Р Е Ш Е Н И Е № 510
гр. Видин,
28.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Видинският районен съд, гражданска колегия, в публично заседание на двадесет
и осми октомври две хиляди и деветнадесета година в състав :
Председател
: Владимир Крумов
Съдебни
заседатели:
при секретаря Г. Начева и в присъствието на прокурора …………..........................
като разгледа докладваното от съдия Крумов гр. дело № 2351 по описа за 2019
год. и за да се произнесе взе предвид следното :
Постъпила е молба по чл. 4, ал. 1 от Закона за
защита от домашното насилие /ЗЗДН/ от В.Ц.А., ЕГН **********, постоянен адрес ***,
против Я.П.А., ЕГН **********, постоянен адрес ***. Твърди се, че страните по
делото са съпрузи. До 08.07.2019г. страните живеели заедно в семейното жилище.
На 08.07.2019г. молителят напуснала семейното жилище и отишла да живее в гр.
Белоградчик, където е и понастоящем. Изложени са твърдения за съвместния живот
на страните. Сочи се, че последният акт на домашно насилие ответната страна
извършва по отношение на молителя на 07.08.2019г. в гр. Белоградчик. От
10.30часа до 16.00часа ответникът непрекъснато звъни по телефона и на входната
врата в жилището в което се намира и живее молителката в гр. Белоградчик,
ул.“Васил Савчев“ № 8. За пет часа звъни непрекъснато на молителката и на нейн
близък по телефона около 100пъти. През цялото време обикаля около къщата, движи
се с лек автомобил Форд Фиеста с който е дошъл с още един мъж. Спира
автомобила, ходи по улицата и двора, звъни на входната врата и по телефона,
заплашвайки молителката, че е длъжна и трябва да излезе, иначе ще се случи
лошо. Изложени са твърдения за взаимоотношенията между страните, чувство на
страх в молителката от поведението на ответника.
Иска се от съда да бъдат наложени мерки за защита
на молителя. Иска разноски по производството.
Ответната страна оспорва молбата. Твърди, че не е
осъществил твърдяното насилие.
По делото са събрани писмени доказателства и
гласни доказателства.
Съдът като взе предвид становищата на страните и
събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа страна :
Страните по делото са съпрузи. Свидетелят Марян
Яворов А. е син на страните. Молителката живее със свидетеля Мартин Емилов
Иванов във фактическо съпружеско съжителство в гр. Белоградчик от началото на
месец август на 2019г. От момента на раздялата на страните, молителката не е
поддържала връзка с ответника. Периодично се е обаждала на сина си. Молителката
си е сменила телефонния номер. Свидетелят Марян Яворов А. е научил телефонния
номер на майка си и адреса, където живее в Белоградчик и заедно с баща си и
свидетеля Мартин Иванов Николов отишли на 07.08.2019г. на адреса на молителката
в гр. Белоградчик. Свидетелят Марян Яворов А. е звънял на телефонния номер на
майка си, но тя не приела повикванията. Същият свидетел отишъл до входната
врата на жилището два пъти, първият път сам, като втория път бил със свидетеля
Мартин Иванов Николов. Двата пъти входната врата отворил бащата на свидетеля
Мартин Емилов Иванов, като заявил, че не познава търсената жена. Ответникът седял
на пейка в двора на жилището.
Останалите събрани по делото доказателства не са
относими към правния спор и като такива не следва да се обсъждат.
При така установената фактическа обстановка съдът
намира от правна страна :
По
отношение допустимостта на молбата : Молбата е допустима – подадена е в
едномесечния срок от твърдяното извършване на акта на домашно насилие и срещу
лице от кръга на очертаните в чл. 3 от ЗЗСДН, в настоящия случай срещу съпруг.
По отношение основателността на молбата :
Молбата е неоснователна. Не се доказаха
обстоятелствата, твърдени от молителя, относно упражнено спрямо него насилие от
ответника. Съдът не дава вяра на посочените от молителя доказателства –
декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН. В същата е декларирано, че ответникът е звънял
по телефона на молителката и на входната врата на жилището, обикалял
заплашително около къщата, спирал лекия автомобил, с който дошъл, ходел по
улицата и двора, като заплашвал молителката с конклудентни действия. Свидетелят
Мартин Емилов Иванов заяви, че ответникът звънял на неговия телефонен номер,
тъй като телефонът на молителката бил изключен. Не става ясно с какви
конклудентни действия ответникът е заплашвал молителката на същата дата.
Същевременно доказателствата посочени от ответника
– показанията на свидетелите Марян Яворов А. и Мартин Иванов Николов са
непротиворечиви и установяват, че ответната страна на сочената дата и час не се
е виждал с молителката и не са контактували помежду си.
С оглед изхода на делото молителят следва да заплати
държавна такса в размер на 50,00лв. в полза на Районен съд Видин, съгласно
чл.11, ал. 3 от ЗЗДН.
Направените от молителя разноски остават в негова
тежест.
Воден от горното, Съдът
Р Е Ш И :
Отхвърля подадената от В.Ц.А.,
ЕГН **********, постоянен адрес ***, против Я.П.А., ЕГН **********, постоянен
адрес ***, молба за защита срещу домашно насилие, като неоснователна.
Осъжда В.Ц.А., ЕГН **********, постоянен адрес ***,
да заплати държавна такса в размер на 50,00лв. /петдесет лева/ в полза на Районен
съд гр. Видин.
Отхвърля искането на В.Ц.А., ЕГН **********,
постоянен адрес ***, за присъждане разноски по производството, като неоснователно.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд
гр. Видин в седемдневен срок от връчването му на страните - 28.10.2019г.
Районен съдия :