№ 15255
гр. С., 08.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИХАЕЛА КАСАБОВА-
ХРАНОВА
при участието на секретаря ВИКТОРИЯ С. И. ДОКОВА
като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА
Гражданско дело № 20241110131764 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл. 432 КЗ.
Производството е образувано по искова молба на Ж. З. К. срещу ЗЕАД „...“ за
осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата 2000 лева – обезщетение за
претърпени неимуществени вреди под формата на болки и страдания вследствие на
ПТП, настъпило на 15.06.2023 г. около 12:15 ч. в гр. С., на ул. „...“ по вина на водача на
л.а. „...“, рег. № ...., чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, ведно
със законната лихва от 21.08.2023 г. до окончателното плащане.
В исковата молба се твърди, че на посочената дата и място е настъпило
пътнотранспортно произшествие (ПТП) по вина на водача на л.а. „...", с per. № .... – М.
В. З., поради движение с несъобразена с пътните условия скорост реализира удар със
спрелия за изчакване за ляв завой л.а. „.....“, с рег. № ..., който вследствие на удара се
преместил и ударил насрещно движещия се л.а. „....“, с рег. № ..., който от своя страна,
вследствие на удара се отклонява и удря паркирания товарен автомобил „....“, с рег. №
.... Ищцата твърди, че е пътувала на предната дясна седалка с поставен колан в л.а.
„.....“, управляван от Д. Ц.. Сочи последната да е спазила правилата за движение и да
не е имала техническата възможност да предотврати удара. Поддържа, че в резултат на
ПТП й е причинена контузия на главата, като е прегледана в УМБАЛ „Св. Анна“ АД –
гр. С., предписана й е терапия и е освободена за домашно лечение. Излага доводи, че
причиненото травматично увреждане в областта на главата е довело до силни и
продължителни физически болки. Поддържа, че трудно преодоляла стреса от
инцидента, сънувала кошмари във връзка с него, не смеела да пътува в автомобил,
изпаднала в състояние на тревожност и потиснатост. Всичко това довело до срив на
самочувствието й и тежък психически шок, като процесът на възстановяване от
инцидента продължава и към момента на подаване на исковата молба в съда. Излага
твърдения, че във връзка с процесното ПТП е образувано административно -
наказателно производство срещу виновния водач М. В. З., за което бил съставен Акт за
установяване на административно нарушение и е издадено Наказателно постановление
от 08.12.2023 г., влязло в законна сила на 29.02.2024 г. Към датата на събитието
отговорността на водача на л.а. „...“ с peг. № .... е била застрахована по застраховка ГО
при ответника. С молба от 21.08.2023 г. ищцата поискала от ответното дружество
заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие на ПТП,
1
като на 22.08.2023 г. представила и банкова сметка, но до момента на подаване на
исковата молба в съда не било изплатено такова. По изложените съображения моли за
уважаване на предявения иск, ведно със законните последици. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът ЗЕАД „...“ е подал писмен
отговор, с който оспорва предявения иск по основание и размер. Не оспорва наличието
на застраховка „Гражданска отговорност“ за л.а. „...“ с рег. № ...., както и че на
21.08.2023 г. е предявена претенция за заплащане на обезщетение по повод процесното
ПТП. Оспорва процесното ПТП да е настъпило по вина на водача на този лек
автомобил, както и механизма на ПТП. Оспорва твърдението, че по време на
инцидента ищцата се е намирала в МПС „.....“ с pег. № ..., както и че твърдените
травматични увреждания са настъпили именно в резултат на процесното ПТП.
