№ 17394
гр. София, 29.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20251110124542 по описа за 2025 година
Производството по настоящото дело е образувано по подадена от „/фирма/“
ЕАД искова молба и уточняваща такава /л.60/ против ЗАД „/фирма/“ ЕАД, с която са
предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание
чл. 411, изр. 1, пр. 2 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД с искане да се постанови решение, с което
ответното дружество да бъде осъдено да заплати на ищеца сумата от 10,00 лв.,
частичен иск от сума в общ размер на 346,22 лв., представляваща изплатено
застрахователно обезщетение по щета № 67012400153 и 0,78 лв., частичен иск от сума
в общ размер на 42,25 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 05.06.2024 г.
/15 дни след датата на получаване на доброволната претенция от ответника/ до
30.04.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от дата на подаване
на исковата молба 30.04.2025 г. до окончателно изплащане на вземането.
Ищцовото дружество извежда съдебно предявените си права при твърдения, че
на 19.01.2024 г. в гр. София, на бул. „Г.М. Димитров“, водачът на л.а. „Сеат Ибиза“, с
рег. № ******, виновно реализирал ПТП поради недостатъчен контрол върху
управляваното от него МПС, като застигнал и ударил отзад движещия се пред него по
пътната лента л.а. „Киа Рио“ с рег. № ****** За настъпилото ПТП твърди, че е
съставен протокол за ПТП № 1889478. Сочи, че към датата на ПТП л.а. „Сеат Ибиза“ е
бил застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“, а л.а. „Киа
Рио“ е имал сключен договор за застраховка „Каско Престиж” с ищцовото дружество.
Твърди, че след предявяване на претенция при него е образувана щета № 67012400153,
извършен опис и оценка на вредите по л.а. „Киа”. Излага, че е определено
обезщетение в размер на 1 645,31 лева, което било изплатено на сервиза, извършил
ремонта на увредения автомобил, като сочи, че са сторени и ликвидационни разноски
в размер на 25,00 лв. Поддържа, че с регресна покана с изх. № 22-03-390/21.05.2024 г.,
е поканил ответното дружество да заплати сумата от 1 670,31 лв., представляваща
платеното застрахователно обезщетение в размер на 1 645,31 лв. и обичайни
ликвидационни разноски в размер на 25,00 лв., но от страна на ответника постъпило
плащане в размер на 1 324,09 лв. При тези твърдения моли съда да уважи предявените
искове. Претендира разноски.
1
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
предявените искове се оспорват като неоснователни. Ответникът не оспорва, че е
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“, както и че е платил сумата от
1324,09 лв. извънсъдебно. Оспорва механизма на ПТП, както и вината на водача на л.а.
„Сеат Ибиза“. Твърди, че виновен за настъпването на ПТП е водачът на застрахования
при ищеца автомобил. Оспорва претенцията на ищеца като силно завишена, в това
число и сторените ликвидационни разноски. Моли съда да отхвърли предявените
искове. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искови претенции с правно
основание чл. 411, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
По иска с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ.
В тежест на ищеца е да докаже пълно и главно, че е сключен договор за
имуществено застраховане между него и водача на увредения автомобил, в срока на
застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно
поведение на водач на МПС, чиято застраховка гражданска отговорност е сключена
при ответника, е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в
изпълнение на договорното си задължение ищецът е изплатил на застрахования
застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди и е направил
съответните ликвидационни разноски, както и че е поканил ответника да заплати
изплатеното застрахователно обезщетение.
При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже
изплащане на претендираното от ищеца застрахователно обезщетение.
С доклада по делото, не оспорен от страните, съдът е обявил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства, а именно: че л.а. марка
„Киа Рио“ с рег. № ****** към дата на ПТП е бил застрахован при ищеца по
имуществена застраховка „Каско Престиж”; че л.а. „Сеат Ибиза“, с рег. № ****** е
бил застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“; че ищцовото
дружество е изплатило на сервиза, извършил ремонта сумата от 1 645,31 лева; че с
регресна покана с изх. № 22-03-390/21.05.2024 г., ищецът е поканил ответното
дружество да заплати сумата от 1 670,31 лв., представляваща платеното
застрахователно обезщетение в размер на 1 645,31 лв. и обичайни ликвидационни
разноски в размер на 25,00 лв., както и че ответникът е заплатил в полза на ищеца
сумата от 1 324,09 лв.
Извършеното частично погасяване на регресната претенция на ищеца от страна
на ответното дружество представлява изявление, съдържащо неизгодни за ответника
факти. Изявлението на страната по делото, което съдържа неизгодни за нея факти,
релевантни за спорното право, има характер на признание и се явява важно
доказателствено средство. Когато признанието води до съвпадане на фактическите
твърдения на двете спорещи страни това е указание за тяхната истинност.
Признанието има доказателствено значение, затова съдът преценява признанието, с
оглед на всички обстоятелства по делото - чл. 175 ГПК / в този смисъл Решение № 98
от 21.03.2011 г. на ВКС, ІV г.о., по гр.д. № 952/2010 г./. По изложената аргументация
следва извода, че с извършеното частично плащане ответното дружество прави
извънсъдебно признание на елементите от фактическия състав на чл. 411, изр. 1 КЗ.
Вината на водача се предполага по силата на оборима законова презумпция /
чл.45, ал.2 ЗЗД /, която поради липсата на проведено обратно доказване от страна на
ответника, е необорена и следва да бъде приложена.
Спорен по делото е размерът на дължимото се застрахователно обезщетение във
2
връзка с процесното ПТП.
От заключението на вещото лице по допуснатата и изготвена съдебно-
автотехническа експертиза, което съдът кредитира като пълно, мотивирано и
изготвено от лице, притежаващо нужния опит и професионална квалификация, се
установява, че стойността, необходима за възстановяване на застрахования при ищеца
лек автомобил л.а. „Киа Рио“ с рег. № ****** изчислена по средни пазарни цени към
датата на настъпване на ПТП-то е 1897.43лв.
Не е спорно по делото, че ищецът е изплатил застрахователно обезщетение на
собственика на лек автомобил „Киа Рио“ с рег. № ****** с включени ликвидационни
разноски, в размер на 1670.31лв.
Както се посочи, не е спорно по делото, че от страна на ответника е извършено
частично плащане на 1 324,09 лв.
По изложената аргументация следва извода, че неизплатената част е в размер на
346.22лв., респективно, при съобразяване заключението на вещото лице, следва извода
за основателност на иска с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ, доколкото се
претендира неизплатена част от застрахователно обезщетение в по-малък размер от
този, определен от вещото лице по САТЕ.
Така изложеното обуславя извода, че исковата претенция се явява изцяло
основателна за сумата от 10.00лв. – част от вземане в общ размер на 346.22лв.
По иска с правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Вземането за лихва има акцесорен характер и за дължимостта му следва да се
установи както възникването на главния дълг, така и забава в погасяването на същия
за процесния период.
Съдебно предявеното регресното право на суброгиралия се застраховател е с
източник законът – чл. 411, изр. 1 КЗ, а не непозволено увреждане, поради което
приложима е разпоредбата на чл. 84, ал. 1 ЗЗД и тъй като вземането е срочно –
падежът, съгласно чл. 412, ал. 3 КЗ, настъпва след изтичането на 30-дневен срок от
писменото предявяване на претенцията с всички доказателства.
Не е спорно по делото, че ответникът е в забава в изплащане на неизплатената
част от дължимото се застрахователно обезщетение, считано от 05.06.2024г.
Акцесорната претенция е заявена за периода 05.06.2024 г. /15 дни след датата на
получаване на доброволната претенция от ответника/ до 30.04.2025г.
За процесния период размерът на лихвата за забава върху уважената част на
претенцията с правно основание чл. 411 ГПК, изчислен с помощта на компютърна
програма е 1.23лв. Доколкото акцесорната претенция е заявена за сума в по-малък
размер, а именно 0.78лв., същата се явява изцяло основателна.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК, ответното
дружество следва да заплати на ищеца сторените разноски в общ размер на 450.00лв.,
от които 100.00лв. – държавна такса, 250.00лв. – депозит вещо лице и 100.00лв. –
юрисконсултско възнаграждение.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „/фирма/“ ЕАД, ЕИК *********, да заплати на „/фирма/“
3
ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 411, изр. 1, пр. 2 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
сумите както следва: 10,00 лв., част от вземане в общ размер на 346,22 лв., регресно
вземане по щета № 67012400153, представляващо изплатено от ищеца застрахователно
обезщетение с включени ликвидационни разноски във връзка с вреди по лек
автомобил „Киа Рио“ с рег. № ******от настъпило на 19.01.2024г., ПТП, причинено
виновно от водача на лек автомобил „Сеат Ибиза“, с рег. № ******, застрахован при
ответника по застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законна лихва от датата
на подаване на исковата молба 30.04.2025г. до окончателно изплащане на сумата и 0,78
лв., част от вземане в общ размер на 42,25 лв. - мораторна лихва за периода от
05.06.2024 г. до 30.04.2025 г.
ОСЪЖДА ЗАД „/фирма/“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 1 вр.
ал. 8 ГПК, да заплати на „/фирма/“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от 450.00лв. –
разноски.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4