжалване на НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 405/21.02.2018 г., издадено от зам.
кмета на Община Бургас – К.С., отменено с решение № 1606/29.11.2018 г. по НАХД
№ 4231/2018 г. по описа на Районен съд Бургас, оставено в сила с Решение №
187/07.02.2019 год. по к.н.а.х.д. № 78/2019 год. по описа на Административен
съд – Бургас,
както и направените в настоящото производство разноски в размер на 210 лева.
Към исковата
молба са приложени копия на съдебните решения, на договора за правна защита и
съдействие от 07.11.2018 год. по НАХД
№ 4231/2018 г.
по описа на БРС и договора за правна защита и съдействие без дата и посочване
за кое дело се отнася.
В съдебно заседание, ищецът редовно призован, се
представлява от процесуален представител, който поддържа исковата молба и представя Декларация, без дата, съставена
по повод на настоящото дело от ищеца Л.К.Д., с която същият декларира, че е заплатил
две суми от по 300 лева за процесуално представителство по НАХД № 4231/2018 г.
по описа на БРС и по к.н.а.х.д. № 78/2019 год. по описа на Административен съд
– Бургас. Моли за уважаване на исковата претенция и претендира
присъждане на адвокатско възнаграждение
за настоящия процес.
Ответникът - Община Бургас,
се представлява от юк. Силвия П., която оспорва исковата молба като
неоснователна и недоказана и счита, че от приложените доказателства не се
установява да е било извършено плащане в брой на договореното адвокатско
възнаграждение. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение по делото.
Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас намира
предявения иск за допустим, но недоказан.
По делото е приобщено НАХД № 4231/2019 г. по описа на
Районен съд Бургас,
към което е приложено и КНАХД № 78/2019 г. по описа на
Административен съд Бургас.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, доводите и възраженията на страните, от фактическа страна
намира следното:
С наказателно
постановление № 405/21.02.2018 г., издадено от зам. кмета на Община Бургас – К.С.
на Л.К.Д., за нарушение на чл. 56, ал. 2, вр. ал. 1 от Закон за устройство на
територията, във вр. с чл. 1, ал. 2 от Наредбата за преместваемите обекти за
търговски и други обслужващи дейности и елементите на градското обзавеждане на
територията на Община Бургас, и на основание чл. 233 от ЗУТ е наложена глоба в
размер на 500.00 лв.
Наказателното
постановление е оспорено пред РС – Бургас, за което е образувано НАХД № 4231/2019 година. С решение № 1606/29.11.2019 година съдът е
отменил НП. Решението на районния
съд е обжалвано с касационна жалба, като с Решение № 187/07.02.2019 год. по
КНАХД № 78/2019 год. по описа на Административен съд Бургас, влязло в сила на 07.02.2019
год. Решението на РС – Бургас е оставено в сила.
В образуваното
НАХД № 4231/2019 година по описа
на БРС, жалбоподателят се е представлявал от процесуален представител – адв. Ж.Й. – БАК, видно от представения по делото Договор
за правна защита и съдействие от 07.11.2018 год. Съгласно договора, уговореното
адвокатско възнаграждение е в размер на 300 лева, като в договора не е посочен
нито начин на плащане, нито е отбелязано плащане на същото. Впоследствие, по
образуваното КНАХД № 78/2019 г. по описа на
Административен съд Бургас, жалбоподателят отново е имал процесуален
представител – адв. Ж.Й. – БАК, изготвил отговора
по касационната жалба, като по това дело не е приложено пълномощно или договор за правна защита
и съдействие.
При така изяснената фактическа
обстановка съдът приема от правна страна следното:
Ищецът твърди, че
увреждането е настъпило от отменено наказателно постановление, издадено
от заместник кмета на Община Бургас – К.С. и насочва иска си срещу Община Бургас.
От изложеното следва, че искът е процесуално ДОПУСТИМ. Подаден е от надлежна страна срещу пасивно легитимиран
ответник по смисъла на чл. 205 от АПК, при спазване на правилата за родова и местна
подсъдност.
Разгледан по
същество искът е НЕОСНОВАТЕЛЕН.
По делото няма
спор, че с НП № 405/21.02.2018 г., издадено от зам. кмета на Община Бургас – К.С.
на Л.К.Д., за нарушение на чл. 56, ал. 2, вр. ал. 1 от Закон за устройство на
територията, във вр. с чл. 1, ал. 2 от Наредбата за преместваемите обекти за
търговски и други обслужващи дейности и елементите на градското обзавеждане на
територията на Община Бургас, и на основание чл. 233 от ЗУТ е наложена глоба в
размер на 500.00 лева. С решение № 1606/29.11.2019 година на БРС по НАХД № 4231/2019 година по описа на съда, РС – Бургас е отменил
издаденото НП. Решението на
районния съд е обжалвано с касационна жалба, като с Решение № 187/07.02.2019
год. по КНАХД № 78/2019 год. по описа на Административен съд Бургас, влязло в
сила на 07.02.2019 год. Решението на РС – Бургас е оставено в сила.
В образуваното НАХД
№ 1241/2019 година по описа
на БРС и КНАХД № 78/2019 год. по описа на Административен съд Бургас,
жалбоподателят се е представлявал от процесуален представител – адвокат Ж.Й. – БАК.
Съгласно диспозитива на приетото Тълкувателно решение
№ 1/15.03.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на Върховен административен съд,
при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни
наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в
производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и
непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ.
Съгласно мотивите на Тълкувателно решение № 1 от
15.03.2017 г. на ВАС по т. д. № 2/2016 г., безспорно, потърсената адвокатска
помощ и платения адвокатски хонорар е пряка и непосредствена последица от
издаденото наказателно постановление, тъй като обжалването на този акт е
законово регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което твърди,
че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от
административния орган.
За да се ангажира отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ следва да са налице следните
предпоставки: 1. Да е налице отменено, като незаконосъобразно наказателно
постановление, 2. Да са претърпени реално имуществени вреди, от които да са
настъпили обективно негативни последици в правната сфера на ищеца и 3. Да е налице
пряка и непосредствена причинна връзка между отмененото НП и вредите.
В тежест на ищеца е да установи
наличието на кумулативно изискуемите предпоставки за ангажиране отговорността
на държавата на основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ. При липса на който и да е от
елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността
на държавата по този ред.
Съдът приема, че отмененото НП
представлява незаконосъобразен административен акт по смисъла на чл.203 ал.1 от АПК и чл.1 ал.1 от ЗОДОВ и вредите, причинени от него могат да се компенсират
по реда на чл.1 от ЗОДОВ, с оглед посоченото в Тълкувателно решение № 1 от
15.03.2017г. на ВАС по т.д.№ 2/2016г. Ето защо, е налице първата
материалноправна предпоставка за реализиране на тази отговорност, а именно: с
влязло в сила съдебно решение е било отменено издаденото срещу ищеца НП.
За наличието на втората материалноправна
предпоставка следва да се установи плащане на адвокатско възнаграждение към
момента на ползване на адвокатската услуга за процесуално представителство.
Съобразно т.1 от Тълкувателно
решение № 6 от 06.11.2013г. на ВКС по т.д. № 6/2012г., ОСГТК, съдебни разноски
за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила
възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по
банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой,
то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е
достатъчно и има характера на разписка.
Принципно, отношенията между адвокат
и клиент се уреждат от договор, който се съставя на стандартна бланка, одобрена
от адвокатските колегии в страната под формата на кочани. Такъв е и договорът,
чиито разноски се претендират като обезщетение - Договора за правна защита и
съдействие от 07.11.2018 год., намиращ се на л. 18 от НАХД № 4231/2018 г. по описа на БРС. В този договор, обаче, няма
отбелязване, че уговореното възнаграждение в размер на 300 лева е заплатено. Не
е посочено и че плащането ще се извърши по банков път, нито са представени
доказателства за това. В кориците на КНАХД № 78/2019 год. по описа на
Административен съд Бургас не се съдържа нито друг Договор между страните, нито
други доказателства за плащане.
Още с
Определението на съда за насрочване на настоящото административно производство
на ищеца е указано, че на основание чл. 154, ал. 1 от ГПК, носи доказателствена
тежест за установяване на съществуването на фактите и обстоятелствата, посочени
в исковата молба, от които черпи благоприятни за себе си правни последици,
както и всички елементи от фактическия състав на отговорността на ответника по
чл.1, ал.1 от ЗОДОВ: претърпяна имуществена вреда; незаконосъобразен акт на
ответника, издаден при или по повод изпълнение на административната му дейност
и пряка и непосредствена причинна връзка между вредата и акта, както и че е
негова доказателствената тежест за установяване по вид и размер на
претендираните вреди.
В хода на
проведеното съдебно заседание адв. Й. е представил Декларация, без дата,
съставена по повод на настоящото дело от ищеца Л.К.Д., с която същият
декларира, че е заплатил две суми от по 300 лева за процесуално
представителство по НАХД № 4231/2018 г. по описа на БРС и по к.н.а.х.д. №
78/2019 год. по описа на Административен съд – Бургас. Други писмени доказателства,
вкл. касова бележка, приходен касов ордер или друг
документ, удостоверяващ фактическо плащане на парите, не са представени. Не е и
заявено конкретно твърдение кога е заплатена сумата, от което следва, че
процесуално представителство по делото е извършено, но липсват доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение
до приключване на производството.
От гореизложеното
следва, че в случая не е доказано от ищеца, чиято е доказателствената тежест,
да е налице реално причинена вреда, изразяваща се в заплатено адвокатско
възнаграждение в съдебното производство по обжалване на отменения акт.
Наличието само
на отменено НП не е достатъчно, за да се реализира отговорността по чл. 1, ал.1
от ЗОДОВ, следва да е ползвана адвокатска защита,
за която защита да е заплатено адвокатско възнаграждение.
Липсата на
представени надлежни доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение води
до липса на доказателства за реално претърпени имуществени вреди, които да са в
пряка и непосредствена причинна връзка с отмененото НП.
По изложените съображения съдът намира, че не са
налице основания за уважаване на исковата претенция. Искът е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен, поради това, че не са налице предпоставките по чл. 1, ал.1
от ЗОДОВ.
Предвид изхода
на спора и по аргумент на противното на чл. 78, ал.1
от ГПК, вр. чл. 144 от АПК, искането на ищеца за присъждане на
сторени разноски и възнаграждение за адвокат в настоящото производство е
неоснователно, поради което се отхвърля от съда.
Ответникът е
претендирал присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Предвид изхода на
спора искането е основателно. На основание чл. 78, ал.8 от ГПК, вр. чл. 37, ал.1
от ЗПП, вр. чл. 144 от АПК, поради това, че делото не е с фактическа
и правна сложност и предявения иск е в размер на 300 лева, следва на Община Бургас да
се присъди възнаграждение за юрисконсулт в минималния предвиден размер,
съгласно чл. 25, ал.1
от НЗПП, а именно 100 лева, която сума следва да
се заплати от ищеца.
По изложените
съображения, АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.
Бургас, осемнадесети състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Л.К.Д.,
ЕГН: **********, чрез адв. Ж.Й. *** за осъждане на ответника за изплащане на
обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 300 (триста) лева –
заплатено адвокатско възнаграждение във връзка с процесуално представителство
по обжалване на НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 405/21.02.2018 г., издадено от зам.
кмета на Община Бургас – К.С., отменено
с решение №
1606/29.11.2019 година по НАХД № 4231/2019
година
по описа на БРС, оставено в сила с Решение №
187/07.02.2019 год. по КНАХД № 78/2019 год. по описа на Административен съд
Бургас.
ОСЪЖДА Л.К.Д., ЕГН:
********** ***
сумата от 100 лева /сто лева/,
представляваща възнаграждение за един юрисконсулт.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: