№ 126197
гр. София, 05.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Частно гражданско
дело № 20241110151656 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 410 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
При проверка на подаденото заявление, съдът намира следното:
Подадено е заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от „Сити
Кеш“ ООД срещу К. А. Г., с което се иска издаване на заповед за изпълнение срещу
длъжника за суми по договор за потребителски кредит, сключен на 15.11.2022г.
Със заявлението се иска присъждане на сумите:
- 400.00 лева – главница;
- 24.43 лева - възнаградителна лихва за периода от 14.04.2023г. до 30.06.2023г.;
- 81.06 лева – мораторна лихва за периода 01.06.2023г. – 01.07.2024г.;
- 125.57 лева неустойка по чл. 11 вр. чл. 5 от договора за непредоставено обезпечение
дължима за периода 14.04.2023г.-30.06.2023г.;
- 100.00 лева – договорна неустойка за забава по чл. 6 от Договора и т. 6 от Тарифа на
дружеството.
Съдът намира, че по отношение на търсените неустойки и разходи за събиране на
вземането заявлението следва да се отхвърли по следните съображения:
Съдът служебно следи за наличието на нищожни клаузи по потребителските
договори и ако намери, че са налице такива, то вземанията, основани на тях, се приемат за
недължими – аргумент от чл.411, ал.2, т.2 и т.3 ГПК вр.чл.7 ГПК.
Сключеният между „Сити Кеш“ ООД и К. А. Г. договор за заем има характер на
потребителски договор.
Съгласно чл. 92, ал. 1 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и
служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Със
задължителна практика в ТР на ОСТК №1/2009г. /т.3/ е дадено разяснение, че условията и
предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции,
1
както и от принципа за справедливост в гражданските и търговски правоотношения.
Преценката за нищожност на неустойката, поради накърняване на добрите нрави, следва да
се прави за всеки отделен случай към момента на сключване на договора и то служебно от
съда /и без направено в тази насока възражение/, като могат да бъдат използвани някои от
следните примерно изброени критерии – естество на задължението, което се обезпечава с
уговорената неустойка, размер на обезпеченото по този начин вземане, вид на уговорената
неустойка и на неизпълнението, от което произтича, съотношение на размера на уговорената
неустойка и очакваните от неизпълнението вреди.
Неустойката в настоящия случай е санкционна и в двете хипотези на чл. 11 вр. чл. 5 и
чл. 6 от Договора, доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, но
същите не зависят от вредите от това неизпълнение и по никакъв начин не кореспондира с
последиците от неизпълнението, независимо от размера й. Начислени по този начин,
неустойките са по същество добавък към възнаградителната лихва на търговеца –
заемодател, и поради това го обогатява неоснователно, което противоречи на принципа за
справедливост в гражданските правоотношения. С нея рискът от оценката на
кредитоспособността на потребителя се прехвърля неоправдано към ответника, което е
недопустимо и от гледна точка на това, че именно заемодателят е този, който следва да
извърши преценка на риска от отпускане на заема на база събраната предварителна
информация, която дейност е част от упражняваното от него занятие. Изхождайки от тези
мотиви, съдът намира уговорките за неустойка за противоречаща на добрите нрави и поради
това нищожни на основание чл. 26, ал.1, пр.3 ЗЗД, поради което отхвърля заявлението в тази
част. Освен това, клаузите за неустойка противоречат и на чл. 33, ал. 1 и ал. 3 ЗПК.
При все това, клаузата по чл. 6 договора и т. 6 от Тарифата, на която се позовава
заявителя, противоречи и на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, тъй като е предвидена за действия, свързани
с управляването и усвояването на кредита – проверка на кредитоспособността на
заемополучателя, което действие е в тежест на заявителя.
Като последица от частичното отхвърляне на исковата претенция са и коригираните в
издадената заповед суми за разноски, а именно – 17.28 лева държавна такса /за горницата до
25.00 лева не се присъжда/, както и 34.57 лева – юрисконсултско възнаграждение,
определено по НЗПП в размер на 50.00 лева и присъдено съобразно уважената част от
исковата претенция /за горницата до 50.00 лева не се присъжда/. Тъй като са разноски в
заповедното дело, а не заявени за присъждане вземания, не се дължи отделен диспозитив за
частичното им отхвърляне.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК с вх.
№ 272884/27.08.2024г., подадено от „Сити Кеш“ ООД, в частта относно сумата от 125.57
лева неустойка по чл. 11 вр. чл. 5 от договора за непредоставено обезпечение дължима за
2
периода 15.11.2022г.-31.01.2023г., както и за сумата от 100.00 лева – договорна неустойка за
забава по чл. 6 от Договора и т. 6 от Тарифа на дружеството.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския
градски съд в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3