РЕШЕНИЕ
№ 481
гр. София, 06.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 6-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ФЕНЯ ВЛ. СТОЯНОВА
при участието на секретаря ИРЕНА ПЛ. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от ФЕНЯ ВЛ. СТОЯНОВА Административно
наказателно дело № 20241110209560 по описа за 2024 година
С Решение 10621/03.07.2024г. по КАНД № 5018/2014г. по описа на
Административен съд София-град, VIII к.с., е отменено Решение №
6047/29.12.2023г., постановено по АНД № 2778/2023г. по описа на Софийски
районен съд и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.
Производството е по реда на чл.72, ал.1 ЗМВР.
Образувано е по жалба на В. И. М. срещу Заповед за задържане рег.№
1266зз-152/08.12.2022г., издадена от Полицейски орган при ГДБОП-инспектор
Ю. Г. М., на основание чл.72, ал.1, т.1 от Закона за министерството на
вътрешните работи /ЗМВР/. Съгласно мотивите на обжалваната заповед
жалбоподателката била задържана с цел: Пресичане на извършваната от нея
престъпна дейност, осигуряване на присъствието й при извършване на
действия по разследване по водено досъдебно производство, както и
предотвратяване на евентуално уведомяване на други лица, съпричастни към
извършвана престъпна дейност – обстоятелства, които биха довели до
разконспириране на извършвани мероприятия, укриване на всички участници
в престъпната дейност и възпрепятстване възможността за събиране на годни
доказателства по воденото разследване, тъй като за лицето били придобити
1
данни, че е в близки връзки с лице, което организира и подпомага дейност по
трафик на нелегални мигранти през територията на Република България –
престъпление по чл.321, ал.3, т.2, ал.2 НК /Който участва в ОПГ, създадена с
користна цел/ и с цел – извършване на престъпления по чл.280 и чл.281, ал.1
НК /Който с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага
противозаконно подпомага чужденец да пребивава или преминава в страната в
нарушение на закона, се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба
от три хиляди до десет хиляди лева/.
Жалбоподателката В. И. М. оспорва заповедта за задържане като
твърди, че същата била незаконосъобразна, издадена в нарушение на
материалния закон и процесуалните правила – не й били предоставени
документи относно задържането й, вкл. и заповедта за задържане, при
задържането й било извършено претърсване и изземване в условията на
неотложност на вещи – техника и пари, които били оборотни – В. И. М.
стопанисвала комплекс „*******“, находящ се в с.*******, община ******.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени Заповед за задържане рег.
№ 1266зз-152/08.12.2022г., издадена от Полицейски орган при ГДБОП, като
неправилна и незаконосъобразна. Претендира за присъждане на направените
по делото разноски.
Жалбоподателката В. И. М. се явява в съдебно заседание чрез
процесуалния си представител, поддържа депозираната жалба и моли същата
да бъде уважена.
Ответникът Полицейски орган при ГДБОП се явява в съдебно
заседание чрез процесуалния си представител, оспорва депозираната жалба и
моли съдът да я остави без уважение като потвърди заповедта за задържане
като правилна и законосъобразна. Претендира за юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното
възнаграждение за разноски за адвокат. Представя писмени бележки.
Съдът приема за установено:
Досъдебно производство № 213/2022г. по описа на ГДБОП-МВР,
пр.пр.№ 17841/2022г. по описа на Софийска градска прокуратура, било
образувано с постановление за образуване на досъдебно производство от
19.02.2022г. във връзка с получена информация в отдел „Трансгранична
организирана престъпност“ при ГДБОП-МВР за наличие на организирана
2
престъпна група, занимаваща се с незаконна дейност, свързана с
транспортиране на нелегални мигранти през територията на Република
България. В хода на извършените процесуално-следствени действия били
установени няколко лица, за които били събрани убедителни доказателства за
престъпна дейност, съставомерна по текста на престъпления по чл.280-чл.281
и чл.321, ал.3 вр. ал.2 НК, едно от които – Р.М. Н.. Изследвайки дейността на
Н. било установено, че лицето живее в различни хотели, един от които -
комплекс „****“, находящ се в с.***, община ******, стопанисван от неговата
майка В. И. М..
Въз основа на Разпореждане № 2468/06.12.2022г. по ЧНД №
5332/2022г., издадено от Софийски градски съд, НО, 37 състав, на 08.12.2022г.
било извършено претърсване на обитавана от В. И. М. стая, находяща се на
първи етаж от къща № 3 в комплекс „*********“, находящ се в с.*******,
община *******, както и на рецепцията на комплекса. При извършеното
процесуално-следствено действие били иззети голям брой мобилни телефони,
документи на чужд език, преносими компютри и пари в голям размер, като
претърсването и изземването били извършени в присъствието на В. И. М..
Същата не възразила при подписването на Протокола за претърсване и
изземване в условията на неотложност.
На същата дата 08.12.2022г. била издадена Заповед за задържане рег.№
1266зз-152/08.12.2022г. от Полицейски орган при ГДБОП, въз основа на която
в 06,15 часа жалбоподателката В. И. М. бил задържана и отведена в 07 РУ-
СДВР за изясняване на случая. Заповедта била аргументирана с целящо
пресичане на извършваната от нея престъпна дейност, осигуряване на
присъствието й при извършване на действия по разследване по водено
досъдебно производство, както и предотвратяване на евентуално уведомяване
на други лица, съпричастни към извършвана престъпна дейност –
обстоятелства, които биха довели до разконспириране на извършвани
мероприятия, укриване на всички участници в престъпната дейност и
възпрепятстване възможността за събиране на годни доказателства по
воденото разследване, тъй като за лицето били придобити данни, че е в близки
връзки с лице, което организира и подпомага дейност по трафик на нелегални
мигранти през територията на Република България – престъпление по чл.321,
ал.3, т.2, ал.2 НК /Който участва в ОПГ, създадена с користна цел/ и с цел –
извършване на престъпления по чл.280 и чл.281, ал.1 НК /Който с цел да
3
набави за себе си или за другиго имотна облага противозаконно подпомага
чужденец да пребивава или преминава в страната в нарушение на закона, се
наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба от три хиляди до десет
хиляди лева/.
Видно от Удостоверение Рег.№ 1266р-17368/14.06.2023г., издадено от
Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ /л.42 НАХД №
2778/2023г. на Софийски районен съд, НО, 136 състав/, Ю. Г. Минков заема
длъжността „инспектор” в МВР – същият е държавен служител по смисъла на
чл.142, ал.1, т.1, предл.първо вр. чл.57, ал.1 ЗМВР. Съдът приема, че Заповед
за задържане рег.№ 1266зз-152/08.12.2022г., издадена от полицейски орган при
ГДБОП е издадена от оправомощено за това действие длъжностно лице по
смисъла на чл.57, ал.2 ЗМВР.
Заповедта за задържане е издадена в предписаната в чл.74, ал.1 от
ЗМВР писмена форма.
Съгласно чл.30, ал.1 от Конституцията на Република България
/КРБ/ всеки има право на лична свобода и неприкосновеност. Разпоредбата
на чл.30, ал.2 КРБ предвижда, че никой не може да бъде задържан, подлаган
на оглед или обиск, или на друго посегателство върху личната
неприкосновеност освен при условията и по реда, определени със закон.
Съгласно чл.30, ал.3, изр.1 КРБ единствено и само в изрично посочените от
закона неотложни случаи компетентните държавни органи могат да задържат
гражданин, за което незабавно уведомяват органите на съдебната власт.
В съответствие с чл.5, §1, изр.1 от Конвенцията за защита правата на
човека и основните свободи, ратифицирана със закон на Народното събрание
от 31 юли 1992 г. /ДВ, бр. 66 от 1992 г. /, в сила за Република България от 7
септември 1992 г. /ЕКПЧ/, всеки има право на свобода и сигурност.
Чл.5, §1, изр.2 ЕКПЧ постановява, че никой не може да бъде лишен от
свобода освен в изрично посочените в б. "а" - б. "f" случаи и само в
съответствие с процедури, предвидени от закона. В юриспруденцията на
ЕСПЧ трайно са изведени няколко стандарта при закрилата на това право.
Първият е изчерпателност на изключенията по чл.5, §1, изр.2, б. "а" – б. "f"
ЕКПЧ, чието тълкуване трябва да е задължително стриктно, а разширителните
обосновки при приложението им са недопустими /решение на ЕСПЧ от
22.02.1989 г. по дело C. v I., жалба № 11152/84 - § 41/. Целта е да се гарантира,
4
че никой няма да бъде произволно лишен от свобода на основание, което не е
предвидено в конвенцията. Вторият е законност на лишаването от свобода по
националния закон, както от процесуална, така и от материалноправна страна.
Съдът приема, че жалбоподателката е могла да разбере на какво
основание е задържана – същата е присъствала при извършеното претърсване
на жилището й, както и на работното й място, при което са били намерени
вещи, за които не е дала никакво обяснение /множество мобилни телефони,
както и пластики на банкови карти/. Обяснението, че намерената голяма сума
пари, част от които турски лири, са „оборотни“ и свързани с търговската й
дейност, е неубедително – на територията на Република България не се
извършва паричен или търговски оборот с тази валута/, а по отношение на
намерената голяма сума в лева и евро В. И. М. не е представила документи, с
които да докаже произхода на парите.
Надлежността на извършеното задържане е категорично доказана,
осъществена е законосъобразно от полицейския орган и фактите са
обективирани в съответните писмени доказателства, част от
административната преписка – Протокола за претърсване и изземване в
условията на неотложност от 08.12.2022г. и доказателствата, съдържащи се в
приложените т.I и т. II на досъдебно производство № 213/2022г. по описа на
ГДБОП-МВР, пр.пр.№ 17841/2022г. по описа на Софийска градска
прокуратура.
Следва да се добави, че към датата на съдебното производство по АНД
№ 2778/2023г. по описа на Софийски районен съд синът на В. И. М. – Р. М. Н.
е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл.321, ал.3, т.1вр. ал.1 НК
и чл.281, ал.2, т.1, т.5 вр. ал.1 вр. чл.26, ал.1 вр. чл.20, ал.2, ал.3 и ал.4 вр. ал.1
НК.
В заповедта по чл.72, ал.1 ЗМВР не е необходимо да се посочи дали е
извършено деяние и от кого, тъй като тези обстоятелства се установяват в
съответното наказателно производство. Фактическите основания, мотивиращи
една заповед за задържане, следва да свързват задържаното лице с наличието
на данни за предполагаемото му участие в престъпление, а не с категоричното
му уличаване в извършването на такова. Целта на мярката по чл.72, ал.1, т.1
ЗМВР не е да се наложи наказание за установено по категоричен начин
престъпление, а да се попречи на уличения в извършването му или да се
5
укрие, или да извърши друго престъпление, или да осуети наказателно
преследване. За прилагането на тази принудителна административна мярка
законодателят не е предвидил необходимост да са събрани доказателства,
установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило
престъпление по смисъла на НК. В случая задържането на В. И. М. е
извършено именно поради наличието на предположение за опасност от
укриване на информация и доказателства, свързани с престъпната деятелност
на нейния син. По делото са били налице данни за евентуална съпричастност
на М. към престъплението, извършено от Р. М. Н.. Обстоятелството, че към
дата на издаване на заповедта за задържане по досъдебното производство не
са привлечени като обвиняеми лицата от ОПГ не опровергава наличието на
предположението за съпричастността на майката на едно от тях в престъпната
дейност на ОПГ /арг., Решение № 1286 от 13.01.2025 г. на АдмС - София по
адм. д. № 10682/2024 г., IX кас.състав/.
Съдът намира, че е спазен и принципът на съразмерност - изведените
от практиката на Европейския съд по правата на човека принципи по
прилагането на чл.5 от КЗПЧОС, отнесени към настоящия случай, водят до
извода, че за задържането на В. И. М. са налице достатъчно данни,
обуславящи реална необходимост в името на обществения интерес, който е
предпочетен пред правото на зачитане на личната й свобода. Това се доказва
от доказателствата по досъдебно производство № 213/2022г. по описа на
ГДБОП-МВР, пр.пр.№ 17841/2022г. по описа на Софийска градска
прокуратура.
В случая съдът съобрази съдебната практика /ТР № 16/31.03.1975г. на
ОСГК на ВС на РБ/, съгласно която като мотиви за издаването на заповедта
следва да се ценят и материалите, съдържащи се в данните, на които
полицейският орган изрично се е позовал в заповедта.
Съдът приема, че действията на полицейския орган, срещу които е
насочена жалбата на В. И. М., са били оправдани от гледна точка на
предотвратяване на евентуално уведомяване на други лица, съпричастни към
извършвана престъпна дейност – обстоятелства, които биха довели до
разконспириране на извършвани мероприятия, укриване на всички участници
в престъпната дейност и възпрепятстване възможността за събиране на годни
доказателства по воденото разследване.
6
Безспорно принудителната административна мярка следва да се
прилага при стриктно спазване на закона – при задържането на лицето са били
разяснени правото на адвокатска защита, на медицински преглед, на
свиждане, и на уведомяване на семейството или на друго заинтересовано
лице. Правата на В. И. М. безспорно са упражнени от нея, видно от
приложената към Заповедта за задържане нейна декларация.
Поради тези причини съдът намира, че жалбата срещу Заповед за
задържане рег.№ 1266зз-152/08.12.2022г., издадена от полицейски орган при
ГДБОП, е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
С оглед изхода на делото и претенцията за юрисконсултско
възнаграждение – същата е основателна и следва да бъде уважена. Следва
жалбоподателят да заплати на СДВР разноски по делото в размер на 100лв.
Предвид горните мотиви и на основание чл.72, ал.5 вр.ал.1, т.1 ЗМВР
съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В. И. М. от с.*****, община ****, комплекс
„***********“, срещу Заповед за задържане рег.№ 1266зз-152/08.12.2022г.,
издадена от полицейски орган при ГДБОП.
ОСЪЖДА В. И. М. от с.*******, община *******, комплекс
„***********“, да заплати на СДВР юрисконсултско възнаграждение в размер
на 100 лв.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – София-
град в 14 дневен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7