Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 63
гр. Сливен, 31. 03. 2022 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в публично
заседание на седемнадесети март, две хиляди двадесет и втора година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:
ГАЛЯ ИВАНОВА
При участието на секретаря Галя Георгиева, като
разгледа докладваното от административния съдия административно дело № 444 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по
реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 211, изр. 1, пр. 2 от Закона за
Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.
Образувано е по жалба от Й.М.М. с ЕГН: **********,***,
подадена против Заповед № 343з-2910 от 14.12.2021 г., издадена от Директора на
Областна дирекция /ОД/ на МВР – Сливен, с която на оспорващия е наложено д. н.
„п.” за срок от шест месеца.
В жалбата си оспорващият твърди, че оспорената заповед
е незаконосъобразна, тъй като е постановена в противоречие на процесуалния и
материалния закон. Счита, че при издаването й са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила – в диспозитива на заповедта не е посочено коя норма
от Етичния кодекс наказващият орган приема за нарушена, и че оспорващият не е
допуснал визираното в заповедта д. н.. Моли оспорената заповед да бъде
отменена.
В съдебно заседание оспорващият, редовно призован, не
се явява. Представлява се от упълномощен процесуален представител, който
поддържа жалбата, моли да бъде уважена, претендира присъждане на направените по
делото разноски. В представена писмена защита излага съображения в подкрепа на
твърденията си за незаконосъобразност на оспорената заповед.
Административният орган – Директора на ОД на МВР –
Сливен, редовно призован, не се явява в съдебно заседание. Представлява се от
упълномощен процесуален представител, който оспорва жалбата. Счита, че оспорената
заповед е законосъобразна, тъй като е издадена при спазване на
административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено от другата страна. В
представена писмена защита излага съображения в подкрепа на твърденията си за
законосъобразност на оспорената заповед.
Административният съд, след като обсъди и прецени
наведените в жалбата доводи, становищата на страните, събраните по делото
относими към спора доказателства и извърши проверка за законосъобразност на
оспорения административен акт, приема за установено от фактическа страна
следното:
Оспорващият Й.М.М. е с. в МВР от 11.09.2018 г. Към датата
на издаване на оспорената заповед е м. и. на д. п. в Г. „О. на о. р.”, С. „О. п.”,
Р. у. /РУ/ – Н. З. при ОД на МВР – Сливен.
По време на с. си в МВР е н. с „п. н.” от Министъра на вътрешните работи през
2020 г. и няма налагани наказания /видно от кадрова справка/.
От приложената
по делото длъжностна характеристика за заеманата от оспорващия длъжност е
видно, че едно от предвидените в нея основни длъжностни задължения е с. и. на Етичния
кодекс за п. на д. с. в МВР. Оспорващият е запознат с длъжностната
характеристика и с Етичния кодекс за п. на д. с. в МВР на 08.05.2019 г.
Със Заповед № 343з-2087 от 15.09.2021 г. на Директора
на ОД на МВР– Сливен, издадена на основание чл. 205, ал. 2 от ЗМВР, е
разпоредено извършване на проверка за изясняване на постъпили данни за н. на с.
д. по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР от м. и. Й.М.М.; определена е комисия, която да извърши
проверката и да изготви писмена справка за резултата. Оспорващият е запознат с
горепосочената заповед на 24.09.2021 г. Проверката е разпоредена във връзка с
постъпили данни, че на 07.08.2021 г. м. и. М. е станал свидетел на н. и. на ф.
с., на о. о., з. и з., от страна на н. к. Р. и М. над д. в РУ л., като не е п.
д. за п. на т. д. и не е изготвил доклад до прекия си ръководител за д., на
които е с. с..
Определената комисия е извършила възложената проверка,
по време на която са анализирани постъпилите данни за д. н., както и събраните
писмени материали и сведения.
В образуваното д. производство са дадени писмени
обяснения от оспорващия – Рег. № 306р-17513 от 27.10.2021 г., приети от
Директора на ОД на МВР – Сливен на 09.12.2021 г., и Рег. № 306р-19587 от 02.12.2021
г., приети от Директора на ОД на МВР – Сливен на 09.12.2021 г. В писмените си
обяснения оспорващият е посочил, че не е ставал свидетел на и. на ф. с. или о.
на о. д. или з. от страна на н. к..
По време на проверката са събрани сведения, че: на
07.08.2021 г. около 05:00 часа с. от а. е. *** м. е. Р.Ж.Р., м. и. Н.М.М. и м.
и. Й.М.М.,
по повод обаждане на личния телефон на М. за в. к. между д. г. л. и п. и. до д.
в града, спрели автомобил, в който п. о. п. л.: Х. Й., К. А., С. А., С. С. и М.В.;
намерили в автомобила г. п., с. на С. С.; заедно със С. п. с. отишли в с. на РУ
– Н. З., а на о. л. р. да ги последват в РУ, за изясняване на случая; п. с.
завели лицата, у. в к., в к. на РУ, където м. и. М. и м. е. Р. н. у. на лицата Х.
Й., К. А., С. А. и С. С.; о. им з. и з.; о. о. д. към лицето М.В.; м. и. Й.М. п. в. в залата, в.
и з. к. се с., но не се н..
Гореизложените сведения са събрани от: Г.П.Г.– с. о. в
Г. „О. на о. р.”, С. „О. п.” при РУ – Н. З. /която посочва, че на 07.08.2021 г.
е станала свидетел на д. на п. с., когато за к. на д. п. с. в к. на РУ, както и
че в. к. й М. да с. до в. на к. и да н. с. се, без да п. по н. н. на к. си/; И.
Г. М. – с. о. в Г. „О. на о. р.”, С. „О. п.” при РУ – Н. З. /която посочва, че С.
С. бил о. в 10,00 часа на 07.08.2021 г., като при н. му на с. на РУ, забелязала,
че л. ч. на л. му била в. п./; К. Н. М. – р. п. в РУ– Н. З. /който посочва, че
докато р. на 07.08.2021 г. С. С., забелязал, че същият има п. в о. на д. с., и
на въпрос какво е станало, С. отговорил, че п. го б./; Х. И. Й., К. Г. А., С.
И. А. и С. К. С. /които посочват, че на 07.08.2021 г. в с. на РУ – Н. З., били
б. и з. от д. п., е. от които Н.М., а д. п. в. как ги б. и о., но не н. н., за
да ги с./; М.А.В. /която посочва, че на 07.08.2021 г. в с. на РУ– Н. З., п. Р.
и М. я о., б. и о. о. м. от г., а т. п. в. как к. му б. и о. н. п., но не н. н.
и не се н./.
За резултата от извършената проверка Комисията е
изготвила Справка УРИ 306р-19526 от 01.12.2021 г. до Директора на ОД на МВР –
Сливен. В Справката е констатирано, че: на 07.08.2021 г. по в. на р. в РУ- Н.
З., като с. н. със с.: м. е. Р.Ж.Р. – к. на о. в Г. „О. на о. р.”, С. „О. п.”
при РУ – Н. З., и м. и. Н.М.М. – м. а. в Г. „П. к.”, С. „О. п.” при РУ – Н. З.,
м. и. Й.М.М.
е станал свидетел на н. и. ф. с. и на о.
о., з. и з. от страна на м. е. Р. и м. и. М. ***, лица: Х. И. Й., К. Г. А., С.
И. А. и С. К. С., и на о. о. д. от страна на к. му спрямо лицето М.А.В.; м. и. М. не е п. д. за п. на
тези д. над д. в у. л. и не е изготвил доклад за д., на които е с. свидетел, до
прекия си ръководител, с което не е спазил изискванията на т. 69 от Етичния
кодекс за п. на д. с. в МВР; извършено е д. н. по смисъла на чл. 194, ал. 2, т.
4 от ЗМВР. В Справката е предложено на М. да бъде наложено д. н. „п.” за срок
от шест месеца. Справката е подписана от всички членове на комисията.
На 01.12.2021 г. оспорващият е запознат с горепосочената
справка, както и с материалите, събрани в хода на извършената проверка, и е уведомен
за правото му в 24-часов срок да даде допълнителни обяснения или възражения.
Директорът на ОД на МВР – Сливен, е запознат с
горепосочената справка и със събраните материали на 09.12.2021 г.
Със Становище от Комисията до Директора на ОД на МВР –
Сливен– УРИ 306р-19588 от 02.12.2021 г., е изразено становище за наличие на основание
за реализиране на д. о. на м. и. М., като му се наложи д. н. „п.” за срок от шест
месеца. Директорът на ОД на МВР – Сливен, е запознат със становището на
09.12.2021 г.
Наказващият орган – Директорът на ОД на МВР – Сливен,
след като се е запознал с материалите по извършената проверка и с писмените
обяснения на М., и е приел, че оспорващият М. е извършил д. н., е издал
оспорената Заповед № 343з-2910 от 14.12.2021 г. С нея, на основание чл. 194,
ал. 2, т. 4, чл. 197, ал. 1, т. 3, чл. 200, ал. 1, т. 12 и чл. 204, т. 3 от ЗМВР, на оспорващия Й.М. е наложено д. н. „п.” за срок от шест месеца. За да
наложи д. н., наказващият орган е приел за установено, че м. и. Й.М. не е
спазил изискванията на т. 69 от Етичния кодекс за п. на д. с. в МВР, с което е
извършил д. н. по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР – неспазване на
правилата на Етичния кодекс за п. на д. с. в МВР, и че за извършеното на 07.08.2021
г. по време на р. в РУ – Н. З., нарушение на с. д., установено от комисия,
назначена със Заповед № 343з-2087 от 15.09.2021 г., за което са изготвени
Справка УРИ 306р-19526 от 01.12.2021 г. и Становище УРИ 306р-19588 от
02.12.2021 г., следва да бъде н. н. „п.“ за срок от шест месеца, тъй като д. н.
се явява п. през време на с. на с..
Оспорената заповед е връчена на оспорващия на 15.12.2021
г. Жалбата срещу нея е подадена на 22.12.2021 г.
В преписката по издаване на оспорената заповед се
съдържат и четири броя съдебномедицински удостоверения, издадени съответно на
07.08.2021 г. и на 10.08.2021 г. от д. Т. А. Ч. със с. по с. м. и о. и к. п.,
видно от които: при п. и о. на л. С. К. С. на 07.08.2021 г. от 12,31 часа, се
у. д. за к. на л. и г., и о. и к. в о. на у., л. у. и г., които у. са п. на о. в.
р. на з., н. за ж.; при п. и о. на л. К. Г. А. на 07.08.2021 г. от 13,23 часа,
се у. б. в о. на л. и г., п. на о. б. и с.; при п. и о. на л. С. И. А. на 10.08.2021
г. от 10,43 часа, се у. б. в о. на г. и г., п. на о. б. и с.; при п. и о. на л.
Х. И. Й. на 10.08.2021 г. от 11,10 часа, се у. б. в о. на г., ш. и г., п. на о.
б. и с..
По делото са събрани и гласни доказателства –
показанията на свидетелите: Р.Ж.Р. ***, к. на о. в Г. „О. на о. р.”/, Н.М.М. ***,
м. а. в Г. „П. к.”/, Г.П.Г. /с. о. в Г. „О. на о. р.” при РУ – Н. З./ и Х. И. Й.
/е. от л., във връзка с които е р. д. п./.
Според показанията на свидетелите Р. и М., същите не са
у. ф. с. или п. с. по отношение на л., с които са р. в РУ – Н. З., за
изясняване на ситуацията във връзка с и. на о. в ц. ч. на града на 07.08.2021
г.; всички л. с. за изясняване на случая, не е имало н. по отношение на тях да се
у. ф. с. или п. с.; не им е направило в. с. о. да е влизала в помещението, в
което се п. б. с л..
Според показанията на свидетеля Г., същата е с. д. з.
за п. л., които били д. в РУ – Н. З., от с. Р., М. и М.; с. с. л. в к. на РУ; М.
й донесъл част от л. к. на л.; тя ги з.; с. в к., за да в. л. к., където Й.М.
с. на в., а Р. и М. у. п. л., които влезли в сградата преди това; в. се на п.,
в., че не е з. ЕГН на е. от л., в. се – същото се п. – п. да ги у., а л. р. и
в.; М. имал в. към п..
Според показанията на свидетеля Й., з. с още т. м. и
е. м. били разпитвани в стая в РУ – Н. З., защо с. п. им С.; п. б. т., е. – Н.М.,
з. да ги у. б. и да ги з., да о. м., д. п.– Р., с. в с., а т. п. о. в с., и. от
с. и в., с. до в., в. това, което се с. в с..
Съдът не кредитира показанията на свидетелите Р. и М.,
че не са у. ф. с. на 07.08.2021 г. над д. в РУ л.. Съдът преценява показанията им
като заинтересовани в полза на оспорващия, доколкото ако същите бяха
свидетелствали, че са у. т. ф. с., биха п. на себе си в.. Наред с изложеното, показанията на тези свидетели
са в противоречие със събраните в административното производство писмени сведения,
дадени както от п. л., така и от незаинтересовани от изхода на делото с. в РУ –
свидетеля Г.Г., с. о. И. М., р. п. К. М..
Съдът кредитира показанията на свидетелите Г. и Й.,
които са взаимно допълващи се и кореспондират с останалия доказателствен
материал по делото. Наред с изложеното, показанията на свидетеля Г. са
показания на изцяло незаинтересовано от изхода на делото лице – в качеството й
на с. в РУ, в. н. д. на п. с.. В съответствие с показанията на тези свидетели
са и събраните в административното производство писмени сведения, дадени както
от п. л., така и от незаинтересовани от изхода на делото с. в РУ – с. о. И. М.,
р. п. К. М.. Свидетелските показания на Г. и Й. кореспондират и със съдебномедицинските
удостоверения, които се съдържат в преписката.
По изложените съображения и въз основа на събраните
доказателства, съдът приема за установено, че на 07.08.2021 г. по в. на р., в
с. на РУ – Н. З., оспорващият М. е станал свидетел на н. д. от страна на н. к. Р.
и М. – н. и. на ф. с., о. на о., з. и з., по отношение на д. в РУ – Н. З.,
лица: Х. Й., К. А., С. А. и С. С., и на о. о. д. от страна на к. му спрямо л. М.В.,
като не е п. д. за п. на н. д. и не е докладвал на ръководителя си.
Въз основа на установените по делото факти, съдът
прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима. Подадена е в предвидения в чл.
149, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна, при наличие на правен
интерес и срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен
контрол за законосъобразност.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по
следните съображения:
Оспорената заповед е издадена от компетентен
административен орган, действал в кръга на предоставените му правомощия. На
оспорващия, който е м. и. на д. п., е наложено н. „п.”, определено в нормата на
чл. 197, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, със заповед, издадена от Директора на ОД на МВР -
Сливен. На основание чл. 204, т. 3 от ЗМВР, всички наказания по чл. 197 за
служителите на м. и. д., се налагат със заповеди от ръководителите на
структурите по чл. 37 от ЗМВР. Едни от посочените в разпоредбата на чл. 37, ал.
1 структури на МВР са Областните дирекции на МВР. Следователно Директорът на ОД
на МВР – Сливен, като ръководител на структура по чл. 37 от ЗМВР, е оправомощен
да издаде оспорената в настоящото производство заповед.
Спазена е установената форма – заповедта е писмена, с
посочване на фактическите и правни основания за издаването й. Възраженията на
оспорващия за липса на мотиви в оспорената заповед са неоснователни. Административният
акт съдържа изискуемите от разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР реквизити.
Видно от съдържанието на заповедта, в нея изрично е посочена нарушената норма –
т. 69 от Етичния кодекс за п. на д. с. в МВР. Извършителят, мястото, времето и
обстоятелствата, при които е извършено нарушението, са описани в достатъчна
степен, включително и чрез препращане към изготвените от комисията справка и
становище, в които се съдържа детайлизирано описание на констатираните и
релевантни за случая факти и обстоятелства и са направени съответните фактически
изводи.
При издаването на оспорения акт не са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Заявените в
противоположен смисъл твърдения на оспорващия са неоснователни. Спазена е
процедурата по налагане на д. н., уредена в Глава осма от ЗМВР. Д. н. о. е
изпълнил законово вмененото му задължение по чл. 206, ал. 1 от ЗМВР преди н. на
д. н. да приеме писмените обяснения на д. с.. На оспорващия е била предоставена
възможност да се запознае с материалите по д. проверка, както и да представи
допълнителни обяснения или възражения. Наказващият орган е изпълнил и
задължението си по чл. 206, ал. 4 от ЗМВР да събере и оцени всички доказателства.
Д. н. е наложено в срока по чл. 195, ал. 1 във връзка с чл. 196, ал. 1 и ал. 2
от ЗМВР.
С оглед установените по делото релевантни за спора
юридически факти, настоящият съдебен състав счита, че оспорената заповед е
издадена в съответствие с материалния закон и с целта на закона.
Едно от предвидените в ЗМВР д. н. е неспазване на
правилата на Етичния кодекс за п. на д. с. в МВР /чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР/. Основно длъжностно задължение за длъжността, заемана от оспорващия, е да
с. и. на Етичния кодекс за п. на д. с. в МВР. По делото е установено, че п. М.
е станал свидетел на н. д. от страна на н. к.- н. и. на ф. с., о. на о., з. и
з., по отношение на д. в РУ л., като не е п. д. за п. на н. д. и не е докладвал
на ръководителя си. По този начин оспорващият не е спазил правилото на т. 69 от
Етичния кодекс за п. на д. с. в МВР, съгласно което, д.
с., станал свидетел на н. или о. поведение, на н., н. или о. отношение към
което и да е лице от страна на друг д. с., предприема действия за
прекратяването им и докладва на ръководителя си независимо от положението в
йерархията на извършителя на подобни действия. Като не е спазил горепосоченото
правило, оспорващият М. е извършил нарушение на с. д. по смисъла на чл.
194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР.
С оглед на гореизложеното, наказващият орган
законосъобразно е приел, че Й.М. е извършил описаното в заповедта д. н. по чл.
194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР. За този вид нарушение в чл. 200, ал. 1, т. 12 от ЗМВР
е предвидено налагане на д. н. „п.“. Съобразен с нормата на чл. 200, ал. 2 от ЗМВР е и срокът, за който е наложено наказанието.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав
счита, че оспорената заповед е законосъобразна, а подадената срещу нея жалба е
неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора, претенцията на оспорващия за
присъждане на направените по делото разноски е неоснователна.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 3
от АПК, претенцията на административния орган за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение е основателна, поради което оспорващият следва да бъде осъден да
заплати на административния орган, защитаван в процеса от юрисконсулт,
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определено по реда на чл.
37 от Закона за правната помощ.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2
от АПК, Административен съд - Сливен
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Й.М.М. с ЕГН: **********,***,
подадена против Заповед № 343з-2910 от 14.12.2021 г., издадена от Директора на
Областна дирекция на МВР – Сливен, с която на м. и. Й.М.М., п. в Г. „О. на о. р.”,
С. „О. п.” в РУ – Н. З. при ОД на МВР – Сливен, е наложено д. н. „п.” за срок
от шест месеца.
ОСЪЖДА Й.М.М. с ЕГН: **********,***, да заплати на
Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Сливен, сумата от 100
/сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на касационно оспорване.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на
препис от същото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: