Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 31.07.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, Х-ти гр.състав, в
публичното заседание на осми юли през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
При секретаря Марина Цветанова като разгледа
докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело № 2618 по описа за 2019г. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД, вр.чл.240 ЗЗД,
вр.чл.9 ЗПК, вр.чл.99 ЗЗД, с цена на
иска 5 513.60 лв. – главница, чл.422 ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД,
вр.чл.99 ЗЗД, с цена на иска 1 861.90
лв. – договорна лихва и чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.86 ЗЗД, вр.чл.99 ЗЗД с цена на иска 873.34 лв. –лихва за забава, съединени при условията на
евентуалност със следните обективно кумулативно съединени искове: чл.79, вр.чл.240 ЗЗД, вр.чл.9 ЗПК, вр.чл.99 ЗЗД, с цена на иска 5 513.60 лв. – главница, чл.79 ЗЗД, вр.чл.99 ЗЗД, с цена на иска 1
861.90 лв. – договорна лихва и чл.86 ЗЗД, вр.чл.99 ЗЗД с цена на иска 873.34 лв.
–лихва за забава.
Производството
по делото е образувано по подадена искова молба от „А.З.С.Н.В.” ЕАД,
ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление ***, ***, представлявано от ***М.Д.Д.и Н.Т.С.срещу Д.Б.Н., ЕГН **********,***,
в която се твърди, че на 14.03.2018 г. е подписано Приложение 1 към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания от дата 27.07.2017г. на основание чл. 99 от ЗЗД, между "***"
ЕАД, ЕИК ***и „А.з.с.н.в." ЕАД, ЕИК ***, по силата на който вземането,
произтичащо от Договор за потребителски кредит № CARU-***от дата 17.01.2017 г.
между „***" ЕАД и Д.Б.Н. е прехвърлено в полза н. „А.з.с.н.в." ООД,
ЕИК ***изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и
всички лихви. Твърди, че договора за заем съдържа изрична клауза, която урежда
правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. Твръди,
че Приложение № 1 от 14.03.2018 г. представлява неразделна част от договора за
прехвърляне на вземания и съдържа
данните на длъжника Д.Б.Н..
Твърди, че съгласно договора за цесия от 27.07.2017 г., „А.з.с.н.в."
ЕАД в качеството си на цесионер се е задължила от името на цедента и за своя
сметка да изпраща уведомления за извършената цесия до длъжниците, за което А.з.с.н.в.
има изрично пълномощно от цедента „*** С.А., клон България" в качеството
му на универсален правоприемник на „***" ЕАД за уведомяване на длъжниците
по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. Твърди, че в изпълнение на изискванията на
закона, на ответника е изпратено по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомление за
извършената цесия, от страна на „***" ЕАД с изх. № УПЦ-П-БНП/СА1и-***от
19.03.2018 г., с известие за доставяне чрез ***. Същото се върнало в цялост
като неполучено с отбелязване, че пратката не е потърсена от адресата. Ищцовото
дружество изпратило повторно уведомително писмо за цесията, ведно с уведомление
за предсрочната изисуемост на кредита с изх. № УПЦ/УПИ-С-БНП/СА1Ш-***от
22.01.2019 г., което отново се върнало в цялост като неполучено. На 17.04.2019
г. ищцовото дружество за трети път изпратило уведомление за цесията, ведно с
уведомление за предсрочна изискуемост с изх. № УПЦ/УПИ-С-БНП/СА1Ш-***от 17.04.2019
г., като към момента на подаване на настоящата обратната разписка не се е
върнала с резултата от уведомяването. Излага, че и към настоящата искова молба
представя и моли да бъде връчено на ответника, ведно с исковата молба и
приложенията към нея, копие от уведомлението за извършената цесия и уведомление
за предсрочната изискуемост от страна на "*** С.А., клон България" с
изх. № УПЦ/УПИ- С-БНП/РШБ-12793741 от 22.01.2019 г. Позовава се на
постановените от ВКС на основание чл. 290 и 291 от ГПК Решение № 3/ 16.04.14 г.
по т. д. № 1711/2013 г. на I т. о. и Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. №
12/09 год. на II т. о., съгласно които ако към исковата молба по иск на
цесионера, е приложено уведомление на цедента до длъжника за извършената цесия,
същото уведомление, достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата
молба, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99 ал. 3 пр. 1 ЗЗД, прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл.
99 ал. 4 ЗЗД и същото следва да бъде съобразено от съда, като факт от значение
за спорното право. В случай че ответникът не бъде намерен на установения по
делото адрес, съобщението бъде надлежно връчено по реда на чл. 47, ал.1 от ГПК
и в настоящето производство безспорно се установи, че задължението на
ответника, произтичащо от посочения договор за паричен заем не е погасено, моли
да бъде прието, че получаването на уведомлението за извършена цесия лично от
длъжника е ирелевантно за основателността на предявените искове. Уведомлението
по реда на чл. 99, ал. 4 ЗЗД е предвидено в полза на длъжника с цел да го
предпази от двойното плащане на едно и също задължение. Длъжникът може да
възрази за липсата на уведомяване за извършена цесия само ако едновременно с
това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този
кредитор лице до момента на уведомлението. С оглед на което фактът кога и на
кого е връчено уведомлението за прехвърленото вземане не е от значение за
основателността на иска, след като по делото безспорно се установи, че
претендираното с исковата молба задължение не е погасено. В тази насока
Определение № 987/18.07.2011г. на ВНС по гр.дело 867/2011г., IV г.о. и Решение
№173/15.04.2004г. на ВКС по гр.дело 788/2013г., ТН.
Твърди,
че на 17.01.2017 г. между „***" ЕАД, като Кредитор и Д.Б.Н. като
Кредитополучател е сключен Договор за потребителски кредит № CARU-***, при
спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Редът и условията,
при които Кредиторът е отпуснал кредит на Кредитополучателя се уреждат от
Договора за потребителски кредит. Твърди, че размерът на предоставения с този
договор кредит е равен на сумата, посочена в поле „Общ размер на кредита",
а именно: 6000,00 лв. Страните са постигнали съгласие да бъде сключена
застраховка на плащанията, при която застраховката да бъде платена директно на
застрахователния агент „***" ЕАД, като застрахователната премия, която е в
размер на 1350,00лв. е разделена на равен брой вноски, съответстващи на
посочения брой вноски в поле „Брой погасителни вноски", част е от всяка
месечна погасителна вноска, посочена в поле „месечна погасителна вноска" и
съгласно погасителния план на договора за заем е включена в размера на договорната
лихва. С подписването на договора за кредит, Кредитополучателят се е съгласил
да заплати на Кредитора и такса ангажимент, която е в размер на 120,00 лв.,
срещу която Кредиторът фиксира лихвения процент за срока на договора, при
съдържащите се в този документ условия, размери и срокове. Таксата се заплаща
от Кредитополучателя при усвояване на кредита, като Кредиторът удържа сумата
посочена в поле „Такса ангажимент" от общия размер на кредита. Твърди, че
предоставянето на посочената по-горе сума съставлява изпълнение на задължението
на Кредитора да предостави заема и създава задължение за Кредитополучателя да
заплати на Кредитора погасителни вноски, указани по размер в поле „месечна
погасителна вноска" и брой в поле „брой погасителни вноски". Погасителните
вноски по предходното изречение съставляват изплащане на главницата по кредита,
ведно с надбавка, покриваща разноските на Кредитора по подготовка и обслужване
на кредита и определена добавка, съставляваща печалбата на Кредитора, като
лихвения процент е фиксиран за срока на Договора и е посочен в него, при което
общата стойност на плащанията по кредита е договорена в размер на 9726,00 лв.
Така, договорната лихва по кредита е уговорена от страните в размер на
3726,00лв. На основание сключения между страните договор, Кредитополучателят се
е задължил да върне сумата по кредита в срок до 5.01.2022 г., на 60 броя равни
месечни погасителни вноски, всяка от които по 162,10 лв., при първа погасителна
вноска 5.02.2017 г., съгласно погасителен
план посочен в Договора за кредит, в който е посочен падежа на всяка отделна
погасителна вноска. Крайният срок за издължаване на всички задължения по
кредита е 5.01.2022 г./дата на последна погасителна вноска, съгласно
погасителен план, неразделна част от договора за кредит/, но предвид
обстоятелството, че Кредитополучателят не е изпълнявал в срок задължението си
за плащане на погасителните вноски, кредиторът е приел, че по отношение на
вземанията е настъпила предсрочна изискуемост. Твърди, че съгласно чл. 5 от
Условия към договора за кредит, при просрочване на две или повече месечни
вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на
Кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички
определени от този договор надбавки ведно с дължимото обезщетение за забава и
всички разноски за събиране на вземането, без да е необходимо изпращане на
съобщение от Кредитора за настъпване на предсрочната изискуемост. В конкретния
случай, поради допусната от страна на Кредитополучателя забава за плащане в срок
на две месечни погасителни вноски е настъпила предсрочна изискуемост, считано
от 5.11.2017 г., която дата
представлява падежът на десета погасителна вноска. Въпреки липсата на законово
или договорно задължение за това по отношение на Кредитора, Кредитополучателят
е уведомен за обявената предсрочна изискуемост с уведомителното писмо,
изпратено с известие за доставяне. В подкрепа на гореизложеното, моли да са има
предвид следното: видно от представените по делото доказателства, към момента
на сключване на процесния договор за кредит, „***" ЕАД е небанкова
финансова институция и като такава попада в обхвата на чл. 3 от ЗКИ, съгласно
който небанкова финансова институция е лице, различно от кредитна институция
/банка/ и инвестиционен посредник, една от основните дейности на което може да
бъде отпускане на кредити със средства, които не са набрани чрез публично
привличане на влогове или други възстановими средства. Отпускането на кредити е
банкова дейност, съставлява основния предмет на дейност на Банките по силата на
чл. 2 ал. 1 от ЗКИ и за да упражнява тази дейност финансовата институция следва
да е получила лиценз за извършване на банкова дейност от БНБ. Обстоятелството,
че финансовата институция извършва банкова дейност в областта на потребителското
кредитиране обаче не я прави банка, поради което сключеният между финансовата
институция и ответниците договор за кредит няма характера на договор за банков
кредит по чл. 430 от ТЗ, а съставлява договор за заем по чл. 240 от ЗЗД. В този
смисъл е налице задължителна практика на ВКС по реда на чл. 290 от ГПК, а
именно Решение №99/01.02.2013 г. по т.д. № 610/2011 г., I т.о., ТК. Освен
липсата на законово или договорно задължение за кредитора по процесния договор
за кредит да уведоми длъжника за обявената предсрочна изискуемост на
задължението, даденото задължително тълкувание в т. 18 на Тълкувателно решение
№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, също не намира приложение към настоящия случай.
Аргументите в тази насока са следните: ВКС приема, че договорената предсрочна
изискуемост на вземания на финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 1 от
Закона за кредитните институции настъпва по право с изтичане на определения от
съконтрахентите в договора срок за заплащане на вноска и не е необходимо
никакво допълнително волеизявление или уведомление от кредитора до длъжника за
това; разпоредбата на чл. 60, ал. 2 ЗКИ е специална и не се прилага в общите
облигационни отношения, за които е приложима договорната свобода при определяне
настъпване на предсрочна изискуемост на едно вземане /чл. 20а ЗЗД/. Настоящият
съд счита, че след като самият Закон за кредитните институции разграничава
финансовите институции (като кредитодателя на ответника) от кредитните
(банките), след като разпоредбата на чл. 60 от ЗКИ се намира в глава относно
банките, наименувана „Отношения между банките и между банките и обслужваните от
тях лица" правоприлагането по аналогия е необосновано. Недопустимо е
прилагане на специална разпоредба, свързана с конкретни правни субекти (като
банките), към други правни субекти. По същите съображения е неприложимо към
небанковите финансови институции приетото от ВКС изрично за банките в т.18 от
Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК. В смисъла
на гореизложеното е практиката и на други съдилища по отношение на небанкови
финансови институции, а именно: Решение № 59 от 16.02.2016 г. по в. гр. д. №
1425/2015 г. на ОС- Велико Търново, Определение № 4586 от 14.10.2015 г. по в.
гр. д. № 824/2015 г. на ОС- Благоевград, Решение № 21 от 11.01.2018 г. по гр.д
№ 2711/2017 на PC-Ямбол). Твърди, че съгласно условия към договора за
потребителски кредит, при забава в плащането на една или повече месечни
погасителни вноски, Кредитополучателят дължи обещетение за забава в размер на
действащата законна лихва върху всяка забавена вноска. Твърди, че на длъжника е
начислена лихва за забава за периода от 6.11.2017 г. /денят следващ датата на
настъпване на предсрочната изискуемост/ до датата на подаване на заявлението в
съда, която е в общ размер на 782,72 лева. Моли да бъде признато за установено,
че Д.Б.Н., с ЕГН ********** дължи н. „А.з.с.н.в." ЕАД, с ЕИК ***, следните
суми, присъдени в издадената срещу нея Заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д. № 559/2019 г., XIII с-в на PC - Плевен, а именно: 5
513.60 лв. (пет хиляди петстотин и тринадесет лева и шестдесет стотинки) -
главница за периода от 05.10.2017 г. до
05.01.2022 г., по отношение на които на основание чл. 5 от договора за кредит е
обявена предсрочна изискуемост на 05.11.2017 г,; 1 861.90 лв. (хиляда
осемстотин шестдесет и един лева и деветдесет стотинки) - договорна
/възнаградителна/ лихва, дължима за периода от 05.10.2017 г. до 05.01.2022 г.,
по отношение на които на основание чл. 5 от договора за кредит е обявена
предсрочна изискуемост на 05.11.2017 г.; 782.72 лв. /седемстотин осемдесет и
два лева и седемдесет и две стотинки/ - лихва /обезщетение/ за забава за
периода от 06.11.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда; законна
лихва върху главницата считано от датата на подаване на Заявлението за издаване
на Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист до окончателното погасяване на
дълга, както и да ни присъдите сторените и предявени разноски по ч.гр.д. №
559/2019 r., XIII с-в на PC - Плевен. В условията на евентуалност, вслучай че съдът не
уважи кумулативно предявените обективно съединени положителни установителни искове
предявени срещу Д.Б.Н., с ЕГН **********, моли
Д.Б.Н., с ЕГН ********** да бъде осъдена да плати н. „А.з.с.н.в."
ЕАД, с ЕИК *** следните
неизплатени по процесния договор суми,
а именно: 5 513.60 лв. (пет хиляди петстотин и тринадесет лева и шестдесет
стотинки) - главница за периода от 05.10.2017
г. до 05.01.2022 г., по отношение на които на основание чл. 5 от договора за
кредит е обявена предсрочна изискуемост на 05.11.2017 г.; 1 861.90 лв. (хиляда
осемстотин шестдесет и един лева и деветдесет стотинки) - договорна
/възнаградителна/ лихва, дължима за периода от 05.10.2017 г. до 05.01.2022 г., по отношение на които на
основание чл. 5 от договора за кредит е обявена
предсрочна изискуемост на 05.11.2017 г.; 873.34 лв. /осемстотин
седемдесет и три лева и тридесет и четири стотинки) - лихва /обезщетение/ за
забава за периода от 06.11.2017 г. до датата на подаване на настоящата искова
молба в съда;законна лихва върху главницата считано от датата на подаване на
исковата молба в съда до окончателно погасяване на дълга. Претендира
направените деловодни разноски.
В
срокът по чл.131 ГПК не е постъпил
писмен отговор от ответника. Процесуални представител
на ответника е направил своевременно /с исковата молба/ искане за постановяване
на неприсъствено решение, в случай че ответника не подаде писмен отговор, не
се яви в първото по делото съдебно
заседание и същевременно не направи искане делото да бъде гледано в негово
отсъствие. Въпреки, че са налице процесуалните предпоставки за постановяване на
неприъствено решение на основание чл.238 ГПК, съдът намира че не са налице в
комулативност по отношение всички предявени с исковата молба искове
предпоставките на чл.239 ГПК, ал.1, т.2 ГПК- искът да е вероятно основателен с
оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените
доказателства. Поради изложеното и на основание чл.239, ал.3 ГПК, следва да
бъде отхвърлено искането за постановяване на неприсъствено решение и да бъде
продължено разглеждането на делото.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и
съобрази доводите на страните, намира за установено следното:
Видно от Договор за потребителски паричен кредит CARU-***от 17.01.2017 г., ведно с погасителен план
и Условия по договора, *** ЕАД, като кредитор, е предоставил на Д.Б.Н., като
кредитополучател, паричен кредит за потребителски цели в размер от 6000,00 лв.
От договора са установява, както и от приложения Сертификат CARU-***, че Д.Н. е
сключила и договор за застраховка, като се е задължила да заплаща месечната
премия по застраховката в размер на 0,375 % от финансираната сума месечно,
умножена по продължителността на кредита в месеци еднократно-или 1350 лв. при
отпуснатия кредит в размер на 6000 лв.
Страните по договора за кредит са
уговорили дължимата еднократна застрахователна премия да бъде предоставена също
като кредит в общ размер на 1350 лв., с която сума общия размер на кредита
става 7350 лв. Уговорена е такса ангажимент в размер на 120 лв., годишен лихвен
процент 14,20 %, годишен процент на разходите 16,23%. Уговорено е общия размер
на задължението в размер на 9726,00 лв. да бъде върнат на 60 месечни вноски по 162,10
лв. съгласно погасителния план-част от договора, в който погасителен план са
посочени само датите на вноските и оставащата след тях главница по кредита. Не
е посочено от какви суми е формирана всяка от погаситгелните вноски и как в
сумата от 162,10 лв. се разпределя сумата за главница и лихва. Падежът на
последната погасителна вноска съгласно погасителния план е на дата 05.01.2022г.
Съгласно т.5 от Договора при забава на една или повече месечни погасителни
вноски Кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата
законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска,
ведно с направените разноски по събиране на вземането (за телекомуникационни
услуги, напомнителни писма и/или други действия), извършени по преценка на
Кредитора. При просрочване на две или повече месечни вноски, считано от
падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на Кредитора става
предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички определени от този
Договор надбавки ведно с дължимото обезщетение за забава и всички разноски за
събиране на вземането, без да е необходимо изпращане на съобщение от Кредитора
за настъпването на предсрочната изискуемост. В договора е посочено, че с
полагането на подписа си върху настоящия Договор, лицето посочено като
Кредитополучател удостоверява, че е получило посочената в група „параметри и
условия“ сума по посочената в чл.1 банкова сметка, ***е със ЗПК и екземпляр от
договора за кредит.
Видно от Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания/цесия/
от 27.07.2017г., Приложение №1/14.03.2018г. и Потвърждение на основание чл.99,
ал.3 ЗЗД, „*** СА клон ***е прехвърлило н.А.з.с.н.в. ЕАД вземането от ответника
Д.Б.Н., произтичащо от процесния договор за потребителски паричен кредит CARU-***от 17.01.2017 г.
С пълномощно/л.26 от делото/ „*** СА клон Блъгария
е упълномощил А.з.с.н.в. ЕАД да уведоми всички
длъжници по всички вземания на дружеството, които са цедирани, съгласно договор
за прехвърляне на парични задължения (цесия).
С уведомителни писма/л.27, л.28 и л.29 от делото/,
„*** СА клон ***чрез А.з.с.н.в. ЕАД уведомява
ответника Д.Б.Н., че задължението му по сключения договор за потребителски
кредит № CARU-***от 17.01.2017 г., е прехвърлено от „*** СА клон ***н.А.з.с.н.в.
ЕАД.
При така установеното от фактическа страна, съдът
приема следното от правна страна:
Предявени са специални установителни искове, имащи
за предмет претендирани неудовлетворени притезателни права за плащане на
задължение, възникнало на основание на договор за кредит и прехвърлено на
основание договор за цесия, както и за заплащане на обезщетение за забава в размер
на законната лихва. В тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно възникнало вземане срещу
ответника в размера на претендираните суми,
да докаже съществуването на
валиден договор за цесия, както и че за станалото прехвърляне на вземането е
уведомен длъжника по правилата на чл.99, ал.3 от ЗЗД; в негова тежест е да
докаже основанието и размерът на претендираните суми..
Не се спори между страните, че вземането по
сключения договор за потребителски кредит № CARU-***от 17.01.2017 г. от ответницата Д.Н., е прехвърлено от „*** СА клон ***н.А.з.с.н.в.
ЕАД по силата на процесния договор за цесия.
По делото е
представено уведомление за прехвърляне на вземане, адресирано до ответницата,
което е останало невръчено. Уведомлението до длъжника е приложено към исковата
молба и с получаването му в едно с исковата молба, цесията е надлежно съобщена
на ответницата. Закона не указва формата и момента на съобщаването.Достатъчно е
то да е налице в момента, в който съда е сезиран със спора.Няма пречка
съобщаването като фактическо действие с
правни последици да бъде извършено и от пълномощник.В същия смисъл е Решение
№123 от 24.06.2009г. на ВКС по т.д.№12/2009г.,ІІ т.о. ТК, в което съдът в
изпълнение на правомощията си по чл.291 от ГПК приема за правилна съдебната
практика, съгласно която сама по себе си исковата молба не може да се счете за
уведомление по смисъла на чл.99 ал.4 от ЗЗД, но когато към нея е приложено
уведомление макар и дотогава невръчено на длъжника се приема, че съобщаване на
цесията все пак е извършено.В настоящия казус ситуацията е аналогична-исковата
молба ведно с приложено към нея уведомление и връчването им на ответника имат
значение на съобщение по чл.99 ал.4 от ЗЗД. По този начин всъщност, всички
изисквания на закона, целящи да предпазят длъжника и да му позволят да плати
добре – на носителя на вземането, са изпълнени. Ответника би могъл да възразява
срещу нередовното си уведомяване за извършената цесия, само в случай, че трвърди
изпълнение на задължението към стария кредитор. Такива възражения по делото не
са противопоставени.
Видно Договор за потребителски паричен кредит
CARU-***от 17.01.2017 г., ведно с
погасителен план и Условия по договора, *** ЕАД, като кредитор, е предоставил
на Д.Б.Н., като кредитополучател, паричен кредит за потребителски цели в размер
от 6000,00 лв. От договора са установява, както и от приложения Сертификат
CARU-***, че Д.Н. е сключила и договор за застраховка, като се е задължила да
заплаща месечната премия по застраховката в размер на 0,375 % от финансираната
сума месечно, умножена по продължителността на кредита в месеци еднократно-или
1350 лв. при отпуснатия кредит в размер на 6000 лв. Страните
по договора за кредит са уговорили дължимата еднократна застрахователна
премия да бъде предоставена също като кредит в общ размер на 1350 лв., с която
сума общия размер на кредита става 7350 лв. Уговорена е такса ангажимент в
размер на 120 лв., годишен лихвен процент 14,20 %, годишен процент на разходите
16,23%. Уговорено е общия размер на задължението в размер на 9726,00 лв. да
бъде върнат на 60 месечни вноски по 162,10 лв. съгласно погасителния план-част
от договора, в който погасителен план са посочени само датите на вноските и
оставащата след тях главница по кредита. Не е посочено от какви суми е
формирана всяка от погаситгелните вноски и как в сумата от 162,10 лв. се
разпределя сумата за главница и лихва. Падежът на последната погасителна вноска
съгласно погасителния план е на дата 05.01.2022г. Съгласно т.5 от Договора при
забава на една или повече месечни погасителни вноски Кредитополучателят дължи
обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на
забавата върху всяка забавена погасителна вноска, ведно с направените разноски
по събиране на вземането (за телекомуникационни услуги, напомнителни писма
и/или други действия), извършени по преценка на Кредитора. При просрочване на
две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена
вноска, вземането на Кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер,
включително всички определени от този Договор надбавки ведно с дължимото
обезщетение за забава и всички разноски за събиране на вземането, без да е
необходимо изпращане на съобщение от Кредитора за настъпването на предсрочната
изискуемост. В договора е посочено, че с полагането на подписа си върху
настоящия Договор, лицето посочено като Кредитополучател удостоверява, че е
получило посочената в група „параметри и условия“ сума по посочената в чл.1
банкова сметка, ***е със ЗПК и екземпляр от договора за кредит.
Съгласно императивните изисквания, въведени с
разпоредбата на чл. 11, ал. 1 т. 11 и 12 ЗПК, договорът за потребителски кредит
трябва да съдържа информация за условията за издължаване на кредита от
потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера,
броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени
суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването, като
погасителният план следва да посочва дължимите плащания и сроковете и условията
за извършването на тези плащания, да съдържа разбивка на всяка погасителна
вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на
лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи; когато
лихвеният процент не е фиксиран или когато допълнителните разходи могат да
бъдат променени съгласно договора за кредит, в погасителния план се посочва
ясно, че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до последваща
промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно договора за
кредит.
Следва да бъде обсъдено обстоятелството дали
уговореното в процесния договор относно размера на месечното плащане в размер
на 162,10 лева, срока на договора – 60 месеца,
падеж на плащанията, обективира погасителен план по смисъла на чл. 11, т.11 и
т.12 ЗПК.
От цитираното съдържание на договора следва
изводът, че в същото фигурира информация за съответните плащания и срокове за
това. Съгласно цитираната правна норма на ЗПК, за да бъде прието, че съответни
уговорки в договора по своята правна същност представляват погасителен план,
следва освен да са ясни размерът на съответните плащания и срока за това, а
също така да е изложена и разбивка на всяка погасителна вноска, показваща
погасяването на главница, лихва, изчислена на базата на лихвения процент, и
когато е приложимо, допълнителните разходи. В настоящия случай липсва разбиване
по пера на задължението на кредитополучателя, от което да е ясно в каква част
то представлява главница, лихви и допълнителни разходи по кредита, респ. липсва
информация, показваща с всяка отделна вноска каква част от задължението за
главница, лихви и допълнителни разходи се погасява. Не става ясно как се
формира сумата от 162,10 лв., съставляваща размер на месечна погасителна
вноска. Задължението, произтичащо от ЗПК за кредитора, е да посочи разбивка не
само на целия размер на предоставения паричен заем, а и на всяка една отделна
погасителна вноска. Не е посочено в стойността на всяка една месечна вноска
какъв е размерът на главницата, лихвите и допълнителните разходи.
С оглед изложеното съдът намира, че процесният
договор за потребителски кредит е сключен в нарушение на изискванията на чл.
11, ал. 1 т. 11 и 12 ЗПК, тъй като няма изискуемото по закон съдържание –
липсва погасителен план, поради което е налице пълна недействителност
(нищожност) на договора – арг. чл. 22 ЗПК. Съгласно правилото на чл. 23 ГПК,
когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи по кредита.
Само за пълнота на изложението може да се посочи,
че Съгласно Договор за
потребителски паричен кредит CARU-***от
17.01.2017 г. ищеца е предоставил на ответника паричен кредит в размер
на 6000,00лв., която сума е била предоставена лично на ответника.
Предоставянето на тази сума(според чл.2 от договора) съставлява изпълнение на
задължението на кредитора-ищец да предостави заема и създава задължение за
кредитополучателя да заплати на кредитора погасителните вноски. Въз основа на
договора, за ответника възникнало задължението да погаси заема на 60 месечни
вноски - всяка по 162.10лв., които вноски включващи главницата, застрахователна
премия, надбавка, представляваща покриваща разходите на заемодателя по
подготовка и обслужване на заема, както
определена добавка съставляваща печалба на заемодателя. Видно е, че е
уговорено заплащане на възнаградителна лихва в размер на 14,20%. В посочените 60
погасителни вноски е включен целия размер на уговорената възнаградителна лихва
за целия период на договора- от 17.01.2017г. до 05.01.2022г. Ишеца претендира
заплащане на целия размер на уговорената в договора за кредит лихва върху
предоставения кредит, за целия период на договора, включително за времето след
настъпване на предсрочната изискуемост на кредита, както и за бъдеще време до 05.01.2022г.