Поддържа, че съгласно чл. 3, ал.1 от Наредба №1-з-41 от 12.01.2009 г. при ПТП с
пострадали лица задължително се съставя констативен протокол за ПТП с пострадали
лица и се изготвя подробна план-схема на ПТП от органите на „Пътна полиция“ –
МВР, а в настоящия случай такъв констативен протокол не е изготвен. Оспорва
твърдението за виновно и противоправно поведение на водача на л.а. „...”, с peг. № ....,
наличието на вреди и причинно-следствената връзка между инцидента и претърпените
вреди. Поддържа, че претендираният от ищцата размер на обезщетението за
имуществени вреди е прекомерно завишен и не съответства на характера на
твърдяното увреждане и начина на неговото причиняване. При условията на
евентуалност прави възражение за съпричиняване и твърди, че към момента на ПТП
ищцата е била без поставен предпазен колан и е отказала хоспитализация. Поддържа,
че поради неоснователността на главния иск, неоснователен е и предявеният акцесорен
иск. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи по предявения иск:
За основателността на иска в тежест на ищеца е да докаже, че в причинна връзка
по иска по чл. 432, ал.1 вр. чл. 477 КЗ е да установи следните факти: ответникът да е
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“, в чийто срок на действие,
вследствие на противоправно и виновно поведение на водача на застрахования
автомобил, да е настъпило застрахователно събитие (представляващо покрит риск), в
причинна връзка с което ищцата да е претърпяла описаните неимуществени вреди,
както и техния размер.
В тежест на ответника при установяване на горните факти е да докаже погасяване
на задължението и положителните факти, на които основава възраженията си, в това
число и за различен механизъм на настъпване на ПТП.
По възражението за съпричиняване в тежест на ответника е да докаже, че с
поведението си увреденият е допринесъл за настъпването на вредите – че ищецът е
бил без предпазен колан.
В конкретния случай с определението от 23.12.2024г., в което е обективиран
проектът за доклад, обявен за окончателен в проведеното съдебно заседание на
12.03.2025г., са отделени за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните
следните обстоятелства: че ответникът е застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, по която се е задължил да застрахова отговорността
на водача на л.а. „...“, с рег. № ...., както и че на 21.08.2023 г. ищцата е предявила
претенция пред ответното дружество за заплащане на обезщетение.
Спорни между страните са обстоятелствата за механизма на настъпилото ПТП,
вината на водача на застрахования при ответника автомобил за настъпилото
произшествие, както и дали ищцата е пострадала от процесното ПТП.
От протокол за ПТП № 1844097 от 15.06.2023г. се установява, че на 15.06.2023 г.,
около 12:15 часа, л.а. „..." с рег. № ...., се движи по ул. „...“ с посока от ул. „...“ към ул.
„....“, и на кръстовището с ул. „...“, поради движение с несъобразена скорост, водачът
реализира ПТП със спрелия пред него л.а. „.....“ с рег. № .... Вследствие на удара л. а.
„.....“ с рег. № ... се измества напред и реализира ПТП с движещия се срещу него л.а.
„....“ с рег.№ ..., който от своя страна се отклонява вдясно и реализира ПТП с
2
паркирания от дясната му страна т. а. „...." с рег. № .... От протокола се установява, че
на водача на л.а. „..." с рег. № .... е съставен АУАН за нарушение по чл. 20, ал. 2 ЗДвП.
Посоченият механизъм на настъпване на ПТП се потвърждава и от разпита на св.
М. З., водач на л.а. „...". Последният сочи, че автомобилът пред него намалил, пуснал
ляв мигач, за да завие на ляво, след което трябвало и той самият да спре и да го
изчака. Споделя, че се движел със скорост допустима за населените места, но
започвайки да намалява и да спира усетил, че колата няма да успее да спре и така се
случило самото ПТП. Опитал да завие вдясно, за да може да го пропусне, но се ударил
в дясната му част. Според св. З. причина за това можела да бъде и мократа настилка.
Изяснява, че отдясната страна също така имало спрели автомобили. Свидетелят З.
потвърждава, че приложената по делото скица отразява механизма на настъпване на
ПТП.
Механизмът на настъпване на ПТП се установява и от приетото и неоспорено от
страните заключение на САТЕ, която съдът кредитира на основание чл. 202 ГПК като
компетентно и обосновано изготвена. Съгласно същото от техническа гледна точка,
причината за настъпване на процесното ПТП е поведението на водача на л. а. „..." с рег.
№ ...., който е управлявал автомобила със скорост и дистанция, които не са му
позволили да спре в рамките на опасната зона, без да настъпи съприкосновение със
спрелия пред него л.а. „....." с рег. № .... Експертът е посочил, че водачът на л. а. „..." с
рег. № ...., е имал възможност да предотврати настъпването на процесното ПТП ако е
управлявал автомобила със скорост, която да му позволи да спре в рамките на
опасната зона, без да настъпи съприкосновение със спрелия пред него л. а. „....." с рег.
№ ..., като от своя страна водачът на последния не е имал възможност да предотврати
настъпването на процесното ПТП, тъй като в момента на удара се е намирал в спряло
състояние пред л. а. „..." с рег. № ..... Вещото лице дава заключение, че и водачът на
л.а. „....“ също не е имал възможност да предотврати настъпването на процесното
ПТП, тъй като вследствие на инициалния удар л.а. „.....“ с рег. № ... е навлязъл
внезапно в неговата лента за движение, а четвъртият участник в процесното ПТП т.а.
„...." се е намирал в паркирано състояние.
В съдебно заседание експертът пояснява, че при мокра настилка намалява
сцеплението на колите с пътя в сравнение със сухата пътна настилка, но това не би
следвало да е причина за ПТП-то, тъй като водачът е следвало да се движи със
скорост, при която може да спре в рамките на тази безопасна дистанция, която е
следвало да спазва без да настъпи удар в намиращия се пред него автомобил.
Категорично заявява, че не може да се определи скоростта на превозните средства, тъй
като за това е необходимо да има крайно тяхно разположение непосредствено след
удара с измерване на деформациите, каквото в случая не е налице. Ударът е
непредотвратим за всички останали превозни средства без значение от скоростта,
защото се установява внезапно навлизане в лентата за насрещно движение в следствие
на удар, който е в задната част, а всеки един от останалите участници се е движил в
собствената си пътна лента без да предприема каквито и да било маневри.
При съвкупната преценка на всички събрани доказателства съдът приема, че
процесното ПТП е настъпило в резултат на неправомерни действия на водача на л. а.
„..." /нарушени са диспозициите на правната норма, уредена в чл. 20, ал. 2 ЗДвП, която
предписва, че водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта
на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със
състоянието на пътя и на превозното средство, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат
пред всяко предвидимо препятствие, както и нарушение на нормата на чл. 23, ал. 1
ЗДвП, съгласно която водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи на
такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да
избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко/, който при движение
с несъобразена скорост и неспазване на дистанция от движещия се пред него л.а. „.....“,
е ударил последния, и вследствие на настъпилото съприкосновение л.а. „.....“ се
измества напред и реализира ПТП с движещия се срещу него л.а. „....“, който от своя
страна се отклонява вдясно и реализира ПТП с паркирания от дясната му страна т. а.
3
„....". Съдът в тази връзка съобразява и изводите на вещото лице Й., че наличието на
мокра настилка не би могла да е причина за ПТП-то, тъй като водачът е следвало да се
движи със скорост, при която може да спре в рамките на тази безопасна дистанция,
която е следвало да спазва без да настъпи удар в намиращия се пред него автомобил.
Като в случая за останалите участници в ПТП, и в частност за водача на л.а. „.....“
процесният инцидент е бил непредотвратим, доколкото последният е бил в спряло
положение, за което споделя и св. З., управлявал именно л.а. „...“. Поради
гореизложеното се налага категоричният извод, че причина за настъпилото ПТП е
поведението на водача на л. а. „..." с рег. № .....
