МОТИВИ към
присъда по НЧХД №22/2020г.по описа на НПРС
-----------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Делото е образувано на
основание чл.247 ал.1 т.2 от НПК-по депозирана частна тъжба от Н.А.М. *** против М.К.Д. *** с обвинение в това,че
на
02.12.2019г.между 22.00часа и 22.30 часа в гр.Н.,причинила на Н.А. М. с ЕГН:**********,***,лека телесна
повреда,изразяваща се в причиняване на болка и страдание,обусловени от
нанесената й съчетана травма в областта на *** –престъпление по чл.130 ал.1 от НК.
За съвместно разглеждане в
наказателното производство беше приет и предявеният от М. против Д. граждански
иск в размер на 2500.00лв./главница/,ведно със законната лихва върху нея,начиная от 02.12.2019г.до окончателното й
изплащане,представляващи претърпени от пострадалото лице неимуществени
вреди/болки и страдания/,в резултат на гореописаното престъпление.
В съдебно заседание частният
тъжител и граждански ищец Н.М. се явява лично и с повереника
си адв.А.А. –ШАК.Поддържат
изцяло депозираната частна тъжба и граждански иск.
Подсъдимата М.Д. се явява
лично и със защитника си адв.М.–ШАК.Оспорват изцяло
обвинението,както и предявения граждански иск-по основание и по размер.
Съдът като прецени събраните по делото
писмени и гласни доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност,прие за
установено от фактическа страна следното:
Подсъдимата М.Д. е ***на
свидетеля З.Д.,бивш съжител на частния тъжител Н.М..М.
и Д.са разделени от около три години,като от съвместното си съжителство имат
родено едно дете –Д.,на 4 години.
Бащата и майката на Д. уговаряли по телефона,начина по който той щял да
упражнява контактите с детето си,като при една от тези уговорки- на
02-12-2019г.се разбрали вечерта,тъжителката
да заведе дъщеря си при баща й,който по това време се намирал в гаража
на своя брат –свидетеля С.Д..
Във въпросния ден, М.,заедно с
детето си Д.,с приятелката си –свидетелката М.Г.В./макар,че свидетелката сочи
датата 01.12.,вероятно се дължи на някакво объркване в конкретиката,доколкото
и сочените от другата страна свидетели,а и самата подсъдима не отричат
присъствието на тази свидетелка на въпросното място/ и нейното дете,ходили през
деня в гр.Д.на разходка.Децата хапнали пица и Д. казала,че иска да види баща си
и му се обадила по телефона./макар,че според подсъдимата и нейният съпруг-св.З.
Д.,предложението детето да остане при баща си въпросната вечер ,изхождало от
майката,тъй като имала да оправя някакви документи към 8.30 часа.Той
отговорил,че се намира в гаража на брат си и да я закарат там.Тъй като детето
искало да си играе още малко с детето на свидетелката,тя,подсъдимата и двете деца
слезли от автомобила ,управляван от тъжителката и влезли във посочения
гараж.Вътре били С.,З. ,М. /подсъдимата/,*** на З. –свидетелката С.Д.,бащата на
З.- св.Д. М. ./за който се установи,че не е в добри отношения с тъжителката/
,както и техен общ приятел –В.Т.Б..
С. предложил на Н. и М. да
пият вино,те първо отказали,но понеже той бил настоятелен и им сипал,двете пили
по една –две глътки.В това време батерията на телефона на В. паднала,мъжът й се
притеснил и тя ,заедно с детето си тръгнала от въпросното място за дома
си.Докато се приберяла,Н. й писала,че с М. стават проблеми,звъннала й и я
помолила,ако може да отиде по-бързо.Връзката се изгубила,В. само чула ,че М.
вика а висок тон,отстрани се чувал някой мъж,който според свидетелката,вероятно
ги е разтървал.След 10-15 минути свидетелката отишла с кола,видял,че на улицата
има полицай,на въпроса й към З. къде е Н.,той отговорил,че е в дома на ***му.Свидетелката
отишла там и видяла детето да плаче и викало на ***си да не излиза,че М. пак
щяла да я набие.Н. изглеждала много зле,цялата рошава,одраскана под носа,с
надута горна устна,също и долна от дясна страна,ръката й била ожулена между
последните два пръста и на крака.На свиделката
казали/не стана ясно кой/,че тъжителката е паднала сама.От Н. и
детето,свидетелката научила ,че още докато били вътре в гаража и Н. тръгнала да
става с,държейки детето си за ръце,М. я бутнала,при което даже детето си
ударило главата
В рамките на отсъствието на
свидетелката М.В.от гаража,там са останали само частната тъжителка,подсъдимата,З.,С.,Д.
и В..Св.С.Д. си тръгнала по-рано и се прибрала у дома си.
Предупредени за наказателната отговворност при лъжесвидетелстване,всички изброени по-горе
свидетели /З.,С., В. и Д.,:/както и самата подсъдима/твърдят,че между
подсъдимата и тъжителката е възникнал конфликт,относно това,че М. се
противопоставила Н. да управлява автомобила си,при това ,возейки детето си,след
като е употребила алкохол.Не отричат М. да е повишила тон на Н.,но никой от тях
не е видял лично тя да я удря и то по начина,описан в частната тъжба/ударила я с
ръка в областта на лицето,вследствие на който от устата и носа започнал да тече
кръв и Д. започнала да плаче.Отричат извършването на каквато и да е физическа
саморазправа от страна на подсъдимата спрямо тъжителката в гаража,макар,че
всеки от тях е имал видимост и към двете,които не са стояли в близост една до
друга.
И докато свидетелите З. и Д. са
вероятно пристрастни с оглед крайния изход на делото,доколкото между З. и
тъжителката е налице висящо дело,а другият свидетел имал негативно отношение
към Н. и детето ,то като безпристрастни с оглед крайния изход на делото следва
да се отчита показанията на св.Борисов,който твърди,че тъй като тъжителката
употребила алкохол,когато понечила да си
тръгва,паднала на земята ,заедно със стола.Според него,тъжителката паднала
настрани.Седящият от едната й страна Стефчо,по това време не бил на мястото
си.Не видял дали се е наранила.
Свидетелят С.,по отношение на
който не се направиха доводи за евентуална пристрастност с оглед крайния изход
на делото,също твърди пред съда,че Н. била във видимо нетрезво състояние,била
употребила алкохол.Не е видял същата да пада от стола.
Затова,че тъжителката е
паднала от стола си,твърдят подсъдимата М.Д.,Д. Д.и З.
Д.,чиито показания,преценени в съвкупността им с тези на свидетеля В. Б.
подкрепят с нужната категоричност лансираната от страна на защитата на
подсъдимата версия,че тъжителката ,повлияна от употребата на алкохол,сама е
паднала от стола,докато се е намирала в гаража ,което е индиция
за вероятни нейни наранявания в резултат на това падане,въпреки,че никой от
свидетелите не е възприел видими такива по нея в онзи момент.
Свидетелят С. Д.не отрича,че е
направил забележка на М.,когато са се скарали с Н.,но не си спомня защо е
отправил забележката само към нея.
След като в помещението се
състоял разговор на висок тон между Н. и М./според свидетелите и подсъдимата
затова,че тъжителката ще шофира след употреба на алкохол,а според тъжителката
затова,че подсъдимата изпитвала неприязън към нея и търсела повод за
скарване,дори искала да я изгони оттам/,тъжителката ,около 22.00 часа
,тъжителката тръгнала да излиза от помещението,където компанията се е черпела,с
намерение да си тръгва за гр.К. с детето
си,управлявайки лекия си автомобил.Тъй като бил притеснен,че тя ще шофира след
употребата на алкохол,возейки детето им, З. подал сигнал на телефонен номер 112
със сигнал за отвлелечено дете,като на пристигналите
полицаи по-късно обяснил,че не е отвлечено детето му,а ***му го е тръгнала да
се прибира към дома им ,управлявайки лекия си автомобил ,след употреба на
алкохол,което го притеснило за безопасността на детето .
На излизане от гаража,според
тъжителката,тя се спряла да говори по телефона със свидетелката Магдалена и в
този момент до нея дошла подсъдимата М.,изпаднала в истерия,която я бутнала
силно и започнала да я удря с ръце и крака.Детето започнало да пищи от ужас,З.
и С. ги разтървали ,викайки на подсъдимата да влезе в гаража,но тя така
блъснала тъжителката,че паднала на земята,ожулила си коляното и дясното бедро,
подсъдимата още я скубала за косата,при което С. успял да я прибере/М./в гаража.
Твърдените очевидци на
инцидента –свидетелите З. и С. отричат твърдения от тъжителката факт,че пред
гаража подсъдимата е нанасяла удари на пострадалата по посочения начин и на
посочените места,както и ,че са разтървали двете жени,прибирайки подсъдимата
вътре в гаража.Останалите двама свидетели,намиращи се вътре в гаража – Д. и В.,заявяват,че
също не са видели М. да нанася удари или да се саморазправя по друг начин
физически с Н.,пред гаража.
Напротив,подсъдимата твърди/а
това е нейна процесуална възможност/,че при тръгването си от гаража
навън,тъжителката паднала на стъпалата.За това,че пред вратата на гаража има
стръмни стъпала,твърди в показанията си св Д. Д.,който
чул от сина си З.,че тъжителката се спънала в тях и паднала.Пред
съда,свидетелят З.Д.твърди,че е възприел как Н. е паднала два пъти-единият път
от стола,а втория тът,излизайки от гаража на улицата
,при отваряне на вратата ,до мивката имало две стъпала,не много ниски,в които
се спънала и паднала на колене.Отчитайки факта,че свидетелят З.Д.е съпруг на
подсъдимата М.Д.,съдът не цени с пълно доверие показанията в тази им
част,доколкото счита,че същите по-скоро обслужват защитната версия на
подсъдимата.
Неоспорим факт е обаче,че
никой от разпитаните по делото свидетели не заявява пред съда,че е възприел
лично подсъдимата да нанася удари на тъжителката пред гаража,на улицата,по
начина,описан в частната тъжба.
Косвено доказателство в тази
насока са показанията на сочената от тъжителката свидетелка В. Ж./нейна
приятелка/,на която детето Д. ,а и самата тъжителка разказали,че на въпросната
дата и място М. е ударила Н. и то в присъствието на малолетната Д.,детето силно
се разстроило и с дни разказвало за случката в детската градина,която
посещавало.Тъй като тъжителката и свЖ. имали среща на
следващия ден, Ж. лично възприела наранявания по лицето и тялото на
тъжителката-горната и долната й устна били подути,ноздрата й била одрана сякаш
от нокът,дясната й ръка и дясното й коляно били насинени.Детето започнало да
обяснява на Ж.,че когато са били при баща й,М. била и скубала ***й,да я плюе и
в резултат на тези емоции,отказвало да бъде водено при баща си ,защото
мислело,че той е накарал М. да бие ***й.
Не се отрича от страните по
делото,че след спречкването пред вратата на гаража между
тъжителката,подсъдимата и З., той е взел Д. и я завел в дома на своята майка,а Н.
ги последвала до там. Бабата на детето по бащина линия- св.С.Д. не отрича,че
синът й е завел внучката й при нея и тя е преспала там въпросната вечер,но
отрича да е разбрала причината за това,както и да е видяла бившата си снаха
разстроена , респ.да я е успокоявала във въпросната вечер.Признава,че внучката
й е била уплашена,но не разговаряла с детето каква е причината за това му
състояние.
След като З. и Н. напуснали
дома на родителите на З. и детето им останало да преспи там,те се върнали на
мястото пред гаража,тъй като преди това З. подал сигнал на телефонен номер
112.Пристигналият полицейски патрул в състав –свидетелите И.И.
и Т.М. пристигнали на място ,установили,че конфликтът е прекратен и съставили
протоколи за предупреждение на тъжителката и на бившият й съжител.На
полицейските служители не направило впечатление на пръв поглед наличие на
наранявания по тъжителката,нито пък тя споделила пред тях за причинени й такива
от страна на подсъдимата.Казала,че имала разправия с настоящата жена на З.
/подсъдимата/,но не уточнила в какво точно се е изразила същата /св.Т.М./.
На 04.12.2019г.тъжителката Н.М.
била освидетелствата от съдебен лекар д-р Владимир
Владов,който издал съдебно-медицинско удостоверение №290/2019г.,в анамнезата на
което е обективирано,че освидетелстваното лице е
съобщило ,че на 02.12.2019г.между 22.00 и 23.00 часа в Н.,позната жена я
ударила с ръка по устата,после я блъснала ,от което паднала на земята ,ударила
се в дърво.Не е търсила медицинска помощ.
При прегледа са установени :*******************************************************Уврежданията
може да бъдат получени по време и начин,съобщени от пострадалата,причинени са й
болка и страдание.
При така установеното от
фактическа страна,съдът направи следните правни изводи:
Независимо,че частният
тъжител е квалифицирал престъплението,в което е обвинена подсъдимата като
такова по чл.130 ал.1 от НК,с оглед обективните признаци на същото,съдът счита,че
правната му квалификация е по чл.130 ал.2 от НК.
За да бъде признато едно лице
за виновно в извършване на престъпление,за което е предадено на съд,следва
авторството на деянието от обективна и субективна страна ,както и формата на
вината ,да бъдат доказани по един несъмнен начин от обвинението.
Ангажираните от страна на частния тъжител гласни доказателства бяха
косвени ,като никой от сочените от тъжителката свидетели ,включително и
посочените в частната тъжба /съпруг,роднини по сватовство с подсъдимата/,не
очертаха с нужната категоричност действия,осъществени от подсъдимата М.Д.,чрез
които същата да е реализирала престъплението,в което е обвинена от тъжителката Н.М..Напротив,свидетелите
/както от роднинския кръг на подсъдимата,така и от приятелския кръг на
семейството й-свВ. Т./ заявяват,че тъжителката сама е
паднала два пъти,първият път,повлияна от алкохола ,а втория път –спъвайки се в
стъпалата ,което иде да наведе на извода,че описаните в съдебно-медицинското
удостоверение травматични увреждания хипотетично биха били получени и по
начина,твърдян от свидетелите на защитата.,а не само по начина,посочен от
самата пострадала.
Според чл.303 от НПК присъдата
не може да почива на предположения.,като вината на подсъдимия следва да бъде
доказана по безспорен и категоричен начин.
Доколкото ангажираните от
страна на тъжителката гласни доказателства –показанията на свидетелките М.В.и В. Ж. ,които бяха в
подкрепа на обвинението,бяха оборени от останалите свидетелски показания/на св-З. Д., Д. Д.,С. Д.,В. Т.,И.И.,Т.М./,съдът намери обвинението срещу подсъдимата М.Д. за
недоказано,поради което я призна за
невиновна и я оправда.
Предвид липсата на виновно противоправно поведение от страна на подсъдимата –деликт,извършен спрямо частната тъжителка на посоченото
време и място ,недоказани вредоносни последици ,претърпяни
от същата,в резултат на този деликт и недоказана
причинно-следствена връзка между твърдяното непозволено увреждане и твърдяния вредоносен резултат,съдът намери предявения
граждански иск за неоснователен и недоказан,както по основание,така и по
размер,поради което го отхвърли изцяло.
В този смисъл постанови
присъдата си.
Мотивите са изготвени на 29.09.2020г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: