РЕШЕНИЕ
№ 5917
гр. София, 20.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
при участието на секретаря В. К. Д.
в присъствието на прокурора Т. С. Н.
като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ Частно
наказателно дело № 20231110216536 по описа за 2023 година
Съдът с оглед предмета на настоящото производство приема, че
съгласно чл. 155 от Закона за здравето (ЗЗ) освидетелстваното лице се
настанява на задължително лечение, когато са налице кумулативно
визираните в закона предпоставки, а именно, така наречения медицински
критерий, което предполага наличие на психично разстройство на
освидетелстваното лице по смисъла на чл. 146, ал. 1, т. 1 и/или т. 2 от ЗЗ, а
второто условие, наречено социален критерий предполага наличие на
опасност, обусловена от установено психично разстройство на лицето от
извършване на престъпление спрямо околните или в случай, че същият бе
създал предпоставки да застраши своя живот и здраве, включително живота и
здравето на околните.
Настоящият съдебен състав, като се съобрази с приложените по делото
писмени доказателства, както и с оглед експертното становище на вещото
лице от първото съдебно заседание и заключението на експертите от второто
съдебно заседание по делото и съгласно изготвената СПЕ на д-р С. и д-р С.,
намира и приема за установено като доказано, че освидетелстваното лице И.
В. В. страда от психично заболяване „шизоафектно разстройство маниен
тип“ - психоза, което същинско психично заболяване е визирано в кръга
на заболяванията, посочени в чл.146 от Закона за здравето. Тоест по
безспорен начин съдът извежда като установен и доказан тъй нареченият
медицински критерий, а именно, освидетелстваното лице страда от психично
заболяване, визирано в разпоредбата на чл. 146, ал. 1, т. 1 ЗЗ. Съдът
1
кредитира заключението на СПЕ, която по категоричен начин установи
психичното заболяване на освидетелстваното лице. Експертизата е
мотивирана, обоснована и професионално защитена. Съдът кредитира
събраните в наказателното производство писмени доказателства и СПЕ,
кореспондиращи на събрания в цялост по делото доказателствен материал.
Налице са данни и медицински доказателства доказателства, че
освидетелстваната В. е заболяла от психично заболяване „шизоафектно
разстройство маниен тип“ - психоза. При нея установеното заболяване е
довело до завишена изявеност на психотичната продукция, която е резултат
от интензивността на проявените й болестни изяви на психозата й.
По отношение на втората предпоставка наречена социален критерий
съдът се позова на събраните по делото писмени доказателства, така и на
експертното становище на вещото лице от първото заседание по делото и
заключението на приетата СПЕ на д-р С. и д-р С., с оглед които съдът приема
за обосновани и мотивирани, от които е видно, че освидетелстваното лице В.
има опасно поведение най-вече към себе си и спрямо членовете на
семейството си – към своята сестра най-вече. Освидетелстваната В. има
мирисни халюцинации. Същата според писмените доказателства е проявила
параноидни налудности за преследване и психо-сексуален тормоз.
Заболяването й води до налудности, които не отговарят на обективната
истина, като е налице изпитвано страдание, затвореност и вътрешно
напрежение. Освидетелстваната В. е спряла да се грижи за себе си. Не
приемала своята медикаментозна терапия. Счита, че не е заболяла. Намира се
себе си за напълно здрав човек, с оглед изявленията й от обясненията й в
двете фази на делото и предвид становището на вещите лица по СПЕ по
същия въпрос. Освидетелстваната В. е започнала да проявява словесна
агресия към сестра си. Обиждала я с вулгарни думи. Писмените доказателства
по делото установяват, че освидетелстваната В. е „ръгала“ с ножица в жака на
телефона си, с което е създала рискове да се нарани и да застраши здравето
си. Същата спряла да поддържа хигиена в жилището й. Установи се, че
освидетелстваната В. е подала жалба за кражба на лаптопа си на телефон 112,
който всъщност е счупила. Т.е. същата проявява и агресия към вещи.
Освидетелстваната В. е била диагностицирана с дългогодишна давност със
заболяване „параноидна шизофрения“, но СПЕ на вещите д-р С. и д-р С.
посочват, че с времето заболяването се е променило в „шизоафектно
разстройство маниен тип“ – психоза. Освидетелстваната В. отказва лечение
под каквато и да е форма. Същата е абсолютно некритична към заболяването
си.
Настоящият съдебен състав се солидаризира напълно с изводите на
СПЕ, като приема, че спрямо освидетелстваната В. следва да се проведе
задължително лечение в стационарна форма за срок от 1 месец в„ЦПЗ
Никола Шипковенски“ гр.София, за да се стабилизира нейното
здравословно състояние – върховен принцип във всяка правова и
демократична държава, чийто стожер е всяка отделна човешка личност в
защита на конституционните й субективни права и правни интереси.
Правилно е определена стационарна форма за лечението на
2
освидетелстваната В., тъй като вещите лица с оглед експертния си потенциал
на лекари са преценили, че в здравословната среда на лечебното заведение, на
болното лице може да се окаже адекватна, навременна и пълна медицинска
помощ по ЗЗ. Амбулаторната форма на лечение с оглед становището на д-р С.
от първата фаза на делото и предвид депозираната СПЕ няма да изпълнят
целите на закона. Освидетелстваната В. е некритична към заболяването си.
Същата продължава да счита, че е здрава. Създават се рискове самоволно да
преустанови терапията си в амбулаторна форма, както и е правела до
момента. В първата фаза на делото се установи, че същата е била закупила
билети за пътуване в чужбина. Т.е. съществуват доказани рискове
освидетелстваната В. да се отклони от лечението си по ЗЗ, поради което е
предложено лечение в стационарна форма.
Съдът счита, че посоченото лечебно заведение ЦПЗ „Никола
Шипковенски“ гр.София, независимо от възраженията на освидетелстваното
лице във втората на фаза на делото, разполага с ефективен необходим кадрови
и базов ресурс за провеждане на качествено лечение на същата в съответствие
с принципите на Закона за здравето.
В тази насока, съдът се позова на основополагащия принцип по Закона
здравето – за приоритет и превенция на действията, по защита здравето на
освидетелстваната, и за охрана на общественият интерес от опасното й
поведение.
Съдът намира, че за лице, което да дава информирано съгласие за
постановеното задължително лечение на освидетелстваната, следва да се
определи – нейната сестра Р. В. Р.. Според съда е меродавно родственика
Р. да е лицето, което следва да дава информирано съгласие за лечението
на сестра си В.. В тази насока, съдът се позова изцяло на решение на СГС от
11.03.2021 г. по ВНЧД № 890 по описа за 2021 г., според което съдът винаги
следва да съобразява и възможността на близките на освидетелсвания да
имат контакт с болния, за да му оказват подкрепа и опора в рамките на
процедурата по стабилизиране на здравословното състояние на най-
уязвимите лица, каквито са „душевно болните“ личности.
В заключение, съдът счита, че спрямо освидетелстваната В. се
установяват предпоставки за провеждане на задължително лечение по Закона
за здравето, като решението на съда не е произволно и не обуславя налагането
на по-големи ограничения от установените законови такива по националното
право на съответната страна относно ограничаването на правото на свободно
придвижване на душевно болните лица, съгласно практиката на ЕСПЧ по
приложението на чл. 5, § 1, буква „е“ от Конвенцията за защита правата на
човека и основните свободи, а именно, когато не е провеждано никакво
лечение извън болнично заведение, или когато лечението спрямо душевно
болните лица извън болнични заведения се оказва неефективно. В тази насока
е решението на Европейския съд по правата на човека „Винтерверп
срещу Нидерландия“ от 1971 г.
С оглед изложеното настоящият съдебен състав
3
РЕШИ:
НАСТАНЯВА НА ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ЛЕЧЕНИЕ ПО ЗАКОНА ЗА
ЗДРАВЕТО В СТАЦИОНАРНА ФОРМА ЗА СРОК ОТ 1 (ЕДИН) МЕСЕЦ
в „ЦПЗ НИКОЛА ШИПКОВЕНСКИ“ гр.София -
ОСВИДЕТЕЛСТВАНАТА И. В. В., ЕГН: ********** с адрес гр.С., ул. „В.“
№ ., вх.А, ап.1.
ОПРЕДЕЛЯ за лице, което да дава информирано съгласие за
постановеното задължително лечение на ОСВИДЕТЕЛСТВАНАТА И. В. В.,
ЕГН: ********** с адрес гр.С., ул. „В.“ № ., вх.., ап.., а именно – нейната
сестра Р. В. Р., с телефон: ********************.
ПОСТАНОВЯВА НЕЗАБАВНО ИЗПЪЛНЕНИЕ НА РЕШЕНИЕТО.
Решението може да бъде обжалвано и/или протестирано в седмодневен
срок от днес пред СГС, като в случай на жалба и протест НАСРОЧВА
делото пред СГС за 04.01.2024г. от 10:00 часа , за която дата и час страните
да се считат за редовно уведомени от днес.
ДА СЕ ИЗПРАТИ НЕЗАБАВНО препис от съдебния акт на законния
представител на ЦПЗ „НИКОЛА ШИПКОВЕНСКИ“ гр.София за
изпълнение на постановеното решение, за което съдът следва ДА БЪДЕ
УВЕДОМЕН НЕЗАБАВНО за започналото лечение спрямо
освидетелстваното лице.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4