На следващо място от показанията на св. З., а и от ангажираните по делото
писмени документи – служебна бележка от 18.08.2023 г., издадена от Отдел „Пътна
полиция“ при СДВР на МВР, приетите по делото преписи от административно-
наказателната преписка, образувана във връзка с процесното ПТП, в това число и от
наличните по същата декларация от 15.06.2023 г. от Д. Ц. Ц., водач на л. а. „.....“ с рег.
№ ..., както и от сведение от Ж. К., дадено по преписката, се установява, че ищцата е
била пътник в л. а. „.....“ и след инцидента се е отправила към УМБАЛ „Св. Анна“.
С оглед възраженията на ответника, че не е съставен протокол за ПТП с
пострадали лица, съдът намира, че действително не се установява да е съставен
протокол за ПТП с пострадали лица, но от показанията на свидетелите, писмените
документи от административно-наказателната преписка, съдът приема за доказано, че
в л.а. „.....“ е пътувала ищцата, заедно с водача Д. Ц. към момента на настъпване на
ПТП, доколкото именно последната в декларацията си пред компетентния контролен
орган, дадена по повод процесното ПТП уточнява, че един от пасажерите в нейната
кола е именно пострадалото лице. Предвид гореизложеното възраженията на
ответника, че ищецът не е участвал в пътно-транспортното произшествие, са
неоснователни.
Съгласно чл. 123 ЗДвП и чл. 5 от Наредба № Iз-41 от 12 януари 2009 г. за
документите и реда за съставянето им при ПТП и реда за информиране между
Министерство на вътрешните работи, КФН и ГФ, при пътно транспортно
произшествие, когато са налице единствено имуществени вреди и ако между
участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него,
същите могат да попълнят двустранен констативен протокол. В закона е предвидено,
че за настъпило ПТП се съставят 1. констативен протокол за ПТП с пострадали лица;
2. протокол за ПТП с материални щети 3. двустранен констативен протокол за ПТП.
Първите два протокола се съставят от органите на „Пътна полиция“ – МВР, третият от
участниците в произшествието. В настоящия случай е съставен протокол за ПТП с
материални щети от ОПП - СДВР. Ето защо, според съда с оглед установения в
производството механизъм на ПТП, показанията на свидетелите и установените на по-
късен етап телесни увреждания на пострадалия, в случая не е било необходимо
съставянето на протокол за ПТП от органите на МВР. Възраженията на ответника в
обратен смисъл, съдът намира за неоснователни при съобразяване обстоятелството, че
процесният протокол е бил съставен от компетентните органи на ОПП-СДВР.
При така приетите за установени правнозначими факти настоящата съдебна
инстанция приема, че застрахованият при ответника водач лек автомобил „...“ е
извършил противоправно деяние, като не е съобразил скоростта и дистанцията на
управлявания от него автомобил, които не са му позволили да спре в рамките на
опасната зона, без да настъпи съприкосновение със спрелия пред него намалилия пред
него скоростта си лек автомобил л.а. „.....“, което съставлява нарушение на 20, ал. 2
ЗДвП и чл. 23, ал. 1 ЗДвП, предвиждащи, че водачите на пътни превозни средства са
длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да
бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие, съответно водачът на
пътно превозно средство е длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се
пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то
намали скоростта или спре рязко. Съгласно кредитираното заключение водачът на л. а.
4
„...“ е можел да предотврати настъпването на застрахователното събитие. В тази връзка
следва да се отчете и изводът на вещото лице, че в случая мократа настилка не може
да бъде предпоставка за настъпване на ПТП, доколкото от показанията на св. З.
категорично се установява, че същият е възприел намаляващата скорост на автомобила
пред него и това, че е спрял. От това следва извод, че водачът обективно е разполагал
с възможност да предотврати настъпването на произшествието като спре. Доколкото
не е оборена установената в нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД презумпция за вина, са
налице предпоставките за ангажиране и на гражданската отговорност на виновния
водач.
За вида, характера и интензитета на претърпените от ищеца вреди са представени
писмени доказателства – лист за преглед на пациент от 15.06.2023 г., резултати от
лабораторни изследвания, препис от журнална книга на УМБАЛ „Св. Анна“, от които
се установява, че на посочената дата ищцата е посетила лечебното заведение, където
след преглед и е поставена диагноза контузия на главата. На ищцата е предложена
хоспитализация от консултиращ неврохирург, но последната е отказала.
От ангажирания по делото болничен лист се установява, че за периода 19.06-
23.06.2023 г. ищцата е била в отпуск поради временна неработоспособност с посочена
диагноза остра инфекция на горните дихателни пътища, неуточнена.
От съдебно-медицинската експертиза се установява, че при проведения преглед
на 15.06.2023 г. на ищцата е поставена диагноза: контузия на главата, което увреждане
реализира медикобиологичния признак болка. Такова увреждане би следвало да
премине за срок от 7- 10 дни без да остави последствия за живота и здравето на
пострадалата, като болката да е отшумяла. Експертът д-р М. изяснява, че увреждането
е получено от действието на твърд тъп предмет и е възможно да бъде получено при
процесното ПТП, както и да е в причинно-следствена връзка с него. Не са установени
данни за евентуално настъпили усложнения, или невъзстановени увреждания, както и
за наличието на предхождащи заболявания на пострадалата, които да имат значение за
естеството на процесното увреждане. Вещото лице сочи, че от поставената диагноза не
може да се направи аргументиран извод от съдебномедицинска гледна точка, дали по
време на ПТП пострадалата е била с правилно поставен, или не предпазен колан, но
уточнява, че удар в окосмената част на главата може да настъпи от близко стояща част
от интериора на автомобила и при правилно поставен предпазен колан. При такава
диагноза отказ от хоспитализация не води до усложнения, или по-бързо
възстановяване.
В съдебно заседание експертът изяснява, че доколкото в медицинската
документация в обективното състояние не е описано вид и характер на увреждането в
областта на главата, то увреждане на главата не е видяно от лекаря.
За установяване на характера и продължителността на преживените болки и
страдания са ангажирани гласни доказателства чрез разпита на св. К. И. Н., майка на
ищцата. От същите се установява, че няколко дни след инцидента ищцата е
пристигнала в дома на родителите си, където е останала близо месец, тъй като не се е
чувствала добре и не била в състояние да работи. Имала главоболие, гадене, страх от
светлина. Свидетелката споделя, че не се е налагало да й се помага, тъй като Ж.
основно си почивала. Пиела основно обезболяващи. Изяснява, че веднага след ПТП е
потърсила лекарска помощ, била е прегледана в Окръжна болница, но не е останала
при предложената й хоспитализация. Съдът цени показанията на св. И. по реда на чл.
172 ГПК, като логични и последователни.
От ангажираните по делото писмени и гласни доказателства, както и от приетото
заключение на СМЕ, ценени поотделно и в тяхната съвкупност, настоящият съдебен
състав приема, че ищцата е претърпяла травматични увреждания, намиращи се в
причинна връзка с процесния инцидент. В светлината на всичко изложено по-горе,
съдът намира, че възражението на ответника относно липсата на причинна връзка на
претендираните от ищцата вреди от процесното ПТП за недоказано.
Предвид изложеното, съдът приема, че в резултат на застрахователното събитие,
настъпило на 15.06.2023 г., ищцата е претърпяла контузия на главата.
5
Нормата на чл. 432, ал. 1 КЗ регламентира прякото право на увредения, спрямо
който застрахованият е отговорен, да иска обезщетението от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“. Предвид обстоятелството, че гражданската
отговорност на виновния водач е покрита от ответника, същият дължи заплащането на
застрахователно обезщетение на пострадалото лице за претърпените от него
неимуществени вреди.
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда
по справедливост. Съгласно т. 11 от ППВС № 4/1968 г. понятието „справедливост“ по
смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от
съда при определяне размера на обезщетението. Такива са характерът на увреждането,
начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено,
допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания,
осаК.вания, загрозявания и др.Съгласно даденото с решение № 94/18.07.2019 г. по т. д.
№ 3030/2018 г. на ВКС II т. о. разяснение, което настоящият състав споделя, за да
удовлетвори въведения от законодателя критерий за справедливост по смисъла на чл.
52 ЗЗД, обезщетението за репариране на претърпените от непозволено увреждане
морални вреди, трябва да е съответно съизмеримо с техния действителен размер, т. е.
да е онзи своеобразен паричен еквивалент на конкретното неблагоприятно въздействие
върху личността и начина на живот на пострадалия.
Въз основа на съвкупна преценка на доказателствата следва да се определи
паричен еквивалент на физическите болки и емоционални страдания, както и
възприемането от психиката на конкретното лице и битовите неудобства във всеки
един ден от живота на пострадалия. Размерът на определеното обезщетение отговаря
на критерия за справедливост само тогава когато е определен адекватен паричен
еквивалент на претърпените от деликта неимуществени вреди, проявили се в болки,
страдания, неудобства и отразяват цялостната негативна промяна в живота на
пострадалия. В практиката на ВКС е възприето разрешението, че при определяне на
обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск по чл. 432,
ал. 1 КЗ, респ. чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) съдът трябва да отчита и нивата на
застрахователно покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите, които макар да не са самостоятелен критерий при прилагане на
принципа за справедливост, служат като ориентир за обществено - икономическата
конюнктура в страната към момента на проявление на вредите. Разпоредбата на чл. 52
ЗЗД изисква преценка във всеки конкретен случай.
Предвид изложеното и след преценка по вътрешно убеждение на относимите
доказателства, съдът намира, че следва да вземе предвид, че по време на процесното
ПТП ищцата К. е била почти на 22 години, т.е. в трудоспособна възраст, претърпяла е
телесни увреждания – контузия на главата, съставляваща медико-биологичен признак
болка. Последното съгласно заключението на вещото лице отшумява за около 7-10 дни
без да последствия за здравето и живота на пострадалата, не са настъпили усложнения
в следствие на увреждането, нито невъзстановени такива, не се установяват вреди над
обичайните болка и страдание, произтичащи от процесната травма, необходимост от
специални грижи и помощ при ежедневното обслужване. Напротив установява се, че
ищцата е била в домашна обстановка, основно в покой с цел възстановяване, като е
приемала обезболяващи лекарства, представляващи и нормална терапия за това.
Следва да се посочи, че приложения по делото болничен лист не касае получените
травматични увреждания, а се отнася до заболяване на горни дихателни пътища, т.е.
до различно заболяване. С оглед изложеното и във връзка с уврежданията,
продължителността на възстановителния процес, които неминуемо оказват влияние
върху всекидневието на пострадалия не само във физически аспект, но и в
психоемоционален, както и икономическата конюнктура в страната, съдът приема
съобразно горепосочените критерии, за справедливо обезщетението в размер на 1200
лв., което ще репарира напълно претърпените от ищцата неимуществени вреди.
Същото е съобразено както с икономическата конюнктура към 2023 г., израз на която
са и установените лимити на отговорност на застрахователя към този момент, така и
със съдебната практика по аналогични казуси. Останаха недоказани твърденията на
6
ищцата, че трудно преодоляване на стреса от инцидента, изпадането в състояние на
тревожност и потиснатост, съответно на тежък психически шок, както и процесът на
възстановяване от инцидента да продължава и към момента на подаване на исковата
молба в съда. Ето защо и доколкото се установява причинна връзка на последното с
процесното произшествие, следва да се понесе от ответника застраховател на
гражданската отговорност на виновния водач.
По наведеното възражение за съпричиняване съдът намира следното:
По въпроса относно предпоставките за намаляване на обезщетението за вреди
при принос на пострадалия съществува задължителна практика на ВС и ВКС - ППВС
№ 17/1963 г. и е формирана постоянна практика, обективирана в решение № 206 от
12.03.2010 г. по т. д. № 35/09 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 98 от 24.06.2013 г. по т. д.
№ 596/12 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 151 от 12.11.2010 г. по т. д. № 1140/11 г. на
ВКС, ІІ т. о., решение № 16 от 04.02.2014 г. по т. д. № 1858/13 г. на ВКС, І т. о.,
решение № 118 от 27.06.2014 г. по т. д. № 3871/2013 г., І т. о. и др., съобразно която
намаляване е допустимо само ако са събрани категорични доказателства, че вредите не
биха настъпили или биха били в по-малък обем, т.е. приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД
е обусловено от наличието на категорично доказани в процеса действия или
бездействия на пострадалия, с които той обективно е създал предпоставки за
настъпване на увреждането. При предявен пряк иск с правно основание чл. 432 КЗ и с
оглед разпределението на тежестта на доказване в процеса, ответникът следва да
докаже при условие на пълно главно доказване приноса на пострадалия за настъпване
на резултата и не би могло този принос да се отчита от съда въз основа на
предположения.
Пътниците в превозното средство са участници в движението и за тях са
установени задължения, едно от които е при движение на моторно превозно средство
да бъде използвана система за обезопасяване или обезопасителен колан, с които
превозното средство е оборудвано (чл. 137а - чл. 137д, вр. чл. 1 ЗДвП). При
установеното законово задължение за използване по време на движение на система за
обезопасяване или обезопасителен колан, с които МПС са оборудвани, бездействието
това задължение да бъде изпълнено представлява неправомерно поведение.
Задължението на пътник в превозното средство да използва система за обезопасяване
или обезопасителен колан не е изключено от установеното самостоятелно задължение
на водача по чл. 132, т. 2 ЗДвП при превозване преди потегляне и по време на
движение да осигури всички условия за безопасното превозване на пътниците.
Неизползването на система за обезопасяване или обезопасителен колан не изпълнява
условието за безопасен превоз при пътуване, но паралелно с това е установено и
съществува самостоятелно задължение по чл. 137а - чл. 137д, вр. чл. 1 ЗДвП за
пътника, намиращ се в превозното средство, за обезопасяване.
Безспорно със заключението на приетата по делото и неоспорена от ответника
СМЕ се установява, че от поставената диагноза не може да се направи извод от
медицинска гледна точка дали по време на ПТП пострадалата е била с правилно
поставен или не колан. Вещото лице категорично е посочило, че удар в окосмената
част на главата, какъвто е настоящият случай може да настъпи от близко стоящата част
от интериора на колата и при правилно поставен предпазен колан. Ето защо съдът
намира възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от
ищцата, поради непоставяне на предпазен колан е неоснователно.
Неоснователно е и следващото наведено от ответника възражение за
съпричиняване, а именно за отказ от хоспитализация. В тази връзка съдът кредитира
заключението на вещото лице д-р М., който изрично е посочил, че при такава диагноза
отказът не води до усложнения или по-бързо възстановяване.
С оглед на събраните по делото доказателства съдът приема, че е установено по
категоричен начин, че ищцата не е допринесла с поведението си за настъпване на
вредоносния резултат.
Предвид гореизложеното съдът приема, че искът е основателен до сумата от 1200
лв., като за разликата над този размер до сумата от 2000 лв. искът следва да бъде
7
отхвърлен като неоснователен.
Съгласно разпоредбите на чл. 493, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 429, ал. 2, т. 1 и т. 2 и
ал. 3 КЗ в застрахователното обезщетение се включват пропуснати ползи, които
представляват пряк и непосредствен резултат от непозволено увреждане, и лихви за
забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при
условията на ал. 3, където е предвидено, че лихвите за забава на застрахования по ал.
2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в
рамките на застрахователната сума (лимита на отговорност). В този случай от
застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано
от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното
събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ или от датата на уведомяване или на
предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице – която от двете дати е
най-ранна. По делото е прието писмено доказателство, удостоверяващо, че
застрахованият е уведомил ответното дружество за настъпване на застрахователното
събитие на 21.08.2023 г., следователно лихва следва да се присъди от тази дата, така,
както е предявена от ищцата.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на разноски имат и двете страни. Ищцата Ж. К. е
сторила разноски за държавна такса в размер на 80 лв., депозит за САТЕ и СМЕ в
размер на 450 лв., държавна такса за 3 бр. съдебни удостоверения – 15 лв., както и
претендира адвокатско възнаграждение в полза на адв. В. О., представлявал безплатно
ищцата в производството, на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА. При определяне на
дължимото адвокатско възнаграждение съдът следва да вземе предвид не само
величината на защитавания интерес (цената на иска), но и обема и сложността на
извършената дейност от адвоката, както и дали тази дейност изисква висока
компетентност и знания с оглед фактическата и правна сложност на конкретното дело.
В случая при съобразяване на горните критерии, настоящият състав определя
адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв. с включен ДДС, доколкото същият е
регистриран по ЗДДС. С оглед уважената час то иска на ищцата следва да се присъдят
разноски в размер на 357 лв., а на адв. О. адвокатско възнаграждение в размер на 288
лв. с ДДС.
Съдът намира, че на ищцата не се следват разноски за свидетел в размер на 60
лв., доколкото същите не са действително сторени, доколкото ищцата се е отказала от
разпита на допуснатия й при режим на призоваване свидетел и реално същите не са
изплатени. Поради което и същите не следва да бъдат възлагани в тежест на
ответника. Ищцата би могла да отправи искане същите да й бъдат възстановени с
нарочна молба до съда.
Право на разноски има и ответното дружество на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Същото претендира разноски за заплатени депозити за САТЕ и СМЕ в размер на 450
лв., държавна такса за 2 бр. съдебни удостоверения – 10 лв., възнаграждение за
свидетел – 60 лв., както и юрисконсултско възнаграждение. Съдът намира, че искането
за разноски е основателно, доколкото са налице доказателства за тяхното реализиране,
като съдът определя юрисконсултско възнаграждение на ответника в минимален
размер от 100 лв. Съобразно отхвърлената част от иска на последния следва да се
присъдят разноски в общ размер на 248 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗЕАД „...“, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление гр. С., пл. ...
да заплати на Ж. З. К., ЕГН **********, с адрес с. С., обл. В., ул. ..., на основание чл.
432 КЗ сумата 1200 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди под формата на болки и страдания вследствие на ПТП, настъпило на 15.06.2023
г. около 12:15 ч. в гр. С., на ул. „...“ по вина на водача на л.а. „...“, рег. № ...., чиято
8
гражданска отговорност е застрахована при ответника, ведно със законната лихва от
21.08.2023 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата
над този размер до пълния предявен размер от 2000 лв.
ОСЪЖДА ЗЕАД „...“, ЕИК .... да заплати на Ж. З. К., ЕГН ********** на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 357 лв., представляваща сторени разноски
съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА ЗЕАД „...“, ЕИК .... да заплати на адв. В. О., САК, на основание чл.
38, ал. 2 ЗА сумата 288 лв., представляваща възнаграждение за осъществено безплатно
процесуално представителство по делото на Ж. З. К..
ОСЪЖДА Ж. З. К., ЕГН ********** да заплати на „...“, ЕИК .... на основание
чл. 78, ал. 8 вр. ал. 3 ГПК сумата 248 лв., представляваща разноски в производството
съразмерно с отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9