Р Е Ш Е Н И Е № ……
гр.Панагюрище, 12.11.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Панагюрският районен съд, в публично
съдебно заседание на 23.10.2020 г., в състав: районен съдия Снежана Стоянова,
при секретаря Нонка Стоянова, като разгледа АНД № 64/2020 г., за да
се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и
следващите от ЗАНН.
Образувано
е по жалба на Р.И.Д. *** с ЕГН: **********
против наказателно постановление (НП) № 20-0310-000335/16.03.2020 г. на Началника на
РУ-Панагюрище, с което на основание чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП и за
нарушение на чл.150а от същия закон на жалбоподателя е наложена глоба в
размер на 300 (триста) лева.
Релевираните в
жалбата оплаквания се свеждат до материална и процесуална незаконосъобразност
на наказателно постановление. Твърди се, че жалбоподателят не бил извършил
вмененото му нарушение, тъй като на твърдените в НП дата, място и час не бил
управлявал МПС. Твърди се, че към 10.03.2020 г. жалбоподателят не бил лишен от
право да управлява МПС. Нито в АУАН, нито в НП се съдържали данни за това, дали
жалбоподателят е лишен от правоуправление по съдебен или административен ред и
с кой акт на съда или на съответния административен орган е станало това, при
което правото му на защита било съществено накърнено.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява
от процесуален представител – адвокат Ц.Ч.
от ПАК, която поддържа жалбата и пледира за отмяна на атакуваното НП.
За ответника по
жалбата - АНО, редовно призован, не се явява представител.
Районният съд
провери основателността на жалбата, след като
съобрази становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и
като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства при съблюдаване
разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено от фактическа страна
следното:
Жалбоподателят е санкциониран за това, че на 10.03.2020
г. около 17, 03 часа в град Панагюрище на улица „Инж.Патърчанов“ управлява лек
автомобил „Сузуки Гранд Витара“ с рег.№ ** ** ** **, след като е лишен от това
право по съдебен или административен ред.
Въз основа на АУАН било издадено атакуваното НП. Последното било връчено лично на
нарушителя на 17.03.2020 г., видно от отбелязването в него, а жалбата против НП
била подадена чрез АНО на 20.03.2020 г., т.е. в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН.
След
анализ на събраните по делото устни и писмени доказателства съдът приема за установена
следната фактическа обстановка:
На 10.03.2020 г. около 16,00 часа в град
Панагюрище валял силен дъжд. По тази причина св.И.К., която работила в магазин
на „Теленор“ в гр. Панагюрище се обадила
на жалбоподателя Д., който бил нейн познат, и го помолила да я вземе от
работното й място в 17 часа, когато приключвала работа. Жалбоподателят се
съгласил и около 16,50 часа потеглил към
уговореното място с лек автомобил „Сузуки Гранд Витара“ с рег.№ ** ** ** ** от
горски път, който излизал на улица „Сергей Румянцев“. Бил сам в автомобила. Когато излизал от
горския път и потеглил по „Сергей Румянцев“ жалбоподателят бил забелязан от свидетеля К. и
колегата му С. Р. - служители в РУ-Панагюрище, които извършвали обход на района
с поверения им служебен автомобил. Излизането на жалбоподателя от горския път
създало съмнение у полицейските служители, които решили да го последват и да
извършат проверка на автомобила и водача. Това било забелязано от
жалбоподателя, който увеличил скоростта, когато започнал да се движи по улица
„Пенчо Славейков“. Независимо от това полицаите продължили да следват
жалбоподателя. Последният завил и продължил по ул.„Ангел Шишков“, след което завил
надясно по ул. „Георги Сава Раковски“ и спрял на ул.„Инж. Патърчанов“. Там паркирал,
тъй като улицата била без изход. Автопатрулът, управляван от полицай Р. през
цялото време се движел след лекия автомобил, управляван от жалбоподателя и след
като последният спрял, полицаите спрели зад него. Св.К. и полицай Р. слезли от полицейския автомобил и тръгнали към
автомобила, управляван от жалбоподателя. В този момент жалбоподателят тръгнал
да се мести от седалката на водача към пасажерската седалка. Полицаите отишли
при жалбоподателя и го заварили между двете предни седалки. Поискали му
документи за самоличност, но жалбоподателят не представил такива. Казал, че не
го носи. Тогава св.К. казал на жалбоподателя да си каже имената и ЕГН.
Жалбоподателят продиктувал личните си данни. Тогава св.К. извършил справка по
телефона в дежурната част на РУ Панагюрище, от която се установило, че
жалбоподателят не притежава СУМПС, тъй като същото му било отнето поради
шофиране след употреба на алкохол. Св.К.
попитал жалбоподателя защо управлява МПС, като последният отговорил че чака
момиче на име И.. След кратко време на място пристигнала свидетелката И.К., която
тъкмо била приключила работа. Тя обяснила на полицаите че се е обадила на
жалбоподателя, за да дойде да я вземе от
работа. Тогава полицаите помолили св.К. да шофира автомобила „Сузуки Гранд
Витара“, като следва патрулния автомобил. Св.К. се подчинила, като заедно със
жалбоподателя, който седнал на предната пасажерска седалка последвали
полицаите. Стигнали до Районното управление, където спрели. Полицаите ги
поканили в сградата, където св.К. останала, за да напише обяснение по случая.
На жалбоподателя бил съставен и предявен
процесния АУАН.
Гореописаната фактическа обстановка съдът
възприе изцяло от
показанията на св.К., отчасти от показанията на св.И.К., както и от събраните
по делото писмени доказателства.
