№ 1854
гр. Варна, 09.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Красимир Т. Василев
Членове:Светла В. Пенева
Невин Р. Шакирова
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20213100501809 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е въззивно и е образувано по жалба на ЯМ. Р. ЯМ. чрез
процесуалния му представител адвокат Д.Р. срещу решение № 71 от 29.04.2021 г.,
постановено по гр.д.№ 945 по описа за 2020 г. на Районен съд – П., трети състав, с частта, с
която е осъден ЯМ. Р. ЯМ. да заплати в полза на детето М. ЯМ. Р. чрез неговата майка и
законен представител С. М. ЯМ. сумата от 2 400 лева, представляваща издръжка за периода
от 05.10.2019 г. до 05.10.2020 г., включително, считано от датата на влизане на решението в
сила, ведно със законната лихва до окончателното й изплащане, на основание член 149 от
Семейния кодекс /СК/, както и в частта, с която е предоставено ползването на цялото
семейно жилище, находящо се в село Х., община П., което е придобито по време на брака от
двамата съпрузи в режим на съпружеска имуществена общност /СИО/, на С. М. ЯМ..
Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност на решението в обжалваните
му части, като се твърди, че съдът не е обсъдил и анализирал в цялост представените
доказателства, което е довело до погрешни правни изводи относно размера на издръжката за
минало време. Твърди се, че съпрузите не са били във фактическа раздяла до депозиране на
исковата молба, както и, че въззиваемата е разполагала с картата му от банковата сметка и
редовно е теглила големи суми, предназначени за издръжката на детето и съпругата, а
отделно е превеждал пари по сметката на съпругата си, както и й е предоставил 5 000
паунда на ръка. По отношение на семейното жилище сочи, че същота се състои от две части,
които са със самостоятелни входове и могат да се ползват поотделно. Навежда доводи, че
отношенията между тях са нормални, а не нетърпими, както е приел първоинстанционният
съд. Иска се отмяна на решението в обжалваните части и отхвърляне на иска за присъждане
на издръжка за детето М. за минало време, както и по искането за предоставяне ползването
на семейното жилище само на С.Я..
В срока по член 263 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна, с който
въззивната жалба се оспорва и се желае потвърждаване на решението в атакуваните му
1
части като правилно и законосъобразно. Излагат се подробни съображения за опровергаване
доводите на въззивника. Набляга се, че отношенията между страните са силно влошени със
случаи на домашно насилие, както и на това, че твърденията на въззивника досежно
заплащани суми са голословни и същият не е могъл да ги докаже пред първата инстанция.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи
състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в
жалбата, и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и
становищата на страните и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от
Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна
следното:
Производството е образувано по предявена искова молба от С. М. ЯМ., в която се
твърди, че с ЯМ. Р. ЯМ. са сключили граждански брак на *** г., като от брака си имат
родено едно малолетно дете – М. ЯМ. Р., роден на *** г. В началото бракът им бил
пълноценен и животът им, изпълнен с любов и разбирателство. Постепенно обаче се
появили непреодолими пречки – несходство в характерите и възгледите на съпрузите.
Ответникът започнал да проиграва парите им на хазарт, задлъжнял много. Започнали да го
търсят всякакви хора, за да си искат парите. Той избягал в чужбина от страх и оставил
ищеца сама с детето, което тогава било на две години. Твърди, че сама издържала и
отглеждала сина им. Кредиторите започнали да търсят и нея за задълженията на съпруга.
В срока по член 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който оспорва
твърденията в исковата молба, като от своя страна твърди, че домът в село Х. бил закупен
изцяло с негови лични средства. Излага, че същият бил изграден луксозно, като навежда, че
не било възможно човек, който дължи пари на много хора, както се твърди в исковата
молба, или на когото жена му изплаща задълженията, да построи такъв дом с всички
удобства в него. Сочи, че ищцата е получавала много пари от него, като отрича същите да са
били за погасяване на негови задължения. По отношение на претендираната издръжка
излага, че нямало основание да се иска за една година назад, тъй като съпрузите не са били
разделени. През месец септември, когато бил в отпуск, те живели в общия им дом, ходели
заедно като семейство на сватба, на почивка. Твърди, че през тази една година назад, за
която С.Я. претендира издръжка, е предоставял достатъчно средства, което се установява от
разпечатка от „Опал Трансфер" за преводите, които е правил по банковата сметка в
„Експресбанк", открита на негово име. Ищцата обаче имала банкова карта и сумите, които
превеждал той от В., ги теглила тя на същия ден или най–късно на другия ден от банкомат в
България или от банковата му сметка, като преведените от него суми за периода от
13.09.2017 г. до 06.07.2020 г. били значителни по размер. Последната сума, която превел на
06.07.2020 г., в размер на 5 013,34 лева била преведена на името на съпругата. Счита, че
претендираната издръжка за минало и бъдеще време в размер на 200 лева месечно е висока
като размер, тъй като е дал толкова много пари на ищцата, че тя имала такива за години
напред.
Дирекция „Социално подпомагане” – П. не е изразила конкретно становище относно
размера на издръжката и ползването на семейното жилище.
При настоящото разглеждане на делото пред въззивната инстанция предмет на спора е
определената издръжка за детето М. за минало време, както и ползването на семейното
жилище.
Въззивният съд намира, че не следва да преповтаря установената пред първата
инстанция фактическа обстановка, доколкото страните нямат наведени доводи, че тя е
неправилно установена, поради което и на основание член 272 от ГПК препраща към частта
от мотивите досежно фактическата обстановка. Единствено следва да бъдат съобразени
2
събраните пред въззивната инстанция доказателства.
Раздялата на страните е настъпила окончателно в края на август – началото на
септември 2020 г., като от 2013 г. ответникът се установил във В. и се връщал инцидентно в
България, което се установява от събраните пред първата инстанция гласни доказателства,
които съдът кредитира, тъй като същите са лични и непосредствени. Няма спор между
страните, че след раздялата им грижите за детето са поети основно от ищцата. Твърденията
на ответника, че е участвал през този период в издръжката чрез изпращане на суми по
сметка на ищцата, както и възможността тя да тегли пари от неговата сметка чрез
предоставена й карта, не бяха установени по делото при условията на пълно и главно
доказване. От събраните по делото писмени доказателства е видно, че единствената сума,
която за исковия период ответникът Я.Я. е превел на ищеца С.Я. е в размер на 5 013,34 лева,
като преводът е извършен на 06.07.2020 г., без да е ясно основанието му. Доколкото обаче
през това време страните все още не са били разделени, то следва да се приеме, че
посочената сума е преведена от Я.Я. на С.Я. в изпълнение на задължението му по член 17 от
СК, а именно да осигури благополучието на семейството и да се грижи за издръжката на
децата. Ето защо и настоящият състав приема, че бащата е изпълнявал своите задължения за
издръжка на детето през периода, за който се претендира издръжката за минало време. Това
води до извод, че искът с правно основание член 149 от СК следва да бъде отхвърлен,
респективно решението на ВРС в посочената част да бъде отменено.
Член 56, алинея 1 от СК визира, че при допускане на развода, когато семейното
жилище не може да се ползва поотделно от двамата съпрузи, съдът предоставя ползването
му на единия от тях, ако той е поискал това и има жилищна нужда, а когато от брака има
ненавършили пълнолетие деца, съдът служебно се произнася за ползването на семейното
жилище. В § 1 от допълнителните разпоредби на СК се съдържа легално определение на
"семейно жилище" и това е жилището, което е обитавано от двамата съпрузи и тяхното
ненавършило пълнолетие дете. Доколкото няма спор между страните, че до момента на
раздялата им са живели в село Х., община П., в жилище с площ от 70 кв.м, находящо се в
дворно място с площ 1 080 кв.м, съставляващо УПИ VІІ-186, то това е семейното жилище на
страните. Жилището е придобито от С.Я. и Я.Я. на *** г., тоест след сключването на брака,
което обуславя приложението на разпоредбата на член 56, алинея 1 от СК. Критериите,
които подлежат на преценка при предоставяне на семейното жилище след развода, са
посочени в член 56 от СК – интересите на непълнолетните деца, здравословното състояние,
вината и други обстоятелства, като тези критерии не са изчерпателно изброени, а са само
ориентировъчни, а мястото на критерия в реда на изброяването не сочи по-голямата му или
по-малка значимост. По делото е установено, че жилището представлява къща с пристройка,
като на първия етаж има баня, тоалетна, коридор, кухня в единия ъгъл на коридора, детска
стая и спалня, а на втория етаж има всекидневна, спалня, коридор, кухня, баня, тоалетна,
като за двата етажа има самостоятелни входове.
За да се произнесе по мерките относно ползването на семейното жилище, съдът
установява собствеността и помещенията, от които се състои то, за да установи и прецени на
следващо място възможността за обособяване на самостоятелни реални части без общо
ползване на помещения, а ако помещения ще се ползват общо, изрично ги посочва в
решението си, както е длъжен изрично да посочи и помещенията, които бившите съпрузи ще
ползват самостоятелно. От фактическата установеност на помещенията, вида и годността им
- в случай че при разпределението ще има и общо ползване, зависи относимостта на въпроса
дали отношенията между съпрузите са търпими и следва ли този въпрос да бъде определящ
при решаващата дейност на съда.
От представения протокол за предупреждение от 01.03.2021 г., съставен от полицейски
служител при РУ на МВР – Дългопол, се установява, че на основание член 65 от ЗМВР ЯМ.
Р. ЯМ. е бил предупреден да не се заканва с извършване на престъпление спрямо съпругата
3
си С.Я., както и да се въздържа от домашно насилие спрямо същата, като протоколът е
подписан от ответника.
Установено е, че ответникът е възприел грубо, агресивно отношение към съпругата си
и роденото от брака дете, за което свидетелства и разказаното от детето при изслушването
му от съда /че баща му се е държал агресивно с майка му и че е изпочупил покъщнината/,
което е поведение, несъвместимо с брачните му и родителски задължения.
Това води до извод, че отношенията между страните са нетърпими и въпреки
възможността всяка от страните да ползва обособена част от жилището, то семейното
жилище следва да се предостави само на С.Я., още повече, че на нея са предоставени
родителските права по отношение на детето, а от своя страна ответникът основно живее във
В..
Поради направените изводи от въззивния съд, идентични с тези на районния, то
решението в тази му част следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения и на основание член 271, алинея 1 от ГПК, настоящият
състав на въззивния съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 71 от 29.04.2021 г., постановено по гр.д.№ 945 по описа за 2020
г. на Районен съд – П., трети състав, с частта, с която е осъден ЯМ. Р. ЯМ. да заплати в
полза на детето М. ЯМ. Р. чрез неговата майка и законен представител С. М. ЯМ. сумата от
2 400 лева, представляваща издръжка за периода от 05.10.2019 г. до 05.10.2020 г.,
включително, считано от датата на влизане на решението в сила, ведно със законната лихва
до окончателното й изплащане, на основание член 149 от Семейния кодекс, като вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на С. М. ЯМ. ЕГН ********** с адрес в град П. - *** против ЯМ. Р.
ЯМ. ЕГН ********** с адрес в село Б., община В., област Варна - *** с правно основание
член 149 от Семейния кодекс за осъдждането да заплати в полза на детето М. ЯМ. Р. чрез
неговата майка и законен представител С. М. ЯМ. сумата от 2 400 /две хиляди и
четиристотин/ лева, представляваща издръжка за периода от 05.10.2019 г. до 05.10.2020 г.,
включително, считано от датата на влизане на решението в сила, ведно със законната лихва
до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 71 от 29.04.2021 г., постановено по гр.д.№ 945 по описа
за 2020 г. на Районен съд – П., трети състав, с частта, с която е предоставено ползването на
цялото семейно жилище, находящо се в село Х., община П., представляващо къща с
пристройка: първи етаж - баня, тоалетна, коридор, кухня в единия ъгъл на коридора, детска
стая и спалня, втори етаж - всекидневна, спалня, коридор, кухня, баня, тоалетна, като за
двата етажа има самостоятелни входове, придобито по време на брака от двамата съпрузи в
режим на съпружеска имуществена общност, на С. М. ЯМ. ЕГН **********.
Решението в частта му досежно издръжките и в частта му относно предоставяне
ползването на семейното жилище не подлежи на обжалване на основание член 280,
алинея 3, точка 2 от Гражданския процесуален кодекс.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
4
2._______________________
5