№ 1014
гр. Варна, 21.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 5 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Георги Митев
при участието на секретаря Калина Ив. Караджова
като разгледа докладваното от Георги Митев Административно наказателно
дело № 20253110202376 по описа за 2025 година
установи следното:
Производството е по реда на чл.63 от Закона за административните нарушения
и наказания/ЗАНН/ и е образувано по жалба вх.№ 25081717/06.06.2025 г. по описа на
Дирекция Инспекция по труда Варна от Финхъб ЕАД, ЕИК *********, гр.Варна,
представлявано от К. Д. Б., срещу наказателно постановление № 03-
2500151/25.04.2025 г., издадено от Д. Н. Д. – директор на Дирекция Инспекция по
труда/ДИТ/ Варна, с което на Фин хъб ЕАД е наложена имуществена санкция в размер
на 2000 лева на основание чл.416 ал.5 вр.чл.415 ал.1 от Кодекса на труда.
В жалбата се счита наказателното постановление за незаконосъобразно и
необосновано и се моли съда да го отмени.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява и не се
представлява.
Въззиваемата страна директора на Дирекция Инспекция по труда Варна,
редовно призована, представлява се от старши юрисконсулт Теодора Христова,
надлежно упълномощена и приета от съда. Оспорва жалбата, счита я за неоснователна,
моли съда да потвърди обжалваното наказателно постановление.
След преценка на доводите на въззивника и с оглед събраните доказателства
по делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
1
На 14.02.2025 г. от служители на Дирекция Инспекция по труда Варна Г. Л. и Р.
В. е извършена проверка по спазване на трудовото законодателство на Финхъб ЕАД. В
хода на проверката е установено, че дружеството, в качеството си на работодател, не е
изплатило начисленото в платежната ведомост за месец декември 2024 г. парично
обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на лицето К. Е. К. ЕГН
**********, изпълнявал длъжността „системен администратор“ във Финхъб ЕАД, за
времето, през което е останал без работа след прекратяване на трудовото
правоотношение, считано от 13.12.2024 г.
Към административната преписка са приложени заверени копия от:
ведомост за заплати за месец декември 2024 година за Финхъб ЕАД;
трудов договор № 41/27.03.2023 г. между Сепа Кибер Технологии ЕАД и К. Е. К.
за длъжността „оператор мониторинг център“ с място на работа гр.Варна и
трудово възнаграждение 1288.69 лева;
допълнително споразумение от 27.03.2023 г. към трудов договор № 41/27.03.2023
г. за промяна на адреса на дружеството;
допълнително споразумение от 25.11.2024 г. към трудов договор № 41/27.03.2023
г. за промяна на името на дружеството от Сепа Кибер Технологии ЕАД на
Финхъб ЕАД;
заповед ZPО0000000087/12.12.2024 г. на изпълнителния директор на Финхъб
ЕАД за прекратяване на трудовото правоотношение с К. Е. К. поради закриване
на част от предприятието или съкращаване на щата след отправено писмено
предизвестие с разпореждане за изплащане на обезщетение за 13 дни, връчена на
13.12.2024 г.;
заявление от К. Е. К. до изпълнителния директор на Финхъб ЕАД да му бъде
изплатено обезщетение за периода от 13.12.2024 г. до 14.01.2025 г.
включително/един месец/ като период, в който остава без работа.
Дадено е и съответно предписание за отстраняване на нарушението в Протокол
за извършена проверка № ПР2501969/14.02.2025 г./приложено заверено копие/
задължително предписание № 5 – „Работодателят да изплати начисленото в
платежната ведомост за месец декември 2024 г. парично обезщетение в размер на
брутното трудово възнаграждение на лицето К. Е. К. ЕГН **********, изпълнявал
длъжността „системен администратор“ във Финхъб ЕАД, за времето, през което е
останал без работа след прекратяване на трудовото правоотношение, считано от
13.12.2024 г. със заповед ZPО0000000087/12.12.2024 г. на основание чл.328 ал.1 т.2 от
Кодекса на труда, съгласно чл.222 ал.1 от Кодекса на труда във връзка с чл.128 т.2 и
чл.228 ал.3 от Кодекса на труда“, със срок на изпълнение 06.03.2025 г.
На 10.03.2025 г. от служители на Дирекция Инспекция по труда Варна Г. Л. и
М. М. е изготвена призовка № ПР2509742 от 10.03.2025 г./приложено заверено копие/
2
за явяване на представител на Фенхъб ЕАД лично/чрез своя законен представител/ или
чрез упълномощен представител на 17.03.2025 в ДИТ-Варна за представяне на
следните документи:
документация по документиране на инструктажите/вкл. книги за инструктаж/;
документи, свързани с разпределение на работното време и отчитането му,
графици за работа и отчетни документи за явяване/неявяване на работа за
периода месец 01 2025 година до месец 03 2025 година, платежни фишове и
доказателства за изплащане на трудовите възнаграждения;
справка за дължими трудовите възнаграждения и обезщетения, доказателства за
изпълнение на предписания от Протокол № ПР2501969/14.02.2025 г.
Призовката е получена лично от К. Б. на 11.03.2025 г.
От Финхъб ЕАД по електронен път на 13.03.2025 г., 18.03.2025 г., 20.03.2025 г.,
26.03.2025 г. и 27.03.2025 г. от Силвия Николова – специалист управление на
човешките ресурси са представени документите.
Приложена е идентификационна карта за Финхъб ЕАД, изготвена от
изпълнителния директор К. Б. на 28.03.2025 г./приложено заверено копие/, че
дружеството има нает персонал от 7 души.
На 28.03.2025 г. от служители на Дирекция Инспекция по труда Варна Г. Л. и
М. М. е изготвен Протокол за извършена проверка № ПР2509742/28.03.2025
г./приложено заверено копие/ с констатация, че не е изпълнено предписание № 5 от
Протокол № ПР2501969/14.02.2025 г., връчен на К. Б. на 28.03.2025 г. в определения с
предписанието срок - 06.03.2025 г.
За констатираното нарушение от началник отдел БТКД при Дирекция
Инспекция по труда Варна М. И. М. е съставен акт за установяване на
административно нарушение/АУАН/ № 03-2500151/28.03.2025 г./приложен оригинал/
срещу Финхъб ЕАД в качеството му на работодател, за това, че при извършена
последваща проверка е установено, че Финхъб ЕАД не е изпълнило задължително
предписание № 5 от Протокол № ПР2501969/14.02.2025 г. на Дирекция Инспекция по
труда-Варна – „Работодателят да изплати начисленото в платежната ведомост за месец
декември 2024 г. парично обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение
на лицето К. Е. К. ЕГН **********, изпълнявал длъжността „системен
администратор“ във Финхъб ЕЕАД, за времето, през което е останал без работа след
прекратяване на трудовото правоотношение, считано от 13.12.2024 г. със заповед
ZPО0000000087/12.12.2024 г. на основание чл.328 ал.1 т.2 от Кодекса на труда,
съгласно чл.222 ал.1 от Кодекса на труда във връзка с чл.128 т.2 и чл.228 ал.3 от
Кодекса на труда“, с краен срок на изпълнение 06.03.2025 г., тъй като до приключване
на административното производство не са представени доказателства за изпълнение на
предписанието, изискани с Призовка № ПР2509742 от 10.03.2025 г. във връзка с
3
декларация на лицето, заведена с вх.№ 84/16.01.2025 г. от Финхъб ЕАД. Според
актосъставителката нарушението е извършено на 07.03.2025 г., към който момент е
следвало да бъде изпълнено предписание № 5 от Протокол № ПР2501969/14.02.2025 г.
на Дирекция Инспекция по труда-Варна. Актосъставителката квалифицирала
нарушението по чл.415 ал.1 от Кодекса на труда. В АУАН в опис на писмените
материали са посочени: Протокол № ПР2501969/14.02.2025 г.; Призовка № ПР2509742
от 10.03.2025 г.; идентификационна карта, ведомост за заплати за месец декември 2024
година; трудов договор, допълнителни споразумения, заповед за прекратяване,
декларация от лицето, заведена с вх.№ 84/16.01.2025 г. от Финхъб ЕАД;, протокол от
извършена последваща проверка на Финхъб ЕАД. АУАН е предявен на К. Б. на
28.03.2025 г., който се запознал с неговото съдържание, не е записал възражения,
подписал го и получил копие от него.
Административно-наказващият орган е издал наказателно постановление №
03-2500151/25.04.2025 г., издадено от Д. Н. Д. – директор на Дирекция Инспекция по
труда Варна/приложен оригинал/. В опис на писмените материали са посочени:
Протокол № ПР2501969/14.02.2025 г.; Призовка № ПР2509742 от 10.03.2025 г.;
идентификационна карта, ведомост за заплати за месец декември 2024 година; трудов
договор № 41/27.03.2023 г., допълнителни споразумения от 31.07.2024 г.;
допълнителни споразумения от 25.11.2024 г., заповед за прекратяване на трудов
договор от 12.12.2024 г., заявление от К.К., протокол от извършена последваща
проверка на Финхъб ЕАД № ПР2509742/28.03.2025 г.
Посочено е, че нарушението е извършено на 07.03.2025 г. в гр.Варна, Западна
промишлена зона, ул. Уста Кольо Фичето № 16, към който момент е следвало да бъде
изпълнено предписание № 5 от Протокол № ПР2501969/14.02.2025 г. на Дирекция
Инспекция по труда Варна.
Административно-наказващият орган е приел, че е извършено нарушение на
чл.415 ал.1 от Кодекса на труда и на основание чл.415 ал.1 от Кодекса на труда
наложил административно наказание имуществена санкция в размер на 2 000 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
По допустимостта на въззивната жалба:
Наказателното постановление е връчено лично на М. М. – офис-мениджър на
23.05.2025 г., видно от известието за доставяне/приложено заверено копие/, жалбата е
подадена от Фин хъб ЕАД, представлявано от К. Д. Б. и е входирана в ДИТ-Варна на
06.06.2025 г. От приложената справка за актуалното състояние на Финхъб ЕАД от
Търговския регистър е видно, че
дружеството се представлява К. Д. Б. и е било с предишно наименование Сепа Кибер
Технологии. Жалбата е подадена за законоустановения срок, от процесуално
4
легитимно лице, срещу административен акт, подлежащ на обжалване, до
компетентния съд по местоизвършване на нарушението, поради което е процесуално
допустима и следва да се разгледа по същество.
По компетентността:
АУАН е издаден от М. И. М. – началник отдел БТКД в Дирекция Инспекция по
труда-Варна – държавен контролен орган по смисъла на чл.416 ал.1 и чл.399 от
Кодекса на труда.
Наказателното постановление № 03-2500151/25.04.2025 г. е издадено от
компетентен орган - от директора на Дирекция Инспекция по труда гр.Варна съгласно
чл.416 ал.5 от Кодекса на труда и Заповед № З-0864/17.10.2022 г. на изпълнителния
директор на Изпълнителна агенция Главна дирекция по труда, с която се
оправомощават директорите на дирекции Инспекции по труда да издават и подписват
наказателни постановления по актове за установяване на административни нарушения,
издадени от инспектори от съответната дирекция.
Наказателното постановление е издадено в шестмесечния преклузивен срок по
чл.34 ал.3 от ЗАНН.
Спазени са нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, като съставеният акт за
установяване на административно нарушение и издаденото наказателно постановление
съдържат всички реквизити, посочени в тези норми. Административно-наказващият
орган е описал нарушението, квалифицирал е същото от материално-правна страна,
респективно е посочил правното основание за ангажиране на обективната отговорност
на Фин хъб ЕАД.
Наказателното постановление е обосновано. Правилно и законосъобразно
административно-наказващият орган е приел, че е реализирано нарушение по чл.415
ал.1 от Кодекса на труда. Нормата на чл.415 ал.1 от Кодекса на труда предвижда
отговорност за лице, което не изпълни задължително предписание на контролен орган
за спазване на трудовото законодателство.
По делото е установено, че към датата на проверката дружеството в качеството
на работодател не е изпълнено задължително предписание № 5 от Протокол №
ПР2501969/14.02.2025 г. на Дирекция Инспекция по труда-Варна.
По възраженията на въззивника, посочени във въззивна жалба:
1. Съдът не приема възражението на въззивника, че административно-наказващият
орган не е спазил разпоредбата на чл.52 ал.4 от ЗАНН, като не е проверил акта с
оглед неговата основателност и законосъобразност, не е събрал допълнителни
доказателства за извършеното нарушение, преди да се произнесе по преписката.
Наказващият орган е посочил ясно нарушението и обстоятелствата, при които е било
извършено, проверил е акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и
5
преценил събраните доказателства. Не се е налагало извършването на допълнително
разследване, тъй като не са представени възражения и не е имало спорни
обстоятелства.
2. Съдът не приема възражението на въззивника, че административно-наказващият
орган не е спазил императивната разпоредба на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, като не е
посочил дата и място на извършване на нарушението, обстоятелствата, при които
е извършено, както и доказателствата, които потвърждават извършеното
административно нарушение.
В наказателното постановление е посочено, че нарушението е извършено на
07.03.2025 г. в гр.Варна, Западна промишлена зона, ул. Уста Кольо Фичето № 16,
обстоятелствата, при които е извършено нарушението и са посочени писмените
доказателства, които го доказват.
3. Съдът не приема възражението на въззивника, че липсва индивидуализация на
административното нарушение, тъй като не са посочени конкретни действия или
бездействия на нарушителя по извършеното нарушение.
Наказващият орган е преценил тежестта на нарушението и степента му на обществена
опасност, факта, че до издаване на наказателното постановление нарушението не е
било отстранено и е наложил административно наказание към минималния размер.
4. Въззивникът оспорва фактическата обстановка, описана в наказателното
постановление, посочва, че са изплатени изцяло дължимите суми за трудово
възнаграждение, но там са посочени други лица, а не за фигуриращото лице в
наказателното постановление К. Е. К..
5. Съдът не приема възражението на въззивника, че е налице явно маловажен
случай по § 1 т.5 от ДР на ЗАНН, тъй като не са произтекли вредни последици за
работника или служителя.
В случая не са налице такива смекчаващи отговорността обстоятелства, които да
отличават нарушението като такова с по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обичайните случаи на нарушения от този вид. От нарушението са налице
вредни последици за работник на дружеството, свързани с неизплащане на полагащото
му се парично възнаграждение.
В жалбата на въззивника въобще не е посочено нищо за това лице К. Е. К., така
че според съда липсват всякакви аргументи за обжалване на наказателното
постановление.
Чл.415 ал.1 от Кодекса на труда предвижда, че който не изпълни принудителна
административна мярка, приложена от контролен орган за спазване на трудовото
законодателство, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 10
000 лв. Съгласно чл.404 ал.1 т.1 от Кодекса на труда контролните органи на
6
инспекцията по труда могат да прилагат принудителна административна мярка даване
на задължителни предписания на работодателите за отстраняване на нарушенията на
трудовото законодателство. В случая е категорично установено, че не е изпълнено
даденото задължително предписание и правилно е посочена санкционната норма,
поради което съдът счита, че няма допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила.
Разпоредбата на чл.415 ал.1 от Кодекса на труда предвижда административно
наказание имуществена санкция за лице, което не изпълни задължително предписание
на контролен орган, в размер от 1500 до 10 000 лв.
Съдът счита, че наложеното наказание имуществена санкция в размер на 2000
лева е към минималния размер и отговаря на тежестта на нарушението. В
административно-наказателната преписка не са ангажирани доказателства за други
нарушения на дружеството в тази област, поради което съдът приема, че нарушението
е извършено за първи път.
В случая не следва да се прилага разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, тъй като се
касае за нарушение, свързано с правото на получаване на парично обезщетение за
времето, през което работника е останал без работа след прекратяване на трудовото
правоотношение. Предвид вида на нарушението, факта, че разглежданият казус не се
отличава с нищо от обикновените случаи на това нарушение същото не може да се
квалифицира като маловажен случай.
С оглед изхода на делото, своевременно направеното искане и на основание
чл.63д ал.4 от ЗАНН, нарушителят следва да бъде осъден да заплати на
административно-наказващия орган направените по делото разноски за
юрисконсултско възнаграждение. Съдът счита, че справедливо юрисконсултско
възнаграждение в случая е в размер на 100 лева, тъй като процесуален представител на
въззиваемата страна взе участие в съдебното заседание с разпит на един свидетел и
положи усилия за защита на атакувания акт, съгласно чл.78 ал.8 от ГПК във връзка с
чл.37 ал.1 от Закона за правната помощ и чл.27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ.
По изложените съображения съдът намира, че издаденото наказателно
постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено,
а жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.
Воден от гореизложеното и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
Потвърждава наказателно постановление № 03-2500151/25.04.2025 г. на Д. Н.
Д. - директор на Дирекция Инспекция по труда Варна, с което на Фин хъб ЕАД ЕИК
7
*********, гр.Варна, Западна промишлена зона, ул. Уста Кольо Фичето № 16,
представлявано от К. Д. Б., е наложено административно наказание имуществена
санкция в размер на 2000 лева на основание чл.416 ал.5 вр.чл.415 ал.1 от Кодекса на
труда за извършено нарушение на чл.415 ал.1 от Кодекса на труда.
На основание чл.63д ал.4 от ЗАНН, чл.37 ал.1 от Закона за правната помощ и
чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ осъжда Фин хъб ЕАД ЕИК
********* да заплати на Дирекция Инспекция по труда Варна сумата от 100/сто/ лева
за юрисконсултско възнаграждение.
Да се изпратят съобщения на Финхъб ЕАД ЕИК ********* и на Дирекция
Инспекция по труда Варна, че решението е изготвено.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на глава XII от
Административно-процесуалния кодекс пред Административен съд Варна в 14-дневен
срок от съобщаването на страните, че решението е изготвено.
След влизане в сила на съдебното решение, административно-наказателната
преписка да се върне на наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8