Съдът кредитира показанията на полицейския служител св.Д.К., тъй като са обективни и
депозирани от лице, което не е заинтересовано от изхода на делото.
Независимо от служебната връзка между полицейския служител и АНО, първият няма никакъв личен мотив да уличава жалбоподателя, като му приписва нарушение, което иначе той не е извършил. В тази връзка следва да се
акцентира на тази част от показанията на св.К., в която установява, че докато
жалбоподателят не е казал личните си данни, той не е знаел кой е управлявал
автомобила.
Съдът не кредитира показанията на свидетеля
С.С., тъй като същите се опровергават от показанията на св.К.. Освен това
следва да се посочи, че показанията на св. С. се отличават с липсата на
детайлност и логична последователност, поради което оставят впечатление за
предварителна подготовка за обслужване на защитната теза на жалбоподателя. Съдът
не вярва и на жалбоподателя, който обобщено твърди, че не е управлявал
автомобила, като е бил докаран до паркинга от св.С., след което отишли в
намиращо се наблизо кафене. Около 16,50 часа отишъл пеша до автомобила и седнал
на предната пасажерска седалка, за да чака св.К., с която имал уговорка тя да
шофира автомобила. Тъй като прозорците се били изпотили, започнал да ги чисти,
поради което прехвърлил левия си крак от другата страна и така бил заварен от
полицаите. Св.К. обаче не съобщава прозорците на автомобила да са били
изпотени. Не установява жалбоподателят да е бил мокър от поройния дъжд, а това
неминуемо щеше да е така, ако жалбоподателят беше пристигнал пеша до автомобила
от кафенето, което, видно от показанията на св.С. се е намирало на около 50
метра от паркинга. Освен това св.К. не съобщава жалбоподателят да й е съобщил,
че има проблем да докара автомобила до паркинга, а само че са се уговорил тя да
шофира след като се срещнат.
При този анализ на доказателствата за съда
не остана съмнение, че на посочените в НП дата, място и час жалбоподателят е
управлявал лек автомобил „Сузуки Гранд Витара“ с рег.№ ** ** ** **. Независимо
от този факт, жалбата е основателна, тъй като жалбоподателят не е извършил
вмененото му нарушение.
На първо място съдът намира за основателно
възражението в жалбата, че нито в АУАН, нито в НП се съдържат данни за това, дали
жалбоподателят е лишен от правоуправление по съдебен или административен ред и
с кой акт на съда или на съответния административен орган е станало това, при
което правото му на защита е съществено
накърнено. От писмото на Началника на РУ-Панагюрище на л.22 в делото се
установява, че акта, с който актосъставителя и АНО приемат, че жалбоподателят е
бил лишен от право да управлява МПС е заповед за прилагане на принудителна
административна мярка от 29.07.2018 г. (л.23 в делото), с която на жалбоподателя е наложена
ПАМ по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДв.П. – временно отнемане на СУМПС за срок от не
повече от 18 месеца, който очевидно е бил изтекъл към 10.03.2020 г. Видно е от
приложената справка от САС към 10.03.2020 г. спрямо жалбоподателя не е бил
постановяван съдебен акт, с който да е осъден на наказание лишаване от
правоуправление. Вярно е, че управлението на МПС от водач с ПАМ по чл.171, т.1,
б.“б“ от ЗДв.П. също е състав на нарушение по чл.150 а от ЗДв.П., но такова
обвинение срещу жалбоподателя не е предявено. Той е наказан за това че
управлява МПС след като е лишен от това право по съдебен или административен
ред със ЗППАМ. Касае се за непрецизна словесна квалификация на
нарушението, видно от която АНО смесва лишаването от правоуправление по
административен ред с временното отнемане на СУМПС със ЗППАМ. Това са две
отделни хипотези на нарушение по чл. 150а, ал.1 от ЗДП, като лишаването от
правоуправление по административен ред може да стане само с влязло в сила
наказателно постановление, а временното отнемане на СУМПС е принудителна мярка,
която се реализира със заповед за прилагане на ПАМ, като за двете нарушения са
предвидени отделни санкционни норми, съответно чл.177, ал.1, т.1 и чл.177,
ал.1, т.2 от ЗДв.П.
Като е наказал жалбоподателя за това, че
на 10.03.2020 г. в гр.Панагюрище управлява МПС след като е лишен от това право
по съдебен или административен ред, АНО му е вменил нарушение, което не е
извършил. По тези съображения НП като незаконосъобразно
следва да бъде отменено.
Жалбоподателят
претендира разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 300,00 лева, като от страна на АНО още в
съпроводителното писмо е направено възражение за прекомерност. Това възражение
не намира законова опора, тъй като договореното възнаграждение е в минималния
размер, предвиден в чл.18, ал.2 във връзка с чл.7, ал.2 от Наредба
№1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
издадена от ВСС.
По изложените съображения Панагюрският районен
съд в настоящия състав, след като извърши анализ
на установените обстоятелства и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН ,
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯВА
НП № 20-0310-000335/16.03.2020 г. на Началника на РУ – Панагюрище, с което на Р.И.Д. *** с ЕГН: ********** на основание
чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП и за
нарушение на чл.150а от същия закон е наложена
глоба в размер
на 300 (триста) лева , като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Районно управление
Панагюрище, адрес: 4500, гр.Панагюрище, улица „Георги Бозаджиев“ № 26, към
Областна дирекция на МВР Пазарджик, адрес: гр.Пазарджик, пл. „Съединение“ № 3, да заплати на Р.И.Д., с ЕГН: **********, адрес: *** направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 300 (триста) лева.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред Пазарджишкия
административен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: