РЕШЕНИЕ
№ 1090
гр. Варна, 27.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Красимир Т. Василев
Членове:Светла В. Пенева
Деница Славова
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно гражданско
дело № 20253100500432 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба на С. Г. Я., И. Б. Я., М.
М. Д. И Р. С. Д., чрез адв. Л. М. (ВТАК) против Решение № 4737 от 30.12.2024
година, постановено по гр.дело № 8791/2023 година, на ВРС, с което е било
прието за установено отношенията между страните - И. И. С., ЕГН
**********, Р. Б. И., ЕГН **********, и К. И. И., ЕГН ********** от една
страна и И. Б. Я., ЕГН **********, С. Г. Я., ЕГН **********, Р. С. Д., ЕГН
********** и М. М. Д., ЕГН **********, че ищците притежават правото на
собственост при квоти: 4/6 ид.ч. за Р. Б. И., 1/6 ид.ч. за И. И. С. и 1/6 ид.ч. за К.
И. И., върху ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. В., одобрени със Заповед
РД-18-64/16.05.2008 г. на ИД на АГКК, с последно изменение на КККР,
засягащо имота от 05.11.2021 г., находящ се в гр. В., район „М.“, З.п.з, с площ
от 1 180 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на
трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), предишен идентификатор:
няма, номер по предходен план: ***, при съседи: ***, ***, ***, ***, придобит
1
по силата на упражнявано от наследодателя на ищците И. И. И., и продължено
от тях по наследство, давностно владение в периода от 07.06.1997 г. до
19.06.2023 г., на основание чл. 124, ал. 1 ГПК; в частта, с което е бил отменен
издадения в полза на ответниците И. Б. Я. и Р. С. Д. Нотариален акт за
собственост върху недвижим имот № ** от *** г., том **, рег. № ****, дело №
*** от 2023 г., в ЧАСТТА относно ПИ с идентификатор ***, на основание чл.
537, ал. 2 ГПК, както и в частта за разноските.
В жалбата се сочи, че решението на съда е постановено при наличието
на допуснати нарушения на закона, явява се необосновано и не отчита
наличните по делото доказателства. На първо място се сочи, че съдът се е
произнесъл по непредявен иск – твърди се, че с оглед направеното уточнение е
налице противоречие между обявения в ИМ период и този, посочен в
уточнителната молба. Излага се още, че съдът не е мотивирал акта си и че
дадените от ВРС интепретации на свидетелските показания и приложените
писмени доказателства, са изцяло неправилни. Излага се още, че протичането
на давностните срокове е възприето от страна на решаващия съд, но то не е
осъществено или поне това не става ясно от наличните доказателства. В
заключение се настоява ВОС да обезсили постановеното решение, като
недопустимо, а в условията на евентуалност да го отмени и да отхвърли
претенциите.
В срока по чл.263 от ГПК е бил депозиран отговор от страна на ищците,
сега въззиваеми, чрез адв. Т., с които се оспорва жалбата и се навеждат
аргументи в подкрепа на постановения и атакуван съдебен акт.
В съдебно заседание пред ВОС, въззивниците са редовно призовани, не
се явяват, но чрез адв. М. поддържат въззивната си жалба.
Въззиваемите страни, редовно призовани, явява се единствено
въззиваемата И. С., чрез адв. Т., оспорват жалбата и молят съда да потвърди
решението.
За да се произнесе по спора, като се запозна с материалите по делото и
застъпените от страните становища, ВОС намери за установено следното:
Пред ВРС ищците за заявили искова претенция със следните твърдения:
Те излагат, че са собственици на едноетажна жилищна сграда с
идентификатор ***, изградена в ПИ с идентификатор ***, находящ се в гр. В.,
район „М.“, З.п.з, с площ от 1 180 кв.м. Сочат също, че този имот е стар ПИ с
№ **, които пък е бил идентичен на ПИ № ***, като за последния имало
съставен Акт за държавна собственост № *** от 26.01.1976 г. Излагат още, че
са наследници на покойния И. И. И., б.ж. на гр. В., починал на **.**.**** г. –
2
съпруг на Р. И. и баща на И. С. и К. И., при квоти от 4/6 ид.ч. за съпругата и по
1/6 ид.ч. за децата. По отношение на техния наследодател се твърди, че е
придобил правото на собственост върху посочената сграда по силата на
Договор за покупко-продажба, цената по която била заплатена съгласно
Фактура № ***/30.05.1997 година и по късно с н.а. за собственост на
недвижим имот № ** от **.**.**** г., том *, рег. № ***, дело № **, е бил
признат за собственик на сградата. Посочено е в исковата молба, че предвид
придобиването на собствеността върху постройката, считано от 07.06.1997 г.,
процесният поземлен имот, в който била построена последната, бил завладян
от наследодателя на ищците, като за целта последният поставил ограда,
декларирал ПИ в данъчната служба и заплащал данъци за него. Съобразно
това от И. И. било подадено заявление от 06.06.2013 г. до Община В. за
издаване на удостоверение за обстоятелствена проверка, в отговор на което
бил уведомен от Областна администрация – В., че за процесния ПИ имало
съставен Акт за държавна собственост № ***/26.01.1976 г., издаден от
Градски народен съвет – В.. Изложени са твърдения, че след смъртта на
наследодателя на ищците – **.**.**** г., продължили да упражняват трайно,
непрекъснато и необезпокоявано фактическата власт върху спорния имот,
като на 12.10.2015 година са били въведени във владение в имота от ЧСИ, след
влизане в сила на решение по гр.д. № 14577/2014 г. на ВРС. Излагат още, че до
19.06.2023 година са стопанисвали имота и намиращата се в същия сграда,
имали насаждения в него и се събирали с приятели там, но и че на 20.06.2023
година владението им е било отнето, като наетите от тях работници за ремонт
на покрива на сградата не са могли да влязат, поради смяна на катинара на
входната порта и поставена охранителна техника, за което е подаден сигнал до
МВР. Също в ИМ ищцовата страна излага, че са узнали за започнатото от
ответниците И. Я. и Р. Д. производство за заверка на молби-декларации и
издаване на удостоверение за обстоятелствена проверка на 27.09.2021 година,
с оглед на което и депозирали възражение от същата дата. Сочи се още, че
ищцата И. С. подала и заявление до Областна администрация – В. с искане за
откриване на процедура по закупуване на спорния ПИ, в съответствие с
разписаното в чл. 84, ал. 1 ППЗДС, в резултат на което ищците били
уведомени, че към 03.10.2021 г. бил налице открита процедура по съставяне на
нов АДС за процесния имот. Независимо от това обаче, на 30.03.2023 г. в
полза на ответниците И. Я. и Р. Д. бил издаден оспорваният Нотариален акт за
собственост върху недвижим имот № ** от *** г., том **, рег. № ****, дело №
*** от 2023 г. Подчертано е, че при издаването на КНА било представено
удостоверение от 28.02.2023 г. на Областния управител на Област В., съгласно
което за ПИ не е имало съставен АДС.
Прието е от фактическа страна от решаващия съд, че съгласно
Удостоверение за наследници от 27.09.2021 г., издадено от Община В. /л. 8/
лицето И. И. И. е починал на **.**.**** г. и е оставил като наследници Р. Б. И.
/съпруга/, И. И. С. /дъщеря/ и К. И. И. /син/.
Видно е от Акт № *** за държавна собственост на Градски народен
съвет – гр. В. (вж.л. 9), че на 26.01.1976 година бил е одържавен имот, находящ
се в гр. В., ЗПЗ, № **, бивша собственост на А. Ж. С., както следва: паянтова
3
жилищна сграда със зидове от сгуриени плочи и глинен разтвор с ЕЛ без ВиК
(построена 1961 г.), масивна пристройка /стая/ с бетонна плоча с площ от 31
куб.м. (построена 1963 г.), масивна жилищна сграда с бетонна плоча с Ел без
РиКот с площ от 42 куб.м. (построена 1965 г.), неселищно място 1000 кв.м.,
представляващо пл.№ *** в кв. ЗПЗ.
Имотът е отстъпен за ползване на база лодки на ДПУ „К. о. у.“ – В. като
става ясно от писмо от 24.04.2024 г. на Областния управител /л. 239/, че няма
данни за издадена заповед за отмяна на АДС.
От Фактура от 30.05.1997 г., издадена от „Б.“ АД /л. 7/ се установява, че
е заплатена в брой стойността на стая с навес за ЗИП на лодкостоянка „Ч. м.“
от И. И. И..
От н.а. за собственост върху недвижим имот № **, т. *, рег. № ***, дело
** от 07.06.1999 г. на нотариус П. Д. /л. 6/ се установява, че И. И. И. е признат
за собственик на масивна постройка с площ от 37 кв.м., състояща се от стая и
навес за ЗИП на лодкостоянка „Ч. м.“, построена върху държавна земя в имот
пл.№ ** по плана на ЗПЗ, при граници на имота: имот пл.№ **, имот пл.№ **,
имот пл.№ **, път и имот пл.№ **.
От писмо РД-123-9400-380(1) от 25.06.2013 г. на Областния управител
на Област В. /л. 10/ се установява, че във връзка с подадено заявление от И. И.
И. след служебна проверка се е установило, че за ПИ с идентификатор ***
/стар ПИ № **, идентичен с ПИ № *** по плана на ЗПЗ, Варна/,
представляващ паянтова жилищна сграда, масивна пристройка, масивна
жилищна сграда и неселищно място – 1000 кв.м. има съставен АДС №
***/26.01.1976 г. с предоставени права върху имота на База лодки и ДПУ „К.
о. у.“ – В.
От Протокол за въвод във владение на недвижими имоти от 12.10.2015 г.
на ЧСИ Л. Т. /л. 191-192/ се установява, че на взискателите Р. И., И. С. и К. И.
е предадено държането върху недвижим имот, находящ се в гр. В.,
лодкостоянка „Ч. м.“, представляващ постройка с площ 37 кв.м., състояща се
от стая и навес за ЗИП, изградена върху държавна земя в имот пл.№ ** по
плана на ЗПЗ, като на сградата и на входната врата на двора са поставени
катинари. По този повод е било представено и Решение № 3119/13.07.2015 г.
по гр.д. № 14577/2014 г. на ВРС /л. 193-195/, с което Е. И. К. е осъдена да
предаде на посочените по-горе лица държането върху недвижимия имот
(постройката), който е бил отдаден под наем.
От н.а. за покупко-продажба на недвижими имоти № ***, т. ***, вх.рег.
№ ****, дело № *** от 28.09.2020 г. на нотариус П. С. /л. 284-287/ се
установява, че СД „П.-Г. С.“ е продало на „Н. М.“ ООД, чрез управителите си
Р. С. Д. и И. Б. Я., само 185 кв.м. ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ***,
целият с площ 1 314 кв.м., находящ се в гр. В., ЗПЗ. Страните са постигнали
споразумение купувачът да ползва реална част от имота с площ 185 кв.м,
оцветена в син цвят в приложената скица, като в тяхна полза продавачът им
учредява право на преминаване през имота си. Представени са скици във
връзка със сделката /л. 288-291/ Копия на документите на л. 331-338.
От разпечатка от официалния сайт на Община В. (Обяви и съобщения)
4
от 27.09.2021 г. /л. 11/ се установява, че заинтересованите лица Р. Б. И., И. И.
С. и К. И. И. са уведомени, че е започнало административно производство по
издаване на удостоверение за обстоятелствена проверка по инициатива на И.
Б. Я. и Р. С. Д. по подадено заявление от 02.02.2021 г. за ПИ *** с площ 1180
кв.м., ведно с изградената в него сграда с идентификатор ***.2 с площ 59
кв.м., находящи се в гр. В., р-н М., ЗПЗ. Представено е възражение от И. И. С.
от 27.09.2021 г. до Община В. /л. 12/ срещу преписката и издадена заповед.
Представен е отговор от Община В. от 08.10.2021 г. /л. 13/ по постъпилото
заявление от И. И. С. от 27.09.2021 г. с искане за откриване на процедура по
закупуване на недвижим имот – частна държавна собственост, като е
отговорено, че за имот *** има съставен АДС и ще бъде открита процедура по
съставяне на нов акт за държавна собственост, съобразно чл. 71, ал. 2 ЗДС.
От н.а. за собственост върху недвижим имот № **, т. *, рег. ****, дело
№ *** от 30.03.2023 г. на нотариус А. Г. /л. 14/ се установява, че въз основа на
обстоятелствена проверка по реда на чл. 587, ал. 2 ГПК, вр. чл. 79 ЗС И. Б. Я.
и Р. С. Д. са признати за собственици при равни квоти на ПИ с идентификатор
*** с площ 1180 кв.м. и сграда с идентификатор ***.2, разположена в имота с
площ 59 кв.м. Представена е скица /л. 15/. Представено е постановлението на
нотариуса /л. 99/, от което е видно, че свидетелите са дали показания, че Я. и
Д. стопанисват имота от 2009 г. – 2010 г. Представена е и самата нотариална
преписка /л. 206-225/.
Представени са и писмени доказателства от И. С. до И. Я. и Р. Д. чрез
ЧСИ Л. Т. /л. 110/, с които С., като собственик на построена в имота сграда, е
поканила Я. и С., като съсобственици на имот ***, да й предоставят достъп до
сградата. Представен е Сигнал от 20.06.2023 г. от И. И. С. до 3РПУ към МВР
В. /л. 197/ във връзка с поставен катинар и охранителна техника на
поземления имот ***. В тази връзка е представено Постановление от
21.02.2024 г. на Апелативна прокуратура – Варна /л. 198-203/, от което се
установява, че по преписката на нотариус Г. е представено различно
удостоверение от Областна управа, от това, което реално е било издадено.
Представена е от Община В. преписката по декларация по чл. 14 ЗМДТ
от 12.01.2021 г., с която И. Я. е декларирал процесния имот и сградата като
придобити от него и Р. Д. по давност /л. 228 – 237/. Представени са Решение №
1788 от 19.12.2023 г. по адм.д. № 1967/2023 г. на АС Варна и Решение № 4058
от 03.04.2024 г. по адм.д.№ 1302/2024 г. на ВАС /л. 297-302/, с които е
отменена Заповед № 220/24.08.2023 г. на кмета на на р-н М., Община В., с
която е наредено премахването на сграда с идентификатор ***.1, находяща се
в имот с идентификатор *** и е спряно изпълнението на заповедта.
От писмо от 08.11.2024 г. от Община В., ДМДТ /л. 327/ се установява, че
ПИ *** е деклариран от Р. И., И. С. и К. И. с декларация по чл. 14 ЗМДТ от
10.09.2015 година и че нямат непогасени задължения за данъци и такси.
Наследодателят И. И. е подал на 22.10.1999 г. декларация за постройката и
земята, съгласно нотариален акт от 07.06.1999 година.
Пред решаващия съд е била изслушана и съдебно техническа
експертиза, от заключението на която става ясно, че имот *** с площ 1 180
5
кв.м. и е частично идентичен на имот № *** по АДС № ***/*** с площ 1 000
кв.м., предвид установеното между тях застъпване/препокриване за площ 1
103 кв.м. Между сграда *** с площ 60 кв.м. по КККР и сграда в
североизточния край на имот № *** с площ 48 кв.м. по КП/1956 е налице
съответствие само по местоположение, но не и по площ. Между имот *** с
площ 1180 кв.м. и земята във външните граници на ПИ № ** и № ** с обща
площ 1194 кв.м. по КП/1985 г. е налице съответствие, тъй като са частично
идентични за площ от 1144 кв.м., предвид застъпване/припокриване. Сградата
***. с площ 60 кв.м. отговаря само по местоположение на „масивна
постройка“ с площ 37 кв.м., описана в НА-**/1999 г. Процесната сграда ***. е
самосрутваща се, но на същата може да се извърши основен ремонт. В
съдебно заседание вещото лице пояснява, че площта на имота по АДС не
отговаря на реално измерената площ, което често се случва. Сградите по
различните планове са подобни, но дали са същите не може да отговори. От
заключението на вещото лице инж. Б. по допуснатата по делото допълнителна
СТЕ /л. 339-342/ се установява, че след справка в областна администрация е
установил, че е допусната грешка в писмо от 08.10.2021 г., като е записано, че
процесният имот *** е бил с номер по предходен план – **, за което са му
представили скица, от която се вижда, че имотът е с номер по предходен план
***. В останалата част вещото лице потвърждава вече даденото първоначално
заключение.
От заключението на вещото лице инж. П. М. по допуснатата повторна
СТЕ /л. 342-349/ се установява, че процесната сграда с идентификатор ***.1
се намира в много лошо състояние в техническо отношение. Същата е негодна
за ползване и опасна. Ако се предприеме възстановяване и заздравяване на
същата е необходимо да бъде извършено конструктивно обследване, трябва да
се състави технически паспорт, да се изготви инвестиционен проект и да бъде
издадено разрешение за строеж. В съдебно заседание вещото лице пояснява,
че в този си вид сградата не отговаря на изискванията за сграда на груб
строеж.
Разпитани са били свидетели за двете страни, които изясняват
релевантни за процеса факти.
Виждането на въззивния съд е следното:
Съдът приема, че правният интерес от предявяване на иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК е положителна процесуална предпоставка от
категорията на абсолютните, за която съдът следи служебно. Наличието на
правен интерес се преценява конкретно - както въз основа на обосновани
твърдения, наведени в исковата молба, като при оспорването им ищецът
следва да докаже фактите, от които те произтичат, така и в по-широк аспект от
гледна точка на поведението на ответника спрямо правата на собственост на
ищеца и в контекста на чл. 6 ГПК. Преценката в тази насока се обуславя от
естеството и съдържанието на възникналия между страните извънсъдебен
6
правен спор - вида на действията, чрез които ответникът извънсъдебно
оспорва конкретно субективно материално право на ищеца. Когато спорът
вземе формата на оспорване на претендирано от ищеца право на собственост,
последният има правен интерес от предявяване на положителен
установителен иск за собственост, за да бъде установено със сила на
пресъдено нещо съществуването на неговото право, съгласно разясненията,
дадени в т. 1 на ТР № 8/27.11.2013 г. по тълк. д № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Следва да се посочи още, че установителният иск е субсидиарна форма на
защита на материалното право и е допустим, само когато липсва друга правна
възможност за реализиране на субективните права на ищеца /с уточнението,
че правен интерес от предявяване на установителен иск за собственост е
налице и когато ищецът разполага с възможността да предяви осъдителен иск
за същото право според т. 2 на ТР № 8/27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/2012
година на ОСГТК на ВКС/.
В правната теория и съдебната практика неотклонно се приема, че
правният интерес от търсенето на съдебна защита произтича от наличието на
правен спор, а съгласно чл. 6, ал. 2 ГПК предметът на делото и обемът на
дължимата защита и съдействие се определят от страните. Разглеждайки
правния спор, с който е сезиран, съдът не може по своя преценка да променя
заявените от страните по съответния процесуален ред обстоятелства,
факти и петитум, а е длъжен да вземе решението си при съобразяване с
онези от тях, които са поддържани от страните /решение № 288/29.12.2015
г. по гр. д. № 2293/2015 г. на ВКС, III-то г. о. /.
В разглеждания случай са налице противоречия в самата искова
молба – от една страна ищците заявяват собствеността си върху процесния
имот и постройка, като претендират да са ги придобили по давност, но
едновременно с това не е отречена собствеността на процесния имот от страна
на Държавата и най – вече е заявено, че са направени постъпки този имот да
бъде закупен. Съобразявайки така очертаните твърдения на ищците, които са
рамкирали правния спор, ВРС е следвало да обездвижи исковата претенция
като изясни въпроса дали се претендира правото на собственост върху
спорния имот и ако отговора е бил положителен, да се отговори по какви
съображения приемайки, че са собственици, самите ищци заявяват, че са
направи постъпки за неговото закупуване от пред Държавата, доказателства за
което по делото има. Било е задължително да се изясни въпроса дали спора не
7
се свежда до собствеността върху самосрутващата се постройка, означена на
скиците под № 1. Ако ищовата страна твърди, че е собственик на имота по
давност по какви причини и съображения е заявила още, че е стартирала
процедура по изкупуването му пред Държавата. Така изложените фактически
твърдения и обосновават възприетото към настоящия момент в практиката на
ВКС становище за начина, по който съдът следва да извърши проверка на
доказателствата, подкрепящи претенцията. В настоящия случай съдът е дал
указания на предявилото иска лице за посочване на фактическите твърдения,
които да обосноват правния му интерес от предявяването на положителен
установителен иск, и е видно от Уточнителната молба на л.189, че ищцовата
страна е отговорила, без обаче да разреши противоречието в собствените си
твърдения – от една страна желанието да изкупи имота, от друга - че го е
давностила.
В съответствие с Тълкувателно решение № 3 от 14.02.2018 година, по
тълк. д. № 3/2017 г. на ОСГК на ВКС е възприетото от въззивния съд, че
течението на давностния срок по чл. 79, ал. 1 ЗС за придобиване по давност на
имоти - частна общинска собственост е спряно с разпоредбата на § 1 от ЗР на
ЗД на ЗС (ДВ, бр. 46 от 2006 г.) преди изтичането му и този срок не тече до
31.12.2022 г. Със задължителната практика е разяснено още, че започналият да
тече от 1.06.1996 г. десетгодишен давностен срок изтича на 1.06.2006 г., а
установеният с § 1 от ЗР на ЗД на ЗС (ДВ, бр. 46 от 2006 г.) мораториум е в
сила от 31.05.2006 година, в съответствие с което е формираният от настоящия
съд извод, че в полза на ищицте не е осъществено придобивното основание
по чл. 79, ал. 1 ЗС.
Характера на имота като държавна собственост е една от отрицателните
материално правни предпоставки, които възпрепятстват придобиването му по
давност с оглед разпоредбата на чл. 86. ( ДВ, бр. 31 от 1990 г.), който гласи, че
не може да се придобие по давност вещ, която е държавна или общинска
собственост, а в предна редакция и кооперативна. С изменението на чл. 86 от
ДВ бр. ЗЗ от 1996 г., в сила от 01.06.1996 година, давността е изключена като
придобивен способ само за вещите, които са публична държавна или
общинска собственост. Следователно за вещите частна държавна или
общинска собственост, които са завладени преди влизане в сила на
8
изменението на чл. 86 ЗС от ДВ бр. ЗЗ от 1996 г., давностният срок започва да
тече от 01.06.1996 година, и тъй като срокът се брои по години, срокът за
придобиване изтича на 01.06.2006 г. На тази дата обаче течението на
давностния срок е спряно с § 1 ДР ЗС за срок от седем месеца, като с
последващите изменения на правната норма спирането течението на
давностния срок е продължено до 31.12.2022 година. Оттук следва, че вещно
право върху имот частна държавна или общинска собственост не може да се
придобие чрез десетгодишно давностно владение от трето лице, тъй като
течението на давностния срок е започнало на 01.06.1996 година, но е спряно в
последния ден от срока – 01.06.2006 г. с § 1 ДР ЗС за определен период от
време, удължен до 01.12.2022 година. Ето защо, съдът приема, че
въззиваемите не са владели процесния имот на основание, което е било годно
да ги направи собственици.
Нещо повече – изследването на това придобивно основание дава повод
на съда да заключи, че съобразно установената практика на ВКС самата
придобивна давност, като институт е един от регламентираните в чл. 77 ЗС
способи за придобиване право на собственост върху вещи. Предвид
разпоредбата на чл.79 от ЗС правото на собственост по давност върху
недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10
години, а ако владението е добросъвестно - с непрекъснато владение в
продължение на 5 години. От своя страна нормата на чл.68 от ЗС дава и
легално определение на термина „владение“ – това е упражняване на
фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез
другиго, като своя. Следователно е редно да се акцентира върху две
обстоятелства – това са т.нар. „фактическа власт“ и факта, че веща се държи
„като своя“. Презумпцията относно субективния елемент на владението, т.е.
намерението за своене на вещта (animus), е въведена в полза на владелеца и в
случай на отричане на владелческото му качество тежестта за оборването й
пада върху лицето, което оспорва осъщественото владение. Елементите на
фактическия състав на чл.79 ЗС следва да се установят по делото при
условията на пълно и главно доказване. Няма спор, че основното
доказателство за установяване на придобивна давност са гласните и писмени
доказателства, каквито са били ангажирани в този процес. Единствено съдът е
този, които може по същество да прецени /след анализ/дали е основателно
позоваване на придобивна давност. При позоваване на придобивна давност
9
следва да се посочи от кого и от кога е установена фактическа власт върху
имота, до кога е продължило владението и на кого е
противопоставено.Следователно страната, която се домогва да докаже, че е
давностила имот / имоти е длъжна да установи, че той / те не са изключени
от оборота, т. е., че по отношение на този имот не
съществува забрана да бъде предмет на придобиване по давност. От
материалите по делото – конкретно представената на л.10 – л.13
кореспонденция между ищците и Областна управа – град В. става ясно, че към
27.09.2021 година първите са направи искане за закупуване на процесния
имот, като са получили отговор, че това би могло да се осъществи едва след
издаването на нов АДС, предвид влизането в сила на КК за имота.
Следователно към тази дата ищците в процеса ясно указват, че при тях
отсъства т.нар „анимус“ или намерението за своене на имота, както и че те
възприемат същия именно като държавен. Да се изчислява протичащата от
27.09.2021 година давност е безпредметно, т.к. очевидно не е изтекъл
изискуемия 10 годишен срок. Ищците променят твърденията си едва в
представената по делото уточнителна молба на л.188, където вече заявяват, че
по отношение на тях срокът е изтекъл и че на това оригинерно основание
могат да бъдат признати за собственици.
Отделно от горното изискванията на константната съдебна практика
ясно и недвусмислено указват, че намерението за своене следва да се
демонстрира по несъмнен начин против ответната страна, доказателства за
което не за налице. Представените гласни доказателства не указват
изискуемите от закона и съдебната практика факти. Свидетелките Т. С. и Т. Ц.
И. сочат, че познават имота и ищците, но не и че те са противопоставили
владението си спрямо въззивниците, а ако това е станало то е било
осъществено през 2023 година, когато е бил подменен катинара.
Съобразно практиката на ВКС на Р България - Решение № 416 от
9.08.2010 г. на ВКС по гр. д. № 953/2009 г., I г. о., ГК, докладчик съдията
Костадинка Арсова, съществуващата до 1996 г. забрана изключва
възможността да се придобие по давност държавно място, включително и
сградата върху него, тъй като по реда на чл. 92 ЗС тя също е била държавна
собственост. През този период лицето има качеството държател, а не владелец
на имота. Тази забрана е преодоляна с разпоредбата на чл. 86 ЗС (в редакцията
й от 1996 г.). Съществуващият обаче мораториум върху приложението на
10
новата разпоредба също не позволява придобиването на такъв имот на
оригинерно основание. Съгласно чл. 79, ал. 1 ЗС давностното владение в
посочения срок от десет години е основание за придобиване на право на
собственост върху недвижим имот, доколкото не е налице изрична законова
забрана за това.
И накрая – настоящото произнасяне няма за предмет да изследва
отношенията между Държавата и ищците – очевидно е, че тези отношения са
предмет на друго производство (вж.л.136), т.е. правораздавателната дейност
на съда включва единствено произнасяне по предявените от ищците против
ответниците искове. Засягането на въпроса за придобивното основание от
страна на ищците е имплицитно свързано с решаването на спора по същество,
но това не засяга правата на Държавата.
При тези данни въззивния съд приема, че решението на първата съдебна
инстанция е неправилно и като такова следва да бъде отменено, а претенциите
– отхвърлени.
По разноските и възражението за прекомерност:
Пред първата съдебна инстанция адв. Т. е направил възражение за
прекомерност по отношение хонорара на ответната страна. От материалите по
делото е видно, че всеки един от ответниците е заплатил адв. Хонорар в
размер на 2 620 лева, което съобразно т.4 на чл.7 ал.2 от Наредбата не визира
прекомерност. Останалите разноски касаят извършването на експертизи. Т.е.
пред ВРС следва в полза на ответниците да бъде заплатена общата сума от
12 312 лева, с ДДС, а пред ВОС възражение за прекомерност не е било
направено и в тази връзка ищците следва да бъдат осъдени да заплатят
10 684.93 лева с ДДС. За всеки един от тези разходи са представени нарочни
документи, видни от делото.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 4737 от 30.12.2024 година, постановено
по гр.дело № 8791/2023 година, на ВРС, седемнадесети състав, като вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковите претенции на И. И. С., ЕГН **********, с адрес;
гр. В., ж.к. „М.“ бл. ***, вх. *, ап. **, Р. Б. И., ЕГН **********, и К. И. И., ЕГН
**********, против И. Б. Я., ЕГН **********, С. Г. Я., ЕГН **********, и
двамата с адрес: гр. В., ул. „Д. В. П.“ № *, вх. *, ет. *, ап. *, Р. С. Д., ЕГН
11
********** и М. М. Д., ЕГН **********, и двамата с адрес: гр. В., ул. „П. Д.“
№ *, вх. *, ет. *, ап. *, за приемане на установено, че ищците притежават
правото на собственост при квоти: 4/6 ид.ч. за Р. Б. И., 1/6 ид.ч. за И. И. С. и
1/6 ид.ч. за К. И. И., върху ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. В.,
одобрени със Заповед РД-18-64/16.05.2008 г. на ИД на АГКК, с последно
изменение на КККР, засягащо имота от 05.11.2021 г., находящ се в гр. В.,
район „М.“, З.п.з, с площ от 1 180 кв.м., трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до
10 м.), предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: ***, при
съседи: ***, ***, ***, ***, придобит по силата на упражнявано от
наследодателя на ищците И. И. И., и продължено от тях по наследство,
давностно владение в периода от 07.06.1997 година до 19.06.2023 година, на
основание чл. 124, ал. 1 ГПК, както и претенцията по чл.537 ал.2 от ГПК за
отмяна на издадения в полза на ответниците И. Б. Я. и Р. С. Д. Нотариален акт
за собственост върху недвижим имот № ** от *** г., том **, рег. № ****, дело
№ *** от 2023 г., в ЧАСТТА относно ПИ с идентификатор ***.
ОСЪЖДА И. И. С., ЕГН **********, с адрес; гр. В., ж.к. „М.“ бл. ***,
вх. *, ап. **, Р. Б. И., ЕГН **********, и К. И. И., ЕГН **********, и двамата
с адрес: гр. В., ул. „Л.“ № **, ет. *, ап. ** да заплатят в полза на И. Б. Я., ЕГН
**********, сумата от 4046 лева пред ВРС и сумата от 2 620 лева пред ВОС,
или общо сумата от 6 666 (шест хиляди шестотин шестдесет и шест) лева, с
ДДС, на основание чл.78 от ГПК.
ОСЪЖДА И. И. С., ЕГН **********, с адрес; гр. В., ж.к. „М.“ бл. ***,
вх. *, ап. **, Р. Б. И., ЕГН **********, и К. И. И., ЕГН **********, и двамата
с адрес: гр. В., ул. „Л.“ № **, ет. *, ап. ** да заплатят в полза на С. Г. Я., ЕГН
********** сумата от 2 620 лева пред ВРС и сумата от 2 620 лева пред ВОС,
или общо сума в размер на 5 240 (пет хиляди двеста и четиридесет) лева, с
ДДС, представляващи съдебно – деловодни разноски пред ВРС и ВОС, на
основание чл.78 от ГПК.
ОСЪЖДА И. И. С., ЕГН **********, с адрес; гр. В., ж.к. „М.“ бл. ***,
вх. *, ап. **, Р. Б. И., ЕГН **********, и К. И. И., ЕГН **********, и двамата
с адрес: гр. В., ул. „Л.“ № **, ет. *, ап. ** да заплатят в полза на Р. С. Д., ЕГН
********** сумата от 3 026 лева пред ВРС и сумата от 2 620 лева, пред ВОС,
или общо в размер на 5 646 (пет хиляди шестотин четиридесет и шест) лева, с
ДДС, представляваща съдебно – деловодни разноски пред ВРС и ВОС, на
основание чл.78 от ГПК.
ОСЪЖДА И. И. С., ЕГН **********, с адрес; гр. В., ж.к. „М.“ бл. ***,
вх. *, ап. **, Р. Б. И., ЕГН **********, и К. И. И., ЕГН **********, и двамата
с адрес: гр. В., ул. „Л.“ № **, ет. *, ап. ** да заплатят в полза на М. М. Д., ЕГН
**********, сумата от 2 60 лева пред ВРС и сумата от 2620 лева пред ВОС,
или общо в размер на 5 240 ( пет хиляди двеста и четиридесет) лева, с ДДС, на
основание чл.78 от ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен
Касационен Съд на Р България, в едномесечен срок от съобщаването му на
страните, на основанията посочени в чл.280 ГПК.
12
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13