№ 1409
гр. София, 02.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно гражданско дело
№ 20251000502641 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С Решение № 5037/02.08.2025 г. по гр.д. № 7230/2024 г. на СГС, 1-2 състав
съдът е отхвърлил предявените от „С.Г. Груп“ ЕАД иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД
срещу „Блаженство“ ЕООД и срещу И. Л. М. иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД за
заплащането на 25 100 лева обезщетение за неимуществени вреди.
Срещу това решение е подадена въззивна жалба от „С.Г. Груп“ ЕАД, което
моли въззивния съд да го отмени като неправилно и незаконосъобразно и вместо него да
постанови друго, с което да уважи предявените срещу ответниците искове. Счита, че
първоинстанционния съд не се е произнесъл по редица решаващи спорни въпроси по делото,
а именно - дали разпространеното от ответниците по адрес на ищцовото дружество е вярно,
дали представляват твърдения за факти, които уронват репутацията на ищцовото дружество,
дали е направено умишлено и целенасочено от ответниците, дали те са имали източници на
твърдяната информация. Не било изследвано дали твърденията са се отразили на
репутацията и търговската фирма на ищеца. Въззивникът поддържа, че всяко увреждане на
репутацията на едно търговско дружество би могло да доведе до негативен финансов
резултат за него, но това не означавало, че не следвало да се води иск за неимуществени
вреди, а за имуществени вреди. Съдът нарушил диспозитивното начало и правото на ищеца
сам да избере какъв иск да предяви. Съдът отричал възможността юридическите лица да
имат право на обезщетение за неимуществени вреди, както и право на обезщетение за
неимуществени вреди за уронване на търговската им фирма и добро име юридическите
лица. Жалбоподателят поддържа, че съдът отхвърлил допустими и доказани искове на
основание, че ищецът имал на разположение и други искове, които били подходящото
1
средство за защита. Другият решаващ мотив, че „С.Г.Груп“ ЕАД нямало право на
обезщетение за неимуществени вреди бил всъщност бланкетен, тъй като не били изложени
аргументи. Жалбоподателят се позовава на практиката на Съда на ЕС и на ВКС. „С.Г. Груп“
ЕАД сочи, че Софийски градски съд не е формирал решаващи мотиви относно това дали
двамата ответници следва да отговарят солидарно, като исковете били предявени именно за
тяхното солидарно осъждане. Въззивникът поддържа, че тежестта за установяване верността
на изнесените твърдения по отношение на него била на ответниците, които не ангажирали
доказателства относно истинността им. Жалбоподателят ангажирал доказателства, от които
се установявало накърняването на неговата репутация. От събраните доказателства за
изказвания на И. М. се установили твърдения за факти, които били позорящи и с крайно
негативна конотация за ищцовото дружество, че „праща хора“, че „пратените хора са убийци,
наркоразпространители“, „че са мутри“ , че служителите на дружество са заплашили жената
на М. с тежка телесна повреда, че ищцовото дружество е заплашвало, че ответникът „ще
бъде смазан от държавния апарат.“ При определянето на обезщетението съдът следвало да
вземе предвид тежестта на констатираното нарушение, неговата продължителност,
поведението на делинкветнта, ефектът пред трети лица, които разпростронанените
твърдения сред трети лица са породили, степента на накърняване на фирмена репутация,
несигурността при планиране, нарушението в управлението на дружеството, безпокойството
и неудобството, причинено на членовете на ръководството на фирмата.
Ответниците по въззивната жалба „Блаженство“ ЕООД и И. Л. М. я оспорват и
молят съда да потвърди постановеното решение като правилно и законосъобразно. Считат,
че претърпените от юридическото лице вреди от установено правонарушение биха могли да
се отразят в патримониума му, но поради безспорно паричния им еквивалент, тези вреди не
можело да имат неимуществен характер, което изключвало приложението на чл. 52 ЗЗД.
Обезщетенията за неимуществени вреди се присъждали за конкретно претърпени физически
и психически болки, страдания и неудобства, „негативни емоционални изживявания“,
„душевен дискомфорт“ и прочие, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането. Поради характера на неимуществените вреди, те можело да се търпят само от
физическо лице. Дори и да се приемело, че юридическо лице може да претърпи
неимуществени вреди, изразяващи се например в „накърняване на доброто име, авторитета,
имиджа и прочие“, то тези вреди освен, че трябвало да бъдат доказани, трябвало и да бъдат
в пряка и непосредствена връзка с деянието, което се твърди, че ги е причинило.
Претенцията на ищеца за вреди, произтичащи от статията в електронното медийно издание
„Красиво Ветрино“ не можело да бъде насочена едновременно към ответниците И. Л. М. и
към „Блаженство“ ЕООД. Доколкото биха могли да произтекат вреди от тази статия, то за тях
следвало да отговаря само собственикът „Блаженство“ ЕООД на домейна
https://krasivovetrino.bg/ , както предвиждал чл. 49 ЗЗД. Ищецът не доказал нито
настъпването на вреди, нито причинно следствена връзка между твърденията за вреди и
твърденията за извършване на противоправни деяния от страна на ответниците.
Настъпването на вреди от неимуществен характер, като например „накърняване на доброто
име, авторитета и/или имиджа“ не можело да бъдат предполагани, а трябвало да бъдат
категорично доказани и да бъде доказана връзката със статията в „Красиво Ветрино“ и
интервюто в „ЕвроДикоф“.
Съдът като обсъди представените по делото доказателства и доводите на
страните и съобразявайки правомощията си по чл.269 от ГПК, намира следното от
фактическа страна:
Първоинстанционното производство е образувано по предявени от „С.Г. Груп“
ЕАД искове с правно основание чл.49 от ЗЗД и с правно основание чл.45 от ЗЗД за
солидарното осъждане на „Блаженство“ ЕООД и И. Л. М. да му заплатят обезщетение за
неимуществени вреди 25 100 лева. В исковата молба се поддържа, че „Блаженство“ ЕООД е
издател на електронното издание „Красиво Ветрино“, а И. М. е едноличен собственик на
2
капитала на „Блаженство“ ЕООД и негов управител. На 10.04.2024 г. „Блаженство“ ЕООД
публикувало статия на автор с псевдоним „Родолюбец Храбър“, със заглавие „Капиталът и
неговата частна армия – политиците“, в която били изложени следните неверни факти,
които били клеветнически и позорящи „С.Г. Груп“ ЕАД : „„С.Г. Груп“ ЕАД е колекторска
фирма – това е частна армия от криминално проявени охранители и спортисти, която
предоставя силови услуги на тези, които плащат добре. Това не са хора на интелектуалния
труд – неин служител се изпуска и признава, че журналистът от в-к „Дневник“ – С. С., е
редактирал статии заедно с журналисти от в-к „Капитал“ против Исторически парк и И. М.,
задето спирал проекта CWP във Ветрино. Същият служител признава, че „С.Г. Груп“ ЕАД е
получила 2 млн. лв. от CWP, за да окаже натиск да направи необходимото и да прокара
проекта. По време на изборите за местна власт мутри на фирмата нахлуват със спортни коли
по селата и сплашват хората да не излизат да гласуват, за да може купеният вот на кмета Т.
във Вълчи дол да му запази кметското място“.; „Ето как една частна армия служи срещу
пари на капитала“.; „Преди години у нас се ползваха услугите на „Делта гард“ – това беше
актуалната придворна армия на силните на деня. Днес на сцената излизат „СГ Груп“, които
са местните гавази на частния капитал.“ ; „Да припомним свинските черва – С. М. – вестник
„Капитал“ – И. П. – А. В. – К. П. – Д. Е. – „Добротич уинд“ – Г. Т. – „СГ Груп“… Връзките
са видни и доказани. Действията на „международната“ компания CWP и на училия и пропил
западните ценности, демокрация и европейска култура Д. Е. показват, че те използват
престъпници, педофили, организирани престъпни групи, наркоразпространители, търговци
на гласове с една цел – да се постигне корпоративен интерес, да се изкара печалба и да се
унищожи Варна. Същите, които нападнаха Провадия и Вълчи дол по време на изборите,
планират да влязат в Неофит Рилски, ескортирани от полиция и частна армия… Подкрепата
явно ще дойде от същите хора, които организираха насилници да плашат хората в Провадия
и Вълчи дол да не излизат да гласуват.“ Статията била прочетена 777 пъти. Няколко дни по-
късно тя била препечатана в електронния сайт „Свободен глас.бг“, свързан с господин И. М.,
където била прочетена 1 532 пъти. Описаните в тази статия факти били неверни. „С.Г. Груп“
ЕАД не представлявало частна армия; нямало криминално проявени служители; не
предоставяло силови услуги; по негово искане журналисти от вестниците Дневник и
Капитал не били редактирали статии против Исторически парк и И. М.; не било получавало
2 000 000 лева от CWP, за да окаже натиск да направи необходимото да прокара проекта;
негови мутри със спортни коли не били нахлули по селата, за да сплашват хората да не
излизат да гласуват; не било ползвало престъпници, педофили, организирани престъпни
групи, наркоразпространители, търговци на гласове, за да изкара печалба и да унищожи
Варна; не представлявало частна армия, която срещу пари служи на капитала; нямало връзка
със С. М., И. П., А. В., К. П., Д. Е., Добротич уинд и Г. Т.; негови служители не били
нападнали Провадия и Вълчи дол и не са планирали да влязат в Неофит Рилски като частна
армия. На 14.06.2024 г. И. М. дал интервю в телевизионното предаване ЕвроДикоФ, в което
изложил факти, които били неверни, клеветнически и позорящи за „С.Г. Груп“ ЕАД, като
посочил: „Искам да запомните „С. Г. Груп“. Трябва да проверите Вие като разследващ
журналист на кого е тая фирма… Точно така, това е фирмата, която взе 70 милиона от
БеБеРе.“; „За да мога да бъда смачкан, тази фирма С. Г. Груп е получила финанси от Д. Е.,
което не мога да докажа, това да кажем, че е предположение, че е получила финанси, може и
на чисто добри намерения да го е направила.“; „На мен ми изпратиха двама човека, които
можем да отидем Д. Е. на детектор на лъжата. Единият се казва Н. Т. Ч. – Убиец, който е
разследван за дело за убийство, можете да видите, просто е потулено, за да се държи по
някакъв начин. Сътрудник в момента на Икономическа полиция или на Службите и
наркоразпространител – две нарколаборатории във Варна. Всички го познават Н. Т. Ч. и
вторият Р. Е., участвал в поръчки за над 160 милиона от евро и държавни фондове, дадени
му от ГЕРБ.“; „Тези две мутри в кавички, идват при мен в Исторически парк, има ги на
записи на камерите, за да преговаряме редовно.“; „И също имаме един човек, който е, вътре
работи в СГ Груп, той случайно говори с мой приятел и казва: „И., жена му няма да може да
ходи, щом има толкова имоти“, което между другото е грешка, жена ми няма толкова имоти,
всички имоти са във фирми, които съм ги насочил.“; „Тези хора идват при мен и ми казват
3
така – има два варианта, или ще се поставят ветроперки в този район, или ти ще бъдеш
смазан от държавния апарат и държавният апарат се задейства по някакъв начин.“ „Кой стои
зад фирмата С. Г. Груп, кой е Н. Т. Ч., който го знаят Мис Преференция във Варна и Д. Д..“ В
края на интервюто И. М. призовал да бъде разследвано „С.Г. Груп“ ЕАД. Ищецът твърди, че
следните факти са неверни, клеветнически и позорящи за него: че е имал връзка с
посочените лица, търговци и проект за ветроперки; че е имал криминално проявени
служители, които са били наркоразпространители; че негови служители са заплашвали И. М.
или семейството му; че е плащал, за да се окаже натиск на И. М.; че е имало връзка с Н. Т.-
Ч.. С неверните, позорящи и клеветнически факти била уронена репутацията на „С.Г. Груп“
ЕАД. Отговорност за това следвало да носят солидарно „Блаженство“ ЕООД, което
публикувало статията, и И. М. като едноличен собственик на капитала на „Блаженство“
ЕООД и негов управител, тъй като е разрешил да се публикува статия на неизвестно лице,
съдържаща факти, които са били неистински, клеветнически и позорящи за „С.Г. Груп“ ЕАД.
И. М. следвало да носи отговорност и за фактите, които са били неистински, клеветнически
и позорящи за „С.Г. Груп“ ЕАД, заявени в интервюто в предаването ЕвроДикоФ.
Ответниците „Блаженство“ ЕООД и И. Л. М. оспорват предявените искове
като поддържат, че юридическо лице като „С.Г. Груп“ ЕАД не може да търпи
неимуществени вреди. Считат, че И. М. не следва да отговаря за вреди от публикацията, а
„Блаженство“ ЕООД не следва да отговаря за вреди от заявеното от господин И. М. в
интервюто в предаването ЕвроДикоФ. Оспорват „С.Г. Груп“ ЕАД да е претърпяло
неимуществени вреди, включително и по причина, че репутацията на „С.Г. Груп“ ЕАД към
момента на публикацията не била добра.
По делото е представена статия, публикувана на 10.04.2024 г. в електронното
издание „Красиво Ветрино“, със заглавие: „Капиталът и неговата частна армия –
политиците“. Не се спори, че „Блаженство“ ЕООД е възложило на свои служители да
изготвят и публикуват статията. Заявените обстоятелства са били, че ГРУП: е частна армия;
има криминално проявени служители; предоставя силови услуги; по негово искане
журналисти от вестниците Дневник и Капитал са редактирали статии против Исторически
парк и господин И. М.; е получило 2 000 000 лева от CWP, за да окаже натиск, да направи
необходимото да прокара проекта; че негови мутри със спортни коли са нахлули по селата, за
да сплашват хората да не излизат да гласуват; че е използвало престъпници, педофили,
организирани престъпни групи, наркоразпространители, търговци на гласове, за да изкара
печалба и да унищожи Варна; че е частна армия, която срещу пари служи на капитала; че
има връзка със С. М., И. П., А. В., К. П., Д. Е., Добротич уинд и Г. Т.; - негови служители са
нападнали Провадия и Вълчи дол и са планирали да влязат в Неофит Рилски като частна
армия.
Не се спори и от протокол за оглед, приложен на листи 146 и 147 от кориците
на делото се установява, че на 14.06.2024 г. И. М. дал интервю в предаването ЕвроДикоФ. От
14:45 минута до 17:27 минута И. М. е заявил, че: „С. Г. Груп“ е колекторската фирма, „която
взе 70 милиона от ББР“; че дружеството „CWP” на Д. Е. иска да постави ветрогенератори в
община Ветрино, но И. М. е против; че „за да мога да бъда смачкан, тази фирма – „С. Г.
Груп“ е получила финанси от Д. Е., което не мога да докажа, нали това да го кажа, че е
предположение, че е получила финанси, може и чисто на добри намерения да е – най-
вероятно. На мен ми изпратиха двама човека, които можем да отидем с Д. Е. на детектор на
лъжата. Единият се казва Н. Т.-Ч. – убиец, който е разследван за дело за убийство, може да
видите, просто е потулено да се държи по някакъв начин, сътрудник е в момента на
икономическа полиция и на службите и е наркоразпространител с две нарколаборатории във
Варна“; „ и вторият е Р. Е., който е участвал в поръчки за над 160 милиона от еврофондове,
държавни фондове, дадени му от ГЕРБ. Тези две мутри, нали в кавички, идват при мен в
Исторически парк, има ги на запис на камери и навсякъде, редовно, за да преговаряме.
Когато трябва, ще дадем тези записи с дадени доказателства с хора, които са били, които
конкретно знаят за всяко едно нещо, които са били и на срещите са присъствали, защото е
имало и други хора, заплашени в самите срещи“; „също имаше и един човек, който е – вътре
4
работи в „С. Г. Груп“ и той случайно говори с мой приятел и казва „И. жена му няма да
може да ходи, щом има толкова имоти“, което между другото е грешка – жена ми няма много
имоти.“; - „тези хора идват при мен и ми казват така: има два варианта – или ще се поставят
перки в този район, или ти ще бъдеш смазан от държавния апарат. И държавният апарат се
задейства по някакъв начин. Кой стои зад фирмата „С. Г. Груп“, кой е Н. Т.-Ч., който го знаят
„Мис Преференция“ във Варна и Д.-Д. или както и да е там – Д. Д., не го знам, Д., мисля, че
му е първото име. Н. Т. Ч. е ударникът на Д.-Д.“.
На листи 83 и 84 от кориците на делото е приложена публикувана през 2011 г.
в електронното издание „Блиц“ статия за „С.Г. Груп“ ЕАД, в която е описано, че
дружеството е изпратило до пенсионерка с 207 лева пенсия извънсъдебна покана да заплати
свое задължения, като при неизпълнение е щяло да бъде иззето имуществото и са щели да
бъдат наложени запори на заплатата и задграничния паспорт.
На листи 80-82 от кориците на делото е приложена публикувана през 2014 г. в
електронното издание „Марица“ статия за дейността на „С.Г. Груп“ ЕАД, в която е описано,
че 43-годишен пловдивчанин бил заплашен от служител на дружеството, че, ако не е
изплатил заема си, дъщерите му са щели да бъдат изнасилени.
На листи 78 и 79 от кориците на делото е приложена публикувана през 2016 г.,
в електронното издание „Флагман“ статия, в която е описано, че „С.Г. Груп“ ЕАД станало
известно с бруталните си прийоми за събиране на вземания.
На листи 76 и 77 от кориците на делото е приложена публикувана през 2020 г.,
в електоронното издание „skafeto“ статия, в която е описано, че жена е била заплашвана от
адвокат, работещ за „С.Г. Груп“ ЕАД, че имуществото й щяло да бъде иззето, ако тя не
заплати 600 лева, които е дължала към мобилни оператори, като адвокатът е употребил и
психически натиск върху жената.
На листи 64-66 от кориците на делото са приложени публикувани през 2020 г.
в електронните издания „Дума“ и „Свободен форум“ две статии относно получаването от
дружество, свързано със „С.Г. Груп“ ЕАД, на 75 милиона лева заем от Българска банка за
развитие. На листи 57-59 е приложена подобна статия, публикувана и в електронното
издание „Капитал“.
На листи 67-75 са приложени статия, публикувана през февруари 2024 г. в
електронното издание „Капитал“ и втора статия в електронното издание „Флагман“, в които
са били описани търговските отношения между „С.Г. Груп“ ЕАД и „ПИБ“ АД, както и
наличието на бизнес война между тях.
По делото е разпитана като свидетел П. Е. Р., от чиито показания се
установява, че започнала да работи със „С. Г. Груп“ преди 5 години и ги обслужвала като
външен адвокат и преимуществено работела с тях. Нейни клиенти купували и продължавали
да купуват вземания от фирмата, за което тя посредничила. Известни й били изказвания в
публичното пространство на И. М., както и процесното интервю на М. със С. Д.. Тези
изказвания на М. имали ефект по отношение на други техни клиенти като част от по-
малките й клиенти се отказали, а други по-големи искали поемане на допълнителни
гаранции, допълнителни неустойки - за период около месец-два имали затруднения.
Свидетелката имала клиенти, които били доста големи и купували големи вземания за над 1
или 2 милиона лева, които плащали разсрочено, като довършването на тези договори било
изключително трудно, тъй като те не искали да бъдат свързани с никакви силови структури.
Искали допълнителни гаранции, че договорът ще бъде изпълнен и че никой няма да им
окаже натиск. Нямало конкретно случай да не е бил продължен договор, но те искали
поемане на допълнителни гаранции от дружеството, подписване на анекси с неустойки.
Преди тези публикации клиентите не искали допълнителни гаранции. Не били плащани
такива неустойки, но затрудненията били от имиджово естество. Преди публикациите
нямало сключени договори, чиито срокове впоследствие не са продължавани заради
публикациите. Нямало прекратени поради публикацията договори. Имало отлив на клиенти.
По делото е разпитан като свидетел И. К. И., от чиито показания се
5
установява, че е чувал за дружеството „С. Г. Груп“ ЕАД и от там познавал А. С., който бил
свързан със „С. Г. Груп“ и с „Мъни плюс“. Отношения със „С. Г. Груп“ и с „Мъни плюс“
били поради търсенето на лица, които да спонсорират футболен клуб Локомотив, на който
свидетелят бил собственик, без да си партнират като цяло. Отказали партньорство със „С. Г.
Груп“ и с „Мъни плюс“, защото в пространството имало сигнали за някаква некоректност, за
заплахи от това дружество към хора, за които свидетелят разбрал от интервюто на М. в
„Евро Диков“. Проверили и попаднали на други публикации..
По делото е разпитан като свидетел С. С. А., от чиито показания се установява,
че се занимава се със строителни, демонтажни дейности и с метал. „С.Г. Груп“ ЕАД му
възлагали задачи, които изпълнявал, но вече не вземал работа от тях. Възлаганите задачи
били събаряне на заводи и предприятия – разрушителни. Изказване на И. М. било една от
причините да не поема работа за „С.Г. Груп“ ЕАД. Ставало въпрос за твърденията, че „С. Г.
Груп“ били силова групировка, че налагат силов режим на работа и т. н. Свидетелят нямал
такива впечатления, защото изпълнявал винаги задълженията и работата. След като отказал
да вземе поръчки от тях, тези задачи били изпълнени от друг, защото обектите били
разрушени.
От показанията на свидетелката А. П. Х. се установява, че през последните две
години живеела в с. Ветрино. Била виждала Н. Т. - Ч. и Р. Е.. Ч. виждала три пъти, като два
от тях било в Исторически парк до туристическия обект в Неофит Рилски - като бяха
седнали в едно от заведенията, а свидетелката била там като редовен доброволец да маже
дървесината. Били И. М., кметът на община Ветрино Д. Д., Н. Т. - Ч. и Р. Е., който тогава
свидетелката видяла за първи път. Ч. бил личност, която няма как да не бъде забелязана -
доста грубоват. Тогава той обяснявал, че е представител на „С. Г. Груп“ за Варна и че
обсъждали всичко с лице на име А.. От местните свидетелката разбрала за Н. Т. - Ч. и за „С.
Г. Груп“ и че били едно, както и за CWP. От 2023 г. до края на 2024 г. два пъти съм виждала
Ч., да е на среща с И. М.. Всички в общината знаели за „С. Г. Груп“ и много често ги
спрягали заедно с проекта за перките, както и, че изпълняват поръчки за побоища. Знаело се,
че Д. Д. и Ч. са под общ знаменател.
От показанията на Р. Н. И. се установява, че е жител на с. Неофит Рилски от
2019 г. и има годишен билет в Исторически парк. Името Н. Т., Ч., му станало известно през
2023 г. лятото, когато го видял в Исторически парк - бил изключително високотонен - много
високо крещял и говорел, говорел арогантно, размахвал ръце, крещял. От служителите на
касата разбрал, че това е Ч.. За Р. Е. разбрал, когато при посещение в Исторически парк му
казали, че Ч. с Р. Е. са там и говорят за перките. Свидетелят присъствал на местните избори,
които се провели на 29.10.2023 г. Тогава бил застъпник от партия „Величие“ в село Генерал
Колево, община Вълчи дол. Голяма част от жителите на Вълчи дол били против поставянето
на перки. Свидетелят бил застъпник на страната на кмета, който не е Г. Т., който съответно
бил за Вълчи дол, а на неговият опонент. Като застъпникът следял за честни избори. В деня
на изборите, около 10 или 11 часа, когато започнали да гласуват хората по-активно,
свидетелят излязъл навън с другите застъпници, които се легитимираха, че са за ГЕРБ.
Пристигнали 3 джипа пред кметството, където била избирателната секция. И от тях слезли
много хора и се запътили към застъпника на ГЕРБ и му казали, че Ч. иска да знае колко гласа
имат. Имало служител на реда – полицай, който отишъл. Този който поставил въпросът бил
арогантен тип, а до него били момчета с бради, здравеняци. Оставили на място част от
хората, за да ги наблюдават. Свидетелят не знае дали било заради голямата битка за перките,
че толкова много хора трябва да гласуват за преизбирането на този кмет, който бил „ЗА“
перките във Вълчи дол - Г. Т.. Свидетелят разбрал, че Р. Е. е дошъл да преговаря за перките,
защото в Исторически парк, когато се случи нещо различно от стандартното, или пък дойдат
лица, които са по-различни, се разбирало - имало бърза комуникацията. Било известно, че
през 2023 г. казусът за перките бил толкова нажежен, че веднага, щом някой дойде от
6
страната на перките, веднага се разшумява и тогава разбрал, че става въпрос за такива
преговори и нещо се говори в тази посока. Не знаел Е. с кого е преговарял. Т., който бил за
перките, загубил изборите въпреки тези момчета. Свидетелят знаел, че „С. Г. Груп“ са
колекторска фирма и разполагали със силни хора, които са част от тях, за да вършат тази
работа.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхожда от
легитимирана страна, като същата е процесуално допустима.
Съгласно нормата на чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси
съдът е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършена служебна проверка въззивният съд установи, че обжалваното
съдебно решение е валидно, като същото е процесуално допустимо в обжалваната част.
Предявен е иск с правно основание чл.49 от ЗЗД във вр. чл.45 от ЗЗД срещу
„Блаженство“ ЕООД
В разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД е установено задължение за всеки, който е
възложил изпълнението на определена работа на друго лице, да обезщети вредите,
причинени от изпълнителя при или по повод на възложената работа. Отговорността на
възложителя е обективна, гаранционно - обезпечителна и безвиновна, като нейната цел е да
репарира вредите, които са настъпили като пряка и непосредствена последица от
извършването на възложената работа в патримониума на трето лице. Тази отговорност е
функционално обусловена и възниква само тогава, когато са налице предпоставките на чл.
45 от ЗЗД по отношение поведението на прекия причинител, а именно - виновно и
противоправно поведение /действие или бездействие/, вреда и причинно - следствена връзка
между поведението и вредата. Вината на прекия извършител, съгл. чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, се
предполага до доказване на противното и в хипотезата на чл. 49 от ЗЗД.
За да възникне имуществена отговорност за причинени имуществени и
неимуществени вреди от непозволено увреждане, трябва в обективната действителност да са
настъпили следните юридически факти, предвидени в хипотезата на посочената правна
норма: 1) деяние /действие или бездействие/; 2) противоправност /несъответствие между
правно дължимото и фактически осъщественото поведение/; 3) вреди или неблагоприятно
засягане на имуществената или неимуществената сфера на увредения, които могат да бъдат
под формата на намаляване на неговия патримониум, представляващо претърпени загуби,
или непостъпване в неговия патримониум на очаквано благо, за което има с висока степен
на сигурност на постъпването, представляващо пропуснати ползи или претърпени болки и
страдания; 4) причинно-следствена връзка между противоправното поведение и настъпилите
вреди, което означава, че вредоносният резултат следва да е закономерна, необходима,
естествена, присъща последица от виновното противоправно поведение на делинквентаи 5)
вина на делинквента, която съобразно уредената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД оборима презумпция се
предполага.
Спрямо ответника И. Л. М. е предявения иск с правно основание чл.45 от ЗЗД.
За да възникне имуществената отговорност за причинени имуществени и неимуществени
вреди от непозволено увреждане, трябва в обективната действителност да са настъпили
следните юридически факти, предвидени в хипотезата на посочената правна норма: 1)
деяние /действие или бездействие/; 2) противоправност /несъответствие между правно
дължимото и фактически осъщественото поведение/; 3) вреди или неблагоприятно засягане
на имуществената или неимуществената сфера на увредения, които могат да бъдат под
формата на намаляване на неговия патримониум, представляващо претърпени загуби, или
непостъпване в неговия патримониум на очаквано благо, за което има с висока степен на
сигурност на постъпването, представляващо пропуснати ползи; или болки и страдания 4)
7
причинно-следствена връзка между противоправното поведение и настъпилите
имуществени вреди, което означава, че вредоносният резултат следва да е закономерна,
необходима, естествена, присъща последица от виновното противоправно поведение на
делинквентаи 5) вина на делинквента, която съобразно уредената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД оборима
презумпция се предполага.
Предпоставките за уважаване на иска по чл. 49 от ЗЗД срещу „Блаженство“
ЕООД включват установяване, че дружеството е възложило работа на свои служители за
изготвянето на процесната публикация; че чрез свое противоправно действие/бездействие /в
случая публикуване на неистински, клеветнически и позорящи факти/ служителите на
дружеството виновно да са причинили неимуществени вреди на „С.Г. Груп“ ЕАД.
Предпоставките на исковете по чл.49 и чл.45, ал.1 от ЗЗД спрямо другия
ответник, включват установяване, че И. М. отговаря за действията на служителите,
изготвили и публикували в интернет процесната статия, че чрез свое противоправно
действие/бездействие /в случая публикуване на неистински, клеветнически и позорящи
факти/ служителите виновно да са причинили неимуществени вреди на „С.Г. Груп“ ЕАД,
както и той да е заявил в интервюто в предаването ЕвроДикоФ неистински факти, които да
са били клеветнически и позорящи за „С.Г. Груп“ ЕАД като от това дружеството е
претърпяло неимуществени вреди.
Не се спори, че „Блаженство“ ЕООД е издател на електронно издание
„Красиво Ветрино“, което е издало процесната статия.
Собственикът на уебсайт (място в интернет, което предоставя информация и
услуги на потребителите) е лице, което притежава, контролира и отговаря за
функционирането и съдържанието на уебсайта. Той е регистрирал и плаща за домейн (името
на сайта и адрес в интернет мрежата) и има правото да го използва, осигурява хостинг
(управление на сървърите за съхранение и достъп до уебсайтове), отговаря за съдържанието
на сайта (определя какво ще бъде публикувано и носи отговорност за публикуваното),
осигурява сигурност (взема мерки за защита от хакерски атаки), спазва законите, свързани с
авторското право, личните данни и др.
Издател на електронно произведение е лице, което отговаря за създаването,
разпространението и управлението на онлайн съдържанието на електронното произведение.
Ако собственикът на сайт и издателят на електронно произведение са различни лица, те
отговарят, на основание чл. 53 ЗЗД, солидарно за вредите, причинени от публикации с
обидно или клеветническо съдържание, тъй като и двамата имат задължение да не допускат
публикуване на материали с такова съдържание. С оглед на изложеното, настоящият състав
споделя становището в решение № 19 от 15. 03. 2022 г. по гр. д. № 4040/2021 г. на ВКС, 1
г.о., според което, независимо от наличието или липсата на конкретно възлагане на
определено лице да състави и публикува статия, собствениците на сайтове носят
отговорност за причинените от публикациите вреди, тъй като са предоставили на лицето
оторизиран достъп за публикация в тези сайтове.
В процесния случай отговорността на „Блаженство“ ЕООД се основава на
това, че е издател и не се ангажира отговорността на собственикът на уебсайта.
Отговорността на И. М. се основава на това, че е едноличен собственик на
„Блаженство“ ЕООД. Това обаче според настоящия състав не обосновава отговорност по
реда на чл.49 от ЗЗД, тъй като не той носи отговорност за служителите на дружеството, а
такава носи самото дружество.
По делото е установено, че в процесната статия, която е публикувана в
електронното издание „Красиво Ветрино“, чийто издател е „Блаженство“ ЕООД, чийто
собственик и управител е И. Л. М. са изложени твърдения, че „„С.Г. Груп“ ЕАД е
колекторска фирма – това е частна армия от криминално проявени охранители и спортисти,
която предоставя силови услуги на тези, които плащат добре. Това не са хора на
интелектуалния труд – неин служител се изпуска и признава, че журналистът от в-к
„Дневник“ – С. С., е редактирал статии заедно с журналисти от в-к „Капитал“ против
8
Исторически парк и И. М., задето спирал проекта CWP във Ветрино. Същият служител
признава, че „С.Г. Груп“ ЕАД е получила 2 млн. лв. от CWP, за да окаже натиск да направи
необходимото и да прокара проекта. По време на изборите за местна власт мутри на
фирмата нахлуват със спортни коли по селата и сплашват хората да не излизат да гласуват, за
да може купеният вот на кмета Т. във Вълчи дол да му запази кметското място“.; „Ето как
една частна армия служи срещу пари на капитала“.; „Преди години у нас се ползваха
услугите на „Делта гард“ – това беше актуалната придворна армия на силните на деня. Днес
на сцената излизат „СГ Груп“, които са местните гавази на частния капитал.“ ; „Да
припомним свинските черва – С. М. – вестник „Капитал“ – И. П. – А. В. – К. П. – Д. Е. –
„Добротич уинд“ – Г. Т. – „СГ Груп“… Връзките са видни и доказани. Действията на
„международната“ компания CWP и на училия и пропил западните ценности, демокрация и
европейска култура Д. Е. показват, че те използват престъпници, педофили, организирани
престъпни групи, наркоразпространители, търговци на гласове с една цел – да се постигне
корпоративен интерес, да се изкара печалба и да се унищожи Варна. Същите, които
нападнаха Провадия и Вълчи дол по време на изборите, планират да влязат в Неофит
Рилски, ескортирани от полиция и частна армия… Подкрепата явно ще дойде от същите
хора, които организираха насилници да плашат хората в Провадия и Вълчи дол да не излизат
да гласуват.“
По делото съдът приема за установено от събраните доказателства, че „С.Г.
Груп“ ЕАД е колекторска фирма, но липсват доказателства да е ползвала услугите на
криминално проявени лица, педофили, организирани престъпни групи,
наркоразпространители и търговци на гласова. Съдът приема, че тези твърдения са неверни и
в същото време злепоставящи за „С.Г. Груп“ ЕАД, които биха могли да увредят репутацията
на това дружество.
По делото е установено, че И. Л. М. е дал процесното интервю, в която е
твърдял, че „С.Г. Груп“ ЕАД е колекторска фирма, че са му изпратили Н. Т.-Ч. – убиец,
който е разследван за дело за убийство и Р. Е., за да преговарят, като при преговорите му
казали, че или ще се поставят перки в този район, или ще бъде смазан от държавния апарат.
В интервюто също е посочено, че приятел на М. говорил с човек, работещ в „С.Г. Груп“ ЕАД
, който му казал „И. жена му няма да може да ходи, щом има толкова имоти“. Съдът намира,
че посочените в тази статия твърдения не са установени и сред тях има такива, които са
злепоставящи „С.Г. Груп“ ЕАД.
За да приеме съдът, че има увреждане на репутацията на някого, е необходимо
да изследва каква е била тази репутация към момента, в който се твърди да е извършено
увреждащото действие /бездействие/. Съдът взема предвид статиите, приложени по делото
и публикувани в различни електронни издания, считано от 2011 г., в които са посочени
факти, уличаващи ответното дружество като колекторска фирма, която ползва
незаконосъобразни методи за събиране на задължения, заплашвайки длъжниците
включително с физическа разправа, включително и за техни близки. При наличието на тези
статии в публичното пространство съдът намира, че репутацията на ответника е била
увредена считано от 2011 г.
В показанията на св.Рупчина е посочено, че след публикациите някои от
клиентите на ищеца са искали да бъдат включени допълнителни гаранции за тях в договори,
с които „С.Г. Груп“ ЕАД им е продавало вземания, но липсват доказателства такива
допълнителни гаранции да са били включвани в договорите. Същевременно не е имало
договори на ищеца с трети лица, които поради публикацията и изявленията на И. М. да не са
били продължавани. Не са представени убедителни доказателства за клиенти, които са
отказали да сключат договор с „С.Г. Груп“ ЕАД.
В свидетелските показания на св.Иванов се сочи, че ФК „Спартак – Варна“ не
е сключил договор за спонсорство с „С.Г. Груп“ ЕАД поради публикацията и интервюто на
господин И. М. като се акцентира на интервюто. От друга страна свидетеля Атанасов е
преустановил своите делови отношения със „С.Г. Груп“ ЕАД - да събаря сгради и разчиства
терени за дружеството. Въззивният съд, при наличие на множество статии, акцентиращи на
9
методите, с които ищецът е осъществявал своята дейност намира нелогично точно
процесната статия, а още по-малко процесното интервю да са могли да доведат до вземането
на тези решения.
От друга страна въззивният съд съобразява и следното:
Юридическите лица, както и физическите са носители на неимуществени
права, които са неосезаеми, като е невъзможно след правонарушение, същите да се
възстановят в натура. Възможността в полза на носителя на такова право да възникне
вземане за парично обезщетение е въпрос на законодателна концепция, като в случай, че
законът го предвижда, обезщетението има за цел да възмезди лицето, понесло
неимуществените вреди.
С чл. 52 ЗЗД българският законодател допуска неимуществените вреди да се
обезщетят парично, като въвежда за критерий за обезщетението – справедливостта, което
понятие не е абстрактно. То всякога има конкретно измерение и е свързано с преценката на
различни съществуващи обстоятелства /ППлВС № 4/ 23.12.1968 г./. Понятието е и проява на
общовалидното виждане на обществото за справедливостта. Съгласно чл. 52 ЗЗД,
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
В своята тълкувателна дейност Върховния съд и впоследствие Върховният
касационен съд са изяснявали кръга на физическите лица, оправомощени да получат
обезщетение за неимуществени вреди от деликт /ППлВС № 4/ 1961 г., ППлВС № 5/ 1969 г., а
и ТР № 2/ 21.06.2018 г. по тълк.д. № 2/ 2016 г. на ОСГТНК на ВКС/. Изброени са примерно
конкретните обстоятелства, които са от значение за размера на обезщетението
на физическите лица, засегнати от деликт /ППлВС № 4/ 23.12.1968 г./. Приема се, че чл. 52
ЗЗД се прилага и при деликтната, и при договорната отговорност /ТР № 4/ 29.01.2013 г. по
тълк.д. № 4/ 2012 г. ОСГТК на ВКС/. Тук следва да се подчертае, че противоречивите
решения на ВКС, осъществили основанието по чл. 292 ГПК за образуването на тази
тълкувателна процедура, е сформирана при обсъждане на пределите на договорната
отговорност на обществения снабдител на електроенергия към потребителите на битова
енергия в електроснабдяван имот. В този случай делинквента е юридическо лице, но
потребителите са всякога физически лица – аргумент от чл. 1, т. 42 от ДР /отм./ на ЗЕ и от чл.
1, т. 2а ДР на ЗЕ. Извършеното нормативно тълкуване с ТР № 4/ 29.01.2013 г. касае
отново физическите лица като увредени правни субекти. Разрешението на съдебната
практика, в преобладаващата си част признава правото на обезщетение за неимуществени
вреди единствено в полза на увредено от правонарушение физическо лице. От значение при
това са същността и изражението на засегнатите неимуществени права. Извършеното
правонарушение засяга неимуществените права /правото на телесна неприкосновеност,
психически интегритет, чест, достойнство и др./, но дава отражение върху психическата
сфера и/или физическото здраве на пострадалото лице. Обективното проявление на това
отражение са претърпените физически и психически болки, душевни терзания, отрицателни
емоции, срам и страх. Само физическите лица имат психика и физическо здраве и са
способни на неблагоприятни субективни усещания и преживявания. Поради това
единствено при тях получената парична престация е годна да замести и да компенсира
невъзстановимите в натура неимуществени блага.
Юридическите лица нямат физическо здраве и психика. Те не търпят болки и
страдания и не изпитват чувства. Поради това извършено правонарушение може да засегне
неимуществени права на юридическото лице като например репутацията му, но то не дава и
не може да даде отражение върху психическата сфера и/или физическото здраве, тъй като
юридическите лица не са носители на такива.
Следва да се подчертае, че законът признава самостоятелна правосубектност
на юридическите лица целево, като по този начин им предоставя възможност да
осъществяват, относително самостоятелно, държавната власт в съответната сфера на
обществени отношения /държавните органи и държавните учреждения/, да участват
самостоятелно в гражданския оборот за постигане на икономическа цел /търговските
дружества и кооперациите/, да постигнат определена нестопанска цел в обществена или в
10
частна полза /сдруженията и фондациите/, да провеждат конкретно вероизповедание
независимо от българската държава /Българската православна църква и другите религиозни
институции/, да сформират и изразяват политическата воля на българските граждани чрез
избори или по други демократични начини /политическите партии и движения/. Целите
дават причината /оправдават/ за самостоятелната правосубектност на юридическото лице. Тя
е различна и независима от правосубектността на техните учредители, на органните им
представители или от проявената конкретна държавна власт. Това означава, че изначално
правосубектността на всяко юридическо лице изключва възможността то да търпи
неимуществени вреди от увреждането на неимуществени права. Поради тези причини за
юридическите лица е неосъществима компенсаторната функция на обезщетението по чл. 52
ЗЗД.
Твърдяното увреждане на репутацията на „С.Г. Груп“ ЕАД ГРУП в настоящия
случай, засяга неимуществени права, но не дава и няма как да даде отражение върху
психическата сфера и/или физическото здраве на пострадалото лице. Съдът отчита, че в
случая ответника е търговско дружество, което участва самостоятелно в гражданския оборот
за постигане на икономическа цел и това засягане евентуално би могло да се отрази в
негативен резултат, свързан с тази икономическа цел, но не и в неимуществени вреди.
Засягането на репутацията на търговско дружество не може да има отражение в
претърпените болки, душевни терзания, отрицателни емоции, срам и страх. Засягането на
репутацията на търговско дружество при всички положения води до проблеми, свързани с
постигането на икономическата цел, която дружеството си е поставило, което означава, че
независимо, че се касае до засягане на неимуществени права, отражението на това е
икономическа загуба или пропуск да се постигне икономическа цел, което означава, че
винаги има финансово /изчислимо и доказуемо по този начин/ изражение. По делото
липсват представени доказателства в тази насока. да участват самостоятелно в гражданския
оборот за постигане на икономическа цел
Въззивният съд не намира да е налице противоречие с решенията на Съда на
Европейския съюз по цитираните във въззивната жалба дело Т-88/ 09 и дело C-45/15 P (Safa
Nicu Sepahan Co. срещу Съвет на Европейския съюз), както и в други такива дела - Т-384/
11, Т-479/14 и Т-577/14. В тези решения Съда на Европейския съюз е ангажирал
извъндоговорната отговорност на Европейския съюз да обезщети вредите от неправомерни
актове, действия и бездействия на негови органи и институции чрез заплащане на
обезщетения, включително за неимуществени вреди в полза на юридически лица. Правните
спорове, предмет на тези решения са строго специфични. Правното основание на тази
отговорност на Съюза е в чл. 268 от Договора за функциониране на ЕС и в чл. 340 ДФЕС, а
преди - чл. 288 от Договора за ЕО. Материално-правните предпоставки за ангажиране на
тази отговорност произтичат директно от наднационалния правен ред. Установени са от
наднационален орган, в упражнение на правомощия, които първичното право на ЕС
предоставя само на него, но не и на националните съдилища. Специфичните казуси,
предмет на тези дела, и приложените в решенията на Съда на Европейския съюз правни
норми не дават основание да се обсъжда въпроса за примата/предимството на правото на
Европейския съюз пред националното материално право /чл. 4, ал. 3 КРБ/. Както вече се
подчерта случаите, предмет на тези дела са специфични и не могат да бъдат предмет на дела
пред национален съд. Никой национален съд, включително българският, не разполага с
правомощие да ангажира отговорността на Съюза за вредите от нарушения на неговите
органи и институции. И от цитираните решения на Съда на Европейския съюз не произтича
материално-правно основание и/ или правомощие българският съд да присъди обезщетение
за неимуществени вреди в полза на юридическо лице.
Такава възможност не произтича от нормативен акт на правото на
Европейския съюз /първично или вторично/, който регулира обществените отношения на
територията на Република България. Напротив – пример: Директива 2012/29/ЕС на
Европейския парламент и на съвета от октомври 2012 г. за установяване на минимални
стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления и за замяна на
11
Рамково решение 2001/220/П. на Съвета дефинира понятието „жертва“ в чл. 2, параграф 1,
буква „а“, според който за целите на Директивата „жертва“ означава физическо лице , което е
претърпяло вреди, включително физическо, душевно или емоционално страдание или
икономическа вреда, които са пряка последица от престъпление и членовете на
семейството на лице, чиято смърт е пряка последица от престъпление и които са претърпели
вреда в резултат на смъртта на лицето.
Предвид изложените мотиви въззивният съд намира жалбата неоснователна
Обжалваното решение следва да бъде потвърдено като законосъобразно постановено.
При този изход на спора отговорността за разноските следва да се носи от
въззивника, който следва да бъде осъден да заплати и тези направени от въззиваемия – 3000
лева на И. М. за заплатен от него адвокатски хонорар.
Воден от горното съставът на Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 5037/02.08.2025 г. по гр.д. № 7230/2024 г. на
СГС, 1-2 състав.
ОСЪЖДА „С.Г. Груп“ ЕАД на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК да заплати на И.
Л. М. 3 000 лева разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен
съд в 1-месечен срок от съобщаването му на страните при условията на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12