Съдът намира претенцията за заплащане на
възнаградителна лихва по договора за кредит, след обявяване на предсрочната му
изискуемост за неоснователна. По силата на чл.70, ал.1 ЗЗД срокът се смята за
уговорен в полза на длъжника, ако не следва друго от волята на страните или от
естеството на задължението, като при лихвоносно парично задължение длъжникът
може да плати преди срока и да приспадне лихвите за времето до края на срока –
чл.70, ал.3 ЗЗД. Липсата на изрична уговорка между страните за това в чия полза
е уговорен срокът и включването на клауза за възможност за предсрочно
погасяване на задължението с приспадане на лихвите до края на срока, сочат на
приложение на общото правило на чл.70, ал.1 ЗЗД за уговорен срок в полза на
заемателя. Уговореният срок в полза на длъжника лишава кредитора от
възможността да иска изпълнение преди срока, но изгубването на преимуществото
на срока, според общата разпоредбата на чл.71 ЗЗД, има за последици изискуемост
на задължението и право на кредитора да предприеме действия по изпълнение.
Уредбата на заема за потребление по ЗЗД не включва последиците при предсрочна
изискуемост на задължението за връщане на заетата сума. При договора за банков
кредит по чл.432 ТЗ са предвидени предпоставки за настъпване на предсрочна
изискуемост, извън тези по чл.71 ЗЗД. Законът за потребителския кредит дава
разрешение за последиците при предсрочно погасяване на кредита, но не и за
обявяването му за предсрочно изискуем. Клаузата, включена в договор за заем за
потребление за предсрочна изискуемост, при настъпването на определени условия и
свързана с неизпълнение на задължението за връщане на заетата сума, не
противоречи на свободата на договаряне по чл.9 ЗЗД, но по същество позоваването
на това потестативно право от кредитора представлява нов правопроменящ юридически
факт.
Възнаградителната лихва се различава от
обезщетителната по своите функции, размер и приложение. Така, докато
мораторната лихва по чл. 86 ЗЗД служи като заместител на неизпълненото от
длъжника и в този смисъл възниква като вземане при едно „ненормално” развитие
на правоотношението, то възнаградителната лихва, служи за „възнаграждение”, тоест за насрещна
престация срещу получените средства и се дължи при обичайно развитие на
правоотношението, за което е уговорена. Възнаградителните лихви се дължат като
следствие от разсроченото изпълнение на задължението за връщане на заетата
главница. Веднъж бидейки предсрочно изискан обаче, полученият кредит по
отношение на неговата главница се превръща в едно цялостно вземане на
кредитора, което вече не се дължи разсрочено.Ето защо не би могло да се приеме,
че след позоваване от кредитора на предсрочна изискуемост по кредита, следва
той да получи и възнаграждението за предоставените средства до края на
договора. Възнаградителната лихва по своя стопански характер следва да бъде
компенсация за невъзможността на кредитора да ползва предоставените на
кредитополучателя парични средства в хипотеза, в която той би могъл да ги
ползва, но не го прави, тъй като те са на разположение на кредитополучателя. В
случая на обявяване на кредита за предсрочно изискуем, създава задължение и
условия за незабавно връщане на заетите средства, а оттам – и тяхната употреба
от заемодателя в момент по-ранен от очаквания при сключването на договора.
Възнаграждение се дължи за ползване от кредитополучателя на предоставените
средства, а при позоваване на предсрочна изискуемост на кредита, се дължи
връщане на целия размер на кредита веднага след настъпване на предсрочната
изискуемост, поради което отпада основанието за заплащане на възнаграждение за
предоставените парични средства след настъпване на предсрочната изискуемост по
кредита. Самото обявяване на предсрочната изискуемост е нов юридически факт,
който страните не са предвиждали или желали при сключването на договора, и
неговото съществуване е оставено изцяло на преценката на кредитора. Ако желае,
той би могъл да получи онова, което му се дължи при очакваното развитие на
правоотношението, в случай че не се възползва от правото си да обяви кредита за
предсрочно изискуем, въпреки наличието на предпоставките за това. При настъпило
основание за предсрочна изискуемост, но неупражнено от кредитодателя право, той
ще получи впоследствие както съответната вноска, така и възнаградителната лихва
заедно с мораторна лихва за забава. Разликата в обема на дължимото в двете
хипотези се налага от факта, че в хипотезата на неупражнено право за обявяване
на предсрочната изискуемост падежите на всички останали задължения за вноски
остават непроменени и не се дължат към момента, към който длъжникът ще плати освен
вноска и възнаградителна лихва също така и обезщетение за неизпълнението (при
това само за периода от неизпълнението до заплащането). В този смисъл е и
изричната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК. В действителност настъпването на
предсрочната изискуемост представлява упражняване на право, при което
отношенията не могат да се уреждат както в хипотеза на законосъобразно
развитие. Изцяло по волята на кредитора е поставен изборът дали да упражни това
потестативно право или не. Потестативното право по чл. 432 ТЗ, респ. чл. 71 ЗЗД
представлява едностранен избор на кредитора при виновно неизпълнение, след
който той губи една възможност, за да придобие основание за друга. При
кумулиране на обезщетителна и възнаградителна лихва за защита на един и същи
интерес би се стигнало до неоснователно обогатяване, както правилно се посочва
и в задължителната практика на ВКС по реда на чл. 274, т. 3 ГПК.
Обстоятелството, че предсрочната изискуемост на кредита,поражда задължение за
кредитополучателя да върне получената сума в цялост, респ. остатъка от същата,
изключва наличието на основание за формиране на договорна лихва, имаща
възнаградителен характер. Нещо повече, дори да се приеме, че вземането за лихва
има обезщетителен характер, то самото кумулиране на две обезщетения за забавата
на длъжника, касаещи един и същи период би довело до неоснователно обогатяване
на кредитора, което действащият в страната правов ред не допуска. /Определение
№ 974/07.12.2011 г. по ч. т. д. № 797/2010 г./. Съобразена законовата уредба на
договора за потребителски кредит в Закона за потребителския кредит, изпадането
на длъжника в забава обуславя правото на кредитора да търси единствено
мораторна лихва за периода на същата и то, съизмерима с лимитирания размер
законна лихва. В този смисъл е и задължителната практика на ВКС- Тълкувателно
решение № 3/2017 на ОСГТК на ВКС, в което е прието, че Размерът на вземането на кредитора при
предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит следва да се определи в размер
само на непогасения остатък от предоставената по договора парична сума (главницата)
и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата
на плащането.
В настоящия случай кредитора освен
възнаградителната лихва по договора за кредит за периода от 05.10.2017г. до 05.01.2022г.
в общ размер от 1861,90 лв. претендира и лихва за забава върху главницата в
размер на 782,72 лв. за периода от 06.11.2017г.
до датата на подаване на заявлението в съда 01.02.2019г., а по предявения в
условията на евентуалност иск в размер на 873,34 лв. от 06.11.2017г. до
подаване на исковата молба 25.04.2019г. от което е видно, че е налице
кумулиране на възнаградителна и мораторна лихва за периода от 06.11.2017г. до 01.02.2019г./25.04.2019г.,
което би довело и до неоснователно обогатяване на кредитора- ищец по делото.
Както бе изяснено по-горе, съгласно чл. 23 ЗПК в
настоящия случай с оглед недействителността на процесния договор за
потребителски кредит, ответникът следва да върне само чистата стойност на
кредита, без лихви или други разходи по кредита. Не е спорно между страните, че ответницата е получила заемната сума в
размер на 6000 лв. Той не е ангажирал доказателства за плащане на сумата, но от
ищеца се признава, че ответницата е погасила сума от главницата по кредита,
поради което се претендира сумата от 5513,60 лв. Мораторна лихва върху
получената чиста стойност по кредита при недействителност на договора за кредит
се дължи от поканата по арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД, което в процесния случай се
явява исковата молба.
Следователно, предявеният иск с правно основание
чл. 422 ГПК, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 240 ЗЗД се явява основателен за сумата
от 5513,60 лв. лв., представляваща главница по Договор за потребителски паричен
кредит CARU-***от 17.01.2017 г., поради
което следва да бъде уважен в целия си предявен размер.
Предявените искове за признаване за установено, че
ответника дължи на ищеца сумата от 1861,90
лв., представляваща договорна лихва за
периода от 05.01.2017 г. до 05.01.2022г. и сумата от 782,72 лв., представляваща
обезщетение за забава за периода от 06.11.2017г. до 01.02.2019 г., за които е
издадена Заповед № 316/04.02.2019 г. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.
д. № 559/2019 г. по описа на Районен съд – Плевен се явяват изцяло
неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени в предявените си
размери.
При извода на съда за основателност на предявения
иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 240 ЗЗД за пълния
си предявен размер от 5513,60 лв. съдът не дължи произнасяне по предявения
евентуален иск с правно основание чл.79, вр.чл.240 ЗЗД, вр.чл.9 ЗПК, вр.чл.99 ЗЗД, с цена на иска 5 513.60 лв.
По исковете с правно основание чл.79 ЗЗД, вр.чл.99 ЗЗД, с цена на иска 1 861.90 лв. – договорна лихва и чл.86 ЗЗД, вр.чл.99 ЗЗД с
цена на иска 873.34 лв. –лихва за забава,
предявени в условията на евентуалност съдът дължи произнасяне поради отхвърляне
на исковете с правно основание чл.422 ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД,
вр.чл.99 ЗЗД, с цена на иска 1 861.90
лв. – договорна лихва и чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.86 ЗЗД, вр.чл.99 ЗЗД с цена на иска 873.34 лв. –лихва за забава, съдът дължи произнасяне.
Съдът намира предявените евентуални искове с
правно основание чл.79 ЗЗД, вр.чл.99 ЗЗД,
с цена на иска 1 861.90 лв. –
договорна лихва и чл.86 ЗЗД, вр.чл.99 ЗЗД с цена на иска 873.34 лв. –лихва за забава за неоснователни в целите си
предявени размери и като такива следва да бъдат охвърлени по изложените по-горе
съображения, които не се налага да бъдат преповтаряни. Процесния договор за
кредит е сключен в нарушение на изискванията на чл. 11, ал. 1 т. 11 и 12 ЗПК,
тъй като няма изискуемото по закон съдържание – липсва погасителен план, поради
което е налице пълна недействителност (нищожност) на договора – арг. чл. 22 ЗПК. Съгласно правилото на чл. 23 ГПК, когато договорът за потребителски кредит
е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Съгласно Тълкувателно решение №
4/2013 на ОСГТК на ВКС, т.12. Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на
чл. 422,респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на
спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство. Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен
диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително
и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение. Съдът като
съобрази задължителната тълкувателна практика са ВКС и основателността на
предявените обективно кумулативно съединени искови претенции в предявения си
размер, ответника следва следва да бъде
осъден да заплати направените разноски от ищеца по делото в заповедното
производство в общ размер от 50,69 лв.
Съгласно чл.78, ал.1 ГПК ответницата следва да бъде осъдена да плати на ищеца
направените деловодни разноски за ДТ и юрисконсултско възнаграждение /320,02+100
лв./съразмерно с уважената част на претенцията в размер 283,86 лева.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И:
На основание чл.
239, ал.3 от ГПК ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането на ищеца „А.З.С.Н.В.” ЕАД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, ***, представлявано от ***М.Д.Д.и
Н.Т.С.,
за постановяване на неприсъствено решение, като НЕОСНОВАТЕЛНО.
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД,вр.чл.9,ал.1 ЗПК, вр.чл.240 ЗЗД, вр.чл.99 ЗЗД по отношение на Д.Б.Н., ЕГН **********,***,
че дължи н. „А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление
***, ***, представлявано от ***М.Д.Д.и Н.Т.С.сумата от 5513,60 лева,
представляваща главница по Договор за потребителски паричен кредит CARU-***от 17.01.2017 г., сключен между „*** ЕАД
(кредитор) и Д.Б.Н. (кредитополучател), вземането по който е прехвърлено от
кредитора н.А.з.с.н.в. ЕАД с договор за цесия и допълнително споразумение от 27.07.2017г.,
за която сума е издадена заповед за изпълнение № 316/04.02.2019г. по ч.гр.д.№ 559/2019
по описа на РС-Плевен.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК***, със седалище и адрес
на управление ***, ***, представлявано от ***М.Д.Д.и Н.Т.С.против Д.Б.Н., ЕГН **********,*** иск с правно чл.422, ал.1 от ГПК
вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД, вр.чл.9, ал.1 ЗПК вр.чл.99 ЗЗД, за признаване
за установено, че ответника по делото дължи на ищеца сумата от 1861,90 лева, представлаваща договорна лихва за периода от 05.10.2017г. до 05.01.2022г. по Договор
за потребителски паричен кредит CARU-***от
17.01.2017 г., сключен между „*** ЕАД (кредитор) и Д.Б.Н.
(кредитополучател), вземането по който е прехвърлено от кредитора н.А.з.с.н.в.
ЕАД с договор за цесия и допълнително споразумение от 27.07.2017г., за която
сума е издадена заповед за изпълнение № 316/04.02.2019г. по ч.гр.д.№ 559/2019
по описа на РС-Плевен, като
неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК***, със седалище и адрес
на управление ***, ***, представлявано от ***М.Д.Д.и Н.Т.С.против Д.Б.Н., ЕГН **********,*** иск с правно чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.86 ЗЗД, вр.чл.99 ЗЗД, за признаване за установено, че ответника по делото дължи на ищеца сумата от 782,72 лева, представлаваща обезщетение
за забава за периода от 06.11.2017г. до 01.02.2019г. по Договор за
потребителски паричен кредит CARU-***от
17.01.2017 г., сключен между „*** ЕАД (кредитор) и Д.Б.Н.
(кредитополучател), вземането по който е прехвърлено от кредитора н.А.з.с.н.в.
ЕАД с договор за цесия и допълнително споразумение от 27.07.2017г., за която
сума е издадена заповед за изпълнение № 316/04.02.2019г. по ч.гр.д.№ 559/2019
по описа на РС-Плевен, като
неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК***, със седалище и адрес
на управление ***, ***, представлявано от ***М.Д.Д.и Н.Т.С.против Д.Б.Н., ЕГН **********,*** иск с правно чл.79 ЗЗД, вр.чл.9,
ал.1 ЗПК вр.чл.99 ЗЗД, за признаване за установено, че ответника по делото
дължи на ищеца сумата от 1861,90 лева,
представлаваща договорна лихва за
периода от 05.10.2017г. до 05.01.2022г. по Договор за потребителски паричен
кредит CARU-***от 17.01.2017 г., сключен
между „*** ЕАД (кредитор) и Д.Б.Н. (кредитополучател), вземането по който е
прехвърлено от кредитора н.А.з.с.н.в. ЕАД с договор за цесия и допълнително
споразумение от 27.07.2017г., като
неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК***, със седалище и адрес
на управление ***, ***, представлявано от ***М.Д.Д.и Н.Т.С.против Д.Б.Н., ЕГН **********,*** иск с правно чл.86 ЗЗД, вр.чл.99 ЗЗД, за признаване за установено, че
ответника по делото дължи на ищеца
сумата от 873,34 лева, представлаваща обезщетение за забава за периода от 06.11.2017г.
до 25.04.2019г. по Договор за потребителски паричен кредит CARU-***от 17.01.2017 г., сключен между „*** ЕАД
(кредитор) и Д.Б.Н. (кредитополучател), вземането по който е прехвърлено от
кредитора н.А.з.с.н.в. ЕАД с договор за цесия и допълнително споразумение от
27.07.2017г., като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Д.Б.Н., ЕГН **********,*** да плати н. „А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление ***,
***, представлявано от ***М.Д.Д.и Н.Т.С.сумата от 50,69 лв. направени деловодни
разноски по ч.гр.д.№559/19 по описа на РС-Плевен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Д.Б.Н., ЕГН **********,*** да плати н. „А.З.С.Н.В.”
ЕАД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление ***, ***, представлявано от ***М.Д.Д.и
Н.Т.С.сумата от 283,86 лв. направени деловодни разноски.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: