Решение по дело №782/2023 на Административен съд - Пазарджик

Производство е по реда на чл. 284 и сл. от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) във връзка с чл. 203 от Административнопроцесуалния кодекс АПК).

Образувано е по искова молба, подадена от Н. Н. А., [ЕГН], понастоящем в Затвора-гр. Пазарджик, изтърпяващ наказание лишаване от свобода, против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, за претърпени неимуществени вреди, причинени от действия и бездействия на администрацията при Затвора-гр. Пазарджик, за периода от 10.04.2023 г. до 08.08.2023 г. в размер на 2 000 лв., ведно с мораторна лихва в размер на 1 000 лв. и законната лихва до окончателното й изплащане.

Твърди, че на 10.04.2023 г. надзиратели от Затвора-гр. Пазарджик са го накарали да изнесе всички свои вещи от килията, като помагайки му са му изхвърлили часовник, електрическа четка за зъби със зарядно и колан. Твърди, че търпи неимуществени вреди, изразяващи се в ядосване, нервиране, болки и страдания – не може да си носи дънките, да си мие всеки ден зъбите и да отчита времето.

Ответникът - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, чрез процесуален представител юрисконсулт Р. Р., оспорва изцяло предявения иск като неоснователен и недоказан по основание и размер.

Представителят на Окръжна прокуратура–Пазарджик дава заключение, че исковата претенция е неоснователна и е останала недоказана.

Административен съд-Пазарджик като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и становищата на страните, намира за установена следната фактическа обстановка:

Исковата претенция е с правно основание чл. 284, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, и касае претърпени неимуществени вреди от действия и бездействия на органи по изпълнение на наказанията по този закон в периода от 10.04.2023 г. до 08.08.2023 г.

От представената и приета по делото справка вх.№ 9243/06.11.2023 г. на началника на Затвора-гр. Пазарджик се установява, че Н. А. изтърпява присъда № 78/12.04.2010 г. по НОХД № 112/2009 г. на Окръжен съд–Хасково, с което на осн. чл. 116 НК му е наложено наказание „доживотен затвор“. Със Заповед № Л-305/09.03.2023 г. на началника на затвора е извършена проверка на всички спални помещения относно наличието на вещи по утвърден списък, като помещението на Н. А. е проверено на 10.04.2023 г. В заповедта е посочено, че при установяване на разрешени вещи и предмети в повече от утвърдения списък, същите следва да се предадат за съхранение във вещевия склад на затвора, а при намиране на неразрешени вещи – да се изземат по установения ред.

По делото е представена Заповед № ЛС-04-268/20.06.22 г. на министъра на правосъдието, с която е утвърден списъкът на разрешените лични вещи, предмети и хранителни продукти, които могат да получават, ползват и държат при себе си или на определените за целта места лишените от свобода. Приложена е и Заповед № Л-994/08.07.2022 г. на началника на Затвора-гр. Пазарджик във връзка с приемане на разрешените лични вещи, предмети и храни.

Във връзка с подадена жалба от А. до началника на затвора са изготвени докладни записки от лицата, присъствали на проверката, в които е посочено, че многократно на лишения от свобода му е разяснявано кои вещи и хранителни продукти може да получава, ползва и държи при себе си или на определените за това места. При строевия преглед е дадена възможност на ищеца да остави необходимите му вещи в спалното помещение, а други – да бъдат преместени в склада на затвора за съхранение. Спалното помещение е било в занемарен вид, като при проверката са отделени няколко чувала с отпадъци – пластмасови бутилки, купи, чаши, скъсани дрехи и обувки. В докладните е посочено, че ръчен часовник и електрическа четка за зъби не е имало при строевия преглед.

По искане на ищеца по делото е разпитан Д. П. Г. – лишен от свобода, изтърпяващ наказанието си в Затвора-гр. Пазарджик. Свидетелят заявява, че след направения обиск А. е заявил, че му липсват: широк кафяв колан, електрическа четка за зъби и часовник. Твърди, че се чувства безпомощен, но трябвало да внимава, когато са извършвали прегледа. Свидетелят заявява, че при обиска лишеният от свобода излиза пред килията, като проверяващите не влизат в нея. Обиск се прави пред килията в негово присъствие.

По делото е разпитан и свидетелят Н. К. Г. – командир на отделение в Затвора-гр. Пазарджик, който заявява, че през м. април 2023 г. е извършен строеви преглед дали съхраняваните при лишения от свобода вещи отговарят на списъка с разрешените вещи. Твърди, че А. лично е отделял вещите си, като документ за електрическа четка за зъби и ръчен часовник не е представен, нито е видял наличието на такива. Заявява, че А. сам е прибирал в чували нещата, които е трябвало да се изхвърлят.

Към делото е присъединено адм. дело № 451/2023 г. на АС-Пазарджик, като с Разпореждане № 1619/11.08.2023 г. съдът е отхвърлил искането на Н. А. за преустановяване на действия на служители на Затвора-гр. Пазарджик, с които в черен чувал са изхвърлени негови вещи.

Приобщено е и адм. дело № 409/2023 г., като с Определение № 945/11.07.2023 г. АС-Пазарджик е допуснал обезпечение на доказателства по бъдещ иск за обезщетение за причинени вреди, като е задължил началника на затвора да запази (посредством архивиране на електронен носител или по друг начин) видеозаписите от камерите, записващи в I-во отделение, коридора в зона за повишена сигурност на 10.04.2023 г. в интервала от 09.00 до 11.00 часа. В изпълнение на съдебното определение е постъпил отговор от началника на затвора, че записите не са съхранени, поради което не могат да бъдат предоставени.

При така установеното от фактическа страна, Административен съд-Пазарджик обуславя следните правни изводи:

Искът за присъждане на обезщетение е предявен от процесуално легитимирано лице, което твърди, че в периода от 10.04.2023 г. до 08.08.2023 г. е търпял неимуществени вреди, изразяващи се в нервиране, болки и страдание в резултат на незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица от администрацията на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, което е юридическо лице към Министерство на правосъдието, с териториални структури, включващи затворите - чл. 12, ал. 3 ЗИНЗС.

Искът е предявен срещу надлежен ответник по чл. 205 АПК във вр. чл. 285, ал. 1 ЗИНЗС – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – юридическо лице, осъществяващо прякото ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода, с териториални служби, каквито са затворите.

Материалноправната уредба на твърдяното право се съдържа в чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС, който предвижда, че държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3, регламентиращ изисквания към условията, при които се поставят осъдените лица.

Основателността на предявения иск предполага установяване наличие на следните материалноправни предпоставки: 1) акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с които се нарушава чл. 3 ЗИНЗС; 2) настъпила неимуществена вреда в правната сфера на ищеца в резултат на нарушението; 3) в пряка причинна връзка от нарушението. Неимуществената вреда се предполага до доказване на противното по силата на оборимата презумпция, въведена с чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС. Нормата на чл. 3, ал. 1 ЗИНЗС предвижда забрана осъдените да бъдат подлагани на изтезания, жестоко, нечовешко или унизително отношение. Съгласно чл. 3, ал. 2 от закона, за такова се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, изразяващи се в липса на достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Изброяването е неизчерпателно.

Отговорността на държавата за причинените вреди по чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС е обективна и освобождава ищеца от тежестта да доказва вина на конкретно длъжностно лице. Обективният неин характер означава още, че държавата отговаря за вредите, причинени от нейните органи или длъжностни лица при изпълнение на административната дейност, които са последица от незаконосъобразните им актове, действия или бездействия, без значение дали са виновно причинени.

Предмет на разглежданата искова претенция е обезщетяване на претърпени от Н. А. неимуществени вреди – нервиране, болки и страдания, като последица от проявните форми на нарушения на чл. 3 ЗИНЗС: бездействие на администрацията на Затвора-гр. Пазарджик да му осигури благоприятни условия за изтърпяване на наказанието.

В чл. 3 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи е прокламирано, че никой не може да бъде подлаган на мъчение, на жестоко, безчовечно или унижаващо отношение. По отношение на лицата, изтърпяващи наказание за извършени углавни престъпления, във вътрешното законодателство на страната това основно право е регламентирано с нормата на чл. 3, ал. 1 ЗИНЗС. На това право на лишените от свобода съответства насрещното административно задължение, при изпълнение на наказанията да бъдат осигурени условия, обезпечаващи поддържането на физическото и психическото здраве и зачитане на правата и достойнството им (чл. 2, т. 3 от ЗИНЗС). „Нечовешкото“ или „унижаващо“ отношение предполага страдание или унижение, достигащи отвъд неизбежния елемент на страдание и унижение, свързан с дадена форма на легитимно третиране или наказание. Мерките за лишаване от свобода, според ЕСПЧ, могат често да съдържат такъв елемент, като държавата трябва да осигури на лишеното от свобода лице условия, които са съвместими с уважението към човешкото достойнство, така че начинът и методът на изпълнение на мярката да не го подлагат на стрес и трудности с интензивност, която надминава неизбежното ниво на страданието, свързано със задържането.

Ищецът обосновава исковата си претенция с твърдения за действия и бездействия на затворническата администрация, изразяващи се в изхвърляне на негови лични вещи – електрическа четка за зъби, ръчен часовник и колан. Сочи, че при извършен обиск на килията му на 10.04.2023 г. служители на затвора неправомерно са му изхвърлили вещите.

От събраните по делото доказателства обаче не може да се направи извод, че администрацията на Затвора-гр. Пазарджик е извършила сочените от ищеца действия. Твърденията, че е имал ръчен часовник, електрическа четка за зъби и колан, които са изхвърлени заедно с боклука при извършения строеви преглед останаха недоказани и се опровергаха от събраните по делото доказателства. От показанията на св. Г., които съдът кредитира става ясно, че при извършване на строевия преглед на лишения от свобода е дадена възможност лично да изнесе вещите от килията си, да отдели предметите, които да се приберат на съхранение в склада на затвора и тези, които следва да бъдат изхвърлени. Иначе казано на Н. А. е дадена възможността сам да прецени кои вещи да остави при себе си и кои да изхвърли в боклука. Тези обстоятелства се потвърждават и от показанията на св. Г., който заявява, че при извършване на обиск (строеви преглед) лишеният от свобода излиза пред килията, като проверяващите не влизат в нея. Също така посочва, че обиск се прави пред килията в присъствие на лишения от свобода. Не следва обаче да се кредитират показанията му относно наличие на електрическа четка за зъби, ръчен часовник и колан, доколкото Г. не е бил свидетел за притежанието им като зави, че А. му е споделил, че са били изхвърлени. От друга страна видно от докладните записки във връзка с жалба на А., служителите на затвора посочват, че такива предмети не са били открити при прегледа, а и за тях са необходими нарочни документи, които се проверяват. Действително към адм. дело № 451/2023 г. са приложени служебни бележки от 2015 г. и 2019 г., с които на лишения от свобода е разрешено внасянето и ползването на електрическа четка и ръчен часовник, но същите не доказват по безспорен начин, че към момента на прегледа А. ги е притежавал, още по-малко, че вещите са изхвърлени от служители на затворническата администрация.

Предвид посоченото, съдът приема, че не се доказа незаконосъобразно действие и/или бездействие на длъжностни лица от администрацията на ответника, което да е причинило претендираната неимуществена вреда. В контекста на изложеното не може да се направи извод ищецът да е бил подлаган на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение, надхвърлящо неизбежното ниво на страдание, свързано със законното му лишаване от свобода. Напротив, спрямо него са предприети максимални мерки и са осигурени приемливи условия на настаняване в мястото за лишаване от свобода, като почистването на килията и изхвърлянето на ненужни вещи и боклуци е извършено лично от ищеца.

С оглед гореизложеното, искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан - не се установи незаконосъобразно действие/бездействие на ответника, което е първата и основна предпоставка, за да бъде ангажирана отговорността му по чл. 284 ЗИНЗС.

Неоснователността на главния иск обуславя отхвърлянето и на акцесорния иск за мораторна и законна лихва.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Административен съд-Пазарджик, IХ-ти състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ иска на Н. Н. А., [ЕГН], понастоящем в Затвора-гр. Пазарджик, изтърпяващ наказание лишаване от свобода, против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, с който претендира сумата от 2 000 лева, ведно с мораторната и законната лихва, представляваща обезвреда за неимуществени вреди, претърпени от действия и бездействия на администрацията при Затвора-гр. Пазарджик, за периода от 10.04.2023 г. до 08.08.2023 г.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред тричленен състав на Административен съд-Пазарджик в 14-дневен срок от съобщаването му.

На основание чл. 138, ал. 3 АПК препис от решението да се изпрати на страните по реда на чл. 137 АПК.